Решение по дело №12074/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             28.03.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12074 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12074/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №401300 от 04.05.2018 г постановено по гр.д.№78452/17 г на СРС , 41 състав , в частта ,  с което са отхвърлени частично исковете на въззивника с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Г.К.Л. *** му дължи разликата над 1492,99 лева до предявения размер от 2821,55 лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г ; за апартамент №91 в гр.София , ж.к.********, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г до окончателното заплащане на посочената главница; както и разликата над 301 лева до предявения размер от 568,58 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 12.05.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.06.2017 г по ч.гр.д.№33807/17 г на СРС , 41 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като за процесните вземания е издадена фактура със срок за плащане м.07.2014 г и не е изтекъл 3-годишен давностен срок за задълженията . Срокът за плащане на вземанията е 30-дневен след изтичане на периода , за които се отнасят – чл.32 ал.1 от ОУ .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба, но в писмена молба я оспорва .

Третото лице “Б.Б.” ООД  не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 21.05.2018 г и е обжалвано в срок на 28.05.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете в посочената част с оглед ОУ на ищеца и подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.05.2017 г , то погасени в 3-годишния давностен срок са задълженията на ответника до м.03.2014 г ; както и лихвите върху тях .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Доводите на въззивника противоречат на твърденията му в исковата молба , че по чл.33 от ОУ /2008 г/ потребителите на топлинна енергия дължат сумите ежемесечно , в 30-дневен срок след изтичане на периода , за които се отнасят. Без значение е последващото издаване на фактура за целия период на отчитане , а СРС законосъобразно е приложил 3-годишна погасителна давност за задълженията за главница и лихви . Решението на СРС трябва да бъде потвърдено .  

На основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №401300 от 04.05.2018 г постановено по гр.д.№78452/17 г на СРС , 41 състав , в частта ,  с което са отхвърлени частично исковете на “Т.С.” ЕАД ЕИК********с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Г.К.Л. *** му дължи разликата над 1492,99 лева до предявения размер от 2821,55 лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г ; за апартамент №91 в гр.София , ж.к.********, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г до окончателното заплащане на посочената главница ;  разликата над 301 лева до предявения размер от 568,58 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 12.05.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.06.2017 г по ч.гр.д.№33807/17 г на СРС , 41 състав ; както и в частта за разноските .

 

Решението е постановено при участието на “Б.Б.” ООД  като трето лице помагач на въззивника “Т.С.” ЕАД ЕИК********.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.