О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 04.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.сЪДИЯ СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 3020 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 267/01.02.2019 г., подадена от длъжника А.з.к.н.п.з. ЕООД срещу
акта на съдебния изпълнител, с който е възложил в тежест на длъжника разноските
по изпълнението в размер на 144 лв. - такси по т. 1, 3, 5 и 9 от ТТРЗЧСИ, в
размер на 50.10 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 350.00 лв.-за заплатено
адвокатско възнаграждение за образуване и за процесуално представителство по изп.дело.
Жалбоподателят
посочва, че са налице предпоставките за прекратяване на образуваното срещу него
изпълнително производство, които са предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Заявява, че плащането на сумата по изпълнителния лист е осъществено преди образуването
на изпълнителното производство. Прави искане, ако съдът счете, че не са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, то да редуцира разноските, възложени в тежест на длъжника до
сумата от 200.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и 78.00 лв. такси
по ТТРЗЧСИ с вкл. пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 12.00 лв.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна. Заявява, че длъжникът не е заплатил на взискателя присъдената с
изпълнителния лист сума преди образуване на изпълнителното производство. Ето
защо и в тежест на длъжника е възникнало задължението да заплати направените от
взискателя разноски, които са в размер на 144.00 лв. - обикновени такси по т.
1, 3, 5 и 9 от ТТРЗЧСИ и 50.10 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които не са
заплатени към настоящия момент.
Взискателят
Ф.Й.Д. ЕООД изразява становище за недопустимост на жалбата по чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК в частта по отношение на присъдените в тежест на жалбоподателя
разноски, като подадена след предвидения от закона седмичен срок. Доколкото
жалбоподателя не е оспорил начислените такси по изпълнителното производство в
седмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение в тази част
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. В частта на оспорване досежно
присъдените разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение заявява
становище за неоснователност. Сторени били разноски не само за образуване на
изпълнителното дело, а и за процесуално представителство, поради което сумата
от 350.00 лв. била дължима при съобразяване минималните размери на адвокатски
възнаграждения по чл.10 от Наредба № 1/2004 г.
При
условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна. Изразява
становище, че сумата по изпълнителния лист не е получена от взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Излага правни доводи, че в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство е необходимо не само изпращане на сумата по пощенския запис, а и
получаване на сумата от кредитора, каквото в случая не е сторено.
Претендира
разноски.
При
така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:
По
жалбата по чл.435, ал.2, т.6 ГПК срещу постановен по изп.д. № 20187850400369 по
описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ и район на действие – СГС, отказ на
частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство /по постановление
от 29.01.2019 г./ е образувано ч.гр.д.№ 3718/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Б
въззивен състав, по което е налице произнасяне.
По
допустимостта на частната жалба по чл.435, ал.2, т.7 ГПК:
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието,
съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК).
Жалбоподателят
е получил съобщение за образуваното изпълнително дело и за размера на
разноските за дължимите такси по ТТРЗЧСИ на 21.12.2018 г., а частната жалба е
подадена на 01.02.2019 г., т.е. след законовия 7-дневен срок по чл.436, ал.1 ГПК. На обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението /ТР № 3/17 г. по т.д.№ 3/15 г. на ОСГТК на ВКС,
т.2/.Поради изложените съображения съдът счита, че по отношение на разноските
за таксите по ТТЗЧСИ частната жалба следва да се върне като просрочена на
основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Идентичен
извод се налага и по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение. Длъжникът
е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът, подлежащ на обжалване, е
постановлението на ЧСИ, обективирано в писмото с изх.№ 171/17.01.2019 г.
получено на 24.01.2019 г., поради което частната жалба и в тази част като
просрочена следва да бъде върната, като недопустима.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на взискателя –
ответник по подадената жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лв. според представения списък.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
частната жалба с вх.№ 267/01.02.2019 г., подадена от длъжника А.з.к.н.п.з. ЕООД
срещу акта на съдебния изпълнител, с който е възложил в тежест на длъжника
разноските по изпълнението в размер на 144 лв. - такси по т. 1, 3, 5 и 9 от
ТТРЗЧСИ, в размер на 50.10 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 350.00 лв.-за
заплатено адвокатско възнаграждение за образуване и за процесуално
представителство по изп.дело, като просрочена.
Определението
подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.