Решение по гр. дело №1776/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 325
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20244520101776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Русе, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520101776 по описа за 2024 година
Ищецът „Ивел 10“ ЕООД твърди, че по договор за финансов лизинг с
„УниКредит лизинг“ ЕАД му бил предоставен за ползване горски
сортиментовоз /кран/, марка „Drug“, сериен номер 0320457, с рег. № ******.
Със застрахователна полица № 0020110202300831 за този кран бил сключен
договор за застраховка „Каско МПС“ – пълно Каско, със срок на договора от
13.07.2023 г. до 12.07.2024 г. при ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. В
застрахователния договор било уговорено, че застрахователната полица
покрива общ размер на застрахователната сума при настъпили
застрахователни събития в размер на 226 015,71 лева.
На 26.07.2023 г. по време на работа с крана, при движение в гората до
село Долец, община Попово настъпило застрахователно събитие. Върху крана
паднало дърво, в следствие на което върху него са били нанесени значителни
щети. За настъпилото застрахователно събитие на 26.07.2023 г. било
уведомено ответното дружество от ищеца и била образувана преписка по
заведена щета с № 0020-110-0272-2023. За отстраняване на нанесените щети
на лизинговата вещ бил извършен ремонт в „Прогрес техник“ ООД, за което са
били издадени фактура № ******* на стойност 150549,66 лева и фактура №
********** от 07.08.2023 г. на стойност 13 143,25 лева. Общо дължимата сума
по тези фактури била в размер на 28 692,91 лева с ДДС, която била заплатена
1
от ищеца по банков път на фирмата „Прогрес техник“ ООД, извършила
ремонта. От заплатената от ищеца сума за възстановяване на увредената вещ в
размер на 28 692,91 лева, ответното дружество възстановило на ищеца само
сума в размер на 9818 лева. През м. октомври 2023 г., ищецът изпратил
писмено възражение до ответника относно размера на изплатеното
обезщетение, тъй като то било значително под размера на действително
претърпените вреди. С писмо с изх. № 99-6990/25.10.2023 г. ответникът
уведомил ищеца, че не били налице основания за преразглеждане на така
определения размер на застрахователно обезщетение, като отказвал да
признае направените от ищеца разходи за транспорт, посочени във фактура №
******* в позиции с №№ 44, 49, 52 и 54, сервизен труд, посочен в позиция №
53, описаните хидравлични и крепежни елементи и други. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при частични вреди, какъвто бил този
случай, лизингополучателят по договора за финансов лизинг имал правата на
застрахования и обезщетението следвало да бъде изплатено на него.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 14 092 лева без ДДС,
представляваща неплатен остатък от дължимото застрахователно обезщетение
по Договор № 0020110202300831 за имуществена застраховка „Каско“ за
вреди, настъпили на 26.07.2023 г. по застрахователно събитие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД счита предявения иск за
неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
150167/11.7.2022 г. с „УниКредит лизинг“ ЕАД му бил предоставен за
ползване при условията на финансов лизинг горски сортиментовоз /кран/,
марка „Drug“, сериен номер 0320457, с рег. № ******.
Със застрахователна полица № 0020110202300831 за този кран бил
сключен договор за застраховка „Каско МПС“ – пълно Каско, със срок на
договора от 13.07.2023 г. до 12.07.2024 г. при ответника ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, със застрахователна сума 226015.71 лв. и самоучастие във
2
всяка една щета над 1000 лв.- 5%.
Не е спорно по делото, че на 26.07.2023 г. по време на работа с крана,
при движение в гората до село Долец, община Попово настъпило
застрахователно събитие. Върху крана паднало дърво, в следствие на което
върху него са били нанесени значителни щети.
За настъпилото застрахователно събитие на 26.07.2023 г. било
уведомено ответното дружество от ищеца и била образувана преписка по
заведена щета с № 0020-110-0272-2023. За отстраняване на нанесените щети
на лизинговата вещ бил извършен ремонт в „Прогрес техник“ ООД, за което са
били издадени фактура № ******* на стойност 150549,66 лева и фактура №
********** от 07.08.2023 г. на стойност 13 143,25 лева. Общо дължимата сума
по тези фактури била в размер на 28 692,91 лева с ДДС, която била заплатена
от ищеца по банков път на фирмата „Прогрес техник“ ООД, извършила
ремонта.
Ответното дружество възстановило на ищеца само сума в размер на
9818 лева. С писмо с изх. № 99-6990/25.10.2023 г. ответникът уведомил
ищеца, че не били налице основания за преразглеждане на така определения
размер на застрахователно обезщетение, като отказал да признае направените
от ищеца разходи за транспорт, посочени във фактура № ******* в позиции с
№№ 44, 49, 52 и 54, сервизен труд, посочен в позиция № 53, описаните
хидравлични и крепежни елементи и други.
Свидетелят Е.Г.М. изнася данни, че работи при ищеца от 5 години на
длъжност „водач машини горско стопанство“, но реално той отговарял за
машините. Дружеството притежавало специализирана техника, През лятото
на миналата година в землището на с. Долец, община Попово, се случилото
произшествие- върху крана паднало дърво и го ударило. Благодарение на
краниста щетите били по-малко. Кранът бил ремонтиран. Той имал пълна
застраховка „Каско“. Идвали от застрахователната компания и казали на два
или на три етапа щял бъде ремонта, направили оглед, описали щетите,
работниците трябвало да го разглобят, и от застрахователя дошли на втори
оглед, направили втори опис, даже и плащанията били две. От Прогрес
Техник, представители на Ponsse Oy – Финландия за България им доставили
части и техния техник ги монтирал. От страна на ищеца предоставили пълно
съдействие. Свидетелят с още един човек от фирмата били през цялото време
3
на ремонта да помагали, за да ставало по-бързо, защото тази машина им била
нужна. Нямало възможност да купят части от друга фирма. Много от нещата,
които били по ремонта те сами си ги отстранили и даже не ги били описвали.
Не били ползвали външна фирма и не били плащали на такава. Оказало се, че
застрахователят не бил платил нищо. Частите, които много им трябвали,
нямало друг начин от където да се закупят, само Прогрес Техник ги
доставяли, и те ги монтирали. Ищецът платил за ремонта на Прогрес техник.
Във фактурите били описани детайлите, първо се правел протокол,
застрахователната компания си изпращала вещо лице, правил се опис и се
пращал до гр. София, след това го остойностявали и после им доставяли тези
части. Тези части били посочени и изискани от застрахователя, дори накрая
имали малко търкания, защото примерно имало описани 15 маркуча, 4
тръбички, които били за въздух, за масло и други, Прогрес Техник им ги
доставило, а застрахователят казал, че част от тях нямало да им плати, защото
не били сигурни, че тези тръбички били за това.
Според заключенията на назначените по делото експертизи горският
сортиментовоз Ponsse, с рама № 0320457, с рег. № ****** бил оборудван с 6
цилиндров двигател Mercedes. Видимите щети по ППС след инцидента били:
кожух основа на кран, скъсани маркучи за хидравлично масло, тръбички и др.
Застрахователната стойност на машината с рама № 0320457, с рег.номер
******, с дата на първа регистрация 01.01.2014 г. към 26.05.2023 г. е била
236015,71 лв. Представените с исковата молба фактури за ремонтни дейности
с номера **********/25.08.23 г. и **********/07.08.23 г. били в причинно
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В двете фактури
7174/25.08.2023 и 7108/07.08.2023, издадени към ищеца били описани всички
доставени компоненти, увредени вследствие на инцидента от 26.07.2023 г.,
които довели до структурни и/или функционални увреждания на машината,
налагащи тяхната подмяна. Във фактура № **********/07.08.2023 г. били
описани 7 детайла на стойност 13143,25 лв. с ДДС. Във фактура № *******
били описани увредени детайли в 51 позиции, разходи за транспорт (ТNT
куриер за доставка на някои детайли от Финландия и 3 пътувания на
сервизния техник от Варна до Русе) и сервизен труд на обща стойност
15549,66 лв. Ремонтът бил извършен в база на клиента, с участието и под
контрола на сервизен техник от фирма Прогрес Техник - София, базиран във
Варна. Прогрес Техник ООД се явявал единствен официален представител за
4
страната на продуктите и услугите на Ponsse Oy - Финландия. Въпросният
ремонт би могъл да бъде извършен в друг сервиз, но резервните части можели
да бъдат доставени единствено от фирма Прогрес Техник - София. През 2022
година, Ponsse въвел изключително стриктна система за следене на
продажбите на резервни части, с цел избягване износ към страни, попадащи
под санкции на Европейския съюз. Това означавало, че само фирма Прогрес
Техник - София доставяла части за машини Ponsse, намиращи се на
територията на Република България. Същото правило важало за всички
дилъри на Ponsse по света и респективно ищецът нямал алтернативен
доставчик на вложените при ремонта компоненти. Горският сортиментовоз
Ponsse с рама № 0320457, с рег. № ****** бил специализирана форуърдър
машина, чиято функция била да подвозва готовите сортименти от сечището до
временния склад. Това била специализирана горска техника щадяща почвата
при сеч, извозване, товарене и транспорт на иглолистна обла дървесина. Тези
машини не били масови, използвали се на строго определени места, доставяли
се по поръчка и затова практически не бил възможно ремонт на увреждания,
без участие на специалисти на ексклузивния представител на Ponsse Oy -
Финландия за България. Освен това само фирма Прогрес Техник - София
доставяла части за машини Ponsse, намиращи се на територията на Република
България.
Според свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника
част I, машината, идентифицирана с рама № 0320457 и рег. № ****** била
горски сортиментовоз, форуърдър, модел Ponsse Buffalo 8 W. Това било
специализирана машина, чиято функция била да подвозва готовите
сортименти от сечището до временния склад, а не е строителна техника. В
таблицата на стр.6, направена от застрахователя били посочени цени само на
ексклузивния представител на Ponsse Oy - Финландия за България. Това било
така, защото горският сортиментовоз Ponsse с рама № 0320457, с рег. №
****** бил специализирана форуърдър машина, която се използвала при сеч,
извозване, товарене и транспорт на иглолистна обла дървесина. Тези машини
не били масови, използвали се на строго определени места и се доставяли по
поръчка.
Поради това не можела да бъде определена средна пазарна цена на
новите резервни части, вложени при отстраняване на настъпилите щети при
произшествието на 26.07.2023 г. тъй като на пазара не се предлагат части от
5
алтернативни производители от други доставчици, освен от „Прогрес техник“
ООД – ексклузивен представител на Ponsse Oy - Финландия за България.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че Застрахователят, когато
определял обезщетението ползвал само цените на фирма Прогрес Техник
ООД, застрахователят не бил установил, че имало други цени от алтернативни
доставчици. Застрахователят използвал цените на Прогрес Техник ООД при
изчисляване на обезщетението, като не бил посочил други на алтернативни
цени. Необходимата сума за отстраняване на повредите по превозното
средството били тези по фактурите. Стойността за отстраняване на щетите,
които били установени в материалите по делото безспорно били 28 692,91
лева, със сумата от 9000 лева нямало как да бъдат възстановени щетите.
Съдът кредитира писмените и устни заключение на вещото лице по
назначените съдебно-техническа експертизи, предвид неоспорването им от
страните и с оглед специалните знания на вещиото лице.
Като разкриващи лично възприети факти и обстоятелства, следва да се
ценят и показанията на разпитания по делото свидетел.
При така установените фактически положения, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ, като
предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде
ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който
включва следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на
вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в
резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от
въззиваемия в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки
съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
От събраните по делото доказателства се доказва наличието на сключен
застрахователен договор за процесния горският сортиментовоз по застраховка
6
"Каско", сключен с описаната по – горе застрахователна полица. Доказа се и
фактът на заплащане от страна на ищеца на застрахователни премии и това
обстоятелства не се оспорват от ответника. Представени са доказателства за
завеждане на претенцията по застраховката и образуване на преписка за щета.
Процесното събитие, не представлява непокрит риск по смисъла на чл.5
от ОУ на застрахователя. Няма доказателства за наличие на обстоятелства,
съгласно чл. 408, ал.1 от КЗ, които да изключват отговорността на
застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение. Така
ангажираните доказателства сочат, че процесното събитие –падане на дърво,
представлява застрахователно събитие с покрит риск. Предвид на това съдът
приема, че по силата на застрахователното правоотношение за застрахователя
възниква задължение да заплати застрахователно обезщетение с което да
репарира щетите на ищеца от настъпилото застрахователно събитие.
С оглед горното съдът приема, че в настоящия случай е настъпило
покрито от договора застрахователно събитие. Предвид на това за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал.
2 КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. т.е. на ищеца следва да бъде
присъдената сумата от 17439.58 лв. с ДДС / 28 692,91 лв. , намалена със
сумата от 1434.65 лв.- 5% самоучастие и заплатената от застрахователя сума
от 9818.68 лева/ или 13951.66 лв. без ДДС, както е поискал ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че предназначението на
застрахователното обезщетение е да компенсира вредите, настъпили в
резултат на застрахователното събитие. Размерът на застрахователното
обезщетение не може да се определи занапред, при сключване на
застрахователния договор, тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на
вредите, ако настъпи застрахователното събитие. Затова размерът на
7
обезщетението се определя към момента на проявлението на
застрахователното събитие и зависи от размера на вредите, причинени на
застрахованата вещ. Съобразно КЗ застрахователната сума /обезщетение/ не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото
от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В конкретния
случай се касае за частична щета. Размерът на застрахователното обезщетение
се определя по представени разходни документи /фактура за извършен
ремонт/. В случая ищецът е заплатил извършените ремонтно-възстановителни
дейности, за стойността на които е начислено и ДДС, доколкото за доставчика
на услугата тази сделка е облагаема. Следователно заплатеното ДДС е разход
за ищцовото дружество, респ. за застрахователя, и влиза във
възстановителната стойност на причинената вреда. Довод в подкрепа на
извода, че начисленият по фактурата ДДС е дължим от ищеца, е и
обстоятелството, че в случай че застрахователят бе заплатил стойността на
ремонта на доверен сервиз по негов избор, то същият би заплатил тази
стойност отново с начисления ДДС.От изложеното следва, че размерът на
дължимото от застрахователя обезщетение включва и начисления ДДС.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по чл. 405, ал.
1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 13951.66 лв.
без с ДДС.
Лихвата за забава се дължи върху обезщетението съгласно разпоредбата
на чл.497 от КЗ и следва да бъде начислена от 08.09.2023 г. /ответникът е
направил втори Опис техническа експертиза по щета на 16.08.2023 г./.
Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски за производството, съобразно уважената част от
иска в размер на 2607.45 лв.
Ищецът дължи на ответника съобразно изхода на спора сумата от
5.97лв- разноски за производството/ възнаграждение за вещо лице от 500 лв.,
8
като съдът определи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв./,
съобразно отхвърлената част от иска.
По компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 2601.48 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Възраждани, ж.к. Възраждане, ул. Света
София №7, да заплати на, „Ивел 10" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. Прага №3, вх.1, сумата от 13951.66 лв. без
ДДС на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди на 26.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху нея считано от 08.09.2023 г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 2601.45 лв.- разноски за производството по
компенсация, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 13951.67 лв. без ДДС до
14092 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху нея считано от 08.09.2023
г. до окончателното и изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9