Мотиви към Присъда
№ 73, постановена на 14.03.2019г. по
н.о.х.д. № 2616 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 2385 по описа за 2014г. на
04 РУП при ОД на МВР– гр. Варна на В.М.В. за това, че на 09.12.2014г. в гр. Белослав, обл.
Варна, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Самсунг"
/Samsung/ модел „Уейв
525" /Wave 525/ със СИМ карта, на стойност
224.10 лева, от владението на Н.Д.Н. и мобилен телефон марка „Хюауей" /Huawei/ модел „Асценд
511" /Ascend 511/ със СИМ карта, на стойност
179.10 лева, от владението на П.К.П., всички вещи на обща стойност 403.20 лева,
собственост на В.Г.М., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1 от
НК.
Производството по делото е
протекло при условията на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 НПК, като до датата на
последното проведено съдебно заседание по делото, съдът е положил всички
процесуални усилия, за да установи местонахождението на подсъдимото лице и да
обезпечи участието му в наказателния процес, като въпреки това
местонахождението му не бе установено. Подсъдимият се явил един единствен път
лично пред състава на съда, след което по негово искане делото е било отложено,
за да му бъде дадена възможност да възстанови причинените вреди, след което
същият се е укрил от правоохранителните органи, като
от тогава до настоящият момент местонахождението му е останало неизвестно.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята мотивирана
позиция, че извършеното от подсъдимия В. се доказва по несъмнен начин от
обективна и субективна страна, като основание за това служат свидетелските
показания на всички разпитани по делото свидетели, изготвените експертни
заключения и всички останали налични по делото доказателствени
материали. Пледира при определяне на наказанието да бъде съобразен превесът на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като се определи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 НК да бъд4е отложено с тригодишен изпитателен срок, като подсъдимият следва да
понесе отговорност и за сторените в производството разноски.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред пледира, че обвинението не е доказано по изискуемия от процесуалния
закон начин, тъй като липсвали преки доказателства, че именно В. е автор на
инкриминираното деяние. Посочва, че събраните гласни доказателства били
противоречиви и нито едно от тях не
установявало с категоричност, че отнемането на вещите е било реализирано именно
от В.. Пледира по същество да бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В.М.В. е роден на *** ***, с последен регистриран адрес в с. Мараш, обл. Шумен, българин, бълг. гражданин, с начално
образование, вдовец, не работи, неосъждан /реабилитиран/, с
ЕГН **********.
Св.
Н.К. Й. притежавала и обитавала жилище, находящо се в
гр. Белослав, обл. Варна.
Имотът
представлявал едноетажна къща с две стаи и избено помещение, което също било
пригодено за живеене.
В
къщата освен св. Й. живеели още дъщеря й - св. В.Г.М. и двете деца на св. М. -
св. Н.Д.Н. и св. П. К.П..
На
07.12.2014г. в дома на св. Й. пристигнал на гости подс.
В.М.В..
Той
помолил св. Й. да го подслони за няколко дни, тъй като нямал работа и жилище.
Св.
Й. се съгласила да приеме В. в жилището си, тъй като го познавала, защото той
бил неин далечен роднина по сватовство и тя го съжалила за тежкото му
положение, като приела той да й гостува за няколко дни. Така вечерта на
07.12.2014г. и на 08.12.2014г. подсъдимият пренощувал в къщата на св. Й. в гр.
Белослав.
Вечерта
на 08.12.2014г. В., св. Й. и св. М. легнали да спят в една стая, а св. Н. и св.
П. останали на приземния етаж, където имали гости.
Сутринта
на 09.12.2014г. св. Й. и св. М. станали и се приготвили за работа.
Преди
да тръгне за работа св. М. взела от шкафчето в стаята мобилния си телефон, а
двата мобилни телефона, които ползвали децата й останали отгоре на шкафчето. На
шкафчето останали мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „Уейв 525“ със СИМ карта в него, който се
ползвал от св. Н.Д.Н. и мобилен телефон марка „Хуауей“,
модел „Асценд 511“ със СИМ карта, който се ползвал от
св. П.К.П..
Двата
мобилни апарата били собственост на св. В.Г.М., но били ползвани и владени към
онзи момент от двете й деца.
Сутринта
на 09.12.2014г. св. Н. и св. П. също излезли от къщата и отишли на училище.
Когато отишли на училище св. Н. и св. П. не взели със себе си мобилните си
телефони, а двата мобилни апарата останали в дома им, на шкафчето в стаята, тъй
като не били със заредени батерии, като в къщата останал единствено подс. В..
На
инкриминираната дата - 09.12.2014г., обв. В. станал
от сън и видял, че е сам в жилището. Той видял, че на шкафчето в стаята, където
е нощувал имало два мобилни телефона - марка „Самсунг"
модел „Уейв 525" и марка „Хюауей"
модел „Асценд 511“. Когато видял двата мобилни
телефона В. решил да вземе мобилните апарати и го сторил, след което си тръгнал
от жилището.
Още
на същия ден продал двата мобилни телефона на неустановени в хода на
разследването лица и повече не се върнал в дома на св. Й..
Видно
от заключението на СОЕ, стойността на инкриминираните вещи е следната: мобилен
телефон марка „Самсунг“ модел „Уейв
525“ е на стойност 224.10 лева, а мобилен телефон марка „Хуауей"
модел „Асценд 511“ е на стойност 179.10 лева. Общата
стойност на инкриминираните вещи е оценена на сумата от 403.20 лева.
