Определение по дело №302/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260131
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20192100900302
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер  260131                          Година, 2020                                         Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

на седемнадесети септември ……...…...….…….. Година две хиляди и двадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                       

                                                             Председател: Радостина Калиманова

    Членове: ……………………………………..

                                                     Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор ………………………………………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от ……...… Р. Калиманова ………..…………………….

търговско дело № ……… 302 ....…. по описа за………. 2019 …………. година.

 

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 1 чрез процесуалния му пълномощник против С.С.К., ЕГН **********,*** и „Център стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас  адрес на управление ул. „Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков Стоев за обявяване за относително недействителен по отношение ищеца  договора, сключен на 25.05.2015 година между „Център Стройинвест“ ООД и С.К. по нотариален акт № 327, том II, рег. № 3172, дело № 278 за продажба на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор №67800.8.109 по КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен имот стар № 008109, парцел XXII, находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местността „Буджака“, масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225; 67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917 и УПИ XIX-8225, находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, с площ от 1650 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор №67800.8.225 по КККР на град Созопол, област Бургас, трайно предназначение на територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109; 67800.8.321; 67800.8.190; 67800.8.224; 67800.8.868. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

С определение на проведеното на 05.08.2020 година съдебно заседание съдът е приключил събирането на доказателства, дал е ход по същество на делото и е обявил на страните, че ще се произнесе по спора със съдебния си акт.

В срока за произнасяне съдът констатира следното:

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че бил кредитор на „Център стройинвест“ ООД на основание прекратено членствено правоотношение, с отправено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон. Предизвестието за напускане било редовно връчено на дружеството на 27.02.2015 година чрез управителя Теодор Стоев. Същото имало за последица автоматично прекратяване на членственото му правоотношение, което настъпвало в момента на изтичането на срока му. В случая това било станало на 27.05.2015 година. Напускането на съдружника имало за последица правото да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който било настъпило прекратяването по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон.

След извършена служебна справка и във връзка с постъпилите по делото от Бургаския районен съд писма, съдът констатира, че първоначално пред Бургаския окръжен съд е било образувано търговско дело № 426/2018 година по описа на същия с правно основание чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, с искане от страна на ищеца в настоящия процес и такъв и в разглеждания да бъде осъдено ответното дружество, с такова процесуално качество и в този процес да му заплати сумата от 10000 лева, заявена като частична претенция от такава в общ размер на 333700 лева, представляваща паричната равностойност на 3337 дяла от капитала на дружеството, собствени на Д.К.. С определение под №743 от закрито заседание на 20.08.2018 година съдът е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Бургаския районен съд. Последният го е приел за разглеждане по подсъдност, като по него е било образувано гражданско дело №7123/2018 година по неговия опис, производството по което е било спряно до приключване на настоящия процес.  

При съобразяване на тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на закона за отменяване на протоколното му определение от проведеното на 05.08.2020 година съдебно заседание за приключване събирането на доказателства и даване ход по същество и постановяване на такова за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила акт на посоченото по-горе производство по гражданско дело № 7123/2018 година по описа на Бургаския районен съд. Съдът намира, че между двете дела се установява регламентираната от законодателя връзка на преюдициалност, която именно налага и посоченото по-горе спиране на настоящия процес до приключване на преюдициалният спор.

В тази именно насока са разясненията дадени с Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 година на ВКС по тълк. дело № 2/2017 година, ОСГТК, в т. 2 от което е посочено, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е обусловено от наличие на действително вземане. Съдът в това производство следва да изходи от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното само, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, т. е. установяване наличието на действително вземане е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск. Приемането на противното би означавало отричане на наличието на действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за уважаването на Павловия иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл. 135 ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на практика да няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика, съдът следи служебно за наличието на предпоставките на чл. 229 от ГПК за спиране на производството по делото /така и в определение № 158 от 15.05.2020 година на ВКС по частно гражд. дело № 1120/2020 година, IV г. о./. При тяхното наличие той е длъжен да спре производството по делото, тъй като в противен случай, предвид обстоятелството, че именно спора пред Бургаския районен съд по гражданско дело №7123/2018 година е преюдициален по отношение на настоящия по чл. 135 от ЗЗД, би постановил едно недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело - висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор решение /така и в решение № 7 от 21.02.2020 година на ВКС по гражд. дело № 1776/2019 година, III г. о./. Действително, производството по преюдициалния спор е спряно, но това не налга друг, по-различен от изложения по-горе извод, тъй като поради допуснато опущение от страна на съда същото може да бъде възобновено. Връзката на преюдициалност между двете дела е именно в посочената по-горе насока - спорът за това има ли ищецът вземане от ответника, основано на посочените и в настоящата искова молба факти е преюдициален за настоящия процес с правно основание чл. 135 от ЗЗД. 

Всичко така казано сочи, че са налице предпоставките на цитираната по-горе правна норма, поради и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯВА протоколното си определение от 05.08.2020 година, постановено по настоящото дело за приключване събирането на доказателства и даване ход по същество на делото.

СПИРА производството по търговско дело № 302/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд до приключване с влязло в сила решение на производството по гражданско дело № 7123/2018 година по описа на Бургаския районен съд.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

                                                                                                                          

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: