Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр.Павликени, 10.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Павликенският районен съд, наказателна колегия в закрито
разпоредително заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Районен съдия: РАДКА ЦАРИГРАДСКА
като разгледа докладваното от съдията НЧХД № 160 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана в Районен съд, гр. Павликени
тъжба от П.Й.П. ***, срещу подсъдимите Л.А.И. и В.А.Г.. Отправя се искане подсъдимите да бъдат признати за
виновни за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.2 от НК във вр. с чл. 130,
ал.1 от НК, а именно: че на 27.02.2018г в сградата на кметство с.***, общ.***, вторият
подсъдим в служебното си качество на служител на МВР – старши инспектор при РУ ***, го дръпнал, удрял го с юмруци и с белезници по главата, ритал го, после в
боя се включил първия подсъдими – кмета на с.***, като двамата продължили да удрят заедно тъжителя с ръце и
крака. В първоначалната и уточняващите си тъжби, П. излага, че посещението му в
сградата на Кметството е било по искане на втория подсъдим, в качеството му на
служител на реда, а първият подсъдим се е включил в разпрата от кабинета си и се
е намирал там също в служебно качество. Изрично в проведеното пред РС *** открито с.з. тъжителят и повереникът му поддържат, че има две престъпления по чл.131
ал.1 т.2 от НК, чл.130 ал.2 от НК -
едно, извършено самостоятелно от втория подсъдим, и едно от същия вид,
последващо първото по време, извършено в съучастие - вр. с чл.20 ал.2 от НК. Предявен е
граждански иск солидарно против подсъдимите за сумата от 5150 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 27.02.2018г до окончателното изплащане.
При разглеждане на делото от РС *** с определение от 04.04.2019 г. производството е прекратено
на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, като съдът е счел
на база представените доказателства, че има данни за същото престъпление и срещу
същото лице да е образувано досъдебно производство. Всъщност от данните,
предоставени на съда е видно, че е образувано досъдебно производство против
тъжителя, за нанесена от него телесна повреда на втория подсъдим, а жалбата на
П.Й.П. е приложена по това досъдебно производство, без да има произнасяне от
орган по разследването дали същата съдържа достатъчно данни за извършено срещу
П. престъпление. Установено е, че е
образувано ДП №***/2018г. на РУ *** и тъжителят е привлечен като обвиняем. С решение от 15.11.2019г.
ВТОС е отменил прекратителното определение на РС *** и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След отвод на съдиите от РС *** и изпращане на делото за разглеждане от състав на РС
Павликени в разпоредително заседание съдията-докладчик е прекратил
наказателното производството по делото с разпореждане от 27.05.2020г., като при
проверка редовността на тъжбата е приел, че частното обвинение излага твърдения
за престъпление от общ характер – телесна повреда, причинена от длъжностни лица
при или по повод службата им. Прекратяването е сторено на основание чл.250,
ал.1, вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията на НПК. Разпореждането е отменено с определение №***/04.01.2021г. на ВТОС, като въззивният състав е приел, че
тъжбата е редовна и подлежи на разглеждане. Делото е върнато в РС Павликени за
разглеждане от стадия на разпоредително заседание.
Съдията-докладчик с разпореждане от 08.01.2021г. не е дал
ход на тъжбата и е дал указания за изправянето й, а именно – да конкретизира
дали поддържа и против кого частното обвинение по чл.286 от НК, по коя от
хипотезите и да изложи обстоятелствата, на които основава обвинението.
Съобщението, с което тъжителят е
уведомен за разпореждането на съда, му е връчено на 15.01.2021г. – лично. В
указания 7-дневен срок тъжителят не е изпълнил дадените му указания, въпреки,
че е изпратели по електронна поща неподписана молба да получаване на препис от
собствената му тъжба и същата му е препратена. След изтичане на срока и отвод
на съдията-докладчик, настоящият съдебен състав следва да продължи
съдопроизводствените действия.
НПК изисква тъжбата
да съдържа данни за подателя, за
лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на деянието, а правната
квалификация се определя от съда на база твърдените обстоятелства. По отношение
на второто обвинение – за престъпление по чл.286 от НК липсва редовна тъжба –
няма изложени обстоятелства за такова деяние, не са посочени извършителите му,
не са изпълнени указанията на съда в тази връзка. По изложените съображения в
тази си част производството по делото следва да бъде прекратено, поради
нередовност на тъжбата.
По отношение
на обвинението за нанесени от длъжностни лица телесни повреди на тъжителя,
твърденията на последния са ясно и многократно изложени, поради което не е
налице нередовност на тъжбата. Твърдят се две престъпления по чл.131 ал.1 т.2 от НК, вр. с чл.130
ал.2 от НК - едно, извършено
самостоятелно от втория подсъдим, и едно от същия вид, последващо първото по
време, извършено в съучастие от двамата подсъдими- вр. с чл.20 ал.2 от НК, като
изрично се настоява за връзка между деянията и длъжностните качества на двамата
подсъдими. Очевидно обвинението е за престъпления, за които същото се повдига и
поддържа от държавното обвинение. Задължение на съдията – докладчик съгласно
чл.247а, ал.2, т.2 от НПК във вр. с чл. 250 от НПК е да прекрати
производството, когото деянието описано в тъжбата не съставлява престъпление.
По аргумент за по-силното основание, в случаите, когато деянието съставлява
престъпление, но то не се преследва по тъжба на пострадалия, а по общия ред,
следва да се приложи разпоредбата на чл.287, ал.7 от НПК и делото да се изпрати
на прокурора.
Въз основа на описаното в тъжбата, съдията-докладчик, приема, че деянието и
описаната в тъжбата фактическа обстановка не визират от обективна и субективна
страна състав на престъпление, което се наказва по реда на частно наказателното
производство /както би било за деяние по чл.130, ал.1 от НК./ На подсъдимите с
тъжбата са повдигнати обвинения за престъпления по чл.131 ал.1 т.2 от НК, вр. с
чл.130 ал.2 от НК срещу втория подсъдим
и за същото престъпление, извършено в съучастие от двамата подсъдими - вр. с
чл.20 ал.2 от НК, а именно лека телесна повреда, причинена от длъжностни лица,
по повод изпълнение на службата им. Касае се до престъпление, наказуемо по реда
на държавното обвинение, а съгласно чл. 46, ал. 1 от НК, прокурорът повдига и
поддържа обвинение за престъпление от общ характер.