Р
Е Ш Е
Н И Е №2124
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното
адм.д. № 1884 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.С. *** против ОД на МВР - гр.Пловдив, с която се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение по повод обжалван и отменен ЕФ, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. В СЗ ищцата не се представлява. Претендират се и
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
по иска - ОД на МВР - Пловдив, в писмен отговор оспорва исковата молба, като
счита предявеният иск за обезщетение за недопустим, алтернативно за
неоснователен и недоказан. Прави възражение за намаление на претендираните
разноски по АНД № 1805/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив и по настоящото дело. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и приложено АНД № 1805/2019 г. по описа на РС
- Пловдив срещу ищеца е бил издаден ЕФ, който е бил обжалван и отменен с решението по първоинстанционното дело.
Решението е влязло в сила като необжалвано.
Представен е договор за правна защита и съдействие /л.12 от първоинстанционното дело/, с договорено възнаграждение в
размер на 300 лв. за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на ЕФ,
като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. Представен е и договор за правна защита и
съдействие /л.16 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лв., за
оказване на правна защита и съдействие за настоящото производство по ЗОДОВ.
При тези доказателства съдът намира, че в
разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността,
въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление /в случая ЕФ/, да са реално
претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни
последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между отменения ЕФ и вредите. Самата отмяна на ЕФ като
властнически акт на административен орган, представлява материално правно
основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените
от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд /което е приложимо и по
отношение на ЕФ/, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС
е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия
– пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка
между издадения ЕФ и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране
имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ЕФ. Ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесния
ЕФ. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство
при обжалване на ЕФ, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на
този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на
спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издаването му.
С оглед на изложеното, предявеният иск за
причинените имуществени вреди се явява основателен, а размерът на исковата претенция не се явява прекомерен, тъй като е в минималния размер от 300,00 лева за
процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на ЕФ, ведно
със законна лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. При този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, в
размер на 310 лв. – 10 лв. внесена ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Последното също е в
минимален размер, поради което обсъждането на възражението за прекомерност е
безпредметно.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на М.С. *** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на М.С. *** разноски в размер на
310 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: