Решение по адм. дело №329/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на П. Г. М. от с.Капитановци против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1786-000113/06.10.2025г. на Началника на РУ-Видин, с която му е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“з“,б.“гг“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че за извършеното от него нарушение, за което му е съставен АУАН, няма издадено наказателно постановление към момента. Сочи се, че нарушението е в хипотезата на доказване, като предполагаемата вина следва да се докаже, поради което превантивната мярка е крайна, ненужна и правно необоснована.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по делото не е взел становище.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед на основание чл. 171,т.1,б.”з”,б.“гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ : временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е приложена при следните, посочени в нея, обстоятелства: на 15.09.2025г. около 17,39ч. жалбоподателят управлявал МПС [Марка] с рег.№ [рег. номер], собственост на В. М., който бил със служебно прекратена регистрация във вр. с чл.143,ал.10 от ЗДвП от дата 24.06.2025г. При извършената на водача проверка на 15.09.2025г., за нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП-управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на същия е съставен АУАН, в което са описани горните обстоятелства. От жалбоподателя е подадено писмено възражение срещу издадения АУАН. Същият е посочил, че въпросният ден е ползвал автомобила, но не е знаел за нередовността на същия относно застраховката.

По делото са събрани гласни доказателства. Свид. М. М.-брат на жалбоподателя, установява, че автомобилът стои при брат му, като се ползва от собствениците, които живеят в Сърбия, когато идват в България. Установява, че в този ден е помолен от съпругата на собственика да закара автомобила на ремонт, което обстоятелство/защо е управляван автомобилът/, е правно ирелевантно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началника на РУ-Видин при ОД на МВР-Видин. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. Видно от представената Заповед № 368з-2095/10.09.2025г. на Директора на ОД на МВР-Видин, като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил Началниците на РУ при ОД на МВР-Видин да прилага ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5,б.”а” и т.6 и т.7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното РУ.

Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл.59,ал.2 от АПК.

Същата обаче е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.171,т.1,б.”з”(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

Конкретните факти, изпълващи някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, като в случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП-управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Установява се от приложения АУАН и не се оспорват тези обстоятелства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация от 24.06.2025г., като посоченото основание за прекратяване на регистрацията е чл.143,ал.10 от ЗДвП, не са посочени фактическите основания за това прекратяване.

Съгласно посочената разпоредба, в редакцията към посочената от органа дата на прекратяване на регистрацията на автомобила-24.06.2025г. , в сила до изм., ДВ бр. 64 от 2025г.,в сила от 7.09.2025г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В същия смисъл са и действащите и към момента разпоредби на чл.18б, ал.1, т.8 и ал.2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Съгласно чл.18б,ал.1,т.8 от Наредбата служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т.8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.

В случая това задължение не е изпълнено. Представените по делото доказателства не удостоверяват надлежно уведомяване на собственика -изпратено е едно уведомление, като пратката е върната в цялост като непотърсена.

С. Т. постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП №2/, в случай на неуведомяване на собственика „се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.“, поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация, поради което и това обстоятелство не би могло да стане известно и на третото лице /жалбоподателя/, на което е предоставен автомобилът, тъй като собственикът не би могъл да му съобщи този факт. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл.143, ал.10 от ЗДвП в редакцията на разпоредбата към момента на прекратяване на регистрацията на автомобила, и в чл. 18б, ал. 2 във вр. с чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него или лицето, на което е предоставил автомобила, по какъвто и да е начин „деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“/ТП №2/. Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът изрично е указал на ответната страна, но доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, който би могъл да съобщи този факт на лицето, което е управлявало автомобила-жалбоподателя, не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

За налагане на процесната ПАМ се изисква извършване на нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „лишаване от правоуправление“, докато посоченото нарушение в заповедта е единствено разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175,ал.3 от ЗДвП, нарушението по която е посочено в закона като основание за прилагане на процесната ПАМ, никъде не е посочена в заповедта, което само по себе си опорочава процесната заповед. Независимо от горното, деянието на лицето по чл.175,ал.3 от ЗДвП е несъставомерно. Видно е и че наложената ПАМ обезпечава административно-наказателната отговорност и представлява своеобразно предварително изпълнение на евентуално наложено наказание „лишаване от правоуправление“, тъй като се изразява в отнемане на свидетелството за правоуправление, което се извършва със съставянето на АУАН и е до „решаване на въпроса за отговорността“, а такава в случая не може да бъде търсена на лицето.

При липса на основание за наказуемост неоснователна се явява и наложената ПАМ във връзка с тази отговорност. В този смисъл е и Решение на Съда /първи състав/ от 3 юли 2025г. по дело С-605/23, постановено по преюдициално запитване на български съд, макар и постановено по прилагане на данъчното законодателство относно искане за спиране на предварително изпълнение, тъй като настоящата мярка се налага именно във връзка с последващо ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушител. Съобразно същото чл.47, първа алинея от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличие на значителна или трудно поправима вреда, като изключва възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка. По аргумент от посоченото решение на ЕС при липса на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява и наложената ПАМ.

Предвид горното не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, нито същата е в съответствие с преследваната от закона цел.

Съобразно чл.143,ал.10 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което се преустановява нарушението-движението на ППС без регистрация, с което се постигат разписаните цели в чл.22 от ЗАНН и чл.171 от ЗДвП, а в същото време не се преустановява действието на наложената ПАМ, което сочи на явна несъответствие на наложената ПАМ с нейните цели, на явна несъразмерност на същата и за санкционен характер на същата, а не превантивен, преустановителен или възстановителен, каквито са разписаните по закон цели на ПАМ. В този смисъл ЗПАМ се явява постановена в нарушение на основни правни принципи-чл.4, ал.2, пр.1 и чл.6 от АПК, тъй като издаденият административен акт не съответства на целите на прилагането на ПАМ, издаден е при формално прилагане на закона, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146,т.4 и т.5 от АПК.

Разноски по делото не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1786-000113/06.10.2025г. на Началника на РУ-Видин, с която на П. Г. М. е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“з“,б.“гг“ от ЗДвП–временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.