№ 23499
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110139808 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу А. Б. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 14382/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 4184,04лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със
законната лихва от 12.03.2025г. до изплащане на вземането, 585,73лв. - мораторна лихва
върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 05.03.2025г., 61,60лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със
законната лихва от 12.03.2025г. до изплащане на вземането, и 12,89лв. - мораторна лихва
върху горната главница за периода от 16.07.2022г. до 05.03.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
**********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва,
че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата
молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича да е налице
облигационна връзка между страните. Счита, че процедурата по смяна на партидата е
забавена с 8 години, както и че е изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*****“ ООД не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
1
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ от дата 19.03.1979г., съгласно който се продава от СГНС на Н. З. П. и Б. М. П.
ап. № 54, находящ се в ********, жилищна сграда – блок № **** Според издадено от СО, р-
н Люлин удостоверение, тази сграда е с настоящ административен адрес ********
Установява се, че Н. П. е починала на 15.04.2003г., като е оставила за свои законни
наследници Б. П. – съпруг, З. П. – син и А. П. – дъщеря /л. 123/. Б. П. е починал на
17.12.2012г., като е оставил за свои законни наследници дъщеря си А. П. и сина си З. П. /л.
122/. От това следва, че по силата на наследствено правоприемство децата са придобили
собствеността върху процесния имот от родителите си при равни дялове – всеки по ½
идеална част.
Установява се, че З. Б.ов П., брат на ответницата, е починал на 10.05.2015г., като е
неженен и без деца /л. 122/. Предвид че същият не е имал съпруга и деца, а родителите му са
били починали, единствен негов наследник се явява сестра му съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН, която
наследява цялото му имущество. Ето защо, към 10.05.2015г. ответницата е придобила
собствеността върху целия имот и е станала негов едноличен собственик. На 17.01.2023г.
същата е подала данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е декларирала, че е единствен
собственик на имота, придобит по наследство, което представлява извънсъдебно признание
на посочените факти.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено и съдът кредитира,
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а
имотът е топлоснабден.
С оглед гореприетите факти и при съобразяване задължителните разяснения, дадени
в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между ответницата, в качеството
на собственик на имота, и ищцовото дружество е съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по което
дружеството е доставчик, а ответницата клиент (потребител) и като такъв отговаря за
стойността на топлоенергията. Ирелевантно е кога точно е сменен титулярът на партидата,
тъй като този факт не е свързан с пораждането на облигационното правоотношение.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че през процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни тела, щранг –
2
лира в банята и един водомер за топла вода. Тъй като не е бил осигурен достъп за отчет на
измервателните уреди, топлинната енергия за отопление е начислявана по правилото на т.6.5
от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната енергия, отдадена от
щранг-лирата, е изчислявана по т. 6.5 от приложението, тъй като нейна основна функция е
да отоплява, а второстепенна да топлоснабдява. Поради неосигурения достъп за отчет
топлата вода е начислявана на база един потребител по 140 л/денонощия съгласно чл. 69, ал.
2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по
предвидената в т.6.1.1 от приложението формула. Според вещото лице, стойността на
начислената топлоенергия възлиза на 4184,04лв.
Съдът намира, че в случая правилно топлоенергията е начислена по предвидените в
Наредбата правила при неосигурен достъп, тъй като от представените протоколи от третото
лице – помагач /л. 127/ се установява, че и на двете дати през процесния период не е бил
осигурен достъп за отчет на измервателните уреди. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20
Март 2020г., представлява подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния
период и намира приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Тоест,
задължението на лицата, които притежават имот в топлоснабдена сграда, да осигуряват
достъп за отчет на уредите произтича от нормативен акт, а също и от общите условия към
договора за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела
без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на
чл. 69, ал. 2, т. 2.
В случая, след края на отоплителните сезони няма доказателства да е бил осигурен
достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налице са данни за неосигуряването на
такъв, като този факт не е и оспорен. В чл. 29, ал. 2 от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно делегацията по чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е
предвидена възможността клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на
уредите за дялово разпределение, да поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на
търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки (обща и
индивидуални) в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2, като няма доказателства
ответницата да се е възползвала и от този ред. Ето защо, съдът намира за доказано, че не е
бил осигурен достъп за отчет на уредите след края на отоплителните сезони и правилно е
начислено потребление на база, както предвижда Наредбата. В нея е уреден начин, по който
се изчислява топлинната енергия в такава хипотеза, като при него не се търси стойността на
реално потребената енергия, а представлява компенсаторен механизъм при неизпълнение на
задължението на потребителите да осигурят достъп за отчет.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано по делото, че до имота е доставена
топлинна енергия на стойност 4184,04лв.
Ответницата своевременно е направила възражение за изтекла погасителна давност,
което следва да бъде разгледано.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК
на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на
3
заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и
откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на
12.03.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
12.03.2022г., биха били погасени по давност. Тъй като най-ранното претендирано вземане в
настоящото производство е за м.05.2022г., то очевидно вземанията не са погасени по
давност, поради което възражението е неоснователно.
С оглед изложеното, предявеният иск за главното вземане за топлинна енергия се
явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 - клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми. От деня, следващ деня на падежа, длъжникът изпада в
забава и дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не твърди и доказва да е погасил дължимите парични задължения, поради което е
изпаднал в забава и дължи законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата
главница възлиза на претендираната сума от 585,73лв. за периода 15.09.2023г.-05.03.2025г.
Ето защо, и този иск се явява изцяло основателен.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово разпределение и
лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици /л. 31-
33/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от представените
отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да
извършва услугата и към процесния период. Ответникът дължи на продавача - ищцовото
дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга. От
събраните писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че нейният размер за
процесния период м.05.2022г.-м.04.2024г. възлиза на сумата от 61,60лв. Тези вземания не са
обхванати от погасителна давност по изложените по-горе съображения относно давността.
Ето защо, този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 146,89лв., от
които следва да му се присъдят 146,50лв.
За исковото производство е сторил разноски в общ размер от 1022,94лв., от които му
се следват 1020,22лв.
4
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„********” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ********, срещу А. Б.
П., ЕГН: **********, с адрес: ********, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 14382/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 4184,04лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. за имот, находящ се в
**********, ведно със законната лихва от 12.03.2025г. до изплащане на вземането, 585,73лв.
- мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 05.03.2025г.,
61,60лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до
30.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.03.2025г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 12,89лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до
05.03.2025г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Б. П., ЕГН: **********, с адрес: ******
да заплати на „********” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
********, сумата от 146,50лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
1020,22лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „*****“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5