РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Търговище, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А Н. ИВАНОВА
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500276 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 201/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1550/2024 г. на
РС-Търговище, е отхвърлен предявеният от К. М. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати сумата в размер на 23 000 лв., представляваща остатък
от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, довели до рецидивиращо депресивно разстройство,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от
07.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е
постъпила въззивна жалба от ищцата К. М. И., действаща чрез процесуалния
си представител адв. В. Н.. В жалбата излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради
несъобразяване от страна на районния съд на силата на пресъдено нещо на
Решение № 21/07.02.2024 г. по в.гр.д. № 286/2023 г. по описа на ОС-
Търговище, постановено между същите страни, с което е уважен частичен иск
на ищцата за сумата от 1 000 лв. от общо 24 000 лв. В тази връзка счита, че
правопораждащите факти на спорното субективно материално право не могат
да бъдат преразглеждани в настоящото производство, а следва да се приеме за
безспорно, че ищцата е претърпяла вреди, вследствие на ПТП от 07.06.2017 г.,
1
които са настъпили впоследствие на 18.07.2019 г., изразяващи се в психическо
страдание и стрес, довели до депресивно разстройство на здравето (ексцес на
вредите). Поддържа, че с постановеното предишно решение е преклудирана
възможността на ответника да се позовава на факти, които осуетяват
възникването на субективното материално право или които водят до неговото
унищожаване. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен. Претендира разноски.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Излага
съображения, че обхватът на силата на пресъдено нещо се разпростира върху
правопораждащите факти (т.е., че правото на обезщетение е възникнало и е
налице), но не касае правопогасяващите възражения спрямо непредявената
част от вземането, каквото е възражението за изтекла давност. Затова счита, че
наличието на СПН по уважения частичен иск за сумата от 1 000 лв. не
преклудира възможността му да се позове на изтекла погасителна давност по
отношение на останалата непредявена част от вземането за 23 000 лв. Посочва
още, че предявяването на частичен иск спира давността само за предявената
част от вземането, като за „ексцеса“ нова давност е започнала да тече от
датата на неговото установяване – на 18.07.2019 г., от която обаче до датата на
предявяване на иска за остатъка от 23 000 лв. – на 07.11.2024 г., е изтекъл
петгодишният давностен срок. Посочва, че този извод не би се променил и при
отчитане на периода на извънредно положение (от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г.), през който давностните срокове са били спрени. В този смисъл поддържа,
че правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил исковата
претенция като погасена по давност. Моли се за потвърждаване на решението
и присъждане на сторените по делото разноски.
ОС-Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от К. М. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 000
2
лева, представляваща разликата над уважена частична претенция до пълния
размер на вземането от 24 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания, довели до рецидивиращо депресивно
разстройство, вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017 г. по вина на
застрахован при ответника водач, ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението. В уточнителна молба от
12.11.2024 г. пред РСТ ищецът твърди, че с решение № 21/07.02.2024 г. по
в.гр.д. № 286/2023 г. по описа на ОС-Търговище, влязло в сила на 01.03.2024
г., е уважен предявен от нея частичен иск за сумата от 1 000 лв. от общо 24 000
лв. Излага съображения, че през 2019 г. била хоспитализирана в психиатрично
отделение на МБАЛ-Търговище – същата развила рецидивиращо депресивно
разстройство, като с Експертно решение № 1558/02.06.2020 г. на ТЕЛК към
МБАЛ-Търговище АД й била определена 30 % трайно намалена
работоспособност, а с последващо Решение № 2139 от ССЗ е определен по-
висок процент – 50 %.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска с доводи, че вземането е
погасено по давност. По основателността на иска излага становище, че не е
налице ексцес на вредите, доколкото липсват данни за промяна в
здравословното състояние на ищцата. Aлтернативно счита, че претендираната
сума е завишена.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на
делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. В
хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също
може да съществува, но е възможно и да не съществува.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/
3
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия обем, незаявен с предявения преди това частичен иск.
В този смисъл предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на
СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането обаче не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която
не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност,
чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения
по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират,
защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В
този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да
възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да
изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в
новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да
разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на
частичния иск.
В процесния случай с решение № 21 от 07.02.2024 г., постановено по
в.гр.д. № 286/2023 г. по описа на ОС-Търговище, е отменено решение № 504
от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС-Търговище
в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. М. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД
иск за сумата от 1 000 лв. – частичен иск от общо 24 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 07.06.2017 г., като вместо него е постановено решение, с което
така предявеният иск е уважен за сумата от 1 000 лв. – предявен частичен иск,
целия от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, довели до
рецидивиращо депресивно разстройство, вследствие на ПТП, настъпило на
07.06.2017 г., на осн. чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал. 3 ЗЗД, ведно със
законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението. В тази връзка и с оглед гореизложеното, силата на пресъдено
нещо е формирана относно основанието на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно,
че в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил е настъпил ексцес на вредите на
пострадалата, изразяващи се в психически страдания, довели до
рецидивиращо депресивно разстройство, вследствие на ПТП, настъпило на
07.06.2017 г., в резултат на което К. М. И. е претърпяла нови неимуществени
вреди.
Спорен в настоящото производство се явява въпросът дали
претендираното вземане за обезщетение за неимуществени вреди вследствие
настъпил ексцес на вредите за разликата до пълния размер на вземането, тоест
за сумата от 23 000 лв., непредявена с разгледания в приключилото
производство частичен иск, е погасено по давност.
