Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 673/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 27.12.2019 г. на длъжника по изпълнението Т.С. ЕАД срещу постановление
от 18.12.2019 г. на ЧСИ М.Б.по изп. дело №20198380406964, с което е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от
200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Доводите в жалбата са, че единственото
извършено от адвоката действие е по подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство, поради което и не следва да се присъжда
възнаграждение за други действия, като пропорционалната такса също се явява
завишена.
Взискателят по делото Г.И.М.е депозирал възражение, с което сочи, че възнаграждението е в минималния размер от 230 лв., като след
образуване на изпълнителното производство представителството на взискателя е
изисквало извършване и на други процесуални действия, извън образуване на
делото, като въпреки изтичате на срока за доброволно изпълнение длъжникът не е
платил задълженията, респективно се налага извършването и действия по принудителното
им събиране.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането им , като
случаите, в които длъжникът не дължи разноски са единствено посочените в чл.79,
ал.1 ГПК..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 08.04.2019
г. по гр.д.№ 14383/2019 г. на СРС, 32
състав, с който Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на Г.И.М.сумата от 406,60 лв. -
разноски по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 11.12.2019 г. от адвокат К.С.с представено към нея
пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита..
С молбата за образуване на изпълнително
дело адвокат Стойчев не е посочил
изпълнителен способ, но е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 230 лв. и е представил доказателства за изплащането им.
На длъжника е връчена на 13.12.2019 г. покана
за доброволно изпълнение, в която са посочени вземанията по изпълнителния лист,
както и разноски по изпълнението от 230
лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя, 48 лв. – такси, такса по т.26
ТТРЗСИ в размер на 76,39 лв.
С възражение от 17.12.2020 г. длъжникът е
поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв. и съответно
намаляване на таксата по т.26 , като с обжалваното постановление за разноски,
обективирано в съобщение изх.№124201/18.12.2019 г. ЧСИ е отказала намаляване на разноските и
таксата.
Съдът намира, че към настоящия момент , няма
каквото и да било основание за начисляване на такси и разноски на длъжника, тъй
като изпълнителното дело е образувано въз основа на нередовна молба на
взискателя. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят нито е
възложил на съдебния изпълнител проучването на имуществото и избора на
изпълнителния способ, нито е посочил сам изпълнителен способ, въпреки че
посочването на способа е част от задължителното й съдържание съгласно
чл.426, ал.2 ГПК.
За разноски направени във връзка с ненадлежно
сезиране и без необходимост длъжникът няма как да отговаря, поради което и към настоящия момент длъжникът не дължи
разноски, но с оглед диспозитивното начало съдът не би могъл да излезе извън
предмета на жалбата и да отмени изцяло обжалваното постановление по отношение
на адвокатското възнаграждение, тъй като няма как при искане на длъжника за
намаляването му до 200 лв. съдът служебно да излезе извън рамките на жалбата,
докато в частта за разноските по т-26 ТТРЗЧСИ искането не е конкретно, поради
което и в част актът на ЧСИ следва да се отмени изцяло, като разноски се
определят едва след отстраняване на нередовностите на молбата за образуване на
изпълнително дело, доколкото не се установява длъжникът да е изпълнил в срока
за доброволно изпълнение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
постановление за разноски, обективирано в
съобщение изх.№124201/18.12.2019 г. ЧСИ М.Б.по изп. дело №20198380406964, с
което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ,
като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 200 лв. и
нулев размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до възникване на основание за
начисляването и въз основа на надлежно сезиране за образуване на изпълнително
дело.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: