№ 130
гр. Видин, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20241320102973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по молба от В. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Б.Р., община
Видин, ул. „Тринадесета“ № 38 за защита от домашно насилие, упражнявано
върху нея от К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „****“, бл. 4,
вх. Б, ет. 2, ап. 22.
Молителката твърди, че с ответникът живели във фактическо съжителство от
2010 г., а на 04.02.2021 г. сключили граждански брак.
Посочва, че живели на адрес: гр. Видин, ж.к. „****“ бл. 2, вх. Б, ап. 22, което
било тяхно семейно жилище, където живели с детето им П. К. К., роден на
13.09.2011 г.
Молителката излага, че в последните години поведението на ответника
станало нетърпимо. Същият за последните три месеца вдигал непрекъснато
скандали на нея и детето, като ги гонел от семейното жилище по всяко време
на денонощието, заплашвал с физическа саморазправа, викал, крещял обидни
думи „курва“, „боклук“, пред детето и съседите.
Поддържа, че на 08.11.2024 г. подала молба за развод, за което било образувано
гр.д. № 2712/2024 г., където посочила, че същият е упражнил физическо
насилие върху нея, изразяващо се в скубане на косата, което се случило пред
детето. Ответникът обещал да спре и тя оттеглила молбата си за развод.
1
Твърди, че на 30.11.2024 г. срещу 01.12.2024 г. възникнал много сериозен
скандал между ответника и нея. Същият цяла нощ нападал с думи нея и
детето и ги изгонил от семейното жилище без дрехи, пособия и вещите им за
ежедневна употреба. Твърди, че й се наложило да заживее в с. Б.Р..
Посочва, че дори след 01.12.2024 г. ответникът продължавал да звъни на
телефонният й номер и да я заплашва с физическа саморазправа, а като не му
вдигне звъни на детето или родителите й или съседи, като отново отправя
заплахи за саморазправа по неин адрес. Сочи, че всеки ден ответникът звъни
по телефона, нейния или на детето и заплашва с думите: „Ще видите, ще
дойда тук и ще бия наред.“
Излага, че на 08.12.2024 г. ответникът дошъл в с. Б.Р. на адреса, на който
живее – ул. „Тринадесета“ № 38, като се опитал да влезе насилствено в къщата
на родителите й и продължил да отправя заплахи за физическо насилие върху
нея.
Сочи, че на 10.12.2024 г. около 19.30 часа ответникът се обадил на телефонния
номер на детето и в негово присъствие и в присъствието на свидетели я
заплашил, че ще дойде и „ще й счупи двата крака и челюстта“, като заплахите
били придружени отново с обиди „курва“, „боклук“.
Поддържа, че на поведението на ответника станали свидетели нейни близки,
съседи, роднини и съграждани.
Твърди, че ответникът продължава с това си поведение, непрекъснато живее в
страх, че ще бъде отново подложен на такива насилнически от негова страна
действия и независимо дали опитва с разговори, ответната страна не показва с
нищо, че ще промени поведението си. Сочи, че ответникът системно
употребява алкохол. След последния случай молителката се страхува за
живота и здравето си, нейното и на детето и близките й. Твърди, че
ответникът е осъждан. Детето на страните учи в гр. Видин, молителката
работи в гр. Видин в детска градина № 13 „Синчец“ и се налага да пътуват
всеки ден, което я притеснява много, тъй като пътуват с обществен транспорт.
Иска се от съда да наложи на ответника подходящите мерки по чл. 5 от ЗЗДН,
а именно: задължаване на извършителя К. М. К. да се въздържа от физическо,
психическо и емоционално насилие по отношение на В. И. К. и забрана на
ответника да приближава молителката, жилището й с адрес: с. Б.Р., обл.
Видин, ул. „Тринадесета“ № 38, СУ „Св. Св. К. и М.“ гр. Видин,
2
местоработата й Детска градина № 13 „Синчец“ гр. Видин, местата й за
социални контакти, отдих и пазаруване в гр. Видин.
Ответникът оспорва молбата. Посочва, че нищо лошо не е направил и не знае
защо е издадена заповедта за защита. Отрича да е бил молителката, да е удрял
детето или нея. Посочва, че не е нарушавал издадената по делото заповед за
незабавна защита; твърди, че гледа детето и го води на училище. Отрича да е
извършвал акт на домашно насилие върху молителката.
От събраните по делото доказателства Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че са съпрузи, поради което
ответникът е в кръга на лицата по чл. 3 от Закона за защита от домашно
насилие.
По делото е представено копие от удостоверение за сключен граждански брак,
от което е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на
04.02.2021 г. с акт за сключен граждански брак № 0014 от 04.02.2021 г. на
Община Видин.
От представената по делото Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява,
че страните са във влошени отношения през последните месеци, като
молителката била подложена на психически и емоционален тормоз, със
заплахи за физическо посегателство, в следствие на което й се наложило да
напусне семейното жилище и да заживее в с. Б.Р..
По делото е представена справка за съдимост на ответника, от която е видно,
че същият е осъждан за престъпления от общ характер, а именно чл. 170, ал. 2,
във връзка с ал.1 от НК, чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК,
чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 343б, ал. 1 от НК. От
представената справка от МБАЛ „Св.Петко“ – гр.Видин се установява, че
ответникът е лекуван в психиатричното отделение към болницата, но не се
води на психиатричен учет.
По делото е представена справка за съдимост на молителката, от която е
видно, че същата не е осъждана.
По делото е разпитана свидетелката П.Н.П. – без родство със страните.
Свидетелката излага данни, че ответникът употребява алкохол и след това се
карат с молителката. Сочи, че знае за последният случай когато тя си дошла в
3
с. Б.Р. и казала, че са се скарали и че ответникът я е хванал за косата и казал, че
ще я изхвърли като „мръсно коте“, като посочва, че това се случило в началото
на Ноември месец и тя тогава била с детето. Молителката й споделила, че
когато се скарали детето било с тях. Посочва, че тя всяка вечер е при тях в с.
Б.Р.. Единият път имало обаждане от ответника и тя предложила да го
запишат. Ответникът казал на молителката, че ще отиде да я пребие, да й
счупи ченето, преди да дойде полицията. Свидетелката посочва, че преди да
се обади на молителката , ответникът е бил при нея в с. Б.Р., като това се
случило в началото на декември месец 2024 г. Свидетелства, че молителката
два, три пъти й е споделяла, че ответникът я е гонил и й е казвал, че ще я
изгони като „мръсно коте“, като й е изхвърлил единия път палтото през
прозореца. Посочва, че за общото им дете се грижи молителката след
раздялата им, също така тя е поела и финансовата издръжка на детето.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните правни изводи:
Молбата по ЗЗДН е подадена от легитимирано лице и в законоустановения
срок, налице е правен интерес за предявяване на същата, поради което е
процесуално допустима.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност
да обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличието на морално укоримо поведение от страна на ответника
срещу нея, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от ответника и на твърдените дати,
време , начин и място.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е „... всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. ".
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между
тези две понятия.
4
Психическо насилие представлява въздействие върху психиката на дадено
лице, с което му се причинява тормоз – като непристойно поведение,
осъществявано през определен период от време, многократно или
систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с
жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на
последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се
изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното
достойнство и адекватно мислене и поведение.
При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на
определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър – изразява се в заплашване,
контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез
интензивно обидно и унизително отношение.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.Н.П., които са
непротиворечиви и кореспондиращи с изложеното в молбата, поради което ги
кредитира.
По делото е приобщена и Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Данните в нея кореспондират на установеното по делото.
Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото производство
не са междуличностните отношения между страните в тяхната цялост, а само
конкретно действие или действия съставляващи акт на домашно насилие,
извършени в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срок, който е преклузивен (в
този смисъл е Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г., IIIг. о.
на ВКС). От легалната дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата на в чл.
10, ал. 1 ЗЗДН срок, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението
на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съдът кредитира
и представената по делото декларация. Действително, в производствата по
ЗЗДН законодателят е създал изключителното улеснение на лицата, които
5
твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, когато няма други доказателства по делото, основание за издаване на
заповед за защита би могла да бъде и единствено приложената декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Когато обаче, освен декларацията по делото, са налице и
други доказателства, последните могат само да кореспондират изцяло с
представената декларация, да я допълват и от тях да се установяват факти и
обстоятелства, последващи или предхождащи извършените от ответника
актове на домашно насилие. В процесния случай, от събраната
доказателствена съвкупност се установи по еднопосочен и категоричен начин,
че на процесните дати са извършени от ответника действия, съставляващи
домашно насилие спрямо молителката. На второ място, следва да се
отбележи, че показанията, дадени от свидетеля Пролетка Пекова,
кореспондират и с изложеното от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
При така събраните доказателства, Съдът намира, че по делото се доказва по
безспорен начин, че спрямо молителката от страна на ответника е упражнено
домашно насилие, който факт наред с доказателствената стойност на
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН налага извода, че молителката е жертва
на такова, изразяващо се в актове на психическо и емоционално насилие.
Във връзка с изложеното следва да бъдат предприети мерки за защита срещу
упражненото домашно насилие, чиято цел е предотвратяване бъдещи такива
прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да бъдат взети
спрямо извършителя, съобразени и с претендираните такива, са по чл. 5 ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
- забрана да приближава молителката, жилището й с адрес: с. Б.Р., обл. Видин,
ул. „Тринадесета“ № 38, СУ „Св. Св. К. и М.“ гр. Видин, местоработата й
Детска градина № 13 „Синчец“ гр. Видин, както и местата за социални
контакти, отдих и пазаруване на пострадалата, на разстояние по-малко от 100
метра за срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН
приспада срока на действие на мерките при издадената Заповед за незабавна
защита № 23 от 11.12.2024 г. по настоящото дело.
С оглед уважаване на молбата, на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН, следва да
6
бъде издадена Заповед за защита, а на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН
ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25.00 лв.
Във връзка с изхода на делото претенцията за направени разноски от страна на
молителката за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в размера
посочен в договора за правна помощ, а именно 1000.00 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „****“, бл.
4, вх. Б, ет. 2, ап. 22 , да се въздържа от извършване на домашно насилие на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 по отношение на В. И. К., ЕГН: **********, с
адрес: с. Б.Р., община Видин, ул. „Тринадесета“ № 38.
ЗАБРАНЯВА на К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „****“,
бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап. 22 на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава
В. И. К., ЕГН: **********, жилището й с адрес: с. Б.Р., обл. Видин, ул.
„Тринадесета“ № 38, СУ „Св. Св. К. и М.“ гр. Видин, местоработата й Детска
градина № 13 „Синчец“ гр. Видин, както и местата й за социални контакти,
отдих и пазаруване, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок от
дванадесет месеца, считано от постановяване на решението, като на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при
издадената Заповед за незабавна защита № 23 от 11.12.2024 г. по настоящото
дело.
Да се издаде Заповед за защита, в която да се впише, че при неизпълнение на
същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгласно чл. 21,
ал. 4 от ЗЗДН.
Препис от Заповедта да се изпрати на РУ - Видин за изпълнение, съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „****“, бл. 4,
вх. Б, ет. 2, ап. 22, да заплати на В. И. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Б.Р.,
община Видин, ул. „Тринадесета“ № 38 сумата от 1000.00 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „****“, бл. 4,
вх. Б, ет. 2, ап. 22, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
7
на Районен съд - Видин сумата от 25.00 /двадесет и петдесет/ лева - държавна
такса, както и такса в размер на 5.00 /пет/ лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Преписи от Заповедта и Решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в седемдневен
срок от връчването му на страните.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8