Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 06.12.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 4 ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 220 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Исковете искове са
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т.-С“ ЕАД, ЕИК ……, представлявано от К.В.Г.-
Изпълнителен директор, чрез процесуален представител И.Г., с адрес: гр.София,
ул.“Я.“ №2…, е предявил иск срещу ответницата А.А.П., с ЕГН:**********, с
настоящ адрес: *** 90, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С., с които моли съда
да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответницата А.А.П., с ЕГН: **********,
задължението й към „Т.-С“ ЕАД, относно притежаван от нея апартамент, находящ се
в гр.София, ж.к.“Л.“ бл…, вх.Е, ап…. за сумата 2063.75 лв., от които 1859.26
лв.- главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за
периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., отразена в Общи фактури № …../31.07.2017
г. и №………./31.07.2018 г., 122.92 лв. законна лихва за забава от 15.09.2017 г.
до 16.11.2018 г., както и дяловото разпределение в размер на 69.92 лв.-
главница от м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и 11.65 лв.- лихва от 30.11.2015 г. до
16.11.2018 г., ведно със законната лихва, от 30.11.2018 г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответницата чрез своя процесуален представител- адв.С. в
срока по чл.131 ГПК е подала отговор, с който оспорва иска. Твърди, че на 1-во
място не съществуват облигационни отношения между страните задължаващи
ответницата да заплаща, тъй като не е била уведомена по надлежния ред.
Твърди се, че искът е неоснователен
и по размер. Обърнато е внимание на
това, че в петитума на исковата молба и в обстоятелствената й част не е
изяснено дали се претендират и суми за подгравяне на вода за битови нужди,
както и начина, по който е изчислено потреблението.
По делото е привлечето като трето лице- помагач на ищеца „Т.С.„
ЕООД. Същото не е подало отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Твърденията на ищеца
в исковата молба са свързани с това, че ответницата е собственик на топлофициран
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Л.“ бл.., вх.,
ап.88. същото се доказва от представеното писмо изх. № …../29.11.2016 г. на
Столична община Район „Л.“. Твърдението не е оспорено от ответницата. В исковата молба се
твърди също, че между топлофикационното дружество- от една страна и ответницата
като титуляр по партида- от друга страна, е налице облигационноправна връзка,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се
доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния
период. В този смисъл се претендира, че ответницата дължи на ищеца сумата
2063.75 лв., от които 1859.26 лв.- главница, представляваща стойност на
неизплатената топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г.,
отразена в Общи фактури № ……./31.07.2017 г. и №……/31.07.2018 г., 122.92 лв.
законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 16.11.2018 г., както и дяловото
разпределение в размер на 69.92 лв.- главница от м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и
11.65 лв.- лихва от 30.11.2015 г. до 16.11.2018 г., ведно със законната лихва,
от 30.11.2018 г., до датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК- 03.12.2018 г., до окончателното й изплащане,
С
влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката
действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти
за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното
предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и
един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни,
след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях
имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат
различни условия. Към настоящия момент в дружеството на топлопреносното
предприятие няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на
ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни
условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата
на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно
от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от сега действащия Закон за енергетиката-
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Според ищеца същият е
изпълнил задължението си, като е доставял топлинна енергия, а респективно
задължение на ответницата е да заплати претендираната сума за посочения период.
Възражението на
ответницата е, че искът се явява недоказан. Твърди, че ищцовото дружество не е
публикувало общите условия в един местен и един централен вестник. Твърди, че
ищцовото дружество не е изпълнило поетите задължения за доставка на топлоенергия
и, че същото не е доставчик на топлоенергия.
От правна страна.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че искът
се явява изцяло неоснователен и недоказан. Ищецът “Т.С.” ЕАД не ангажира
доказателства, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
отчетен период, страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. От събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че през този период между страните е налице
договор, сключен при общи условия. Макар и продажбата на топлинна енергия за
битови нужди да е сделка при общи условия по смисъла на чл. 298 от Търговския
закон, предпоставките по чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), при които
общите условия стават задължителни за клиентите на топлинна енергия за битови
нужди, съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки при
общи условия. Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти /до изм., ДВ, бр. 54/2012 г. – потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /ал. 1/, като
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, и общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите /ал.2/, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения /ал. 3/.
В случая ищцовото дружество, въпреки разпределението на
доказателствената тежест, дадено с доклада по делото /протоколно определение от
02.09.2021 г./, не представи доказателства за публикуването на приложените по
делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с протокол № 7/23.10.2014 г.
на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на КЕВР, в един централен и в един местен всекидневник. Правната характеристика
на общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК общите условия придобиват
едва след публикуването им в съответните всекидневници, но публикацията /извън
осъществяваната такава в “Държавен вестник”/ не е ноторна, поради което подлежи
на пълно доказване от ищеца в процеса /вж. в т. см. Решение №104/05.07.2010г.
на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по
т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от ГПК, и Определение
№83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК/. В този смисъл
фактът на влизане в сила на Общите условия не може да се приеме за общоизвестен
по смисъла на чл.155 от ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. Липсата на
надлежни писмени доказателствени средства за публично известяване на
потребителите на топлинна енергия за Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на КЕВР и изтичането на съответния законов срок
след публикуването им по посочения от законодателя ред, води до извод за неоснователното
позоваване на клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане.
Това е достатъчно, за да се приеме, че вземането на ищцовото дружество за претендираните
суми е изцяло недължимо, което води до неоснователност на предявения по отношение
на същото установителен иск /вж. в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по
т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д.
№225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от ГПК/ и същият следва да
бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция. По делото е приложен списък по чл.80 ГПК. С
изхода на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, които възлизат на
400 лв.- изплатен адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени
искове от ищеца „Т.-С“ ЕАД, ЕИК ……., представлявано от К.В.Г.- Изпълнителен
директор, чрез процесуален представител И.Г., с адрес: гр.София, ул.“Я.“ №…..,
срещу ответницата А.А.П., с ЕГН:**********, с настоящ адрес: *** 90, със
съдебен адрес:***, чрез адв.В.С., с които моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по
отношение на ответницата А.А.П., с ЕГН: **********, задължението й към „Т.-С“
ЕАД, относно притежаван от нея апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“
бл.215, вх.Е, ап.88. за сумата 2063.75 лв., от които 1859.26 лв.- главница,
представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за периода м.05.2016
г. до м.04.2018 г., отразена в Общи фактури № …/31.07.2017 г. и №……/31.07.2018
г., 122.92 лв. законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 16.11.2018 г., както
и дяловото разпределение в размер на 69.92 лв.- главница от м.10.2015 г. до
м.04.2018 г. и 11.65 лв.- лихва от 30.11.2015 г. до 16.11.2018 г., ведно със
законната лихва, от 30.11.2018 г.- датата на депозиране на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Т.-С“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от К.В.Г.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител
Ивайло Генов, с адрес: гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, да заплати на А.А.П., с
ЕГН:**********, с настоящ адрес: *** 90, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С.,
сумата от 400
лв. /четиристотин лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.„ ЕООД, като трето лице- помагач на ищеца.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар :/И.С./