Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 534 05.01.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 698
по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
С.В.Щ. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.К. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001158/ 22.10.2020г.,
издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на С.В.Щ. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6
месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за издаването й при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на императивното изискване по
чл.59, ал.1, т.4, предл. първо от АПК, упражненото административно правомощие
за прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от
фактическа страна. Твърди, че нито е установено по несъмнен начин, още по-малко
доказано, съществуването на материалноправна предпоставка, с която законът свързва
налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Сочи, че в нарушение регламентираните в АПК процесуални правила и
изисквания, административният акт е издаден без да са изяснени, разгледани,
обсъдени и преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което
е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения
извод за наличие на основание за налагане на принудителната административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“. По подробно изложени съображения,
включително такива за необоснованост на определения срок за прилагане на
ограничението, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група
в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – С.В.Щ.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №
239660/ 22.10.2020г. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 22.10.2020г. в 17:30ч., в гр. Стара Загора,
на ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция Петрол в посока север-юг, С.Щ. управлява
лек автомобил с рег. № **** негова собственост, след употреба на алкохол,
установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
ARNA-0122, като уредът отчита 0.69 промила алкохол с проба № 01707 в 17.39 часа
на 22.10.2020г. Издаден талон за изследване № 092078 и връчени 7 броя
холограмни стикери. Водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и техните аналози с Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK -
0072. Издаден талон за изследване № 092079 и връчени 7бр. холограмни стикери.
Прието е, че водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо и чл.174,
ал.3, предл. второ от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1228-001158/ 22.10.2020г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С.В.Щ. е наложена
принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за
срок от 6 месеца, считано от 22.10.2020г. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП,
като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в
съставения срещу С.Щ. АУАН серия GA № 239660/ 22.10.2020г., за това, че на 22.10.2020г.
в 17:30ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция Петрол в
посока север-юг, С.Щ. управлява собствения си лек автомобил с рег. № **** след
употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARNA-0122, който с проба № 01707 в 17.39 часа на 22.10.2020г.
отчита 0.69 промила алкохол. Издаден талон за изследване № 092078 и връчени 7
броя холограмни стикери. Водачът категорично отказва да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен № ARLK - 0072. На С.Щ. е издаден талон за изследване № 092079 и връчени 7бр холограмни
стикери.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1228-001158/ 22.10.2020г., в т.ч АУАН
серия GA № 239660/ 22.10.2020г., Талон за изследване № 092078; Талон за
изследване № 092079; Резултат от извършената проверка на водача С.Щ. за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0122;
Справка за нарушител/водач; Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози; Протокол рег. № 349р26694/ 30.10.2020г. за
извършено химическо лабораторно изследване на кръвна проба за определяне
наличието на етилов алкохол в кръвта; Искане рег. № 1228р-12513/ 23.10.2020г.
за изготвяне на токсико-химична експертна справка от експерт НИК, гр. София
относно наличието на съдържание на наркотични вещества и техни аналози в
предоставената за изследване кръвна проба на С.Щ. и др.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а
от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП №
20-1228-001158/ 22.10.2020г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Противно на твърдяното от
жалбоподателя, посочено е фактическото основание за упражненото от Началник група
в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора правомощие - релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправни предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-001158/ 22.10.2020г. обаче е постановена при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001158/ 22.10.2020г.,
е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на С.Щ. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б”
от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 22.10.2020г. около
17:30ч. в гр. Стара Загора, на ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция Петрол, С.Щ.
управлява собствения си лек автомобил с рег. № **** след употреба на алкохол,
установено с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0122, който с проба №
01707 в 17.39 часа на 22.10.2020г. отчита 0.69 промила алкохол, като водачът
категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK - 0072.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на С.Щ. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от С.Щ.
след употреба на алкохол и съотв. отказ на водача да му бъде извършена проверка
за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От фактическа страна по
делото не е спорно, че при извършената на 22.10.2020г. на водача на МПС С.Щ. проверка
за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARNA-0122, с проба № 01707 е отчетено 0.69 промила алкохол в кръвта. Посочените
обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по
делото Резултат от извършената проверка на водача С.Щ. за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0122. На С.Щ. е съставен и АУАН
серия GA № 239660/ 22.10.2020г. за управление на ППС след употреба на алкохол, установена
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0122, с проба
№ 01707. Действително съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но в случая
съдът приема, че съдържащите се в АУАН серия GA № 239660/ 22.10.2020г. фактически
констатации за управление на ППС от С.Щ. след употреба на алкохол, не са потвърдени
с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните
съображения:
За
прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП в хипотезата на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, употребата на алкохол от водача на МПС, следва да е безспорно
установена. В случая обаче резултатът от извършената проверка на водача С.Щ. за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0122, се
явява опроверган от резултата от направеното химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на издадения на С.Щ.
талон за изследване № 092078 от 22.10.2020г. съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Видно от представения и приет като доказателство по
делото Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/ химическа
експертиза рег. № 349р26694/ 30.10.2020г., след направено от БНТЛ при ОД на МВР
– Стара Загора химическо лабораторно изследване на дадената от С.Щ. кръвна
проба въз основа на талон за изследване № 092078 от 22.10.2020г., в изследваната
кръвна проба не е открито съдържание на етилов алкохол. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта само в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за
изследване. До приключване на съдебното дирене административният орган не представи
доказателства за това Щ. да се е явил в лечебното заведение извън указания
срок, респ. да са налице данни за допуснато нарушение при вземане на кръвната
проба, а оттам и за евентуално незачитане на стойностите на химическото
изследване и приемане на показанията на техническото средство. Доколкото при дадена биологична /кръвна/
проба за извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване за установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта /както е в случая/, законът регламентира именно
резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за
употреба на алкохол от водача на МПС, противоправно поведение на С.Щ., като
основание за налагане на ограничителната мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП
в хипотезата на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, се явява недоказано.
В
действащата нормативна регламентация начините за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани
алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/
или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или
реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско
изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба установените
стойности са определящи.
В
случая не е спорно, че при извършената на място проверка, водачът на МПС С.Щ. е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Дръг тест“ 5000 с фабричен № ARLK – 0072. От
доказателствата по делото обаче безспорно се установява и че въз основа на
издадения съгласно чл.3, ал.2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. на С.Щ. талон за изследване № 092079 от 22.10.2020г.,
лицето е дало кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Доказателствата /Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози и
Искане рег. № 1228р-12513/ 23.10.2020г. за изготвяне на токсико-химична
експертна справка от експерт НИК, гр. София относно наличието на съдържание на
наркотични вещества и техни аналози в предоставената за изследване кръвна проба
на С.Щ./, еднозначно сочат, че водачът на МПС е дал кръвна проба за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е възложено
изготвянето на експертна справка, каквато, вкл. към датата на приключване на
съдебното дирене, не е представена. Както беше посочено, анализът на
приложимата нормативна регламентация по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП и във вр.
с чл.5, ал.1 от Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, обуславя извод, че начините за установяване употребата на наркотични
вещества от водачите на МПС са регламентирани алтернативно - с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. След като в случая С.Щ.,
в качеството си на водач на МПС, е изпълнил задължението си да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества или техни аналози по един от двата алтернативно
предвидени в закона начина – въз основа на талон за изследване № 092079 от
22.10.2020г. и съгласно Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози, лицето е дало кръвна проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
очевидно поведението на С.Щ. не може да обуслови прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „б“ от ЗДвП в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба
за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, законът регламентира именно резултатът
от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на
наркотични вещества, при липсата на резултат от възложеното изследване,
противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагане на
ограничителната мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано.
След като законът дава възможност проверката за употреба на наркотични вещества
или техни аналози от водача на МПС да се извършва алтернативно или с тест или с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване и в случая С.Щ. се е
възползвал от тази възможност при направен избор за даване на кръвна проба за
медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества, административният орган е бил длъжен да
съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на
материалноправно основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП.
Предвид така установените по
делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и
неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че към датата на
издаване на обжалваната заповед по отношение на С.Щ. по безспорен и несъмнен
начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по
чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на алкохол и
при отказ на водача да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като законово регламентирани материалноправни
предпоставки за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, довели до
фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия орган извод
за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП по
отношение на С.Щ.. Преди постановяването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал кръвни проби за установяване употреба на
алкохол и наркотични вещества или техни аналози, а именно резултатите от
извършеното медицинско и химическото лабораторно изследване, респ. от
възложеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, по
аргумент от чл.6, ал.9 от Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, биха били определящи за
съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл.
171, т.2а, б. „б” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици
от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна
обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на
обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гл.т наличието на
материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, същата не се
основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел, предвид липсата на доказано по несъмнен начин
противоправно поведение на С.Щ..
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1228-001158/ 22.10.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Стара Загора, с която на С.Щ. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а,
б. „б” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Стара Загора бъде осъдена да
заплати на С.Щ. сумата от 510 лева, представляваща 10 лева внесена държавна
такса и 500 лева - договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.Щ. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-001158/ 22.10.2020г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на С.Щ. е наложена
принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за
срок от 6 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара
Загора да заплати на С.В.Щ. ***, ЕГН **********,
сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от
жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: