РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. гр. Хасково, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Стефка Тр. Алексиева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100083 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108
от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ от М.
П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********; Д. К. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ул.********* Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********
против В. Д. Н., ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Хасково,
ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ № 3, офис № 8, адв. В.Ч. от АК
– Хасково.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на К. Г.ев С., починал на ********* г.
Последният от 1965 г. бил в граждански брак с първата ищца и съответно баща на втората и
третия ищец. Първата ищца с нотариален акт № *********, дело № ********* г. на ХРС
придобила собствеността на парцел XIII в кв.156 по плана на гр.Хасково, одобрен със
заповед № 58/1973 г. и № 32/1994 г., с площ от 357 кв.м., който имот понастоящем се
идентифицирал с имот 77195.736.9 по КК на гр.Хасково. Същият станал семейна
имуществена общност между наследодателя и първата ищца по иска. Въз основа на
одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж № ********* г.
съпрузите построили жилищна сграда с гаражи, офиси и магазини за хранителни стоки.
Строежът бил въведен в експлоатация, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ ********* г. След въвеждането на сградата в експлоатация наследодателят и първата
ищца се разпоредили в полза на втората ищца и третия ищец с различни самостоятелни
обекти в сградата, както и в полза на трети лица, различни от семейството. Първоначално
магазинът се използвал от семейството и самостоятелен обект с идентификатор
77195.736.9.1.11 се ползвал като склад на магазина, но от 2017 г. магазинът бил отдаден под
наем на трети лица без посочения склад и в който склад останали стоки и вещи на общия
наследодател от търговската му дейност.
С нотариален акт № ********* г. на нотариус № 081 Христина К., третият ищец
1
продал на двамата ответници собствения си гараж с идентификатор 77195.736.9.1.6 с площ
от 75 кв.м. До момента на продажбата гаража и склад с идентификатор 77195.736.9.1.11 с
площ от 70 кв.м. били без разделителна стена помежду си и се ползвали единствено от
ищците по делото. След придобиване на собствеността върху гаража от страна на
ответниците те завладели и склада без да предоставят достъп на ищците. Единственият
достъп до този склад бил от магазина, но ответниците сменили патрона на входната му
врата, като по този начин лишили ищците от достъп до собственото им помещение. От 2018
г. до сега на няколко пъти разговаряли с тях, за да им осигурят достъп до имота, но те
упорито отказвали и отговаряли, че този склад е част от гаража, който са закупили. За
ползването на склада без правно основание не им били искали обезщетение с размера на
средномесечния наем, който за периода 12.01.2019 г. – 12.01.2024 г. оценявали на 9000 лв. и
с която сума ищците считат, че ответниците са се обогатили за тяхна сметка, а те със същата
сума обеднели.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.11 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед № РД-
18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес гр.Хасково, *********,
ет.0, находящ се в сграда с идентификатор 77195.736.9.1, с предназначение – жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот 77195.736.9, с предназначение на
самостоятелния обект – за склад, брой нива на обекта – 1, с площ от 70 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти : на същия етаж – 77195.736.9.1.6, 77195.736.9.1.5, под обекта – няма,
и над обекта – 77195.736.9.1.2, 77195.736.9.1.3, да бъдат осъдени да им предадат владението
на същия и да заплатят обезщетение за ползването на този имот за периода 12.01.2019 г. –
12.01.2024 г. в размер на общо 9000 лв. /6000 лв. за първата ищца и по 1500 лв. за втория и
третия ищец съобразно квотата им в съсобствеността/, както и разноските по делото.
Ответниците депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като
намират същата за допустима, но неоснователна. Твърдят, че за процесния период от
12.01.2019 г. до 12.01.2024 г. нито веднъж от ищците не е отправяно искане до ответниците
за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот без правно основание. От
датата на придобиване на имота от двамата ответника до датата на връчване на исковата
молба, те ползвали необезпокоявано така посочения имот с идентификатор 77195.736.91.1.11
и своили същия като собствен. За период повече от пет години чрез добросъвестно владение
на процесния имот същият бил придобит по давност. При извършване на нотариалната
сделка от продавача – третия ищец, било обяснено, че площта на закупувания гараж
включва място за три автомобила и бил заявен в по-малка площ, за да не се плащат данъци.
Владението на имот с идентификатор 77195.736.9.1.11 повече от пет години било
необезпокоявано, явно и недвусмислено с убеждението, че се владее като собствен имот,
неразделна част от имот с идентификатор 77195.736.9.1.6 и нямало основание да се
претендира заплащане на обезщетение за ползване без правно основание. Оспорва се
исковата претенция и по размер. Не било възможно самостоятелното ползване на имот с
идентификатор 77195.736.9.1.11 без да е налице валиден достъп до него. Претендират
присъждане на разноските по делото.
С допълнителен отговор в срока по чл.131 ГПК, ответниците оспорват исковата
молба като недопустима и неоснователна. Твърдят, че е недопустима, тъй като процесният
имот с идентификатор 77195.736.9.1.11 не било възможно да съществува самостоятелно. По
своето предназначение той бил наречен от ищците като склад към магазин с идентификатор
77195.736.9.1.5 и като склад се ползвал като прилежаща част към търговския обект. Като
склад процесният имот не съществувал и в издаденото от Община Хасково удостоверение за
въвеждане в експлоатация от 14.12.2007 г. Представената заповед № КД-14-26-43/26.01.2012
г. на началник на АГКК- Хасково не била титул за собственост и не променяла
предназначението на частите на въведения в експлоатация през 2007 г. строеж. Промените в
2
кадастралните карти не променяли собствеността върху недвижимите имоти,
представляващи СОС. Ищците сами излагали твърдения, че между имоти с идентификатори
77195.736.9.1.11 и 77195.736.9.1.6 няма изградена преградна стена, т.е. имот с
идентификатор 77195.736.9.1.6 при придобиването от ищците по своята същност
представлявал цяло помещение – гараж за три автомобила. До датата на връчване на
исковата молба никой от ищците не бил предявявал претенции да ползва имот и че той се
владее без правно основание от ответниците. В исковата молба нямало изложено твърдение
как ще си ползват имот с идентификатор 77195.736.9.1.11 без да имат обособен
самостоятелен вход, а не през магазина и през гаража. Претендираното обезщетение за
ползване на процесния имот било погасено по давност за период повече от три години.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак № **** издаден
въз основа на акт за женитба под № ****** г., издаден от Градски народен съвет гр.
Димитровград, окръг Хасковски, К. Г.ев С. е сключил граждански брак с първата ищца М. П.
С. на ********* г.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********, дело №
********* г. от ********* г. на Нотариус в Хасковски районен съд Ваня Марчева, ищцата
М. П. С., по време на брака си с К. Г.ев С., е закупила следния недвижим имот, а именно:
парцел ***** в квартал 156 по плана на град Хасково, одобрен със заповеди №58/73 г. и №
32/94 г. с площ 357 кв.м. по скица, а по нотариален акт № **** г. – 385 кв.м., отреден за имот
планоснимачен № ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, при граници:
от две страни – улици и парцел XVII-649.
Установява се от представените от ищците писмени доказателства, че въз основа на
одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж № ********* г. от
Община Хасково съпрузите са построили жилищна сграда с гаражи, офиси и магазини за
хранителни стоки като строежът е въведен в експлоатация, съгласно удостоверение №
********* г. за въвеждане на експлоатация на строеж, издадено от Главен архитект на
Община Хасково.
Липсва спор, а и от приложената схема № 15-1486548/30.12.2022 г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.11, издадена от „Служба по геодезия,
картография и кадастър“ – гр. Хасково се установява, че имотът понастоящем се
идентифицира с поземлен имот с идентификатор № 77195.736.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, а жилищната сграда – с идентификатор № 77195.736.9.1.
Индивидуализацията на процесния имот се установява също от посочената схема
като според същата самостоятелният обект в сграда с идентификатор № 77195.736.9.1.11 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК; с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е със Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник СКГГ –
Хасково, адрес на поземления имот: гр.Хасково, *********, ет. 0; самостоятелният обект се
намира на етаж 0 в сграда с идентификатор 77195.736.9.1, предназначение: Жилищна сграда
– еднофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.736.9 ; с
предназначение на самостоятелния обект: за склад; нива на обекта:1; с посочена в документа
площ: 70 кв.м.; ниво: 1; при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.736.9.1.6,
77195.736.9.1.5; под обекта – няма и над обекта: 77195.736.9.1.2 и 77195.736.9.1.3. Като
собственик по данни на КРНИ е отбелязана ищцата М. П. С. на основание удостоверение за
въвеждане на експлоатация № ********* г., издаден от Община Хасково.
3
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********* г. от ********* г. на
нотариус Владилена Сиртова с № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Република
България, ищцата М. П. С. и К. Г.ев С. даряват на сина си Г. К. С. – третия ищец, три
самостоятелни обекта в сградата с идентификатор № 77195.736.9.1, в това число и СОС –
Гараж с идентификатор 77195.736.9.1.6 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със
Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменена
със Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник СКГГ – Хасково, с административен
адрес: гр.Хасково, *********, ет. 0, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
№ 77195.736.9; брой нива на обекта - 1 /едно/; с площ 75 кв.м., ниво – 1 /едно/, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж № 77195.736.9.1.5 и № 77195.736.9.1.11; под обекта –
няма и над обекта - № 77195.736.9.1.2 и № 77195.736.9.1.3.
С посочената в нотариалния акт Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник
СКГГ – Хасково е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Хасково, представляващо: 1. нанасяне на нови обекти в КККР а именно: на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.11, с площ по документ 70 кв.м. въз основа на
удостоверението № ********* г. за въвеждане на експлоатация на строеж; 2. Промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР, а именно на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.736.9.1.6, с площ по документ след промяната 75 кв.м. въз основа на
удостоверението № ********* г. за въвеждане на експлоатация на строеж и 3. промени в
данните за собственост на посочените СОС, а именно за 77195.736.9.1.6 и 77195.736.9.1.11,
собственост на ищцата М. П. С. въз основа на удостоверението № ********* г. за въвеждане
на експлоатация на строеж.
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№ *********., издадено от Община
Хасково, К. Г.ев С. е починал на ********* г. като е оставил следните наследници по закон:
М. П. С. - съпруга, Д. К. С. – дъщеря и Г. К. С. – син, т.е. ищците в настоящото производство
представляват пълния кръг от неговите законни наследници.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********* от 2018 г. на
*********. на нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара на Република
България, ищецът Г. К. С. продава на двамата ответници В. Д. Н. и Д. Д. Н., следния свой
собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.736.9.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрена
със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник СКГГ – Хасково, с
административен адрес: гр.Хасково, *********, ет. 0, целият с площ 75 кв.м., с
предназначение:гараж в сграда, намиращ се в сграда с идентификатор № 77195.736.9.1,
построена в поземлен имот с идентификатор № 77195.736.9, на 1 /едно/ ниво, стар
идентификатор – няма; със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – обект с
идентификатор № 77195.736.9.1.5 и № 77195.736.9.1.11; под обекта – няма и над обекта -
обекти с идентификатори № 77195.736.9.1.2 и № 77195.736.9.1.3, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота.
По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на
свидетелите Д.Д.Р., П.Я.Р., сочени и водени от ищцовата страна и Д.Д. Н. (баща на
ответниците) и С.Н.А. – по искане на ответниците.
От показанията на свид. Д.Д.Р. се установява, че между гаража и процесното
складово помещение няма преграда, както и обстоятелството, че собствениците на гаража
отказват да разговарят с първата ищца относно ползването на складовото помещение, вкл. и
това, че няма достъп до него.
Свид. П.Я.Р. сочи, че ищцата М. С. й е споделила, че не може да ползва складовото
помещение, защото собствениците на гаража са го заключили. Знае, че площта на склада е
около 70 кв.м., а тази на гаража – около 100 кв.м.
4
Съдът кредитира тези показания в частите, в които свидетелите пресъздават лични
възприятия, доколкото са логични и последователни, подкрепят се изцяло от събраните
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
Свид. Д.Д. Н. посочва, че той е уговорил сделката за покупка на гаража между
синовете му и ищеца Г. К. С. и неговата съпруга, тъй като притежавал съседен гараж.
Гаражът не бил преграден, имало вътре разхвърляни неща. Твърди, че Г. му казал, че площта
му е около 110 кв.м., но в нотариалния акт била посочена по-малка площ, за да не се плащат
данъци. След покупката, Г. си взел нещата, а свид. Н. изчистил помещението, измил го и го
варосал. До началото на 2024 г. никой от ищците не бил разговарял с него или със синовете
му за заплащане на някакво обезщетение. Достъпа до гаража бил през три врати - едната
голяма гаражна, втора, която води до стълбището и трета, която води към магазина. Знае, че
синовете му са декларирали гаража с площ по нотариален акт.
Съдът не кредитира тези показания в частта относно площта на прехвърления на
синовете му имот и причината за това, имайки предвид правилото на чл.172 ГПК и
възможната заинтересованост на свидетеля предвид близката му родствена връзка със
страни по делото.
Свид. С.Н.А. сочи в своите показания, че ответниците В. Н. и Д. Н. притежават гараж
в кооперацията, в която живеят, с площ около 100 кв. Знае за това, тъй като след
закупуването му е извършвал дейности в него като сменил главните щрангове на ВИК,
боядисвал. В помещението нямало прегради. Имало само една тоалетна и една чешма. От
ремонта, това помещение се ползвало само от В. и Д. като свидетелят не знае някой да е
имал претенции към него. Свид. С.Н.А. описва, че в помещението има голяма врата, от
която влизат колите и до нея има още една врата, а вътре в помещението има врата на
тоалетната. На нивото на което са гаражите имало магазин. Не е сигурен дали е имало врата
и към този магазин.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът Г. К. С. даде обяснения по делото като на зададен му
въпрос, същият отговори, че не е давал никакви обяснения на купувачите по Нотариален акт
№ ********* г. при сключване на сделката досежно разликата в квадратурата на имота с
уточнение, че е продал 75 кв.м. от гаража, който е бил негов, но не може да прехвърли
собственост върху другата част, която не е изцяло негова.
От заключението – основно и допълнително, на приетата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно
изготвено, се установява, че самостоятелният обект в сграда с идентификатор
77195.736.9.1.11 е разположен южно от гараж с идентификатор 77195.736.9.1.6, и е с площ
70 кв.м., и светла височина 3.35 м. Складовото помещение е без прозорци. Между него и
гаража няма изградена стена и към момента на огледа от вещото лице инж. Е. С. е
установила, че те представляват едно общо помещение. В склада имало мивка с вода и
канал, ток, както и обособена тоалетна на клекало без вода, с ток. Вещото лице е
констатирало, че достъпът до тоалетната е единствено от склада. Подът бил с бетонова
настилка, стените - на варова мазилка, таванът представлявал бетонова плоча напръскана с
вар. Складът с идентификатор 77195.736.9.1.11 бил свързан чрез врата с магазин с
идентификатор 77195.73 6.9.1.5.
Съгласно заключението, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.736.9.1.11, с площ от 70 кв.м, с предназначение - за Склад е различен от Гараж с
идентификатор 77195.736.9.1.6, с площ 75 кв.м, като и двата обекта са разположени на ет. 0
в сграда с идентификатор 77195.736.9.1, с административен адрес: гр. Хасково, ул.
********* а средно-месечният пазарен наем на обект № 77195.736.9.1.11 е както следва: в
периода от 12.01.2021 г. до 12.01.2023 г. е 189 лв. на месец; в периода от 12.01.2023 г. до
12.01.2024 г. е 315 лв. на месец.
5
На допълнително поставените задачи, вещото лице отговаря след направена в
техническата служба на Община Хасково справка, като е проследило, че в първоначално
одобрения от Община Хасково архитектурен проект и издаденото въз основа на него
строително разрешение № ********* г., както и при издаване на удостоверението за
въвеждане в експлоатация № ********* г., процесният самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.736.9.1.11 не е съществувал, а е бил част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.736.9.1.6 с предназначение - гараж с площ 124 кв.м в
архитектурния проект, като в тази площ не е включен прохода към гаража от улицата с площ
18 кв.м и тоалетната. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.11 с
предназначение - склад е обособен със Заповед № КД-14-26- 43/26.01.2012 г. на н-к на СГКК
гр. Хасково, с която от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.6 с
предназначение - гараж се обособяват: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.736.9.1.6 с предназначение - гараж с площ 75 кв.м, като в него е включен прохода към
гаража от улицата с площ 18 кв.м и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.736.9.1.11 с предназначение - склад с площ 70 кв.м, като в него не е включена
тоалетната.
При направената в служба местни данъци и такси на Община Хасково справка е
констатирано, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.6 с
предназначение - гараж с площ 75 кв.м е бил деклариран с Декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 838/08.03.2012 г. от Г. К. С., а
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.11 с предназначение - склад с
площ 70 кв.м е бил деклариран с Данъчна декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от
ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 196/10.01.2023 г. от М. П. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно и субективно съединение ревандикационен
иск с правна квалификация чл.108 ЗС, както и осъдителни искове по чл.59 ЗЗД, които са
процесуално допустими като предявени от легитимирани лица, имащи правен интерес от
търсената искова защита, пред родово и местно компетентния съд.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Разгледан по същество, ревандикационният иск е изцяло основателен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС
невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на
своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на
вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки:
Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността
на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта
се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху
вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е
без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който
за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно
право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер като с оглед
конкретиката на настоящия казус и с оглед въведеното възражение за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност, следва да се установи, че не са налице фактическите
предпоставки на чл. 79, ал.1 и ал.2 от Закона за собствеността.
В случая липсва спор по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********, дело
6
№ ********* г. от ********* г. на Нотариус при Хасковски районен съд, ищцата М. П. С., по
време на брака си с К. Г.ев С., баща на втория и третия ответник е закупила недвижим имот,
който понастоящем се идентифицира като ПИ с идентификатор № 77195.736.9 по КККР на
гр.Хасково като въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за
строеж № ********* г. от Община Хасково съпрузите са построили жилищна сграда /с
идентификатор № 77195.736.9.1/ с гаражи, офиси и магазини за хранителни стоки и
строежът е въведен в експлоатация, съгласно удостоверение за въвеждане на експлоатация
на строеж № ********* г. и съответно са придобили собствеността върху посочените обекти
в режим на СИО.
В последствие, през 2012 г. със Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник
СКГГ – Хасково, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Хасково, е нанесен нов обект в КККР а именно: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 77195.736.9.1.11, с площ от 70 кв.м. Със същата заповед е одобрена и
промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, а именно на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.736.9.1.6, с площ по документ след промяната 75 кв.м. Въз
основа на изложеното следва да се приеме за несъмнено установено, че процесният имот с
идентификатор 77195.736.9.1.11 е самостоятелен обект на правото на собственост, видно и
от кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
съгласно което самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.9.1.11, с площ от 70
кв.м, с предназначение - за Склад е различен от Гараж с идентификатор 77195.736.9.1.6, с
площ 75 кв.м, макар между тях да няма изградена стена и да представляват едно общо
помещение. В този смисъл напълно неоснователни се явяват ответните доводи за това, че
процесният имот не може да съществува самостоятелно и че заповедта на началник на АГКК
Хасково не била титул за собственост. Последното само по себе си е вярно, но в случая
титул за собственост върху всички помещения на съпрузите М. П. С. и К. Г.ев С. са
нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********, дело № ********* г.
от ********* г., както и издаденото удостоверение за въвеждане на експлоатация на строеж
№ ********* г.
След това обособяване на СОС с идентификатор 77195.736.9.1.11, първата ищца и
нейният съпруг даряват с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********* г. от
********* г. на сина си – на ответника Г. К. С. три самостоятелни обекта в сградата - СОС с
идентификатор № 77195.736.9.1.7; СОС с идентификатор № 77195.736.9.1.4, вкл. и СОС –
Гараж с идентификатор № 77195.736.9.1.6, но не и новообособения СОС с идентификатор
77195.736.9.1.11, който остава тяхна собственост. След придобиване на собствеността върху
гаража, ищецът Г. К. С. е подал Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх. № 838/08.03.2012 г. в служба местни данъци и такси на Община
Хасково.
След смъртта на К. Г.ев С. на ********* г. бездяловата СИО върху имотите, в т.ч. и
върху процесния склад с идентификатор 77195.736.9.1.11 се е трансформирала в дялова
съсобственост. На собствено основание и като законен наследник на съпруга си, след
неговата смърт ищцата М. П. С. е носител на правото на собственост върху 4/6 ид. ч. като по
силата на универсално правоприемство правото на собственост е преминало в
патримониума и на другите законни наследници на К. Г.ев С., а именно на децата му –
ищците Д. К. С. и Г. К. С., в обем по 1/6 ид.ч. по правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
По тези съображения се налага извод, че тримата ищци на основание посочените
придобивни способи – покупка и наследяване, са съсобственици на СОС с идентификатор
77195.736.9.1.11, при посочените по-горе квоти. Ирелевантно е в този смисъл
обстоятелството кога ищцата М. П. С. е декларирала с Данъчна декларация по чл.14, ал.1,
ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ СОС с идентификатор 77195.736.9.1.11, както и факта, че това е
станало на 10.01.2023 г., доколкото отношенията с административни органи, макар индиция
7
за намерението на страните, в контекста на въпроса за субективния елемент на владението,
не оказват влияние върху правния извод, свързан с обосноваване на основанието за
възникване на собствеността.
Не е полемично на следващо място обстоятелството, че с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот ********* от 2018 г. на *********., ищецът Г. К. С. е
прехвърлил собствеността на двамата ответници В. Д. Н. и Д. Д. Н., единствено върху СОС
с идентификатор № 77195.736.9.1.6, като в нотариалния акт е записано че имотът е с площ
от 75 кв.м. Не се спори още, а и от събраните гласни доказателства на всички разпитани по
делото свидетели се установява, че процесният склад, се ползва единствено от ответниците
като част от гаража, който са закупили, както и че ищците нямат достъп до него.
Според настоящия съдебен състав обаче ответните възражения, че са придобили
правото на собственост върху имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност
по чл.79 ал.2 ЗС, въз основа на осъществено добросъвестно владение от повече от 5 години,
са неоснователни.
Според правната доктрина, придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава
VІІІ ЗС, наименована "придобиване и изгубване на вещни права", в разпоредбите на чл. 79-
86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Правната последица – придобиване на правото на
собственост или на друго вещно право – не настъпва автоматично с изтичане на
установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на
юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в
чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия
свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е
сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Обективният елемент на владението –
упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Видно от посоченото по-горе и доколкото праводателят на ответниците – ищецът Г.
К. С. не е притежавал до смъртта на баща си самостоятелно СОС с идентификатор
77195.736.9.1.11, то с НА № ********* г. е нямало как да прехвърли повече права от тези,
които притежава, прехвърляйки гараж с идентификатор 77195.736.9.1.6. В самия нотариален
акт ясно и конкретно е посочен обекта на сделката, вкл. и факта, че гаражът е с площ от 75
кв.м. При изповядването й е била представена схема на обекта и данъчна оценка. В този
смисъл, твърдението на ответниците, подкрепено от показанията на свид. Д.Д. Н., че те са
ползвали процесния имот, тъй като продавачът им и дал това право, се явяват напълно
8
неоснователни и за добросъвестност в случая не може да става въпрос. Ответниците са били
държатели на склада, считано от *********. От събраните най-вече гласни доказателства
/показанията на свидетелите Д.Д. Н. и С.Н.А./, не се установява категорично ответниците да
са манифестирали по ясен и недвусмислен начин намерението си да държат вещта, в случая
СОС с идентификатор 77195.736.9.1.11 като своя за себе си. Не може да се приеме за
установено, че владението им е било необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е.
действителният собственик да не се е противопоставял на факта, че имотът се владее от
трето лице –владелец, потвърждение за което е инициирането и на настоящото
производство. Според настоящия съдебен състав обстоятелството, че ищците не са се
противопоставяли на установеното фактическо положение по ползване на процесния имот
от страна на ответниците, дори да се приеме, че това е установено по делото, е без правно
значение в случая и не следва да се отчита като благоприятен и създаващ правни последици
факт за ответниците. Освен липсата на субективния елемент на владението липсва и
предпоставката да е изтекъл законния срок за придобиване по давност. Разпоредбата на чл.
77 ЗС предвижда, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. Съгласно чл. 79 ЗС - Правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Както бе посочено, ответниците не отговарят на изискванията да са
добросъвестни владелци, тъй като не владеят вещта на правно основание, годно да ги
направи собственици. От момента на придобиване на държането на имота – *********, до
подаване на исковата молба – 12.01.2024 г. не е изтекъл предвидения в закона срок от 10
години.
По изложените по-горе съображения съдът намира искът по чл. 108 ЗС за изцяло
основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
Относно иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. За да може да се ангажира отговорността необходимо е да се установи, че
ищецът е собственик на процесният имот, че вещта е била ползвана от ответника през
исковия период, както и какъв е размера обогатяването на ответника, респективно
обедняването на ищеца през исковия период.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищците са
съсобственици на процесния имот - СОС с идентификатор 77195.736.9.1.11. Страните не
спорят, че от *********. до предявяване на иска ответниците са ползвали имота като те не
доказаха това ползване да е на правно основание. Тъй като се установи, че ищците са
съсобственици на процесния СОС с идентификатор 77195.736.9.1.11 при следните квоти –
4/6 ид.ч. за ищцата М. П. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците Д. К. С. и Г. К. С., то ответниците са го
ползвали без правно основание и са ги лишили от ползването, с което са се обогатили
неоснователно, а ищците са обеднели. От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза се установява, че средно-месечният пазарен наем за СОС с идентификатор
77195.736.9.1.11 е както следва: в периода от 12.01.2021 г. до 12.01.2023 г. - 189 лв. на месец;
в периода от 12.01.2023 г. до 12.01.2024 г. - 315 лв. на месец или в посочения тригодишен
период общо 8316,00 лева. Вещото лице не е отговорило на въпроса какъв е наемът за
периода 12.01.2019 г. до 12.01.2021 г., но доколкото исковете за предявени общо за сумата от
9000,00 лева следва да се приеме, че с нея ответниците са се обогатили, респ. ищците са
обеднели или съобразно обема от права, които притежават в съсобствеността ищцата М. П.
9
С. е обедняла със сумата от 6000,00 лева, а ищците Д. К. С. и Г. К. С. – със сумата от по
1500,00 лева.
Следователно исковете за главница са основателни в посочените и претендирани
размери за периода от 12.01.2019 г. до 12.01.2024 г., като тези вземания, възлизащи в общ
размер на 9000,00 лева, са дължими ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2024 г.
Неоснователно е възражението на ответниците, че задължението е погасено по
давност. Искът по чл. 59 ЗЗД за връщане на даденото без правно основание се погасява
винаги с петгодишна давност, така както се претендира от ищците. С тригодишна давност се
погасяват задължения за периодични плащания възникнали на договорно основание.
Задължението за неоснователно обогатяване нито е периодично, нито е възникнало на
договорно основание.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищците ще
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3967,00 лева,
представляващи заплатена държавна такса от 667,91 лева, възнаграждение за вещо лице от
600,00 лева и адвокатско възнаграждение от общо 2700,00 лева съгласно ангажираните
доказателствата за реалното им извършване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на В. Д. Н.,
ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Хасково, ул.*********,
съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ № 3, офис № 8, адв. В.Ч. от АК – Хасково, че
М. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********; Д. К. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, ул.********* Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
ул.*********, са собственици на: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.736.9.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ.
Хасково, обл. Хасково, одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния
директор на АК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е със Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник
СКГГ – Хасково; адрес на имота: гр.Хасково, *********, ет. 0; самостоятелният обект се
намира на етаж 0 в сграда с идентификатор 77195.736.9.1, предназначение: Жилищна сграда
– еднофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.736.9; с
предназначение на самостоятелния обект: за склад; нива на обекта: 1(едно); с посочена в
документа площ: 70 кв.м.; ниво: 1(едно); при съседни СОС в сградата: на същия етаж:
77195.736.9.1.6, 77195.736.9.1.5; под обекта – няма и над обекта: 77195.736.9.1.2 и
77195.736.9.1.3, като ОСЪЖДА В. Д. Н. и Д. Д. Н., да предадат владението на гореописания
имот на М. П. С., Д. К. С. и Г. К. С..
ОСЪЖДА, на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, В. Д. Н., ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.“П.Р.Славейков“ № 3, офис № 8, адв. В.Ч. от АК – Хасково, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********; Д. К. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ул.********* Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********,
сумата от общо 9000,00 лева, както следва: на М. П. С. - 6000,00 лева и на Д. К. С. и Г. К. С.
- по 1500,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползват
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.736.9.1.11 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК; последно
10
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
е със Заповед № КД-14-26-43/26.01.2012 г. на Началник СКГГ – Хасково; адрес на имота:
гр.Хасково, *********, ет. 0; самостоятелният обект се намира на етаж 0 в сграда с
идентификатор 77195.736.9.1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.736.9; с предназначение на
самостоятелния обект: за склад; нива на обекта: 1(едно); с посочена в документа площ: 70
кв.м.; ниво: 1(едно); при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.736.9.1.6,
77195.736.9.1.5; под обекта – няма и над обекта: 77195.736.9.1.2 и 77195.736.9.1.3, за
периода от 12.01.2019 г. до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на предявяване на иска - 12.01.2024 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. Н., ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ № 3, офис № 8,
адв. В.Ч. от АК – Хасково, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплатят на М. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, *********; Д. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
ул.********* Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, сумата от общо
3967,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
11