№ 5008
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110156800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закон за собствеността от В. В. Д., В.
В. Х., А. В. С., Е. Б. Ц. и Е. Б. Ц. срещу И. К. И. за признаване правото на собственост и
осъждане предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор №№ по КК и КР
на гр. София, находящ се в с. В., район „Н.И.“, С.о.. В искова молба са изложени фактически
твърдения, че ищците В. В. Д., В. В. Х., А. В. С., Е. Б. Ц. и Е. Б. Ц., при квота съответно 1/4,
1/4, 1/4, 1/8, 1/8, са придобили в съсобственост по силата на наследствено правоприемство от
В.З.П. (Е. и Е. Ц.и от Н. В. Г.) спорния недвижим имот с площ от 500 кв.м. Позовават се на
Решение от 12.04.2000 г. по гр.д. №8247/1998 по описа на СРС, съгласно което на
наследодателя на ищците е признато правото на собственост върху недвижим имот с площ
от 1,1 дка, находящ се в м. „П.“ в землището на с. В., район „И.“, С.о. и с Решение от
10.08.2015 г. ОСЗ – Н.И. е признато на ищците правото на собственост върху нива с площ от
1,1 дка. Със Заповед от 07.04.2017 г. на кмета на район „Н.И.“ на ищците е възстановено
правото на собственост върху новообразуван имот №11884.5964.277, находящ се в м. „П.“, в
землището на с. В., район „Н.И.“. Твърди се, че до момента ищците не могат да влязат във
владение на имота си, тъй като не са допускани от ответника, който се е настанил въпреки
тяхното несъгласие, оградил е мястото и има изградена незаконна постройка в имота, която
обитава. С оглед на това през 2018 г. ищците разделили имота на 2 парцела, отразени в
кадастъра под №№ с площ от 500 кв.м. и №11884.5964.410 с площ от 553 кв.м., а през 2020
г. по силата на договор за покупко-продажба се разпоредили с последния в полза на трето
лице. Посочват, че са декларирали имота пред данъчните служби и заплащат данъците за
същия. Считат, че ответникът владее процесния имот без правно основание.
Ответникът, получил препис от искова молба, с приложенията, на 16.06.2022г. при
отказ, на осн.чл.44, ал.1 от ГПК, в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор
на искова молба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От писмените доказателства се установява, че В.З.П. (според удостоверение за
идентичност на имена още В. или В З. П.) е починал на 14.02.1986 г. и оставил за
наследници по закон – съпруга М.Т. П.а, починала на 01.03.2004 г., и деца В. В. Д., В. В. Х.,
1
А. В. С., Н. В. Г., починала на 13.06.2021 г., последната оставила за наследници –деца Е. Б.
Ц. и Е. Б. Ц.. Съобразно правилото на чл. 5 от ЗН децата наследяват по равни части или по
¼ ид.ч. от наследството на В. и М. П.и, а тези на Н. Г. в обема на наследената от нея ¼ ид.ч.
– по 1/8 ид.ч. от наследството.
Ищцовата страна, като универсален правоприемник на В.З.П., се легитимира като
собственик на нива от 1,100 дка, находяща се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
землището на село В. в местността „П.“, съгласно влязло в сила Решение №181 от
10.08.2015 г. за признаване и възстановяване правото на собственост на наследниците на
В.З.П. на земи в съществуващи стари реални граници, издадено от ОСЗ – „Н.И.“. Приложена
е Заповед №РНИ 17-РД56-07.05.2017 г. на кмета на р-н „Н.И.“ по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСППЗ и Скица №277/23.02.2017г. по решението на ОСЗ, съгласно която се възстановява
правото на собственост на наследниците на В.З.П. при условията на новообразуван имот с
идент. №11884.5964.277 в местността „П.“. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ влязлото в
сила решение, придружено със скица, е титул за собственост, приравнен на констативен
нотариален акт. В хода на настоящото производство ответникът не оспорва акта и не твърди
насрещни права. Изяснява се, че по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, недвижимият имот е
индивидуализиран с актуален идентификатор №№№. Установява се, че ищците са подали
сигнали до С.о. и МВР за невъзможността да влязат в имота, тъй като отв. И. И. се
самонастанил в постройката в имота, отказал да ги пусне, което се потвърждава и от
събраните гласни доказателства – показанията на св. Янков и св. Спасов. Преценени от съда
по реда на чл. 172 от ГПК те изясняват, че в дворното място на ищците се е настанил мъж,
заградил имота и го държи със заключена с катинар порта, за която ищците нямат ключ, а
когато се опитали да влязат не ги пуснал. Съдът възприема за достоверни показанията на
свидетелите за последователни и житейски логични, не се установиха противоречия и
заинтересованост от изхода на делото, като възпроизвеждат непосредствени впечатления за
ползването на имота.
Според чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За основателността на предявения иск се
изискват кумулативно следните предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца,
а имено той е собственик на имота; процесният имот се владее или държи от ответника;
ответникът владее или държи имота без правно основание. Ищците се легитимират като
собственици на процесния имот. Установи се, че ответникът упражнява фактическа власт
върху дворното място като го е оградил и държи заключена портата, както и че оспорва
правата на ищците и не им позволява да достъпят в имота си. Ответникът, като запознат с
тезата на ищците, не оспори твърденията им и не доказа годно правно основание, което да
противопостави на правото на собственост на ищците.
Съдът, като взе предвид, че ответника не представя в срок отговор на искова молба,
редовно призован за датата и часа на откритото първо съдебно заседание - не се явява, не
прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща представител, и е
предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238 от ГПК, както
и след анализ и преценка на доказателствата по делото, намира, че предявените искове са
вероятно основателни и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Ето защо съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е
необходимо да излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените деловодни разноски за платена държавна такса и възнаграждение
на адвокат (не е посочено в договора за правна помощ колко кой ищец е платил на адвокат,
поради което се приема, че е поравно) за сумата общо 1450 лв. или на всеки един по 290 лв.
Настоящото решение не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Предвид горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на И. К.
И., с ЕГН:**********, **********, че В. В. Д., с ЕГН:**********, при квота 1/4, В. В. Х., с
ЕГН:**********, при квота 1/4, А. В. С., с ЕГН:**********, при квота 1/4, Е. Б. Ц., с
ЕГН:**********, при квота 1/8, и Е. Б. Ц., с ЕГН: **********, при квота 1/8, всички с адрес:
*********, на основание Решение №181/10.08.2015 г. за признаване и възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници на ОСЗ – „Н.И.“, са
собственици на поземлен имот с идентификатор №№ по КК и КР на гр. София, одобрени
със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящ се в село В., район „Н.И.“, общ.
Столична, обл. София-град.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, И. К. И., с ЕГН:**********, да предаде на В.
В. Д., с ЕГН:**********, при квота 1/4, В. В. Х., с ЕГН:**********, при квота 1/4, А. В. С., с
ЕГН:**********, при квота 1/4, Е. Б. Ц., с ЕГН:**********, при квота 1/8, и Е. Б. Ц., с ЕГН:
**********, при квота 1/8, владението върху поземлен имот с идентификатор №№ по КК и
КР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село В., район „Н.И.“, общ. Столична, обл. София-град.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. К. И., с ЕГН:**********,
**********, да заплати на В. В. Д., с ЕГН:**********, В. В. Х., с ЕГН:**********, А. В. С.,
с ЕГН:**********, Е. Б. Ц., с ЕГН:**********, и Е. Б. Ц., с ЕГН: **********, всички с
адрес: *********, сумата 1450,00 лева или на всеки един 290,00 лева – съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3