Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260095 18.01.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петдесет и четвърти граждански състав
На единадесети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
при секретар: Елена Христова
като изслуша докладваното от съдия: Е.Узунов
гражданско дело № 6778/ 2019 г. по описа
на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по исковата молба на Н.С.Н., ЕГН **********,
чрез адв. С. против А.Н.Н., ЕГН **********,*** с искане за постановяване на
осъдително решение за сумата от 6 000 лева. Излага се, че търсената сума е неплатено
възнаграждение уговорено като издръжка, дължимо за 2018г. съгласно сключено
помежду им споразумение от 11.11.2015 г. като сумата се търси със законната
лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че ответницата е негова
дъщеря, с която е сключил договор, по който тя се е задължила да му заплаща
ежегодно в срок до началото на лятото – от момента, в койото имотите се отдават
под наем на търговци, по банков път сумата от 6 000 левa. Излага се, че сумата е уговорена като
възнаграждение – издръжка за
това, че ответницата отдава под наем собствени на ищеца обекти. Твърди, че за
годината 2018 тази сума не е изплатена дори и след изпращане на покана за това.
Претендира решение в този смисъл.
В законоустановения срок е постъпил отговор, с
който се оспорват предявените искове, както по основание, така и по размер. Твръди
се , че споразумението от 11.11.2015г. е едностранно прекратено от ответницата.
По делото се установява, че между А.Н.Н. и Н.С.Н.
на 11.11.2015г.,е подписано споразумение с което А.Н. е учредила на баща си Н.Н.
право на преминаване през собствения си поземлен имот с идентификатор …. до
започване реализирането на инвестиционен проект за застрояването на имота или
до урегулирането на ПИ с идентификатор … по кадастралната карта на гр.Созопол.
В т.2 от споразумението е уговорено, че А.Н. се
задължава ежегодно до началото на летния сезон /при отдаването на собствените
си обекти под наем за сезона/ да изплати по банков път на баща си Н.Н. сумата
от 6000 лева за издръжка на своя баща по посочена банкова сметка.
***.3 е уговорено, че Н.Н. при последващо
сключване на договор за доброволна делба на имота няма да има претенции за
получаване на реална или идеална част на поземлен имот с идентификатор
67800.504.449, който ще остане в собственост на А.Н..
Не е
основателно възражението на А.Н., че споразумението било нищожно като
противоречащо на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, още повече, че с
последващ споразумението договор за доброволна делба, надлежно вписан, клаузата
по т.1 е изрично законосъобразно уредена.
Ответницата
в писмения си отговор по г.д.№4576/2016г.е заявила едностранно прекратяване на
споразумението. Това й заявление е отчетено като новонастъпил факт по делото и
съобразно приетото прекретяване е редуцирал задължението, като е приел, че
споразумението е договор, уреждащ плащане на издръжка периодично за в бъдеще
време. Заявлението прието, че е достигнало до ищеца на 17.11.2016г., и от
тогава споразумението за дължимост на издръжката се счита за прекратено. Т.е.
приета е относимост на прекратяването по т.2 от същото.
Решението на съда в тази му част е отменено с
решение на БОС.
Настоящият състав на съда споделя доводите на
решаващия съд по гр.д.№ 634/2017г. По описа БОС /освен, че е обвързан от тях по
силата на чл.297 ГПК/
Неоснователно е и възражението за нищожност на т.2
от споразумението поради противоречие със закона – основание по чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, тъй като същото било сключено в нарушние на чл.36 ал.1 т.2 от ЗОС и чл.33 ал.2 от ЗС.
Съдът не намира за основателни и възраженията за
унищожаемост по смисъла на чл.29 от ЗЗД, като се твърди, че някоя от сделките
била сключена с измама.За съда е неясно нито коя точно сделка се твърд да е
сключена с измама, нито кои са обективните елементи на такава.
Съдът приема, че уговореното като издръжка,
задължение на Н. да заплаща ежегодно сумата от 6 000 лева е насрещна престация
срещу задължението, поето от баща й по споразумението.Задължението е срочно –
до започване на инвестиционното проектиране и строителство в имота на Н. или до
обособяването на имота на Н. в самостоятелно УПИ и е поето едновременно с друго
задължение - Н. да учреди право на преминаване през собствения си поземлен имот
до настъпване на така посочените събития. По делото е безспорно установено, че Н.
е изпълнила второто задължение, но не е изпълнила напълно първото. По изложените
съображения, възражението й за нищожност е неоснователно и правилно не е
уважено от решаващия съд.
При тези факти и като съобрази разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 20а от ЗЗД съдът намира, че искът е доказан и
основателен.
Разноски по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК са
дължими на ищеца от ответника в пълен размер или сумата от 870 лева
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД по договор от
11.11.2015г., сключен в гр.Бургас, А.Н.Н., ЕГН **********,*** да заплати на Н.С.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. С. сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева) като
възнагрждение – издръжка за 2018г. ведно със законовата лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Н.Н., ЕГН
**********,*** да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********, чрез адв. С. сумата от 870
лева (осемстотин и седемдесет лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п./
Вярно с оригинала: ЕХ