Решение по адм. дело №344/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г. Т. К. от [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0996-000119/06.10.2025 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорващата страна твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, т.к. не е извършил твърдяното нарушение. В с.з. пълномощникът адв.С. излага доводи за съществени процесуални нарушения, които са неотстраними. От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че поради настъпило ПТП оспорващият е откаран и приет в спешна помощ с работна диагноза“кома“. Не са събрани и представени доказателства относно твърдения отказ на същия да бъде изпробван за наркотични вещества или да е отказал да получи талон за медицинско изследване на кръвната проба, не е съставен АУАН веднага така, както изисква разпоредбата на чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и употребени наркотични вещества, а едва на 05.10.2025 г.. Счита, че са налице и други пороци в заповедта. Иска от съда да се отмени оспорената заповед. Претендират се направените разноски.

Ответната страна – началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, чрез пълномощника юрк.Д., оспорва жалбата като неоснователна, същата е съобразена с целта на закона. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата и в с.з., доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедта е връчена на лицето на 14.10.2025 г., а жалбата е подадена на 17.10.2025 г. при административния орган, поради което същата е депозирана в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването й. Предвид посоченото съдът намира жалбата за допустима.

С обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка 25-0996-000119/06.10.2025 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прави впечатление, че в приложената заповед е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнил предписание за химико-токсилогично лаб.изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, с което нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на 27.06.2025 г, а заповедта е едва от 06.10.2025 г..

От представения по делото АУАН серия АД № 56258/05.10.2025 г. се установява, че на 26.07.2025 г., около 20:00 часа в община Монтана, на път трети клас № 3-102 в района на км.72.500 с посока на движение от град Чипровци към град Монтана, лицето управлява личния си лек автомобил БМВ с peг. номер [рег. номер], като при несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя на прав пътен участък с надлъжен наклон губи контрол излиза в дясно от пътното платно по посоката си на движение и се блъска в крайпътно дърво, продължава движението си и се преобръща странично в канавката. Реализирано е в следствие на което ПТП с пострадали лица като Г. Т. К. и Р. И. М. са транспортирани в ЦСМП Монтана неконтактни с множество порезни рани по телата. В ЦСМП Монтана лицето Г. К. отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, както отказва да получи талон за изследване с номер 284227/26.07.2025 г. и даде кръвна проба за изследване. В съставения АУАН е посочено, че оспорващият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3, т.2 от ЗДвП. В акта от 05.10.2025 г. вместо подпис, записано: отказвам Г. К., но без подпис , като няма и посочен свидетел на отказа.

По делото е представени докладна записка рег.№ 996р-4530/28.07.2025 г. от мл.автоконтрольор И. И., сведения от Г. Т. К. и Р. И. М. от 26.07.2025 г., талони за изследване 4 броя от 26.07.2025 г. с № № 284176, 284177, 284226, 284227, като на същите няма подписи на лицата К. и М., няма и надлежно удостоверяване по надлежния ред, че същите са отказали да ги получат. Приложени са и 2 броя лист за преглед на пациент за К. и М., а в с.з. от пълномощника адв.С. е представен и фиш за спешна медицинска помощ от 26.07.2025 г. за Г. К.. Приложена е и справка за нарушител/водач за Г. К..

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По делото е представена заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № №301з-4401/09.10.2024 г. на директора на ОД на МВР Монтана, установяващи компетентността на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган.

При проверка по чл. 168 от АПК, настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, т.к. от събраните в хода на производството писмени доказателства, не се установи безспорно, че оспорващият К. е извършил твърдяното нарушение, а именно отказ да бъде изпробван за наркотични вещества или да е отказал да получи талон за медицинско изследване на кръвната проба.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки –временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда налагане на принудителна мярка на водач на моторното превозно средство, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Отговорността е обективна и е налице виновно поведение от страна на водача на превозното средство. Целта на закона е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Безспорно по делото е установено, че оспорващият е управлявал автомобила на посочената в заповедта дата. Установено е също, че при претърпяно ПТП, същият е неконтактен с множество рани и откаран в ЦСМП Монтана. Не е установено безспорно и по надлежния ред същият да е отказал тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, както и няма никакви доказателства да му е връчен талон за изследване или същият да е отказал да получи талона, т.к. приложените такива са без подпис или надлежно оформен отказ.

Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т. 1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т. 2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т. 3.

В конкретния случай не са събрани и представи доказателства за това. Дори в приложената докладна записка от мл.автоконтрольор изрично е посочено, че лицето Г.Кръсев е „затиснат от автомобила“, същият на няколко пъти губи съзнание и е транспортиран от ЦСПМ Монтана. Посочено е, че на лицата са издадени талони за изследване, т.к. здравословното им състояние не е позволявало тест с технически средства. Посочено, че впоследствие пред служители на РУ Монтана Г.К. отказал да му бъде взета кръвна проба, без да е ясно кои служители и защо това не е надлежно оформено.

Съгласно и изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. установяването на концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде извършено с медицинско или химическо лабораторно изследване. Такова изследване не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, като няма и безспорни доказателства лицето да е отказало, т.к. приложените талони за изследване въобще не са оформени, нито е ясно дали са предявени на лицата.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. От доказателствата по делото е видно, че оспорващият не е подписал и не е оформен отказ да получи талон за изследване.

Предвид горното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ при твърдян, но недоказан отказ, без наличие на резултатите от изследването на кръвните проби в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. Не е достатъчно твърдението за отказ, предвид факта, че такъв не е доказан от събраните в хода на производството доказателства, т.е. не е налице надлежно установен отказ и поради това фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо оспорващия не е доказано по предвидения от законодателя ред.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че оспорващият е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, т. е. не е безспорно установено административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо прилагане на ПАМ, още повече едва след повече от два месеца след твърдяното нарушение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски. Констатират се такива в размер на 10 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските, като същото не следва да се уважава, тъй като нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет предвижда минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, да е 1000 лв..

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Г. Т. К. от [населено място], [улица], заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0996-000119/06.10.2025 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на Г. Т. К. от [населено място], [улица], сумата от 510 /петстотин и десет лева/ разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.