Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 10.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публичното съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 69 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М.“ *, *********, сграда *,
представлявано от изпълнителния директор О.Б.Ш.чрез пълномощника адв. Ш., срещу
Н.Д. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с който ищецът иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца за
сумата от 2065,54 лева, представляваща главница по следните сключени с
ответника договори: два договора за предоставяне на мобилни услуги от 07.04.2017
г. и договор за лизинг от същата дата
за предоставяне на устройство; допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 03.10.17 г.; две допълнителни споразумения към
договори за мобилни услуги и договор за лизинг от 08.10.17 г. и договор за мобилни услуги от 02.11.17 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и
ответника са възникнали договорни правоотношения с предмет – предоставяне на
мобилни услуги и за предоставяне за временно и възмездно ползване на устройства
по силата на следните договори:
Два договора за предоставяне на мобилни услуги от 07.04.2017 г. с предпочетени номера +359********* по
програма „Стандарт 20.99“ за срок от 24 месеца с абонаментна такса от 20,99 лв.
с ДДС и +359********* по програма „Интернет 5000“ за срок от 24 месеца с
абонаментна такса 17,99 лв. с ДДС и договор за лизинг от същата дата за
предоставяне на устройство с марка HUAWEI Telenor 4G Mifi, с
обща лизингова цена – 23 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка в размер на
1,00 лв. Ответникът не е изпълнявал задълженията по договорите, като по първия
не е заплатил сумата от 101,63 лв., представляваща абонаментни такси и услуги
за периода от 05.11.17 г. до 04.02.18 г., вследствие на което договорът е
прекратен едностранно от ищеца и на ответника е начислена неустойка в размер на
52,47 лв. във фактура № **********/05.04.18 г. По втория договор ответникът не
заплатил сумата от 51,87 лв., представляваща абонаментни такси за периода
05.11.17 г. до 04.02.18 г., договорът е прекратен едностранно от ищеца и на
ответника е начислена неустойка в размер на 49,91 лв. във фактура №
**********/05.04.18 г. По договора за лизинг ответникът не е заплатил сумата от 16 лв.,
формирана от лизингови вноски за периода от 05.11.17 г. до 04.04.18 г., поради
което дължи и сумата от 49,03 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена, съответстваща на
оставащия срок на договора, начислена във фактура № **********/05.04.18 г.
Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 03.10.17 г. с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по
програма „Тотал 30,99“ с абонаментна такса в размер на 30,99 лв. с ДДС и
договор за лизинг от същата дата за предоставяне на устройство LENOVO Moto G5s
Gold с обща лизингова цена – 344,77 лв., дължима на 23 лизингови вноски всяка
в размер на 14,99 лв. По допълнителното споразумение ответникът Х. не е
заплатил сума в размер на 93,85 лв., представляващи абонаментни такси за
периода от 05.11.17 г. до 04.02.18 г., като същото е прекратено и на ответника
е начислена неустойка в размер на 77,46 лв. във фактура № **********/05.04.18 г.
По договорът за лизинг ответникът не е заплатил сумата от 314,79 лв., формирана
от лизинговите вноски за периода от 05.11.17 г. до 04.04.18 г., поради което
дължи сумата и от 206,91 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент, съответстваща на оставащия срок на договора,
начислена във фактура № **********/05.04.18г.
Две допълнителни споразумения към договори за
мобилни услуги от 08.10.2017 г. с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца по програма „Тотал 44,99“ с абонаментна такса в размер на 44,99 лв. с
ДДС и с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Тотал
30,99“ с абонаментна такса в размер на 30,99 лв. с ДДС и договор за лизинг от
същата дата за предоставяне на устройство марка LENOVO Moto G5s Gold с обща
лизингова цена – 241,27 лв., дължима на 23 лизингови вноски всяка в размер на
14,99 лв. По допълнителните споразумения ответникът не е заплатил сумата в
размер на 137,49 лв., представляващи абонаментни такси за периода от 05.11.17
г. до 04.02.18 г., договорът е прекратен едностранно от ищеца и на ответника е
начислена неустойка за това неизпълнение в размер на 112,47 лв. във фактура №
**********/05.04.18г.; сумата от 75,11 лв., представляваща абонаментни такси за
периода от 05.11.17 г. до 04.02.18 г., споразумението е прекратено едностранно
от ищеца и на ответника е начислена неустойка в размер на 77,46 лв. във фактура
№ **********/05.04.18 г. По договора за лизинг ответникът не е заплатил сумата
от 120,78 лв., формирана от лизинговите вноски за периода от 05.11.17 г. до
04.04.18 г., поради което дължи и сумата от 280,25 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент, съответстваща на
оставащия срок на договора, начислена във фактура № **********/05.04.18г.
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца по програма „Интернет 15,99“ с абонаментна
такса 15,99 лв. с ДДС, по повод на който мобилният оператор е предоставил на
ответника мобилно устройство с марка TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7. По
договора ответникът не е заплатил сумата от 48,87 лв., представляващи
незаплатени абонаментни такси за периода 05.11.17 г. до 04.02.18 г., договорът
е прекратен едностранно от ищеца и на ответника е начислена неустойка в размер
на 39,96 лв. във фактура № **********/05.04.18г.
