№ 1495
гр. Русе, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520104728 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба за издаване на заповед за защита от Д. Н. Н. срещу
П. Р. М., в която твърди, че двамата са живели на съпружески начала до преди
около година. Ответникът упражнявал редовен психически и физически
тормоз над нея, дори когато била бременна и след раждането на детето им Д..
Ответникът често я гонел от домът им, като и вземал личните документи и
вещи, без които тя нямало как да си тръгне. През последната година и
половина се изместила заедно с детето им да живее при своите родители в гр.
Русе. През този период тормозът от ответника продължавал във всички канали
за комуникация, изпращал постоянни гневни съобщения, обиди, заплахи,
подигравки и нецензурни изрази насочени към нея и семейството и.
̀
По висящо съдебно производство относно упражняването на
родителските права по отношение на детето на страните, съдът постановил
привременни мерки, съгласно които в първата половина от деня за контакти на
бащата с детето те следвало да бъдат осъществявани в присъствието на
молителката. При последната среща осъществена на 09.08.2025г., ответникът
дошъл пред жилището на молителката изключително агресивен, в „странно
състояние“, изразявал вербална агресия към нея, детето се стресирало и се
1
наложило тя да сигнализира органите на полицията. При следобедната среща
ответникът също се държал агресивно, изхвърлил кутия с храна, която
молителката нагласила за детето, последното се разстроило и искало да се
прибере, но ответникът не се съобразил с това негово желание. В
присъствието на детето ответникът обиждал молителката, дори я ритнал в
краката, за да падне. Всичко това носело много стрес и тревога за молителката
и детето, поради което се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
да се забрани на ответника „всякакъв контакт“ с нея и детето.
Ответникът изразява становище за нередовност и неоснователност на
молбата за защита. Сочи, че на 09.08.2025г. в 10.00 часа е бил на адреса на
молителката, за да осъществи определения му режим на лични отношения със
сина му Д., в присъствието на майката, съгласно определените от съда
привременни мерки по гр.д.№***/2025г. на РС – Русе. Молителката се
държала студено и нареждала заповеднически какво трябва да прави той и
къде да ходи. Той взел детето, а тя започнала да ходи след него и да крещи
„къде си мислиш, че отиваш бе момченце“, да го заплашва, че ще извика
полиция ако продължи. Държала се агресивно и се обадила на баща си да
дойде. Последният също се появил и започнал да му крещи и да го обижда
пред сина му. По подаден сигнал от молителката на място пристигнали
полицейски служители. При следобедната среща в 16.00 часа ответникът
следвало да осъществи среща със сина си без присъствието на неговата майка.
Детето изглеждало разстроено, унило, вероятно защото майка му не е могла да
го приспи и нахрани. Молителката му връчила кутия с храна и
заповеднически му наредила да я вземе, защото детето не било яло.
Ответникът и казал, че ще го заведе някъде да яде и и върнал кутията с храна.
̀̀
Това вбесило молителката и тя започнала да крещи, изпаднала в истерия,
започнала да тича след него и детето, да ги снима с телефона си, преследвала
ги до младежкия парк. В изблик на ярост молителката дори ударила с едната
си ръка няколко пъти ответника и изтръгнала детето от неговите ръце. Детето
било в шок и започнало да плаче неистово.
Вербалната агресия на молителката и членовете на нейното семейство
принудили ответникът да прави записи на срещите си с тях на своя телефон, с
оглед успешната защита при образуване на „едно безпредметно производство
като настоящото“. Ответникът счита, че не е осъществявал актове на домашно
насилие по отношение на детето и молителката, а точно обратното,
2
последната е осъществила спрямо него такива, като го е удряла и одраскала с
нокти и не изпълнява добросъвестно определения от съда режим на лични
отношения на детето и бащата му.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че страните са съжителствали на съпружески
начала и са родители на детето Д. П.ов М., род на ****г.
По предявена от Д. Н. Н. срещу П. Р. М. искова молба с правно
основание чл. 127, ал.2 СК, е образувано гр.д.№***/2025г. по описа на РС –
Русе, по което на 01.07.2025г. са определени привременни мерки, съгласно
които упражняването на родителските права спрямо детето Д. се предоставя
на неговата майка, като при нея се определя и местоживеенето му. Бащата е
задължен да заплаща месечна издръжка в размер на 400лв. и му е определен
режим на лични отношения с детето всяка четна седмица, в събота от 10,00
часа до 13,00 часа в присъствието на майката и от 16.00 часа до 19.00 часа без
присъствието на майката, както и в недяла от 10.00 часа до 12.000 часа без
присъствието на майката.
В изпълнение на посочения по-горе режим на лични отношения и
контакти, на 09.08.2025г. в 10.00 часа П. М. отишъл пред блока в който живее
молителката, родителите и и детето Д. в гр. Русе. Д. Н. слязла заедно с детето.
̀
Няколко минути по-късно тя се обадила на своя баща свид. Н. Н. и го
помолила да отиде при тях, защото „П. бил много агресивен“.
Когато свидетелят Н. отишъл при тях, пред университета, чул ги да си
говорят на висок глас. Установил, че скандалът е станал за това, че предния
ден майката на П. имала рожден ден и при виждането им във Вайбър той
настоявал детето да я поздрави, което то не направило. Поради това започнал
да се кара на Д., да крещи, защо не е честитил рождения ден на баба си. Била
извикана и полиция, която трябвало да изчакат. Докато чакали ответникът
снимал с телефона си, правел клипове. Заканвал се постоянно, че „били за
затвора, за лудницата, на дело ще ни вика“. На място дошли полицаи, които
разговаряли с двамата родители. След това свидетелят ги оставил с детето и се
прибрал. Дъщеря му се прибрала около 12,30 часа с детето, което било много
разстроено и трудно заспало. В 15,30 часа го събудила за следобедната среща,
която трябвало да бъде в 16.00 часа. Още в 15,45 часа П. започнал да пише в
3
общия чат „хайде, долу съм, къде сте? Закъснявате. Н.и, часовници имате ли?
Какво става? Чувате ли?“. Тъй като нямало време детето да закуси, Д. му
приготвила в една кутия храна. Малко след излизането им, свидетелят отново
чул викове долу и излязъл на терасата на жилището им. Видял, че П. изхвърля
кутията с храна на детето. След това го взел и тръгнал с него към парка.
Малко след това Д. се върнала с детето, което било много разстроено. Казала,
че ги е настигнала, взела е детето от бащата, тъй като било много разстроено.
След срещите с бащата, детето било много неспокойно, казвало „тате като
идва вика полиция и идва полиция“, „тате се кара на мама“, „тате иска да бие
мама“. През следващата нощ детето бълнувало, трудно заспало, събуждало се
и дълго плачело.
Свидетелката И. С. И. установява, че имала жилище в бл. „***“ в кв.
***. В началото на месец август се намирала пред блока, тъй като чакала свой
гост. Докато била там, около 16,00 часа видяла случката с молителката, която
познавала само визуално. Видяла я, че е с дете и господин, който бил със
слънчеви очила и поради което не може да потвърди, че е ответника намиращ
се в съдебната зала. Молителката подала кутия с храна на мъжа, който отказал
да я вземе, след което я хванал и изхвърлил на земята, направо я тръшнал на
земята. В кесията имало ябълка и някаква закуска. Детето се разплакало.
Майката го гушнала. После детето и бащата тръгнали към парка. Детето
продължавало да плаче.
Ответникът е направил чрез мобилния си телефон видеозапис на
голяма част от срещата на страните и детето, които е представил по делото в
подкрепа на възраженията си и съдът ги е приел и приложил като
доказателства. В записите същият на няколко пъти се обръща към детето
казвайки „я виж Д., как се държи майка ти с нас“, обръща се към молителката
с „ти нормална ли си“, „майка ти в ред ли е“ и пр. Докато държи на ръце
детето го прави съпричастно на конфликтния разговор с молителката,
последствие и с нейния баща свид. Н., заостря вниманието му към конфликта,
включително и с въпроси към него. По време на заснемането ответникът се
държи провокативно, отправя реплики към молителката и баща и, които са от
̀
естество да породят допълнително напрежение, а не да намалят
съществуващото такова, реплики като „правя документален клип анимал
планет“, „как отвличат сина ми“, „вие за какви се помислихте“, „вие сте хлопа
ви дъската“, „нещо не ви е в ред бе хора“. След възникналото видимо вече
4
напрежение между страните и липсата на нормална комуникация поради
непрестанното говорене на ответника, той се обръща и към детето и му задава
въпроса „я кажи ти сега защо не честити на баба си рождения ден вчера,
майка ти така ли те възпитава“ и след предупреждения от молителката да не
говори така на две годишно дете продължава с въпроса към детето „майка ти
така ли те възпитава“. В представения запис от срещата на страните в 16 часа
се вижда как ответникът върви по алея в Младежкия парк в гр. Русе, носи
детето Д. на ръце, то плаче, молителката се опитва да ги догони и да го
успокои, а ответникът и казва „не ми пипай детето“. След като тя го взема той
̀
пред детето казва за нея „откачалка“, после докато майката прегръща детето
той отново се обръща към него с въпроси като „защо майка ти те ръчка в
ребрата в момента“ и пр.
От изготвен видеозапис от молителката сутринта на 09.08.2025г. също
се установява, как докато ответникът държи в ръцете си детето и върви с него,
настоятелно го пита „ти защо не честити рождения ден на баба С., майка ти
така ли каза, така ли каза майка ти …, но тя ти е взела подарък, нищо, че
майка ти е казала да не и честитиш рождения ден…“.
̀
Към молбата е приложена разпечатка на електронна кореспонденция
между страните (чат) от която е видно, че по отношение на молителката
ответникът употребява изрази като „курвела“, „уличница проклета“, „курво,
Н.рмална тъпа курва откачена, лапай пурата и изчезвай от живота ми“,
„улична курва кристална“, „духай бе пияна уличница“, отправят се заплахи
като „ще съжаляваш и ще плачеш дълго“.
Според изготвения по делото социален доклад от ДСП – Русе, детето Д.
се отглежда в семейната среда на своята майка, която адекватно задоволява
потребностите му, за детето са осигурени подходящи условия на живот.
Изготвен е и социален доклад от ДСП Красно село с оглед
местоживеенето на ответника в гр. София, в заключителната част на който е
посочена, че „има достатъчно данни за състоял се конфликт между родителите
в присъствието на малолетния Д. М.“.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, ответникът има
наложено наказание за извършено престъпление от общ характер през 2010г. –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а
именно 1,41 промила.
Според приложена справка от СДВР, ответникът има регистрирани
5
множество нарушения по ЗДВп, като на 23.02.2025г. има установено
административно нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП (отказал е да бъде тестван
за алкохол и/или употребата на наркотични вещества при управление на
МПС).
По делото е приложен протокол от 09.09.2025г. за проведена
психологическа консултация на детето Д. М. от магистър по клинична
психология С.С., видно от който, специалистът е заключил, че „налице са
клинично значими симптоми на преживяна психологическа травма. Детето е
изплашено, с уязвено чувство за сигурност, недоверчиво и объркано.
Психичното състояние на Д. изисква внимание и грижи за преодоляване
нанесените вреди и предотвратяване на бъдещи поведенчески и социални
разстройства. Препоръчвам да се прецизира внимателно режима на лични
отношения на бащата и Д. поради високия риск от рецидив на травматизъм за
детето“.
Към молбата си за защита, молителката е приложила и декларация по
чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочила, че ответникът П. М. на 09.08.2025г. по
отношения на нея се държал агресивно и неадекватно, включително „…ме
нападна, блъска и рита в краката, за да падна“.
В амбулаторен лист от 11.08.2025г., издаден от лекаря А.Н.С. във
връзка с преглед на молителката, в частта анамнеза е отбелязано „…получила
множество удари в обл. на тялото и краката…“, а в частта за обективно
състояние е посочено „…с леки одрасквания и посинявания по краката …“
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство, интимна връзка или които
обитават едно жилище. За психическо насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В настоящия случай, страните са лица, които са съжителствали на
съпружески начала и имат общо дете, т.е молбата е подадена срещу лице по
чл. 3 т.2, т.3 и т.4 ЗЗДН, и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1
6
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
В първоначалната молба и уточняващата я такава са изложени
достатъчно ясно и конкретно твърдения за поведение на ответника, срещу
което се търси защита за молителката и детето. В този смисъл молбата за
защита е достатъчно ясна и позволява на ответника да разбере в какво точно е
„обвинен“ и срещу какви твърдения следва да се защитава, което очевидно е и
направил по делото. Поради това не би могло да се приеме, че молбата страда
от съществени пороци, които да са пречка за разглеждането и по същество,
̀
каквито възражения са направени.
Разгледана по същество молбата е основателна. До този извод съдът
достига след съвкупната преценка на приложените по делото доказателства,
след лично възприемане на приложените по делото видеофайлове (неоспорени
от страните) и придобитите лични впечатления от страните при изслушването
им в съдебно заседание.
Изложените в молбата твърдения са за осъществявано от ответника
преди всичко психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, както на
посочената в молбата дата, така и в множество предходни случаи и то по
отношение на молителката и детето Д.. Въпреки, че ответникът вероятно не
осъзнава неправомерното си поведение (по причини, обсъждането на които
излиза извън предмета на настоящото производство, а и установяването на
които изисква специални знания) и то по отношение не само на молителката, а
и на детето, налице е осъществено от негова страна психическо насилие
спрямо тях и то отличаващо се с изключително висок интензитет, дързост и
цинизъм (нагло поведение и отношение, изразяващо пренебрежение към
моралните норми). Това поведение се установява и от представените от него
записи. В деня, в който е следвало да обърне внимание на детето си, да прояви
добри родителски качества, той прави всичко друго, но не и това.
Запознаването дори само с представените записи от ответника дава основание
да се приеме, че същият въобще не осъзнава последствията за психиката на
детето от поведението си. Настоящият съдебен състав намира, че само
удостовереното в записите представени от ответника дава достатъчно
основание да се приеме, че е осъществил домашно насилие по отношение на
молителката и детето си, в резултат на което напълно логично специалист по
клинична психология е констатирал негативните последици за психиката на
7
детето Д. и за риска от рецидивирането им. Недопустимо е дете, което няма
навършени и три години да бъде многократно въвличано в конфликтен
разговор между родителите си, да му се задават въпроси от рода „ти защо не
честити рождения ден на баба си…майка ти така ли те учи“ и пр., да става
свидетел на множество негативни коментари и дори обиди, да се създава
негативен образ у него за другия му родител. Дори самото постоянно снимане
и задаване на заядливи и провокативни въпроси е не само на нарушение на
основни човешки права (чл. 32, ал.2 КРБ), а и в случая форма на домашно
насилие. Цялостното поведение на ответника предполага такова въздействие
върху психиката на молителката, детето и свид. Н., че напълно естествено,
логично и оправдано е същите да реагират по начин, който изваден от
контекста на случилото се би могъл да бъде в известен смисъл укорим, но не и
в конкретния случай. Поради това обясним е страха и притеснението на
молителката да остави стресираното дете в ръцете на баща му, който с
поведението си прави всичко друго, но не и да излъчва възможност да осигури
сигурност и спокойствие на детето, още по-малко добро бащинско отношение,
съобразено с възрастта му. Заснетото поведение на ответника, съпоставено и с
израза му, който е използвал в електронната кореспонденция (приложена по
делото), характеристичните му данни от справката на МВР и свидетелството
за съдимост обяснява в още по-голяма степен логичността на притесненията и
неудобството които изпитва молителката и които са я мотивирали да пристъпи
към образуване на настоящото производство. Изразите, които ответникът е
използвал по отношение на молителката в чата, в който са си кореспондирали
също е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена форма на
насилие по отношение на нея.
Приложената към молбата декларация по отношение на физическото
насилие от 09.08.2025г. също следва да се кредитира, доколкото по смисъла на
ЗЗДН тя е допустимо и годно доказателства за осъществени актове на
домашно насилие, които не могат да бъдат установени по друг начин (прим.
извършените на „четири очи“). Поради това отразеното от лекар при прегледа
на молителката от 11.08.2025г. дори и да не е достатъчно точно и ясно
описано, то в допълнителна степен дава основание да се кредитира
изложеното в декларацията на молителката. Естеството на настоящото
производство и допустимите в него доказателства не налагат точно
установяване на вида и механизма на физическите наранявания причинени от
8
ответника. Ответникът е този който следва да обори посоченото в
декларацията, а в случая с представените от него доказателства не само не
прави това, а потвърждава твърденията на молителката.
Анализираните по-горе доказателства дават достатъчно основание
молбата да бъде уважена и да бъдат индивидуализирани мерките за защита,
които съдът следва да наложи. В конкретния случай съобразявайки
изключително лошото и арогантно отношение на ответника към молителката
и липсата на критично отношение към това свое поведение, съдът намира, че
трябва да бъде възпрепятствана възможността му да продължава да
осъществявания психически тормоз над молителката, или по отношение на
нея следва да бъдат наложени мерки за закрила по чл. 5, ал.1 т.1, т.3 и т.4
ЗЗДН и то за максимално предвидения от закона 18 месечен срок.
По отношение на детето: доказателствата по делото разкриват нисък
родителски капацитет на ответника и поведение, което влияе негативно върху
детската психика. Доброто възпитание на децата изисква същите да имат
добри спомени от детството си, включително и от отношенията между
родителите им, дори и те да са разделени. Това което се установи по делото
далеч не представлява добър спомен за малкия Д.. Доколкото обаче той има и
ще има нужда да поддържа контакт и с двамата си родители и доколкото би
могло да се приеме, че бащата би бил вероятно по-склонен да „нормализира“
поведението си по отношение на собственото си дете (за разлика от това към
майката), следва посочените по-горе ограничителни мерки да бъдат наложени
в защита и на детето, но за по-кратък период от време, като подходящ се явява
според съда срок от шест месеца, като бъде съобразен срокът от издаване на
заповедта за незабавна защита. Този срок от една страна ще позволи известно
време детето да бъде дистанцирано от своя баща, което с оглед възрастта му
ще позволи негативното изживяване да бъде забравено или поне да избледнее
в спомена му и същевременно няма да доведе до пълно отчуждаване на детето
до което би се стигнало при по-дълъг срок без контакт. Също така за този
период следва ответникът да преосмисли държанието си към детето и да не
изразява негативното си отношение към неговата майка пред него, още по-
малко да се опитва да го прави участник в тези отношения. На следващо място
така определения шест месечен срок е съобразен и с обстоятелството, че
между страните е налице висящо производство относно определяне на
родителските им права и задължения по отношение на детето. Именно в това
9
друго производство след подробно изследване на родителските качества на
страните, съдът може и следва да прецизира какъв да бъде контакта на
ответника с детето, за колко време, при какви условия и как детето да му се
предава при наличието на все още действаща ограничителна мярка за контакт
с майката. Така определения шест месечен срок е съобразен с разпоредбата на
чл. 15, ал.10 ЗЗДН и ще позволи едновременно да се постигнат целите на
настоящото производство (за бърза защита за сметка дори на изясняване в
подробност на всички обстоятелства от значение за бъдещите отношения на
страните и детето им), както и да могат да бъдат постигнати целите на
производството по чл. 127, ал.2 СК, след подробно изследване на
релевантните факти да се уредят отношенията ми в дългосрочен план.
При този изход на спора ответникът следва на основание чл. 11, ал.2
ЗЗДН да заплати по сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Д. Н. Н. ЕГН**********
и Д. П.ов М. ЕГН********** и двамата с адрес гр. Русе, *******, е
осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от П. Р. М.
ЕГН********** с адрес гр. София, ****.
ЗАДЪЛЖАВА П. Р. М. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Д. Н. Н. ЕГН********** и Д. П.ов М.
ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. М. ЕГН********** да приближава на по-малко от
50 метра Д. Н. Н. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения по-
горе адрес, месторабота и местата й за социални контакти и отдих за срок от
18 месеца, считано от 13.08.2025г.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. М. ЕГН********** да приближава на по-малко от
50 метра Д. П.ов М. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения
по-горе адрес, както и детските заведения които посещава за срок от 6 месеца,
считано от 13.08.2025г.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. М. ЕГН********** да осъществява контакт с Д.
Н. Н. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
10
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца, считано от
13.08.2025г.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. М. ЕГН********** да осъществява контакт с Д.
П.ов М. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 6 месеца, считано от
13.08.2025г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, П. Р. М.
ЕГН**********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан
от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. Р. М. ЕГН********** с адрес гр. София, **** да заплати
по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните, на ОДМВР – Русе и на
СДВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 27.10.2025г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11