№ 44
гр. Елхово, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20222310200004 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Б. Д. СЛ. от с.Бутово,
общ.Павликени, обл.Велико Търново, действащ чрез пълномощника си – адв.М.К., против
Наказателно постановление №22-0000656/29.11.2021г., издадено от Директора на РД”АА”
гр.Бургас - К.С.К., с което му е наложено административно наказание на основание чл.93в
ал.11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/– глоба в размер на 500.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.12 §2 буква «б» т.(ii) от Приложение
“Контролен уред“ във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр AETR /ДВ бр.28 от 1995г./, за това, че на
19.11.2021г. около 21.20 часа на ГКПП-Лесово, на територията на общ.Елхово като водач на
автобус „Мерцедес 518 ЦДИ Спринтер“ от категория М2 с рег.№ВТ 9277 ВТ, извършващ
случаен международен превоз на пътници със Заверено копие №********** и книжка
Интербус №3001189 и ведомост № 22 от Едирне, Р. Турция за Велико Търново, Р. България
и превозът попада в обхвата на AETR и автобуса е оборудван с дигитален тахограф
„SIEMENS AG 1381=*********“ с №**********, след проверка на картата на водача с
№0000000026493002, за работно време и почивки, за текущия ден и предходните 28 дни, е
установено, че: 1. Водачът не е въвел ръчно данни в картата на водача от 08.50 часа на
18.11.2021г. до 24.00 часа на 18.11.2021г. по UTC време, когато е бил извън превозното
средство и не е бил в състояние да използва тахографа, видно от разпечатка от 19.11.2021г.
В жалбата си жалбоподателят е изложил съображения, поради които счита, че
атакуваното наказателно постановление /НП/ е незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Излага се, че е
налице несъответствие между правната квалификация на нарушението, възприета от
актосъставителя в АУАН - чл.12 пар.2 буква «б» т.ii от Приложение “Контролен уред“ към
AETR във вр.с чл.79 ал.1 т.2 от ЗАвПр и тази посочена от АНО в НП - чл.12 §2 буква «б»
т.(ii) от Приложение “Контролен уред“ във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр AETR /ДВ бр.28 от
1995г./. Жалбоподателят излага, че възприетата за нарушена разпоредба препраща към §3,
второ тире, букви „б“, „в“ и „г“, а вместо това в случая както в АУАН, така и в НП е
1
използван терминът „данни“ като не са посочени какви са и в какво точно се изразяват
същите. На следващо място в жалбата се излагат доводи, че нормата на чл.12 §2 буква «б»
т.(ii) от Приложение “Контролен уред“ към AETR /ДВ бр.28 от 1995г./, както и възприетата
от АНО чл.78, ал. 1, т.2 от ЗАП са бланкетни и като такива препращат към други
разпоредби, в които е регламентирано, че водачите задействат превключващите механизми,
позволяващи отделно и различно записване на времето на управление, на други периоди на
работа и други периоди на разпореждане, като в случая както в АУАН, така и в НП не е
изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и не са посочени приложимите
материални норми, които изпълват и конкретизират в пълнота състава на адм.деяние. В
жалбата са изложени и доводи, че АНО неправилно е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН,
като не е отчел и преценил всички относими обстоятелства, които според жалбоподателя
формират извод за маловажност на случая.
Предвид на тези си съображения, жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло атакуваното НП. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съгласно приложения Договор за правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмена молба, депозирана от пълномощника – адв.М.К. е заявено
поддържане на жалбата на същите основания и със същото искане - постановяване на
решение, с което обжалваното НП да бъде отменено изцяло. Претендират се и сторените от
жалбоподателя по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съгласно приложен договор за правна помощ.
За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание не се
явява представител. При депозиране на АНП с писмо с рег.№52-00-50-10961/3/ от
05.01.2022г. е взето писмено становище, като АНО е заявил, че счита атакуваното НП за
съобразено с материалните и процесуалните правила и прави искане същото да бъде
потвърдено. Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава размера предвиден в
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не
взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2021 година около 21.00 часа, разпитаните по делото като свидетели – ИВ.