Видно
от справката за съдимост на В.М.В. е, че обвиняемият е неосъждан
/реабилитиран/.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – от показанията на свидетелката Н.Д.Н. и св. И.П.Й., дадени в
хода на проведеното съдебно производство, от тези на св.Н.К. Й., дадени
непосредствено пред съда и приобщени на осн. чл. 281,
ал.4 НПК от досъдебното производство, от показанията на св. В.Г.М., дадени
непосредствено пред съда и приобщени на осн. чл. 281,
ал.4 НПК от досъдебното производство, от показанията на св. П.К.П., дадени
непосредствено пред съда и приобщени на осн. чл. 281,
ал.4 НПК от досъдебното производство, както и от останалите налични по делото
доказателства и доказателствени средства в това число
заключението по назначената в съдебната фаза на производството
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Й..
На
първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че при изграждането на
своите фактически изводи ползва заключението по назначената съдебно-оценителна
експертиза в хода на проведеното ДП, изслушана и приета и в съдебната фаза на
производството, тъй като на същата е била изготвена от вещо лице със
съответната компетентност, като заключението е пълно и обективно изготвено. При
изготвянето му вещото лице е съобразило изцяло вида, количеството и качеството
на оценяваните вещи.
Що
се отнася до наличните по делото гласни доказателства, съдът прецени, че следва
да обсъди същите общо без да ги разделя на отделни групи, доколкото всички
заедно установяват механизмът на реализиране на инкриминираните събития.
Всички
разпитани по делото свидетели са очевидци на обстоятелството, че вечерта на
08.12.2014г. и впоследствие сутринта на следващия ден (09.12.2014г.) в къщата
се е намирал подс. В., както и инкриминираните вещи,
като впоследствие след като подсъдимият е напуснал къщата (без да даде каквото
и да е обяснение на домакините си) са изчезнали и инкриминираните 2 броя
мобилни телефона.
Действително
нито един от разпитаните свидетели не е станал очевидец на отнемането на
вещите, но всеки от тях поотделно съобщи на съда, че при напускането на къщата
в нея са останали подс. В. и двата телефона. Посочват
още, че при пристигането си В. не е имал мобилен телефон, а след напускането на
къщата общи познати в Суворово са го видели с два телефона в Суворово
(посоченото се установява от показанията на св. Н.Н.,
депозирани в о.с.з. на 07.02.2019г.).
При
анализ на изложеното от свидетелите досежно основните
съставомерни факти, съдът намери, че в показанията на
същите са налице някои обясними противоречия предвид обстоятелството, че
инкриминираните събития са се случили в края на 2014г., поради което и се
наложи съдът да си послужи със заявеното от тях на досъдебното производство.
Доводите
на защитата, че когато са излизали от къщата са оставили същата отключена,
поради което всеки би могъл да влезе и да отнеме вещите не се споделят от съда,
тъй като всички свидетели еднозначно посочиха, че къщата е била отключена, тъй
като е била обитавана в този момент от подс. В., а не
била оставена без надзор и не са налице данни други лица да са влизали в нея
или да са знаели, че тя е отключена.
Що
се отнася до възраженията на защитата, че авторството на деянието на В. може
единствено да се предполага (доколкото няма свидетели очевидци), съдът не може
да се съгласи с този извод, тъй като същият е необоснован доколкото авторството
и характера на извършените от него действия по косвен път се установяват и от
всички налични по делото гласни и други доказателства, които взети предвид
поотделно и в тяхната съвкупност налагат единствен и безпротиворечив
изход, че с действията си В. е отнел процесните вещи
и впоследствие вероятно се е разпоредил с тях в свой интерес.
В
този ред на мисли, настоящият съдебен състав намира, че авторството на деянието
се установява в достатъчна степен от всички налични по делото доказателства и доказателствени средства и въпреки липсата на пряк очевидец
на отнемането.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. В.М.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав, предвиден в разпоредбата на чл. 194, ал.1 НК, тъй като безспорно се
установи, че на 09.12.2014г. в гр. Белослав, обл.
Варна, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Самсунг"
/Samsung/ модел „Уейв
525" /Wave 525/ със СИМ карта, на стойност
224.10 лева, от владението на Н.Д.Н. и мобилен телефон марка „Хюауей" /Huawei/ модел „Асценд
511" /Ascend 511/ със СИМ карта, на стойност
179.10 лева, от владението на П.К.П., всички вещи на обща стойност 403.20 лева,
собственост на В.Г.М., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Квалификацията
по чл. 194, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че отнемането на вещите
е било извършено без съгласието на собствениците (а и на владелците на вещите),
при което без тяхното съгласие е било прекъснато владението върху тях, с
намерение установяване на трайна фактическа власт от страна на подсъдимия.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият В. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял
непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По
отношение вида и размера на наложените наказания:
По
отношение на деянието по чл.194, ал.1 НК съдът съобрази обстоятелството, че за
подобно деяние законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок до осем години.
В
конкретния случай, съдът не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства,
освен изминалият значителен период от време от извършването на инкриминираните
действия по отнемане.
Отегчаващи
вината обстоятелства съдът на свой ред не констатира.
Поради
изложеното, съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно
разпоредбата на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено в минималния
предвиден в закона размер, а именно три месеца.
Доколкото
подсъдимият е неосъждан, като по делото отсъстват данни у същия да са формирани
трайни престъпни навици, съдът намери, че за осъществяване на целите на
генералната превенция в случая не се налага да бъде изтърпявано ефективно така
определеното наказание „лишаване от свобода“, поради което отложи изпълнението
на същото с тригодишен изпитателен срок.
На
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати сторените по делото разноски в размер на 46,00 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и
сумата от 30 лева, явяваща се разноски в съдебната фаза на производството по
сметка на ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: