№ 896
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110202764 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано е по жалбата на В.
Б. Н. против наказателно постановление № 433а-8/13.03.2023 г., издадено от началника
на Първо РУ при ОД на МВР Варна Х.З.З., с което за нарушение на чл.64 ал.4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ на основание чл.257 ал.4 от
ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Жалбата е подадена чрез адвокат И. З. от Адвокатска колегия Сливен. С
жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление поради съществено
нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалния закон и липса на
обективна и субективна страна на нарушението.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, се явява лично и се
представлява от адвокат И. З., редовно упълномощен. По същество счита, че не е
извършила нарушение, тъй като е представила документ за самоличност – личната си
карта, независимо от какво разстояние. Не е имало нужда от такова разпореждане, тъй
като по безспорен начин се установява, че още преди това полицейските служители са
установили самоличността . Полицейските органи не са направили опит да установят
самоличността по друг начин, по който българският закон позволява да бъде
установена самоличност. Тя не е отказала разпореждане, представила си е личната
карта от разстояние. Моли да бъде отменено наказателното постановление и да им
1
бъдат присъдени съдебни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от главен
юрисконсулт Г.Г., редовно упълномощен. По същество Г. моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че дори и да
са могли да съберат данни за лицето по радиостанция или по телефон полицейските
служители не са имали визуален достъп до снимка на лицето и затова са поискали
личната карта, за да удостоверят самоличността на лицето. Моли да бъде потвърдено
наказателното постановление, да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за размера на адвокатския хонорар.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Свидетелите А. Г. М. и Д.Г.Р. били служители на Сектор Охранителна полиция
при ОД на МВР Варна. На 10.01.2023 г. за времето от 08:00 часа до 20:00 часа двамата
били назначени наряд като автопатрул, били в полицейски униформи.
На 10.01.2023 г. жалбоподателката В. Н. паркирала лек автомобил марка
Шкода с рег.№ СВ 5851 ТК в района на кръговото кръстовище на площад Екзарх
Йосиф/Шишковата градина/ в гр.Варна. Същевременно около 13:30 часа по сигнал за
неправилно паркирани автомобили на посоченото място били изпратени служителите
на сектор Общинска полиция при ОД на МВР Варна. Същите установили наличието на
няколко автомобила, за които преценили, че са паркирани неправилно, включително и
този на жалбоподателката. Поради това поканили Н. да им представи документ за
самоличност. Жалбоподателката, която се намирала в автомобила, само показала
личната си карта през стъклото, но отказала да я предаде на полицейските служители
за проверка. Заявила, че не разполага със свидетелство за правоуправление и
документи за автомобила. Проверяващите поискали да им бъде оказано съдействие от
служители от Първо РУ при ОД на МВР Варна. Междувременно жалбоподателката
заявила, че ще се обади на адвоката си и провела телефонен разговор с адвокат И. З.,
който малко след това пристигнал на посоченото място.
Свидетелите П. Т. П. и Д. Ж. К., служители на Първо РУ при ОД на МВР били
на работа като автопатрул и около 13:50 часа получили сигнал от оперативно-
дежурната част на управлението за оказване на съдействие на екип на Общинска
полиция за вземане на отношение по Закона за движение по пътищата, тъй като
лицето, което проверявали, не си е представило документ за самоличност.
При пристигането на служителите на Първо РУ при ОД на МВР Варна З. се
представил като адвокат на Н. и показал от разстояние документ, за който заявил, че е
2
адвокатска карта и че те нямат право да им дават личните си карти. Полицейските
служители обяснили, че адвокатската карта не представлява документ за самоличност
и поискали от двамата да им предоставят личните си карти. Н. и З. показали от
разстояние личните си карти, но отказвали да ги предадат физически на полицейските
служители.
Н. съобщила имената си и единния си граждански номер, въз основа на които
проверяващите установили, че в електронната информационна система има лице с
такива данни, но проверката по електронен път не съдържала визуален образ и не
позволявала да се провери дали жалбоподателката действително е това лице. Тъй като
показването на личните карти от разстояние не позволявало на полицейските
служители да възприемат снимките на лицата и да установят дали отговарят на лицата
и да разчетат техните лични данни, както и да установят тяхната истинност и срок на
валидност, те им разпоредили да им предадат за проверка документите си за
самоличност.
Няколко пъти им било разпоредено и същите отново отказали да изпълнят това
разпореждане и не предали личните си карти, поради което полицаите пристъпили към
тяхното задържане, като им поставили белезници и ги отвели в сградата на Първо РУ
при ОД на МВР Варна. Там на жалбоподателката бил извършен личен обиск, при
който била намерена личната карта.
След като получил достъп до документа, Д. Ж. К. изготвил Заповед за
задържане на лице № 433з-31/10.01.2023 г., с която Н. в 17:00 часа е задържана в
Първо РУ при ОД на МВР Варна на основание чл.72 ал.1 т.4 от Закона за МВР поради
невъзможност да се установи самоличността . На Н. били съставени актове за
установяване на административни нарушения, след което била освободена в 17:40 часа
на същата дата.
На 10.01.2023 г. П. Т. П. – старши полицай при Първо РУ при ОД на МВР
Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия АД
бл.№ 245165, № 433а-8/10.01.2023 г./приложен оригинал/ против В. Б. Н. за това, че на
10.01.2023 г. около 13:55 часа в гр.Варна, на площад Михаил Колони, при извършване
на полицейска проверка от униформен служител не изпълнила полицейско
разпореждане да представи документ за самоличност, с който да бъде установена
истинността и самоличността на лицето, като показала документа си от разстояние, с
което не се дава възможност да се извърши полицейска проверка/лична карта/.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР. АУАН е
предявен на 10.01.2023 г. на нарушителката, която се запознала със съдържанието му.
Записала като възражение: „Имам възражения. Разпоредено ми бе да си „дам личната
карта“ имам и други възражения и ще дам на по-късен етап. Посоченото не отговаря
на реалната ситуация“. Подписала АУАН и получила копие от него. В АУАН не са
3
посочени иззети доказателства.
На 10.01.2023 г. П.П. изготвил докладна записка УРИ 433р-1103/11.01.2023
г./приложено копие/ за случая. В записката П. посочил, че на 10.01.2023 г. около 13:50
часа като автопатрул 113 съвместно с Д.К. били изпратени от оперативно-дежурната
част за оказване на съдействие на екип на Общинска полиция на площад Екз.Йосиф и
ул.М.Колони. Екипът на Общинска полиция Варна със служители А. Г. М. и Д.Г.Р.
извършил проверка, при която лицето не си е давало документа/лична карта/, а го е
показвало от разстояние. На място установили паркиран лек автомобил Шкода с рег.№
СВ 5851 ТК и две лица, мъж и жена. Представили се и поискали от двамата документи
за самоличност. Мъжът извадил кафява карта и заявил, че е адвокат и са нямали право
да искат да си дава личната карта. Обяснили му, че адвокатската карта не е документ
за самоличност и му поискали личен документ. Той и жената извадили личните си
карти, като им ги показали от разстояние и казали, че няма да им ги дадат. На двамата
било разпоредено да си представят документите, за да се установи тяхната
самоличност. Същите отказали да ги представят, след което били задържани, като им
били поставени помощни средства белезници в положение отзад на гърба. Съвместно
с екипа на Общинска полиция транспортирали лицата в районното управление, където
установили тяхната самоличност: И. К. З. и В. Б. Н.. На лицата били изготвени
документи за задържането им, били съставени АУАН по ЗМВР и ЗДвП.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган - началника
на Първо РУ при ОД на МВР Варна Х.З.З. е издал наказателно постановление № 433а-
8/13.03.2023 г./приложен оригинал/. Административно-наказващият орган е възприел
обстоятелствата, отразени в АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.64 ал.4 от
ЗМВР и наложил на Н. административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл.257 ал.2 от ЗМВР.
От докладна записка УРИ 433а-8/12.04.2024 г. от младши експерт
К.К./приложен оригинал/ е видно, че на 12.04.2023 г. е извършил проверка на адрес
гр.Варна, ***** за връчване на наказателно постановление на лицето В. Б. Н. ЕГН
**********. Н. не била установена на адреса. От предишни предходни проверки от
2016 година до момента на проверката Н. също не е откривана и по данни на съседи не
живее там. При извършена проверка в информационните масиви на Първо РУП-Варна
не е открит по-актуален адрес лицето от проверения. Тъй като бе налице разминаване
между годината на изготвяне на докладната записка и годината на посочените в нея
данни за извършени действия бе изискана справка от началника на Първо РУ при ОД
на МВР Варна на коя дата е входирана/ с оглед отбелязаната на регистрационния печат
дата 12.04.2024 г. и отбелязването на гърба, че е изготвена 12.2023 г. и съгласувана на
12.04.2023 г./ и да се приложат писмени доказателства относно това/копие от
деловодна книга, дневник, регистър или други/. С писмо УРИ 433000-17611/18.07.2025
г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна уточнява, че докладна записка от
4
мл.ПИ Костадин К. относно връчването на НП №433а-8/2023г. е предадена в
деловодството на 12.04.2023 г., но поради техническа грешка, бързина и обработка на
голям документооборот на печата вместо дата 12.04.2023г. е изписана дата 12.04.24 г.
Към писмото е приложена разпечатка от електронен дневник „Актове".
Върху наказателното постановление е отбелязано, че „лицето не е намерено на
посочения от нея адрес, а новият адрес е неизвестен, дата на отбелязване 13.04.2023
г., която да се счита за дата на връчване на наказателното постановление съгласно
чл.58 ал.2 от ЗАНН“ с посочена дата 13.04.2023 г. и подпис на лице без посочени
имена и длъжност. Има положен печат, че наказателното постановление е влязло в
сила на 13.04.2023 г. и ръкописно отбелязване, че е изпратено на НАП на 04.08.2023 г.
В писмо рег.№ 360000-41655/16.06.2025 г. на директора на ОД на МВР Варна е
отразена фактическата обстановка, изложена по-горе. В писмото е отразено, че на
18.09.2023 г. в ОД на МВР Варна е постъпил сигнал с вх. № 489700- 5885/08.09.2023 г.
адресиран до Министъра на вътрешните работи (УРИ № 812102- 1169/18.09.2023 г. по
описа на ОД на МВР - Варна) от В. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. „Възраждане" № 1, ет. 1, ал.18, касаещ задържането на Н. на 10.01.2023 г. По
повод постъпИ. сигнал със заповед № 365з-7479/10.10.2023 г. на директора на ОД на
МВР Варна е образувана проверка. Назначена е тричленна комисия от ОД на МВР за
проверка за сигнала. Извършена е изключително подробна проверка и е изготвена
справка № УРИ 439р-2537/23.10.2023 г./л.100-113 от АНП/. В Раздел III. Изводи е
посочено, че по-рано около 13:35 часа преди предприемане на действията по
задържане Д.Г.Р. е удостоверила безспорно самоличността на В. Б. Н. чрез начините по
чл.70 ал.2 от Закона за МВР посредством представен от нея документ за самоличност –
лична карта независимо от отказа на лицето да предостави физически документа си за
самоличност след отправено устно разпореждането от полицейския служител Диян К..
От събраните данни в хода на проверката сигналът е приет за основателен по
отношение на издадената заповед за задържане на основание чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР,
прието е, че Диян К. е нарушил служебната дисциплина и комисията предлага спрямо
него да бъде образувано дисциплинарно производство, за което Н. е уведомена с
писмо рег. № 365000-64729/17.11.2023 г.
С решение № 1090/14.07.2023 г. на Районен съд Варна,1 състав, по
административно наказателно дело № 368/2023 г. по описа на Районен съд
Варна/л.119-130 от АНД/ е отхвърлена жалбата на В. Н. против заповедта за задържане
на лице за срок от 24 часа. Решението на Районен съд Варна е оставено в сила с
решение № 1633/22.11.2023 г. на Административен съд Варна, X тричленен състав, по
КНАХД № 2144/2023 г./л.131-134 от АНД/.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя П. Т. П. и свидетеля по акта Д. Ж. К., които потвърдиха отразените в
5
АУАН обстоятелства.
Към административно-наказателната преписка са приложени:
1. Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия АД бл.№
245165, № 433а-8/10.01.2023 г., съставен от П. Т. П. – старши полицай при Първо
РУ при ОД на МВР Варна.
2. Докладна записка УРИ 433р-1103/11.01.2023 г. от П.П..
3. Докладна записка УРИ 433а-8/12.04.2024 г. от младши експерт К.К. от Първо РУ
при ОД на МВР Варна.
4. Наказателно постановление № 433а-8/13.03.2023 г., издадено от началника на
Първо РУ при ОД на МВР Варна Х.З.З..
5. Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи. В т.1.14.
на заповедта са упълномощени началниците на районни управления в ОД на МВР
да издават наказателни постановления по Закона за Министерството на
вътрешните работи.
6. Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Към въззивната жалба са приложени:
1. Договор за правна помощ и съдействие между В. Б. Н. и адвокат И. З..
2. Пълномощно от В. Б. Н. за адвокат И. З..
От съда бяха изискани и приложени допълнителни писмени доказателствени
средства:
1. Справка НБД за В. Б. Н..
2. Писмо УРИ 433000-17611/18.07.2025 г. на началника на Първо РУ при ОД на
МВР Варна с приложения.
3. Писмо рег.№ 360000-41655/16.06.2025 г. на директора на ОД на МВР с
приложения.
4. Решение № 1090/14.07.2023 г. на Районен съд Варна,1 състав, по
административно наказателно дело № 368/2023 г. по описа на Районен съд Варна.
5. Решение № 1633/22.11.2023 г. на Административен съд Варна, X тричленен
състав, по КНАХД № 2144/2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на П. Т. П. и Д. Ж. К.,
писмените доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка и изискани от съда, подробно изброени по-горе, приети и приложени към
делото на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелите П. Т. П. и Д. Ж. К.. Съдът не констатира наличие на
основания за съмнение в достоверността на изявленията на посочените свидетели.
Техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват данни двамата да са били в някакви
особени отношения с жалбоподателката. Полицейските служители заявяват, че са се
6
представили надлежно на Н. и З. и са им отправили няколко пъти последователни
разпореждания да представят документи за самоличност, като им ги предадат
физически, за да могат да се запознаят с данните от тях, но те отказвали.
Разпореждането било ясно подадено от полицейските служители, с достатъчна
чуваемост и от близко разстояние, и било безспорно възприето от Н. и З.. В
показанията на посочените свидетели се съдържа информация не само за поведението
на Н., но и за невъзможността данните от личната карта да бъдат възприети и да
бъдат съотнесени към лицето, чиято самоличност са се опитвали да установят.
Показанията на П. и К. се подкрепят и от приложените писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Жалбата е подадена от В. Б. Н. чрез адвокат И. З. от Адвокатска колегия
Сливен. Към въззивната жалба са приложени копия от договор за правна помощ и
съдействие и пълномощно от В. Б. Н. за адвокат И. К. З.. От извършената справка в
Регистри на българската адвокатура се установи, че И. К. З. е практикуващ адвокат с
личен номер **********, вписан в Адвокатска колегия Сливен.
Настоящ съдебен състав първоначално прие, че след като жалбоподателката не
е намерена на посочения от нея адрес, при липсата на данни за наличие на друг адрес
известен на административно-наказващия орган, че са били налице предпоставките за
връчване на наказателното постановление по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Наказателното постановление следва да се счита за връчено от деня на отбелязването
– 13.04.2023 г. и е влязло в сила на 13.04.2023 г. Жалбата е подадена по електронен път
на 04.07.2024 г., тоест към датата на подаване на жалбата същата се явява просрочена,
поради което и не следва да бъде разглеждана по същество като процесуално
недопустима. Поради това с определение № 1025/22.07.2025 г. бе върната жалбата от
В. Б. Н. чрез адвокат И. З. срещу наказателно постановление № 433а-8/13.03.2023 г.,
издадено от началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна Х.З.З. и бе прекратено
производството по АНД № 2764 по описа на Районен съд Варна за 2024 година.
С определение № 9514/25.09.2024 г. на Административен съд Варна, първи
тричленен състав, по частно касационно АНД № 2085/2024 г. е отменено
определението на Районен съд Варна и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
7
Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока на обжалване от
процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване,
пред компетентния районен съд по местоизвършване на Д.ието, поради което същата е
процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.267 ал.1 от ЗМВР актовете за установяване на нарушенията се
съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на вътрешните работи.
Съгласно приложеното копие от Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, в т.1.5. на заповедта са оправомощени всички полицейски органи
на районните управления да съставят актове за установяване на административни
нарушения по Закона за Министерството на вътрешните работи. АУАН е издаден от
компетентен орган - П. Т. П. – старши полицай при Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началника на
Първо РУ при ОД на МВР Варна Х.З.З.. Съгласно чл.267 ал.2 от ЗМВР наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени
от него длъжностни лица. От приложеното копие от Заповед № 8121з-1371/11.11.2015
г. на министъра на вътрешните работи, в т.1.14. на заповедта са упълномощени
началниците на районни управления в ОД на МВР да издават наказателни
постановления по Закона за Министерството на вътрешните работи.
По процесуалния закон:
Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от
ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е
мотивирано и не противоречи на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивницата, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията
8
се издават писмено. Алинея 2 на същия член уточнява, че при невъзможност да се
издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно чл.64 ал.4 от ЗМВР
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му.
По делото се установи, че полицейските служители от Първо РУ при ОД на
МВР старши полицай П. Т. П. и командир на отделение Д. Ж. К. на 10.01.2023 г. са
били назначени като патрул с поставени задачи контрол за опазване на обществения
ред и пътен контрол. В този смисъл те като полицейски органи са имали правомощия
да издадат до В. Н. като гражданин устно разпореждане за изпълнение на възложените
им функции, а именно да представи документ за самоличност.
При възприетата фактология съдът счете, че в случая В. Б. Н. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.64 ал.4 от Закона за МВР.
Според разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение.
С оглед на изложеното съдът прие, че въззивницата В. Б. Н., след като е
било отправено устно разпореждане от полицейските служители да представи
документ за самоличност, въпреки че е имала в себе си такъв/лична карта/ и не го е
представила, не е изпълнила разпореждане на орган на МВР, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл.64 ал.4 от ЗМВР.
По възраженията на въззивницата:
Съдът не приема възражението на въззивницата, посочено във въззивната
жалба, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон и нарушение на
процесуалния закон, като своите аргументи за законосъобразността и обосноваността
на наказателното постановление съдът изложи по-горе.
Съдът не приема възражението на въззивницата, посочено във въззивната
жалба, че е налице липса на обективна и субективна страна на нарушението, като
своите аргументи за съставомерността и субективната страна на нарушението съдът
изложи по-горе.
Съдът приема възражението на въззивницата, посочено във въззивната жалба,
че връчването на наказателното постановление при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН е
необосновано и незаконосъобразно, с оглед на което и бе разгледана по същество
въззивната жалба.
Съдът не приема възражението на въззивницата, направено в съдебно
заседание, че в случая няма извършено нарушение от нейна страна неизпълнение на
полицейско разпореждане, тъй като е представила документ за самоличност. Както бе
посочено по-горе Н. е показала личната си карта от разстояние и не е изпълнила
разпореждането на полицейските органи да им предаде физически личната си карта за
извършване на проверка и установяване на самоличността.
9
Съдът счита, че не следва да коментира направените в съдебно заседание
възражения от страна на Н. относно основанието за издаване на разпореждането,
възможността по други начини да се установи нейната самоличност и тълкуването на
законовия текст за предоставяне на документ за самоличност, защото тези
обстоятелства не касаят съставомерността и авторството на извършеното от нея
нарушение.
Съдът не приема възражението на въззивницата, направено в съдебно
заседание, че разпореждането не е направено по ясен и категоричен начин, така, че
лицето да възприеме какво точно му разпорежда полицейския служител, тъй като това
възражение се опровергава категорично от свидетелските показания на двамата
полицейски служители и от писмените доказателствени средства.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.257 ал.1 от ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева, като е прието, че в случая се касае
за маловажен случай, за които ал.2 на същия член предвижда глоба в размер на 50
лева.
Правилно е определена наказващата норма, наложено е наказание глоба във
фиксиран от закона размер, така че не съществува възможност за неговата промяна.
По разноските:
В съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна
направи искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д ал.4 вр.чл.143
ал.4 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно
чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ вр.чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 до 150 лева,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова над минималния размер, тъй като
процесуалният представител на въззиваемата страна се яви на няколко съдебни
заседания, участва в разпити на свидетели и с оглед характера на случая и положените
процесуални усИ. на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза на
10
административно-наказващия орган в съдебно заседание. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения размер.
От въззивницата в съдебно заседание бе направени искане за присъждане на
разноски по делото, но с оглед изхода на делото това искане се явява неоснователно и
следва да не бъде уважено от съда.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 433а-8/13.03.2023 г., издадено от
началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна Х.З.З., с което на В. Б. Н. ЕГН
**********, гр.Варна, ул.Възраждане № 1, на основание чл.257 ал.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда В. Б. Н. ЕГН
**********, да заплати на Областна дирекция на МВР Варна сумата от 100/сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.
Оставя без уважение искането на В. Б. Н. за присъждане на съдебни разноски
като неоснователно.
Да се изпратят съобщение на Областна дирекция на МВР Варна и на В. Б. Н.,
че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението и мотивите са изготвени по реда на АПК.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11