№ 10404
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110146270 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ПП Инженеринг“ ЕООД твърди, че с ответника „Консулт енд
Мениджмънт“ ЕООД бил в трайни търговски отношения, като по заявка и възлагане от
ответника ищецът извършвал ремонтни, строително-монтажни услуги и други. Повечето
извършени услуги били платени, но останала неплатена сума от 1610,64 лева,
представляваща главница за задължение за извършена услуга на дати 25.10.2023 г.,
03.11.2023 г., 14.11.2023 г. и 20.11.2023 г., изразяваща се в пробиване на технологични
отвори в стоманобетон съгласно протокол акт 19 от 21.11.2023 г. за обект в кв. **, протокол
акт 19 от 14.12.2023 г. за обект **, съгласно издадени фактури № **********/21.11.2023 г. и
№ ***********/14.12.2023 г. За събиране на посочената сума ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.04.2024 г. Било образувано ч.гр.д.
№ 24219/2024 г., СРС, 161-ви с-в, по което на 14.05.2024 г. била издадена заповед за
посочената сума, ведно със законната лихва, и разноски. Длъжникът в срок възразил и в
указания от заповедния съд срок ищецът предявява настоящия иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1610,64 лева, представляваща главница за
задължение за извършена услуга на дати 25.10.2023 г., 03.11.2023 г., 14.11.2023 г. и
20.11.2023 г., изразяваща се в пробиване на технологични отвори в стоманобетон съгласно
протокол акт 19 от 21.11.2023 г. за обект в кв. **, протокол акт 19 от 14.12.2023 г. за обект **,
съгласно издадени фактури № **********/21.11.2023 г. и № ***********/14.12.2023 г., ведно
със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „Консулт енд Мениджмънт“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че го е
платил. Моли за отхвърляне на иска поради плащане. Твърди, че не бил дал повод за спора.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищеца,
1
като моли да бъде намален под минимума по Наредба № 1/2004 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
Вземането по чл. 266 ЗЗД възниква при осъществяването на следните
правопораждащи юридически факти: 1. сключени между страните валидни договори за
изработка с предмет СМР или друг фактически резултат; 2. изпълнение на договорите от
ищеца като изпълнител по същия; 3. престиране на изработеното, получаването и
приемането му от възложителя – ответник.
При договора за изработка, какъвто е процесният договор, има уговорен, точно
определен по съдържание и обем краен трудов резултат и уговорено конкретно по размер
възнаграждение за този резултат, а при трудовия договор се престира наемен труд.
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД,
не е формален и писмена форма не е условие за неговата действителност.
По делото, с оглед становището в отговора на исковата молба, съдът намира, че е
безспорно, че процесните услуги са престирани от ищеца на ответника, като спорът е само
дали и кога е настъпил падежът за плащане. При договора за изработка падежът на
задължението за плащане на възнаграждение е получаването и приемането му от
възложителя, а при търговските сделки издаването на фактура служи като доказателство за
изработването и като покана за плащане. Двете процесни фактури, в които общо е
фактурирано процесно задължение по акт образец № 19 от 21.11.2023 г. и акт образец № 19
от 14.12.2023 г. са връчени по пощата с изрична покана за плащане с даден тридневен срок
за плащане на ответника на 12.04.2024 г. Срокът за плащане е изтекъл преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но и до момента ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил да е платил задължението.
Искът следва да бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва от
23.04.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
В исковото дело ищецът е сторил разноски от 32,21 лв. държавна такса и 1200 лв.
платен адвокатски хонорар по договор от 15.07.2024 г. Ответникът прави възражение за
прекомерност на хонорара и моли съда да го намали под размера по Наредба № 1/2004 г.,
като се позовава на решение на СЕС по дело С-438/22.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да намали разноските за адвокат на
спечелилата делото страна при искане на противната страна и не по-малко от минимума по
чл. 36 ЗАдв. В самия ЗАдв. минимуми няма, те са уредени в Наредба № 1/2004 г., издадена
от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
2
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6300 лв.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни на година за почивка за адвоката), това прави около 86 лв./час.
Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 3 часа, събирането на
доказателствата и изготвянето на исковата молба – 3 часа, подготовката и участието в
съдебно заседание – общо 3 часа. С оглед установената съдебна практика, липсата на правна
и фактическа сложност на делото и явяване на пълномощника в едно съдебно заседание,
дейността на адвоката се свежда до общо 9 часа труд, респ. възнаграждението му общо
трябва да бъде 9х86=774 лв., които следва да се присъдят в тежест на ответника.
3
Общо разноските в исковото дело на ищеца са 806,21 лв., а в заповедното – 32,21 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ПП Инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, против „Консулт енд Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 415 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1610,64 лева, представляваща главница за задължение за извършена услуга на дати
25.10.2023 г., 03.11.2023 г., 14.11.2023 г. и 20.11.2023 г., изразяваща се в пробиване на
технологични отвори в стоманобетон съгласно протокол акт 19 от 21.11.2023 г. за обект в кв.
**, протокол акт 19 от 14.12.2023 г. за обект **, съгласно издадени фактури №
**********/21.11.2023 г. и № ***********/14.12.2023 г., ведно със законната лихва от
23.04.2024 г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение от 14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 24219/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА „Консулт енд Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ПП
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 806,21 лв.,
разноски, сторени по делото, и сумата от 32,21 лв., разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № 24219/2024 г., СРС, 161-ви с-в
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4