МОТИВИ
към Решение по НОХД № 629/2019 г.
по описа на ГОРС
Производство
по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Обвинението
на Районна прокуратура – Горна Оряховица е срещу П.В.П. ***, с ЕГН **********,
за това, че на 12.07.2019г. в гр. Горна Оряховица, като проявил
жестокост към гръбначно животно - чрез стъпкване на главата на домашна котка,
на възраст около 3 месеца, с неустановена собственост, на стойност 35,00 лева,
му причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено на публично място -
ул. „Ангел Кънчев“, и в присъствието на малолетно лице - В.П.В., на три години,
от гр. Горна Оряховица – престъпление по чл.325б, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че са налице
основания за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК и в
хода на разпоредителното заседание прави искане в тази насока. Намира, че
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Моли съда да постанови решение, с което
на основание чл.78а от НК да освободи подсъдимия от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му наложи административно наказание – глоба в
минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият
П.В.П. изразява съгласие със становището на прокурора. В хода на досъдебното
производство дава обяснения, имащи характер на самопризнания. Искренно съжалява
за извършеното. Моли съда за минимално наказание.
Предвид
направеното от прокурора искане и след като е преценил, че са налице формалните
предпоставки на чл.78а от НК, на основание чл.252, ал.2 от НПК, съдът е насрочил
и разгледал делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
П.В.П. е
български гражданин, с постоянен адрес ***, с висше образование, неженен, работи в „Престиж 96”
АД гр. Велико Търново като работник, със средно месечно в размер
на 800 лева. П. не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК. Видно от
данни за личността на П. /л.27/ в масивите на РУ – Горна Оряховица лицето няма
съдебни и криминалистически регистрации, няма данни за съставяни протоколи за
предупреждение по реда на ЗМВР. За същия има данни, че злоупотребява с алкохол.
Не е забелязван да се движи в средата на криминално проявени лица.
На
12.07.2019г. П.П. ***. Заедно с него на улицата били жената, с която живеел на семейни начала - св. Й.С.
и три годишното им дете В.П.В.,
родена на ***г. Около 20,00 -20,30 часа, детето В.В. видяло малко котенце,
неустановена порода и като отишло при него да му се порадва. Св.Станева също последвала детето си,
при което П. отишъл при тях и
с крака започнал да тъпче котето. Св.С. се
опитала да го спре, като взела котенцето и го оставила в близост до мястото, където били, но П. отново отишъл
и повторно с крака стъпкал котето, което
все още имало движения. Детето се разпищяло и се разплакало, а св. Красимир Хайлазов, който станал
свидетел на действията на П., отишъл на място и след като видял,
че котето е смазано, го попитал за причините, поради които
е убил животното. В последствие на мястото се отзовали и изпратените полицейски служители при РУ - Горна
Оряховица - свидетели И.А. и П.М., на които било разказано за случилото се и за
деянието на П.П..
Собствеността
на убитото гръбначно животно не е установена.
Съгласно
заключението на извършената в хода на досъдебното производство
ветеринарномедицинска експертиза, животното е домашна котка, на възраст около три месеца. Причината за смъртта на
котето е травма в областта на главата - фрактури на кости на черепа, травма и нарушаване
на целостта на мозъчната тъкан. Непосредствената причини
на смъртта е контузия на мозъка и увреждане на жизнените центрове.
Съгласно
заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно - оценъчна
експертиза, стойността на домашната котка на 3 месеца е 35.00 лева.
П.В.П. се признава за виновен. Съжалява за извършеното.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от обясненията на П.П.
/л.8/, показанията на свидетелите К.Х., И.,
П.М. и Й.С. /л.9-12/, дадени на досъдебното
производство, които са логични и
последователни, от заключението на съдебно
- оценъчната експертиза /л.19-23/, заключението съдебно - ветеринарномедицинската
/л. 13-18/, както и от останалите приложени по делото писмени
доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него /л.3-6/, справка за съдимост,
декларация, данни за личността /л.24-27/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Доказано
по безспорен и категоричен начин, е че П.В.П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.325б, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК, като на 12.07.2019г. в гр. Горна Оряховица, като проявил
жестокост към гръбначно животно - чрез стъпкване на главата на домашна котка,
на възраст около 3 месеца, с неустановена собственост, на стойност 35,00 лева,
му причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено на публично място -
ул. „Ангел Кънчев“, и в присъствието на малолетно лице - В.П.В., на три години,
от гр. Горна Оряховица.
От обективна страна - котката
като биологичен вид е гръбначно животно. Нормата на чл.325б от НК е бланкетна и
съдържанието й се попълва от уредбата на термина жестокост, чиято законова
дефиниция се съдържа в чл.7 от Закона за защита на животните, която от своя
страна препраща към чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Според
законовата дефиниция, съдържаща се в чл.7, ал.2, т.2 от Закона за
защита на животните за жестокост се смятат действия по чл.151 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, който текст предвижда забрана за
причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на
животни, освен в случаите, посочени в чл.117, ал.1, т.10, 11 и 12, чл.159, ал.3,
чл.160, ал.2 и чл.179, ал.3, или при самозащита, какъвто случай доказателствата
по делото не установяват. Деянието е извършено чрез действие, изразяващо се в
стъпкване с крака на животното и противозаконно причиняване на смъртта му
вследствие на причинените фрактури на кости на черепа, травма и нарушаване на
целостта на мозъчната тъкан, довели до контузия на мозъка и увреждане на
жизненоважни центрове. Деянието е извършено на публично място и в присъствието
на малолетно дете – В.П.В., на три години – дъщеря на П..
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
с пряк умисъл. П. е съзнавал
общественоопасния му характер, разбирал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици, изразяващи се в противозаконно причиняване на
смъртта на гръбначно животно. Съзнавал е, че извършва деянието на публично
място и в присъствието на малолетно лице.
Налице са материалноправните предпоставки за
освобождаване на П. от наказателна отговорност за престъпление по чл.325б, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК с налагане на административно
наказание съгласно чл.78а, ал.1 от НК.
Към
момента на извършване на деянието П.В.П. е пълнолетен. За извършеното от него
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от две до пет хиляди лева. П. не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК. С
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Едновременно с
това не са налице пречките на ал.7 на чл.78а от НК.
Разпоредбите на чл.78а, ал.1-5 от НК са неприложими само при причинена смърт на
човешко същество, тъй като в самият текст на закона законодателят е поставил
причиняването на смърт като алтернатива на причинено увреждане с характера на
тежка телесна повреда, която по смисъла на чл.128, ал.2 от НК се изразява само
в посочените телесни увреждания, касаещи човешки органи и свързаните с тях
жизнени функции.
При
определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН
обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Тежестта
на деянието не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като
смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчете чистото съдебно
минало на дееца, направените самопризнания и изразеното критично отношение към
извършеното. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. Изложеното
обуславя налагане на административно наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Предвид
изложеното и като съобрази имотното състояние на П., който има месечен доход в
размер на 800 лева и има ненавършило пърнолетие дете, на което дължи издръжка,
съдът счита, че на основание чл.78а, ал.1 от НК деецът следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.
Така определеното наказание е адекватно на тежестта на деянието, личността на
дееца, съобразено е с имотното му състояние и е напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК и
чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото П.В.П. следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ОДМВР – Велико Търново направените на
досъдебното производство разноски в размер на 168 лв., както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: