№ 175651
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20241110165607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№346804/30.10.2024 г., подадено от „А.1.Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „М.“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на 165,53
лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №.........., партида
********* от 06.08.2023 г. за периода 16.01.2024 г. – 16.07.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, сумата в размер на 525,38 лева – неустойка за
неизпълнение на договор №.........., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, както и сумата в размер на 21,94 лева – мораторна лихва върху горепосочените
вземания, от които 7,35 лева – мораторна лихва върху вземанията за месечни такси за
потребление за периода 12.03.2024 г. – 29.10.2024 г. и 14,59 лева – мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 21.07.2024 г. – 29.10.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „А.1.Б“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи
1
проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При
подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти.
Настоящият състав намира, че претендираното със заявлението вземане за неустойка в
размер на 525,38 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина/инициатива на абоната, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Неустойката по начина по който е уговорена, а именно в размер на абонаментните
такси по договора до края на неговото действие не съответства на типичните за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се
преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на неустойката не
съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните
такси, доставя на зяаявителя онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен
предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така
договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност
на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции,
поради което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна.
Предвид изложеното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в размер
на 525,38 лева, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Поради недължимост на претенцията за неустойка, недължима се явява и претенцията
за мораторна лихва върху неустойката за периода 21.07.2024 г. – 29.10.2024 г. в размер на
14,59 лева, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и частта за претенцията за
лихва за разликата над 7,35 лева до пълния претендиран размер от 21,94 лева.
Следва да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 165,53 лева –
месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №.........., партида
********* от 06.08.2023 г. за периода 16.01.2024 г. – 16.07.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, както и за сумата в размер на 7,35 лева - лихва за
забава върху вземанията за месечни такси за потребление за периода 12.03.2024 г. –
29.10.2024 г.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за разноските за разликата над сумата от 5,15 лева за държавна такса и над 97 лева за
адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №346804/30.10.2024
г., подадено от „А.1.Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу „М.“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на 165,53 лева – месечни такси за
потребление за предоставяне на услуги по договор №.........., партида ********* от 06.08.2023
г. за периода 16.01.2024 г. – 16.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, за разликата над 7,35 лева до пълния претендиран със заявлението размер от
21,94 лева – мораторна лихва, както и в частта за разноските за разликата над 5,15 лева за
държавна такса и за разликата над 97 лева за адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А.1.Б“ ЕАД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3