№ 17656
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110133741 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът не депозира отговор, не взема становище по предявените
искове, не сочи доказателства. При условията на редовно призоваване, не се явява
в първото съдебно заседание по делото и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В първото съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба
и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), като с разпореждане
1
на съда. са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са и
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. От представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, може да се направи
извод за вероятната основателност на предявените искове.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените претенции се уважат.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по разноски в заповедното и исковото
производства – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер по чл.25, ал.1 и чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ..
Така мотивиран, на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. Н. Р. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 815,97
лева – цена за доставена ТЕ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за аб.№ ...,
ведно със законна лихва за периода от 10.03.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 24.11.2022 г. в размер на 139,69
лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,29 лева,
ведно със законна лихва за периода от 10.03.2023г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 24.11.2022 г. в размер на
1,01 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 12973/2023 г. на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА В. Н. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление ..., сумата от 44.24 лева – разноски в
заповедното производство, както и 180.76 лева – разноски по настоящото дело.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила на 30.10.2023г.
2
Препис от решението да се връчи на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3