Мотиви към Присъда № 260008/ 12.05.2021г.
постановена по НОХД № 232/ 2020г.
по описа на РС - Разград
Районна прокуратура –
Исперих е обвинила Р.М.А. ***, в това че през
периода от месец август 2016г. до 13.08.2020г. в землището на село Подайва,
област Разград, при условията на продължавано престъпление без редовно писмено
позволително събрал и извозил от горският фонд – от отдели 1124 и 1139 на
държавният горски фонд дърва – 10
пространствени кубически метра дърва за огрев – цер на обща стойност 525.00 /петстотин двадесет и пет лева/,
собственост на ТП ДГС „Сеслав“ град Кубрат, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.235, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на Районна прокуратура – Разград
поддържа обвинението от фактическа и правна страна и моли на подсъдимият да
бъде наложено наказание Пробация, като държи на налагане на мярка Безвъзмезден
труд. Не възразява гражданският иск да се уважи.
Защитата но
подсъдимият Р.А. адвокат С.Д. пледира на подзащитният и да бъде наложено
наказание Пробация. Счита, че не следва да бъдат вземани под внимание налагани
административни наказания на лицето до този момент, а да се отчете факта че той
е с чисто съдебно минало и тежко материално положение, като именно недоимъка го
е подтикнал към осъществяване на деянието.
Гражданският ищец ТП ДГС „Сеслав“ град Кубрат чрез своя представител в съдебно заседание
заявява, че поддържа предяваният граждански иск и желае репариране на
причинените с деянието вреди.
По искане на подсъдимият по делото е насрочена и протекла
процедура на предварително изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК, като Р.А.
е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В дадената последна дума подсъдимият е изказал съжаление за
случилото се, сочи че е събирал само вършини от земята, не е сякъл дървета.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото –
обясненията на подсъдимият дадени в хода на досъдебното производство,
показанията на разпитаните по дознанието свидетели и приложеният по делото
писмен доказателствен материал, намира за установено следното :
Подсъдимият Р.М.А. е роден на ***г***, община
Исперих, област Разградска, български гражданин, с начално образование,
неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.***.
Същият притежавал конска каруца, с която в периода месец август 2016г.
до 13.08.2020г. посетил на няколко пъти гората в землището на село
Подайва, отдели
1124 и 1139 на държавният горски фонд стопанисван от ТП
ДГС „Сеслав“ град Кубрат. Там с ръце събирал паднали дървета от дървесен вид цер , натоварвал ги в каруцата
и ги откарвал в двора на дома си. По този начин в посочения по-горе период
събрал и извозил общо 10 пространствени куб.м. дърва за огрев – цер на обща
стойност 525.00лв. На 13.08.2020г. служители на
ТП ДГС „Сеслав“ град Кубрат – свидетелите А А АМухарем посетили дома на подсъдимото лице и
установили в него незаконно добития дървен материал. Те установили също така,
че Р.А. нямал редовно издадено писмено позволително за сеч, събиране, добив,
вземане, товарене, извозване, транспортиране, разтоварване, съхраняване и
преработване на дървен материал от държавния горски фонд. Служителите на ДГС
„Сеслав“ съставили на подсъдимият констативен протокол и актове по чл.213, т.2.1
от Закона за горите, за това че съхранява в дома си дървен материал немаркиран
с контролна горска марка и непридружен с превозен билет.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от прочетения на осн. чл.283
от НПК писмен доказателствен материал, съдържащ се в Досъдебно
производство № 275 ЗМ 213/2020 година по описа на РУ Исперих: съобщение за
престъпление от общ характер – л.1; протокол за оглед на местопроизшествие –
л.3-6; фотоалбум – л.7-9; постановление за привличане на обвиняем – л.10;
протокол за разпит на обвиняем – л.11; биографична справка – л.12; декларация
за семейно и материална положение и имотно състояние – л.13; протокол за разпит
на свидетел – л.14-15; копие на АУАН – л.16-17; копие на ценоразпис за продажни
цени на дървесина от временен склад -
л.18; протокол за разпит на свидетел – л.19; постановление за назначаване на
експертиза – л.21; заключение на оценъчна експертиза – л.22-23; писмо на СДП ДП
ТП „ДГС-Сеслав“ гр.Кубрат – л.25; писмо с опис на представени писмени
доказателства – л.27; копие на АУАН – л.28; НП №117/17.02.2014 година – л.29;
АУАН – л.30; НП
№199/17.03.2014 г. – л.31; АУАН – л.32; копие на НП № 323/21.03.2016 г. – л.33;
АУАН – л.34; копие на НП № 324/21.03.2016 г. – л.35; АУАН – л.36-37;
постановление за определяне възнаграждение на вещо лице – л.38;
справка-декларация на вещо лице – л.39; постановление за уведомяване на ощетено
ЮЛ – л.40-41; искане за изготвяне справка за съдимост – л.46; справка за
съдимост – л.47; постановление с обвинително мнение – л.48 съдържа данни относно времето, мястото и начина на осъществяване на
инкреминираното деяние, авторството на същото в лицето на подсъдимият, както и причинения престъпен резултат.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи :
Подсъдимият Р.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл.235, ал.1 в.в. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец
август 2016г. до 13.08.2020г. в землището на село Подайва, област Разград, при
условията на продължавано престъпление без редовно писмено позволително събрал
и извозил от горският фонд – от отдели 1124 и 1139 на държавният горски фонд дърва – 10 пространствени кубически метра
дърва за огрев – цер на обща стойност 525.00 /петстотин двадесет и пет лева/,
собственост на ТП ДГС „Сеслав“ град Кубрат.
