РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Севлиево, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200012 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на С. ИЛ. ИЛ. от гр. Габрово, чрез адвокат Г.Н.
от ГАК, против наказателно постановление /НП/ № ********** от 21.12.2021 година
на директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във
връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер
на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
1
На 26.08.2021 година свидетелите И.Н., П.П. и И.К.– служители на РДГ – В.
Търново, извършили проверка на отдел 10350, подотдел „г1“ в землището на с.
Кормянско, община Севлиево – държавна горска територия, за който имало издадено
позволително за сеч № 0610669/28.04.2021 година. По време на проверката същите
констатирали, че в подотдела имало направени 8 /осем/ броя извозни пътища,
неотразени в технологичния план, както следва: 1 брой извозен път с ширина 3,50
метра и дължина 30 метра с посока север – юг; 1 брой извозен път с ширина 3,20 метра
и дължина 30 метра с посока север – юг; 1 брой извозен път с ширина 3,40 метра и
дължина 20 метра с посока север – юг; 1 брой извозен път с ширина 3,40 метра и
дължина 40 метра; 1 брой извозен път с ширина 2,90 метра и дължина 25 метра с
посока юг – запад; 1 брой извозен път с ширина 3,20 метра и дължина 35 метра с
посока север – изток; 1 брой извозен път с ширина 3 метра и дължина 17 метра с
посока изток – запад и 1 брой извозен път с ширина 3,20 метра и дължина 35 метра с
посока север – изток. За констатирането на горепосочените обстоятелства свидетелят
И.Н. съставил Констативен протокол Серия В, № 007218 от 26.08.2021 година.
След съставянето на протокола жалбоподателката била поканена в РДГ –
Велико Търново на 30.09.2021 година в 09:30 часа за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ /стр. 15 от делото/. На посочената дата
същата не се явила, поради което свидетелят И.Н., в присъствието на свид. П.П.,
съставил в отсъствие на И. АУАН № ********** от 30.09.2021 година, в който описал
констатираните по време на проверката и описани в съставения за нея Констативен
протокол обстоятелства, като изрично посочил мястото и датата на извършване на
нарушението, описал е направените в имота извозни пътища с тяхната дължина,
ширина и посока и е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на 12б,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите
в горите.
След съставянето на акта, същият бил изпратен за връчване по надлежния ред
на жалбоподателката чрез Община Габрово, като видно от акта, същият е бил връчен
на 11.10.2021 година. При връчването му на И. е била дадена възможност да посочи
възраженията си, ако има такива. Видно от АУАН И. не е направила възражения срещу
описаното в акта нарушение. Такива не е депозирала и в предвидения в чл. 44 от ЗАНН
срок.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 21.12.2021 година на Директора на РДГ –
Велико Търново против С. ИЛ. ИЛ.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
2
година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5
от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – АУАН, НП, КП от 26.08.2021 година; Позволително за сеч № 0610669
от 28.04.2021 година; Технологичен план 1 и Технологичен план 2; Покана за съставяне
на АУАН; Известие за доставяне; Разписка за връчване на АУАН и КП; Свидетелство
за професионална квалификация на свид. И.Н.; Трудов договор и длъжността
характеристика на Н. и представените в съдебно заседание: Протокол за
освидетелстване на сечището от 11.10.2021 година и извлечение от страницата на ИАГ
за качени документи към позволителното за сеч от 28.04.2021 година.
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е получен от свекървата на И. на 23.12.2021 година.
Жалбата е изпратена по пощата на 29.12.2021 година, т.е. в законоустановения срок и
като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
По делото безспорно се установи, че Позволително за сеч № 0610669 от
28.04.2021 година за извършване на добив в отдел № 10350, подотдел г1, находящ се в
землището на с. Кормянско, община Севлиево, ДГТ, е издадено на името на
жалбоподателката С.И. в качеството на лицензиран лесовъд, ангажиран със
законосъобразното извършване на дърводобив. С оглед императивната разпоредба на
чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквато в случая е и жалбоподателката,
безусловно е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, в който
документ, по силата на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни
пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Несъмнено едно от
задълженията на И. е било да не допуска създаването на неотразени в технологичния
план извозни пътища. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен начин се установи, че в имота са били направени 8 броя извозни пътища,
които не са били отразени в технологичния план. Пътищата са описани подробно от
свид. И.Н. в съставения по време на проверката Констативен протокол, както и в акта
за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно
постановление. Същите са посочени по – горе, поради което съдът няма да ги описва
повторно.
3
В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на
лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план.
Ирелевантно е за случая обстоятелството кой и кога точно в рамките на посочения в
АУАН и НП период е прекарал тези неотразени в технологичния план извозни пътища,
след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно
задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план. В тази връзка съдът
намира за несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателката, че не е изяснен механизма на направата и „появата“ на тези извозни
пътища. Несъмнено е, че наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в
случая не е имало, поради което се е стигнало до прокарване на нерегламентирани
извозни пътища в подотдела, като от показанията на свидетелите Н. и П. се установява,
че по установените новосъздадени извозни пътища, неограничени на място с видим
знак и неотразени в технологичния план, е имало следи от преминаването на техника и
влачене на дървета.
Преценявайки тези обстоятелства съдът намира за доказано виновното
бездействие на С.И., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване
параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за това да не
бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение
на това лично нейно контролно задължение е налице доказано виновно бездействие,
тъй като самото създаване на установените при проверката извозни пътища говори за
недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план.
Несъмнено е, че единствено жалобподателката, в качеството си на лице по чл. 108, ал.
2 от ЗГ, е била длъжна да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота,
както е безспорно и това, че това задължение не е било осъществено, доколкото в
този имот са създадени неотразените в Технологичния план осем извозни пътя,
обективирани изначално и в изготвения на място Констативен протокол.
Безспорно е, че процесните осем пътя са създадени именно в периода от
началото на сечта – 03.05.2021 година до деня на проверката 26.08.2021 година.
Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но категорично
периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на откриването му са
започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и
Наказателно постановление, които категорично са спазени в случая. И в двата
документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и
цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като по
този начин С.И. категорично е била наясно какво виновно поведение и в противовес на
кой законов текст се вменява. Съдът намира, че физическото отсъствие на
жалбоподателката при изготвяне Констативен протокол серия В № 007218 от
26.08.2021 година не представлява нарушение, тъй като констативния протокол не е
уреден в ЗАНН и същият служи единствено за по-пълно закрепване възприятията на
4
проверяващите, които нямат задължение да уведомяват нарушителя за съставянето му.
Въпреки това по делото са налице данни, че препис от този протокол е бил връчен на
жалбоподателката /л. 22 от делото/.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира за безспорно установено и
доказано, че жалбоподателката е осъществала както от обективна, така и от субективна
страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, и
правилно и законосъобразно е санкционирана с глоба в размер на 300 лева, определена
по реда на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Вмененото на И. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е
типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са
изложени в процесното НП. Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да
ги преповтаря или допълва.
Поради изложените доводи съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено като
такова.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката следва да бъде осъдена на
основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на
случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 21.12.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
С. ИЛ. ИЛ., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул. «***» № ***, за извършено
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от
05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева по чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. ИЛ. ИЛ., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул. «***» № ***, да
заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6