4
Възражението за изтекла погасителна давност като материалноправно
възражение е релевирано от ответника в рамките на исковия процес с отговора
на исковата молба, което обуславя извършване на преценка за неговата
основателност с оглед началния момент на давността и евентуалните факти,
довели до спиране/прекъсване теченето на давностния срок.
Цитираното Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016
г., ОСГТК на ВКС дава отговор и на поставения въпрос относно спиране и
прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от
вземането. Съгласно изложените мотиви, давностният срок спира да тече при
настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства, едното от които
е докато трае съдебният процес относно вземането, считано от деня на
предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на
съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата
на чл. 296 ГПК – хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Нормата на чл. 116
ЗЗД също е от императивен порядък и съдържа изчерпателно изброяване на
основанията за прекъсване на давността. Съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иска, ако искът бъде уважен. Спиране
и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само
относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с
решението. Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално
право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания,
когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. С
предявяването на частичен иск обаче ищецът въвежда като предмет на делото
само част от спорното субективно материално право. Разпоредбата на чл. 116а
ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./ въвежда правилото, че „когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“.
Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва
само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която
частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън
предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а
продължава да тече. Изследвана е хипотезата, при която частичният иск е
увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на
исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която
до този момент не е била предмет на делото. Така по отношение на
увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл.
214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. Аналогично, същите последици настъпват и за
останалата част от вземането към момента на предявяване на последващ иск
за разликата до пълния размер на претенцията.
Съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, давността по
прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на
делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на
обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата. В
този смисъл, доколкото се касае до изменение в състоянието на пострадалия,
5
давността при ексцес на вредата или при допълнителни вреди тече от момента
на настъпването им. Само в случаите на ексцес за пострадалия възниква ново
право на обезщетение за допълнително породените от непозволеното
увреждане вреди и по отношение на това право започва да тече нова
петгодишна давност, приложима в случая с оглед разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.
В разглеждания случай процесното ПТП е настъпило на 07.06.2017 г.,
претенция във връзка с което е заявена едва на 31.03.2023 г. и то по повод
настъпил ексцес на вредите, изразяващи се в психически страдания, довели до
рецидивиращо депресивно разстройство – предмет на разглеждане по гр.д. №
418/2023 г. по описа на РС-Търговище, след което на в.гр.д. № 286/2023 г. по
описа на ОС-Търговище за сумата от 1 000 лв. – предявен частичен иск от
общо 24 000 лв. От приложените доказателства към гр.д. № 418/2023 г. по
описа на РС-Търговище се установява, че на 18.07.2019 г. ищцата е настанена
за лечение в психиатрично отделение към МБАЛ Търговище, където е
поставена диагноза депресивен епизод – умерено тежък. Доколкото именно в
този момент е възникнало правото на ищцата за обезщетяване на вредите,
свързани с влошеното психическо състояние, то петгодишният давностен
срок е изтекъл на 18.07.2024 г. Исковата молба за останалата част от
вземането, а именно за разликата до пълния размер от 24 000 лв., тоест за
сумата от 23 000 лв., е депозирана в последващ момент – на 07.11.2024 г.
По делото няма данни с предприемането на каквито и да е действия да е
прекъсвана или спирана давността за непредявената част от вземането с оглед
правилата на чл. 115 и 116 ЗЗД. Включително при отчитане и на периода на
извънредното положение, когато давността за вземането е спряла по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците – за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., тоест за 2 месеца и 8 дни, давността
за останалата част от вземането към датата на предявяване на настоящия иск
(07.11.2024 г.) вече е била изтекла. Предвид изложеното, възражението на
ответника се явява основателно, поради което правилно районният съд е
приел, че вземането е погасено по давност.
Tози извод не се променя дори и с оглед приетия в о.с.з. на 29.09.2025 г.
пред ОС-Търговище документ за извършено изследване на МРТ на гръбначен
стълб № 7008/19.09.2025 г., издаден на името на К. М. И., съгласно който е
дадено заключение за наличието на дисковертебрална патология с описана
специфика и топика и извършена констатация, че промените са по-изразени в
шиен отдел на гръбначния стълб; кисти на Тарлов на ниво S3, тъй като
описаното в представения документ здравословно състояние на ищцата касае
настъпването на вреди, неотносими към предмета на спора, обхващащ
нейното влошено психическо здраве в причинна връзка с настъпилия
инцидент.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
6
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има въззиваемият. Същият претендира адвокатско възнаграждение в
размер от 3 000 лв. с ДДС /съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие от 25.08.2025 г., представляващ разписка за полученото
плащане/, като въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималното
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ е 2 470
лв. без ДДС и 2 964 лв. с ДДС /съгласно §2а от наредбата/. В случая макар
въззиваемият да претендира възнаграждение, което е близко до минималното,
настоящият състав намира, че възражението за прекомерност се явява
основателно.
Съгласно даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС,
въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, което от своя страна дава възможност
на съда да присъди възнаграждение и под предвидените като минимални
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, характера на
извършените процесуални действия, липсата на събиране на нови
доказателства и броя на проведените открити съдебни заседания пред
въззивната инстанция /едно на брой/ адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено на сумата от 900 лв., до размера на която на въззиваемия следва
да се присъдят разноски.
Така мотивиран, ОС-Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/07.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1550/2024 г. на РС-Търговище, VI състав.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*************, кв. „***********“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
сумата от 900 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
7
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8