Д. ИВ. и ИВ. СТ. ИВ., и двамата работещи на длъжност „инспектор” при РД“АА”гр.Русе, са
били служебно командировани и са изпълнявали служебните си задължения на ГКПП-
Лесово, на територията на общ.Елхово, като са извършвали проверка на вход Р България на
посочения ГКПП, по спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози и на ЗДвП
и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове на преминаващи ППС,
извършващи международен превоз на товари и на пътници. Около 21.20 часа на същата дата
спрели за проверка автобус „Мерцедес 518 ЦДИ Спринтер“ от категория М2 с рег.№ВТ 9277
ВТ, извършващ случаен международен превоз на пътници, управляван от жалбоподателя
Б.Д. Славов, български гражданин. В хода на проверката, въз основа на представените от
водача изискуеми документи, съпътстващи превоза на пътници /Заверено копие
№********** към Лиценз на Общността, книжка Интербус №3001189 и ведомост № 22 от
Едирне, Р. Турция за Велико Търново, Р. България/, свидетелите И. Д.И. и И. Ст.И. като
проверяващи установили, че водачът извършва случаен международен превоз на пътници по
маршрут от гр.Одрин, Р. Турция до гр.Велико Търново, Р. България, попадащ в обхвата на
спогодба AETR и проверяваният автобус е оборудван с дигитален тахограф. Въз основа на
снета разпечатка от дигиталния тахограф на автомобила, в който била поставена картата за
2
работното време и почивки, за текущия ден и предходните 28 дни на водача с
№0000000026493002, проверяващите служители на РД“АА“гр.Русе констатирали, че
водачът не е въвел ръчно данни в картата си за периода - от 08.50 часа на 18.11.2021г. до
24.00 часа на 18.11.2021г. по UTC време, когато е бил извън превозното средство и не е бил
в състояние да използва тахографа.
За така констатираното нарушение, на същата дата – 19.11.2021г., на място, св. ИВ.
Д. ИВ. е съставил против Б. Д. СЛ., български гражданин, от с.Бутово, общ.Павликени, в
присъствието на св.ИВ. СТ. ИВ. /свидетел по констатиране на нарушението и по
съставянето на акта/ и на самия жалбоподател, Акт за установяване на административно
нарушение Серия А-2021 №295763/19.11.2021г., в който актосъставителят изложил следното
фактическо описание на нарушението, а именно: на 19.11.2021г. около 21.20 часа на ГКПП-
Лесово, на територията на общ.Елхово като водач на автобус „Мерцедес 518 ЦДИ
Спринтер“ от категория М2 с рег.№ВТ 9277 ВТ, извършващ случаен международен превоз
на пътници със Заверено копие №********** и книжка Интербус №3001189 и ведомост №
22 от Едирне, Р. Турция за Велико Търново, Р. България и превозът попада в обхвата на
AETR и автобуса е оборудван с дигитален тахограф „SIEMENS AG 1381=*********“ с
№********** и след проверка на карта на водача с №0000000026493002, за работното време
и почивки, за текущия ден и предходните 28 дни, е установено следното нарушение: 1.
Водачът не е въвел ръчно данни в картата на водача от 08.50 часа на 18.11.2021г. до 24.00
часа на 18.11.2021г. по UTC време, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа, видно от разпечатка от 19.11.2021г. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението по чл.12 параграф 2 буква «б» т.ii от Приложение “Контролен
уред“ към AETR във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр.
Съставеният от св.И. Д.И. АУАН е бил подписан от актосъставителя и от свидетеля
по акта, както и от жалбоподателя, като на същата дата – 19.11.2021г. му е бил връчен и
препис от АУАН, което е удостоверено с подписа на жалб.С.. Нарушителят в съставения му
акт не е отразил обяснения или възражения.
С така съставеният АУАН като доказателства са били иззети следните документи –
копие от съставен от св.И. Ст.И. против жалб.С. втори АУАН № 295773 за констатирано на
същата дата, време и място друго адм.нарушение - по чл.12 параграф 2 буква «А» изр.1 пр.2
от Приложение “Контролен уред“ към AETR; разпечатка от тахографа от 19.11.2021г.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, нарушителят не е депозирал писмени възражения пред административно-
наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него писмени материали –
иззетите с АУАН посочени по-горе документи - АУАН № 295773 от 19.11.2021г., разпечатка
от тахографа от 19.11.2021г., книжка Интербус №3001189 и ведомост № 22 от 18.11.2021г.,
справка за пътуване на процесното ППС издадена на 19.11.2021г., Директорът на РД”АА”гр.
Бургас – К.С.К., определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от ЗАвПр, чл.189 ал.4 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, е издал на 29.11.2021г.
Наказателно постановление №22-0000656/29.11.2021г. против жалбоподателя Б.Д. Славов,
като констатираното с АУАН административно нарушение, е описано и квалифицирано по
идентичен начин, така както е описано и квалифицирано в АУАН, по чл.12 §2 буква «б»
т.(ii) от Приложение “Контролен уред“ във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр AETR /ДВ бр.28 от
1995г./, като на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.93в,
ал.11 от ЗАвПр. – глоба в размер на 500.00 лева.
Наказателното постановление е редовно връчено на жалбоподателя на 22.12.2021г.,
което е удостоверено с подписа на Б. Д. СЛ., а жалбата против НП е депозирана в
РД“АА“гр.Бургас по пощата с пощ.клеймо от 29.12.2021г., с вх.№52-00-50-
10961/1/30.12.2021г.
3
Материалната компетентност на издалия НП Директор на РД“АА“гр.Бургас К.С.К.
да издава наказателни постановления за нарушения по регламенти на ЕС и по ЗАвПр., се
установява от приложената към АНП Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе
въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към
релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Показанията на
разпитаните по делото свидетели – ИВ. Д. ИВ. /актосъставител/ и ИВ. СТ. ИВ. /свидетел по
констатиране на нарушението и по съставянето на акта/ са безпротиворечиви по отношение
на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях
действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за
достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата
еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както
помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите,
възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на
нарушението, извършената документална проверка на проверения автобус и осъществената
комуникация между тях и нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената
административна процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В
подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност
по делото писмени доказателства, приложени към АНП – в оригинал – НП № 22-
0000656/29.11.2021г. на Директора на РД“АА“гр.Бургас и АУАН Серия А-2021
№295763/19.11.2021г., копие от АУАН № 295773/19.11.2021г., копие от Интербус, Ведомост
№ 22/18.11.2021г., Справка за пътуване на превозно средство от гранична полиция, копие от
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, разпечатка от дигиталния тахограф от 19.11.2021г. – в оригинал
и копие от пощенски плик с пощ.клеймо от 29.12.2021г., с който е получена при АНО
жалбата.
По делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да е
доказателства, които да оборват изложената от двамата свидетели - служители на ИА“АА“
при МТС, в показанията им пред съда фактология по констатиране на адм.нарушение,
покриваща се с тази, съдържима се в обстоятелствената част на АУАН и в издаденото НП.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивния 14-дневен
срок по смисъла на действащата към момента на депозирането й по-благоприятна за
нарушителя -жалбоподател по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН редакция на чл.59 ал.2 от
ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), като НП е връчено лично на
жалб.С. на 22.12.2021г., а жалбата е депозирана пред АНО по пощата с пощ.клеймо от
29.12.2021г. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалването му и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП от
процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът
констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на
НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон. Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
4
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от
ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови
разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя релевиран чрез пълномощника му в
депозираната жалба, за несъответствие между правната квалификация на инкриминираното
адм.деяние, дадена от актосъставителя в АУАН и тази, посочена от АНО в обжалваното НП.
Напротив съдът при съпоставка на двата посочени документа намира, че е налице пълна
идентичност както в текстовото описание на констатираното адм.деяние, така и в правната
му квалификация, възприета както от актосъставителя, така и приповторена в същия вид и
от АНО при издаване на НП. Както актосъставителя – св.ИВ. Д. ИВ., така и Директора на
РД“АА“ – К.С.К. в издадените съответно АУАН и НП, са квалифицирали адм.деяние по
чл.12 §2 буква «б» т.(ii) от Приложение “Контролен уред“ във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр
AETR /ДВ бр.28 от 1995г./. Единствената разлика в така дадената идентична квалификация е
местоположението на AETR при изписването на нарушените норми и посочването от АНО,
че Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г., така наречената
"AETR" е ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм.,
бр. 27 от 2012 г.).
Прави впечатление, че в жалбата си жалбоподателят неправилно е посочил като
възприета за изписана в процесния АУАН от актосъставителя правна квалификация на
нарушението – по чл.12 пар.2 буква «б» т.ii от Приложение “Контролен уред“ към AETR във
вр.с чл.79 ал.1 т.2 от ЗАвПр, вместо посочената - чл.12 пар.2 буква «б» т.ii от Приложение
“Контролен уред“ към AETR във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр, което се дължи на
погрешното разчитане на изписаната от актосъставителя собственоръчно цифра „8“,
възприета от жалб.С. като „9“ в посочения чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр.
Или с оглед на гореизложеното, съдът в настоящия си състав намира, че в случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на
защита на Б. Д. СЛ. до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на
това основание, без да разглежда спора по същество.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвтПр, при извършване на превози на
пътници с автобуси, водачите са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и
за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан "Регламент (ЕС) №
165/2014", или AETR /Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли
1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр.
27 от 2012 г.).
Нормата на чл.12, § 2 буква „б”, т.(ii) от Приложение „Контролен уред”, което е
неразделна част към AETR, въвежда задължение за водача в случай, когато в резултат на
5
отсъствието му от превозното средство същият не може да използва контролния уред,
монтиран на превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире,
букви "б", "в" и "г" /периоди на работа, периодите на разположение – времето за изчакване
или за извършване на друга работа, прекъсванията и дневните почивки/, да се запишат на
картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена за тахографа,
ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф, какъвто е и процесният случай.