Твърди се в исковата молба, че въпреки неизплатената
лизингова цена, устройствата не са върнати на оператора, а и е налице обща
изискуемост, поради изтичане на договора за лизинг, както и не са заплатени
сумите по дължимите фактури.
Тъй като ответникът не заплатил
претендираните суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 819 / 2019 г.
по описа на РС – гр. Сливница. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът
е депозирал възражение. Това поражда правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на иска за установяване на вземанията. Ищецът претендира и
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК
от получаване на исковата молба ответникът е не е подал писмен отговор, в който
да изложи твърденията си.
В съдебно заседание
ответникът се явява лично и прави признание на иска, изразява готовност да
заплаща задължението разсрочено и моли на ищеца да не бъдат присъждани
разноски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
По
делото са приети материалите по ч.гр.д. № 819 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница,
образувано по заявление на ищеца, във връзка с което за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 338 от 20.11.2019 г., срещу
която длъжникът е депозирал възражение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
ответника признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК намира, че следва да
постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните
съображения:
Ищецът
в настоящото производство на 20.11.2019 година е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал
заповед за изпълнение № 338 от 20.11.2019 година по ч.гр. дело № 819/2019 г. по
описа на РС – Сливница, с която е разпоредил на длъжника Н.Д. Я. да
заплати на кредитора „Т.Б.“ ЕАД гр. С. сумата от 2065,54 лева, представляваща
задължения по договори за предоставени мобилни услуги и по договори за лизинг
на мобилни устройства, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
ответницата признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК намира,
че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради
следните съображения:
Настоящият
състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът Н.Д. Я. е признал в съдебно
заседание на 04 ноември 2020 година предявения иск. Признатото право от своя
страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не
противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
В този
смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявените при условията на кумулативно
съединяване искове, без да мотивира съдебния акт по същество - чл. 237, ал. 2 ГПК.
Ще
следва да се уважи искането на ответника за разсрочване на вземането на ищеца.
С оглед пандемията в страната и с оглед материалното състояние на ответника ще следва съдът на основание чл. 241 от ГПК да разсрочи процесното вземане главница, лихви и разноски
за срок от шест месеца считано от влизане в сила на решението.
По
отношение на разноските в исковото производство е налице признаване на
исковете, но не е налице другата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК -
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на исковете.
Настоящото производство по предявения установителен иск е образувано въз основа
на искова молба, като на ответника са му били известни задълженията му към
ищеца за които се уважава настоящия иск и за които ответникът признава иска. Ответникът
е станал причина за образуване на настоящото исково производство. Поради това
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направени от него разноски в исковото
производство в общ размер 490,82 лв., от които 41,31 лв. заплатена държавна
такса за образуване на производството и 449,51 лв. адвокатско възнаграждение
съобразно представения от ищеца списък по чл.80 ГПК.
По
отношение на разноските в заповедното производство ответникът с неизпълнение на
задълженията си по цитираните договори за мобилни услуги и споразумения е дал
повод за завеждане на заповедното производство за сумите предмет на иска и ги
дължи на ищеца, така както са присъдени в заповедта за изпълнение.
Мотивиран
от изложеното и по реда на чл. 237 ГПК, ал.1 ГПК съдът,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, предявени от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. „М.“ *, *****, сграда *, представлявано от
изпълнителния директор О.Б.Ш.чрез
пълномощника адв. Ш., че съществува вземането му срещу Н.Д. Я., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, за сумата в размер на от 2065,54 лева, представляваща
главница по следните сключени с ответника договори: два договора за
предоставяне на мобилни услуги от 07.04.2017 г. и договор за лизинг от същата дата за предоставяне на устройство;
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
03.10.17 г.; две допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги и
договор за лизинг от 08.10.17 г. и договор за
мобилни услуги от 02.11.17 г., за която е издадена заповед за изпълнени
ена парично задължение по чл.410 ГПК № 338 от 20.11.2019
година по ч.гр. д. № 819/2019 г. по описа на РС – Сливница, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Д. Я., с ЕГН **********, с
настоящ адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. „М.“ *, *******, сграда *, представлявано от
изпълнителния директор О.Б.Ш.чрез пълномощника адв. Ш., сумата от 490,82 лв., от които 41,31 лв. заплатена държавна такса за
образуване на производството и 449,51 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Д. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на
„Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М.“ *, ******, сграда *, представлявано
от изпълнителния директор О.Б.Ш.чрез пълномощника адв. Ш., разноските по
заповедното производство общо в размер на 404.06 лева, от които 41,31 лева –
държавна такса и 362,75 лева – адвокатско възнаграждение.
РАЗСРОЧВА
на
основание чл. 241 от ГПК изпълнението на настоящото решение и на
цитираната в това решение заповед за изпълнение № 338 от 20.11.2019 година по
ч.гр. д. № 819/2019 г. по описа на РС – Сливница за всички посочени в тях
вземания главница, лихви и разноски, за срок от шест месеца считано от влизане
в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 819/2019
г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се докладва.
Районен
съдия: