РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1215
гр. Пловдив,10.07 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАСКОВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 759 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Г.Г.В., ЕГН **********,***, подадена
чрез процесуален представител адв.С.П. *** за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400.00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в резултат на
отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП № 19-1030-004777/17.06.2019г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“.
В исковата
молба се излагат твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума за процесуално представителство пред
Районен съд гр.Пловдив по повод обжалване на издаденото от ОД на МВР гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“ наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-004777/17.06.2019г. по АНД № 5493/2019г., който го
е отменил и същото е влязло в сила. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В писмена молба адв.П. поддържа
предявеният иск, като доказан по своето основание и размер и моли да бъде
изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените по
настоящото производство разноски.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, в писмен отговор на
упълномощения си процесуален представител главен юрк.
И.П., оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за
неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира направените по настоящото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
С
наказателно постановление НП № 19-1030-004777/17.06.2019г., издадено от
Началник група към ОД на МВР гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“, ищецът Г.Г.В., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.. Недоволен от издаденият акт,
той го е оспорил по съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран
като защитник адв.П., с който бил сключен договор за
правна защита и съдействие. По депозираната жалба било образувано и проведено
съдебно производство по АНД №5493/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив- ХI н.с.
С Решение №272/19.02.2020г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив влязло в
законна сила на 07.03.2020г.
Поради липса
на други процесуални възможности за компенсиране на направените разноски, от
ищеца било образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища
съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране
на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно
условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то
следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е
отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав
счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице,
от чието име е издадено процесното НП, с което ищецът
свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на
иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е
изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно
прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда,
посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и
отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на
принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в
който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай
освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1
от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
Налице е
първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган
– НП, отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД №5493/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
В случая,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи платен
адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на
незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че именно във връзка с
оспорване на наказателно постановление пред Районен съд-Пловдив, ищецът в
настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в
размер на 400лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна
защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно
постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този
смисъл, издаденият от
административния орган акт е
необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие,
сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие в
размер на адвокатско възнаграждение от 400 лева и заплатена държавна такса в
размер от 10.00 лева.
В отговора
на исковата молба ответникът възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни
производства с мотив, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява
накърняване на имуществената сфера на ищеца, поради което не може да бъде
изведен като вреда, ето защо той не е пряка и непосредствена последица от
отмененото НП, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се
сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно
съгласие.
Съдът
приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че към
момента, в който се е развило съдебното производство пред ПРС, в производствата
по Закона за административните нарушения и наказания, прилаган и при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, субсидиарно се прилагат правилата на
НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на
производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона към
момента на обжалване на процесното НП не е предвиден
ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените
разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в
производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват
имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и
за която ОД на МВР гр.Пловдив дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД
№1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 400
лева, представляващи платените разноски за адвокат по АНД №5493/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен. В тази връзка, основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 400 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане.
В настоящия съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба
относно присъждане на разноски в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата
на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който текст, в случай, че искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се
присъдят в полза на ищеца и направените в настоящото съдебно производство
разноски в общ размер от 410.00 лева.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на Г.Г.В., ЕГН **********,***, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от
незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно
постановление НП № 19-1030-004777/17.06.2019г., издаден от Началник група към
ОД на МВР гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция“, съставляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на Г.Г.В., ЕГН **********,***, сумата от 410 / четиристотин и десет/ лева,
съставляваща разноски по настоящото
дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: