Решение по адм. дело №234/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от К. Н. М., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 8 000 лв., за периода от 17.01.2024г. до 03.02.2025г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Посочената сума се претендира като претърпени от ищеца неимуществени реди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, изразяващи се в следното:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек);

2) без санитарен възел на определените и задължителни места. Допълнително посочва, че на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна;

3) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);

4) липса на адекватно лечение (имал нужда от Парацетамол, но не му бил предоставен и се наложило близките да го предоставят);

5) липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

6) като работещ бил лишен от престой на открито т. н. „каре“.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

ІІ. За фактите:

5.От данните по делото (Писмо от Началник на ОС „ИН“ Рег. №1162/24.02.2025г. – л.31; Становище от 13.02.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л.32;Становище към рег.№ 1201/12.02.2025г. от 13.02.2025. на Инспектор „СДВР“ – л. 35-л.38; Справка към рег.№ 1201/12.02.2025г. от 18.02.2025г НС“ФЛКР“ – л.39; График за разпределение на времето на л.св. от Трети пост- л.33 ; График за разпределение на времето на л.св. от Шести пост- л.34;Седмичен график на служебната пералня в затвора Пловдив- л. 19, Таблица № 6 за разпределение на перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи - л. 18; Протоколи за ДДД обработка - л.20-л.29 и л.40-л.43) се установява, че К. Н. М. е постъпил в Затвор Пловдив на 19.04.2022г. от Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ и е пребивавал там до датата на подаване на исковата молба 03.02.2025г.

Лишеният от свобода К. Н. М. търпи присъда лишаване от свобода от 2г. 2м. НЧД № 1200/2024 на Районен съд - Пловдив като ПРС присъединява на основание чл.27, ал.1 изцяло към неизтърпяната част от наложеното наказание "лишаване от свобода" по НОХД № 674/2022 г. по описа на ОС Пловдив /към 11.08.2023 г. - 1 год. 7 мес. 16 дни/ наказанието по НОХД № 4693/2023 г. по описа на PC Пловдив, в размер на СЕДЕМ МЕСЕЦА "лишаване от свобода". Начало на наказанието на 11.08.2023г.

Тоест налага се извода, че за исковия период от 17.01.2025г. до 03.02.2025г. ищецът е пребивавал на територията на Затвор Пловдив.

5.1. За времето от 17.01.2024г. до 03.09.2024г. лишения от свобода К. М. е настанен на пост 3 в следните спални помещения:

Населеност на помещение № 35 на пост III :

От 16.01.2024г. до 28.03.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 29.03.2024г. до 09.04.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 10.04.2024г. до 22.04.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 23.04.2024г. до 25.04.2024г. са били настанени 6 л.св.

От 26.04.2024г. до 09.05.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 10.05.2024г. до 14.05.2024г. са били настанени 9 л.св.

От 15.05.2024г. до 09.06.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 10.05.2024г. до 07.07.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 07.07.2024г. до 14.07.2024г. са били настанени 6 л.св.

От 15.07.2024г. до 25.07.2024г. са били настанени 4 л.св.

От 26.07.2024г. до 07.08.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 08.08.2024г. до 14.08.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 15.08.2024г. до 21.08.2024г. са били настанени 6 л.св.

От 22.08.2024г. до 27.08.2024г. са били настанени 5 л.св.

От 28.08.2024г. до 04.09.2024г. са били настанени 6 л.св.

Размерите на спално помещение № 35 без санитарен възел е 27,91 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 4,60 кв. м. В спалното помещение има един отваряем прозорец с размер 1,20 X 1,20; Размерът на прозореца в санитарният възел е 1,20 X 1,20.

Във връзка с издадено Разрешение за строеж № 129/27.05.2024 г. от арх. Я. Ж. - главен архитект на Община Пловдив, влязло в сила на 17.06.2024г., с което се разрешава на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието строителство на обект: „Подобряване на материалните условия в корпуса на затвора гр. Пловдив - вътрешен ремонт“ лишените от свобода от трета група са настанени в шеста група.

Лишеният от свобода К. Н. М. е настанен в следните спални помещения в шеста група:

На 05.09.24год. е настанен в стая №5 на пост 6-ти.

Квадратурата на ст. №5 на пост VI е 28,52кв. без санитарен възел. Има два отваряеми прозореца с размери 0,98м.х1,15м. и 0,48м. х 1,15м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход. Квадратурата на санитарния възел е 2,46кв.м. с един отваряем прозорец с размери - 0,31м. х 1,10м.

От 05.09.24г. до 10.09.24г. в стая № 5 са били настанени 7 лишени от свобода.

На 11.09.24г. К. Н. М. е преместен в стая №1 на пост 6-ти.

Размерите на стая № 1 на пост VI са 21.83 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 1.15 м. х 1.15 м. и 1.15 м. х 1.15 м. Санитарният възел е обособено помещение с размери 4.37 кв.м., с отдушник ф 1,10 м.

От 11.09.24г. до 14.10.24г. в стая №1 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 15.10.24г. до 28.10.24г. в стая №1 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 29.10.24г. до 07.11.24г. в стая №1 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 08.11.24г. до 15.12.24г. в стая №1 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 16.12.24г. до 17.12.24г. в стая №1 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 18.12.24г. до 22.12.24г. в стая №1 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 23.12.24г. до 02.01.25г. в стая №1 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 03.01.25г. до 19.01.25r. в стая №1 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 20.01.25г. до 27.01.25г. в стая№1 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 28.01.25г. до 30.01.25г. в стая №1 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 31.01.25г. до 03.02.25г. в стая №1 са били настанени 3 лишени от свобода.

От 04.02.25г. до 04.02.25г. в стая №1 са били настанени 4 лишени от свобода.

За времето на целия си престой лишения от свобода М. е устроен на работа като ръчник в "Обособено производство" към ДП ФЗД - ТП Пловдив, където работи и към момента. Имал е право на престой на открито, ежедневно съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода.

На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Като работещ, ищецът има възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си.

Пералнята се ползва по утвърден график(Седмичен график на служебната паралня). Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. 

Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход.

По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. 

Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.

Банята за лишените от свобода е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден.

С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Простори за дрехи има в общите помещения на л.св., на всеки пост.

Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН / по затвори /. Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС.

5.2. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници и гризачи), протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив(л.20-л.29 и л.40- л.43) В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

5.3. От страна на затворническата администрация е представено и Становище към Рег.№ 1201/12.02.2025г. от 21.02.2025г.- л.44 от делото от д-р.Ж. П. –Директор на МЦ към Затвор Пловдив. От същото се установява, че след постъпването му в „Затвора“ Пловдив, л/св. М. е посещавал МЦ“ Затвора“ по утвърден график и в случаите, когато е имал оплаквания от соматичен характер,като своевременно при преценка на лекарите към МЦ са отпускани лекарствени средства налични в МЦ, както и в случаите налагащи изписване на рецептурна бланка. До момента л/св. К. Н. М. е клинично здрав.Не се е налагало да бъде извеждан външно ЛЗ за консултации и/или/ лечение. По делото е приобщено и медицинското досие на ищеца, в т.ч съдържащо данни за извършени амбулаторни прегледи и отпуснати лекарства(Извадка от медицинския журнал, представен с Писмо с рег.№ 3850/22.07.2025г.) От посочените писмени доказателства се установява, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и са му изписвани лекарства по преценка на медицински специалист в случаите когато е била налице медицинска необходимост за това.

6. По делото като свидетел е разпитан А. В. Д.. Същият заявява, че познава К. Н. М., като от 01. 2024г. до 02.2025г. е бил в една стая с М. в Затвора Пловдив. През 2024г. били настанени на Трети пост, стая № 35. През 2025г. били настанени на Шести пост, стая № 1. В стаите имало мухъл, дървеници, хлебарки.Б. настанени по десет човека по стаите, нямало вода, стените имали мухъл, таваните с паяжини по тях, мазилката падала върху от стените и от тавана. Перяли в стаите, нямало перални, и простирали в стаите.Имало лекар в затвора, но не ги приемал. Виждал е на два пъти, че М. бил болен, искал лекарства, но не му давали, и на свидетеля също не му давали. Близките донасяли на М. аспирин и аналгин, защото в затвора изписвали рецепта и близките донасяли лекарства.Общата баня била в средата на затвора и минавали през карето на двора, имало съблекални, но те били счупени, от десет душа работели четири, а къпещите се били 15-20 човека. Имало помещение за преобличане, но прозорците били счупени. М. като работещ, нямал право на каре.

7. По делото като свидетел е разпитан С. П. П.. Същият заявява, че познава К. Н. М., като за периода 01.2024г. до 02.2025 г. били в една килия с М., на Трети пост, стая 35. Условията били покъртителни, касаело се за стая около 22 кв. с тоалетната, плюс вишките, при което оставало пространство около 4 квадрата на 10 човека. В столовата имало котки, които уринирали там и ядяли от храната. М. му се е оплаквал, че му пречат, алергичен е към котки. М. бил болен от Хепатит С, записал се за лечение, имало програма от ЕС, но не го одобрили, вследствие на което бил потресен. Когато М. бил болен, свидетелят му донасял парацетамол, прегледите били по график във вторник, в по другото време нямало лекар.

Представено по делото е Становище от 15.07.2025г. от Инспектор „СДВР“ относно пребиваването на свидетелите А. В. Д. и С. П. П. в съответните спални помещения в Затвор Пловдив през периода от 17.01.2024г. до 03.02.2024г.

По отношение на посочените свидетели на съда е служебно известно, че са водили дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което за същите е налице личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства. От друга страна по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

ІV. За правото:

8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

10. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

12.На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 ЗИНЗС. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Съгласно чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 ППЗИНЗС. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г. /, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

12. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

От събраните и неоспорени от страните писмени доказателства, се установява, че помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода 17.01.2024г. до 03.02.2025г. вкл. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Трети пост, ищецът е имал достъп до баня с топла вода два пъти седмично – всеки вторник и четвъртък от 14:00 до 15:00 часа, а съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Шести пост, ищецът е имал достъп до баня с топла вода два пъти седмично – всеки понеделник и петък от 14:00 до 15:00 часа, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.Като работещ М. е имал право да ползва банята и топлата вода и всеки ден. Преминаването през „карето“, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени, както е осигурено и съответното помещение – съблекалня със закачалки за събличане и обличане на дрехите. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника. Независимо от това, от представените писмени доказателства от ответника се установява, че по време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост Пети и пост Шести е осигурено ползване на тоалетна, разположена между двете групи.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на ищеца се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил, се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в килиите, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение със сушилня и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото), а сушенето на дрехите е възможно да се осъществи на простор в общите помещения или в сушилня за дрехи в общите помещения. В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята и сушилнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на необходимите прегледи и лечение(непредставяне на Парацетамол по желание на ищеца), от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Напротив, от представените по делото медицински документи, се установява, че след постъпването му в „Затвора“ Пловдив,л/св. М. е посещавал МЦ“ Затвора“ по утвърден график и в случаите, когато е имал оплаквания от соматичен характер,като своевременно при преценка на лекарите към МЦ са отпускани лекарствени средства налични в МЦ. Казано с други думи, установява се по делото, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и са му изписвани лекарства по преценка на медицински специалист, в случаите когато е била налице медицинска необходимост за това. Или, не се установява К. Н. М. да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно медицинско обслужване в съответствие н нормативноустановените медицински стандарти. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболявания в съответствие с нормативноустановените медицински стандарти.

Следва да се приемат за неоснователни и недоказани и твърденията на ищеца, че като работещ е бил лишен от правото на престой на открито. Видно от данните от приложената справка на л.35- л.38 ищецът е бил назначен на работа в обособеното производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник. От графика за разпределение на времето на лишените от свобода на Трети пост и Шести пост се установява, че на работещите е осигурен престой на открито, съгласно графика, като за работещите в обособеното производство, където е бил назначен ищецът, престой на открито се е осигурявал в обособените за това места от 16:00 часа до 16:30 часа.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени описаните по горе и твърдяни в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Затвор Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

13.Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, в който ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив (17.01.2024г. до 03.02.2025г. вкл.), а именно : за периодите от 17.01.2024г. до 28.03.2025г.; от 29.03.2024г. до 09.04.2024г.; от 10.04.2024г. до 22.04.2024г.; от 26.04.2024г. до 09.05.2024г.; от 10.05.2024г. до 14.05.2024г.; от 15.05.2024г. до 09.06.20.24г.; от 10.06.2024г. до 07.07.2024г.; от 26.07.2024г. до 07.08.2024г.; от.08.08.2024г. до 14.08.2024г; от 11.09.2024г. до 14.10.2024г. вкл. – общо 234 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

Приетото за установено в т. 5 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 17.01.2024г. – 03.02.2025г. вкл., или общо 234 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че М. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода М. минимално необходима жилищна площ в спалните помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

14. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди за посочения по-горе период, общо 234 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2024 – 2025 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1170 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2024г - 2025 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 234 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

15. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2025г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

V. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.), ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 160,87 лв., съразмерно уважената част от иска.

17. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

18. Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на К. Н. М., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от общо 1170 ( хиляда сто и седемдесет ) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, в периодите: от 17.01.2024г. до 28.03.2025г.; от 29.03.2024г. до 09.04.2024г.; от 10.04.2024г. до 22.04.2024г.; от 26.04.2024г. до 09.05.2024г.; от 10.05.2024г. до 14.05.2024г.; от 15.05.2024г. до 09.06.20.24г.; от 10.06.2024г. до 07.07.2024г.; от 26.07.2024г. до 07.08.2024г.; от.08.08.2024г. до 14.08.2024г; от 11.09.2024г. до 14.10.2024г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 234 дни в Затвор Пловдив в посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2025г. - датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по отношение на Затвор Пловдив за разликата от 1170 ( хиляда сто и седемдесет ) лева до пълния й предявен размер от общо 8 000 лева (осем хиляди) лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС в Затвор Пловдив.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на К. Н. М., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на Н. П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер ***, с адрес гр. Пловдив, [улица], сумата от 160,87 (сто и шестдесет и 0,87) лева., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 234 по описа за 2025 г. на Административен съд Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по банкова сметка: BG58PRCB92301013401515, в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, с титуляр адвокат Н. П. Д., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.