От обективна страна в производството безспорно е установено, че
подсъдимото лице е осъществило две от изброените в нормата на чл.235, ал.1 от НК изпълнителни деяния - събрал и извозил дърва за огрев. От страна на Р.А. са
осъществени активни действия по събиране на нападала дървесина от държавния
горски фонд. Тези дърва – 10 пространствени кубични метра дърва за огрев – цер
са били собственост на държавния горски фонд. Служителите на ДГС „Сеслав“ град
Кубрат – свидетелите А А АМухарем при
извършената в дома на подсъдимият проверка, при която са установили процесните
дърва във владение на лицето, безспорно са установили вторият съставомерен
елемент от фактическият състав на чл.235, ал.2 от НК, а именно че дървата са
събрани и извозени без редовно писмено позволително. В процеса не се доказа
осъществяване на изпълнителното деяние „добил“, което предполага осъществяване
на сериозни активни действия по отсичане на дърветата било ръчно, било
механично. Дори в самият обвинителен акт от фактическа страна прокуратурата
твърди, че дърветата са били само събирани от земята, а не и рязани с брадва
респ. моторен трион, които са активните действия при изпълнително деяние
„добиване“ осъществявани от дееца. По тази причина за осъществяване на това
изпълнително деяние подсъдимият бе оправдан.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал, че е запретено и по тази причина наказуемо от закона
самоволното разпореждане с дървета от държавният горски фонд, без предварително
да ти е дадено разрешение от компетентните лица, но въпреки това е пренебрегнал
тази забрана, отишъл е в отдели 1124 и
1139 на държавния горски фонд, стопанисвани от ТП ДГС „Сеслав“ град Кубрат и
посредством каруцата си е отнесъл в дома си от отдели 1124 и 1139, 10
пространствени кубични метра дърва за огрев –цер.
Деянието е осъществено в условията на продължавана престъпна дейност по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК - обективните и субективните белези на престъпните
деяния при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните
престъпни деяния и са в причинна връзка помежду си с оглед вътрешната им
определеност и насоченост – неправомерно получаване на чуждото имущество и
нанасяне на имуществена вреда на пострадалото лице. Именно обективната и
субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и същите се
преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този
смисъл е и практиката на ВС на РБ/ ТР № 32/ 1970г. на ОСНК на ВС на РБ/.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно изискванията на
закона. Съдът, счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – заявеното самопризнание и съжаление за извършеното, не толкова
високата стойност на отнетото имущество, което е било установено от контролните
органи в дома на лицето в цялост и само от активните действия на разследващите
органи е зависело имуществото да бъде възстановено на пострадалото държавно
предприятие, нещо което не е сторено но не по вина на подсъдимият, чистото
съдебно минало, тежко семейно и материално положение – подсъдимият не е семеен,
не реализира трудови доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество видно
от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, с добри
характеристични данни е, част е от многочленно семейство – девет души. Кметът
на селото го описва като тих, скромен и трудолюбив човек. Действително наказван
е по административен ред по Закона за горите, но смекчаващите отговорността
обстоятелства относно установеното за социалният статус на лицето са безспорно
многобройни и с очевиден превес. При
това положение съдът счете, че и най-ниското предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко и по отношение на лицето следва да бъде наложено
наказание при приложение нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като счете че
целите на личната индивидуална и общата генерална превенция на наказателната
санкция успешно ще бъдат постигнати чрез налагане на наказание “ПРОБАЦИЯ“,
включващо следните пробационни мерки : По
чл.42а, ал.2, т.1 от НК Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК Задължителни периодични
срещи с пробационен служител със задължение за явяване и подписване два пъти седмично
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
По чл.42а, ал.2, т.6 от НК Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 /сто/ часа за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид липсата на
ежемесечни доходи на подсъдимият съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не наложи по-леко предвиденото наказание ГЛОБА.
Доказани са и предпоставките на чл.45 от ЗЗД – причинена от
подсъдимият с виновното му противоправно поведение имуществена вреда на пострадалия ТП ДГС „Сеслав“ град Кубрат,
поради което предявеният от тях граждански иск за сумата от 525.00 /петстотин
двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва от датата на довършване на
деликта – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимият
Р.М.А. на осн. чл.189, ал.3 от НПК бяха поставени разноските
на досъдебното производство възлизащи на сумата 64.05 /шестдесет и четири лева и пет стотинки/, които бе
постановено да се заплатят по сметка на ОД
на МВР – Разград и
държавната такса върху размерът на уважения граждански иск възлизаща на сумата 50.00 /петдесет лева/, която бе постановено да се заплати по
сметка на РС – Исперих.
По изложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :