№ 16287
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110164200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 253, във вр. чл. 146, вр. чл. 140 от ГПК.
По реда на чл. 213 от ГПК са съединени за общо разглеждане искови молби
на Й. М. М. срещу „С.К.“ ООД, по които са образувани гр. дело 1)№64803/2023
г., 2)69117/2023 г. и 3) 2312/2024 г., всички по описа на СРС, предвид което
проектът за доклад, приет с Определение №14520/2024 г., постановено по
настоящото дело, подлежи на допълване, както следва:
1. Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД от Й. М. М. срещу „С.К.“ ООД за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем №654911/29.03.2022 г. и
за заплащане на сумата 05,00 лева, представляваща част от парично
вземане в общ размер от 2422,14 лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем №654911/29.03.2022 г., ведно със законна
лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че страните по спора са сключили договора за заем, а с чл. 6, ал. 2 е
предвидено за ответника неустоечно вземане за сумата 2422,14 лв. за недадено
обезпечение по реда на чл. 6, ал. 1 от договора. Ищецът твърди, че клаузата е
нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с
добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, чл.
146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е индивидуално уговорена; по
твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по
кредита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по изложените
съображения в отговор на искова молба, постъпил по гр. дело №64200/2023 г.,
идентичен на отговор на искова молба по гр. дело №64803/2023 г.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Й. М. М., като
кредитополучател, и „С.К.“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за
паричен заем №654911/29.03.2022 г.
Представените по гр. дело №64803/2023 г. СРС документи са допустими и
относими. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца не е необходимо. За правилното
решаване на спора е допусната ССчЕ, поради което искането следва да се остави
без уважение.
1
2. Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД от Й. М. М. срещу „С.К.“ ООД за прогласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща такса за експресно (бързо) разглеждане в Договор
за паричен заем №641284/28.02.2022 г., и за заплащане на сумата 05,00
лева, представляваща част от парично вземане в общ размер от 71,32 лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№641284/28.02.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на искова
молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че между страните
е сключен договора за заем, с предмет заемни средства от 200,00 лв., със
срок на връщане 30.03.2022 г., ведно с възнаградителна лихва, или една
вноска от 206,68 лв., ГПР – 49,14 %. В чл. 3.10 от договора е предвидено
кредитополучателя М. да заплати сумата 71,32 лв. за такса за бързо
разглеждане. Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна
поради заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 10а
и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП; по
твърдение, че таксата е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия
разход по кредита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по изложените
съображения в отговор на искова молба, постъпил по гр. дело №64200/2023 г.,
идентичен на отговор на искова молба по гр. дело №69117/2023 г.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Й. М. М., като
кредитополучател, и „С.К.“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за
паричен заем №641284/28.02.2022 г.
Представените по гр. дело №69117/2023 г. СРС документи са допустими и
относими. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца не е необходимо. За правилното
решаване на спора е допусната ССчЕ, поради което искането следва да се остави
без уважение.
3. Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД от Й. М. М. срещу „С.К.“ ООД за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем №563837/30.08.2021 г. и
за заплащане на сумата 05,00 лева, представляваща част от парично
вземане в общ размер от 1210,98 лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем №563837/30.08.2021 г., ведно със законна
лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че страните по спора са сключили договора за заем, а с чл. 6, ал. 2 е
предвидено за ответника неустоечно вземане за сумата 1210,98 лв. за недадено
обезпечение по реда на чл. 6, ал. 1 от договора. Ищецът твърди, че клаузата е
нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с
добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, чл.
146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е индивидуално уговорена; по
твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по
кредита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по изложените
съображения в отговор на искова молба, постъпил по гр. дело №64200/2023 г.,
идентичен на отговор на искова молба по гр. дело №2312/2024 г.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Й. М. М., като
кредитополучател, и „С.К.“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за
паричен заем №563837/30.08.2021 г.
2
Представените по гр. дело №2312/2024 г. СРС документи са допустими и
относими. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца не е необходимо. За правилното
решаване на спора е допусната ССчЕ, поради което искането следва да се остави
без уважение.
Доказателствената тежест се разпределя по Определение №14520/2024 г. по гр.
дело №64200/2023 г., СРС.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА проекта за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение, приет с Определение №14520/2024 г. по гр. дело
№64200/2023 г., СРС, на осн чл. 253, във вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 от ГПК.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от
ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства по гр. дело № 64803/2023 г., №69117/2023 г. и № 2312/2024 г.,
всички по описа на СРС.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца по искова
молба по гр. дело № 64803/2023 г., №69117/2023 г. и № 2312/2024 г., всички по
описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3