По този начин държавите-членки налагат на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. В
случая от събраните доказателства по делото - показанията на св.И. Ст.И. и св.И. Д.И.,
които съдът цени с доверие, тъй като не са опровергани от събраните в хода на делото
писмени доказателства и се подкрепят изцяло от приложената към АНП в оригинал
разпечатка от дигиталния тахограф на автобуса, иззет при извършената проверка и
отразяващ нарушението, може да се направи обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателят С. като водач на процесния автобус, извършващ случаен международен
превоз на пътници по маршрут от гр.Одрин, Р Турция до гр.Велико Търново, не е изпълнил
именно това свое задължение. Видно от компютърната разпечатка на дигиталния тахограф, с
който е бил обурудван процесният автобус, на поставената в тахографа карта на водача С. с
№0000000026493002, за периода от 08.50 часа на 18.11.2021г. до 24.00 часа на 18.11.2021г.
по UTC /координирано универсално европейско/ време, С. като водач на ППС не е въвел
ръчно необходимите данни за действията си, когато е бил извън превозното средство и не е
бил в състояние да използва монтирания тахограф. Така установените по случая факти и
обстоятелства, правилно са подведени както от актосъставителя, така и от АНО под
съответната материално правна норма на чл.12, §2, буква „б”, т.(ii) от Приложение
„Контролен уред” към AETR /ДВ бр.28 от 1995 г./ вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр.
Неоснователно според съда е възражението на жалбоподателя, съдържимо се в
жалбата му, че както актосъставителят, така и АНО са използвали термина „данни“, без да
ги конкретизират и подведат под съответстващата им норма на §3 второ тире букви „б“, „в“
и „г“, тъй като липсата на нанесена от самия водач С. информация каква точно е била
дейността му и конкретните му действия през посочения релевантен период, ги прави
неустановени по своето естество за контролния орган и го лишава от възможността да
проконтролира дали са спазени нормативните изисквания за времетраенето на почивката и
на работната смяна.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят, за
който се установи, че упражнява трудова дейност като „професионален шофьор“ при „Топ
Транс 2015“ЕООД, е имал яснота за задълженията, които следва да съобразява при
изпълнение на извършваните международни превози на пътници и в частност нанасянето на
данни в контролния уред, с който е бил оборудван управлявания от него автобус, за който
безспорно въз основа на приложената към АНП справка за задграничните пътувания на
процесното ППС, се установи, че е бил ползван и за други предходни международни
превози на пътници и то през същото ГКПП-Лесово. Следователно жалбоподателят Б.С. е
съзнавал противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял
настъпването на общественоопасните последици - непредоставяне на информация за
дейността му през констатирания от проверяващите служители на ИА“ЕАА“ период от
време, през което на картата на водача не е била нанесена по възприетия в чл.12, §2, буква
„б”, т.(ii) от Приложение „Контролен уред” към AETR ръчен начин каквато и да е
информация за дейността на водача, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва монтирания тахограф на ППС.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че Б.С. е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.12, §2,
буква „б”, т.(ii) от Приложение „Контролен уред” към AETR /ДВ бр.28 от 1995 г./ вр.с чл.78
6
ал.1 т.2 от ЗАвПр., поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по същия текст.
За посоченото нарушение, действащата към датата на деянието санкционна норма
на чл.93в, ал.11 от ЗАвПр (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) предвижда
глоба от 500 лв. за водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да
използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното
средство. Глобата за това нарушение е във фиксиран абсолютен размер от 500 лв., какъвто е
и размерът на глобата, посочен в издаденото НП, предвид на което правилно е определена
по вид и размер наложената от АНО адм.санкция.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е и
маловажен. Действително, от нарушението на Б.С. не са настъпили вредни последици. То
обаче е формално и не се отличава от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна. С оглед вида на осъществявания превоз,
допуснатото нарушение на европейска спогодба, навежда на висока степен на обществена
опасност на деянието, независимо, че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на
това, че няма данни да е реализирал други предходни нарушения от този вид. По посочените
съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от жалбоподателя
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.9 вр.с ал.2 т.5 от
ЗАНН, Районен съд-Елхово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление №22-0000656/29.11.2021г., издадено от Директора на РД”АА”гр.Бургас -
К.С.К., с което на Б. Д. СЛ. от с.Бутово, общ.Павликени, обл.Велико Търново, ул.“Петдесет
и трета“ №6, с ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание
чл.93в ал.11 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 500.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.12 §2 буква «б» т.(ii) от Приложение
“Контролен уред“ към AETR /ДВ бр.28 от 1995г./ във вр.с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Ямбол чрез Районен съд – Елхово по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7