Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58
гр. Дряново,
31.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично заседание
на 28.06.2017г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Славка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 105/ 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищцата Г.М.М. основава исковата си
претенция на обстоятелството, че през лятото на 2016г. дала в заем на
ответницата сумата 500 лв., която била необходима за извършване на операция на
сина ѝ. Твърди, че ответницата обещала да върне сумата до края на месец
декември 2016г. Посочва, че многократно разговаряла с ответницата да върне
парите, тъй като живеела изключително тежко финансово. Подала жалба в Районна
прокуратура Дряново, където ответницата не е отрекла, че дължи пари. Моли съда
да осъди ответницата да заплати сумата 500 лв., дадени ѝ в заем, ведно
със законната лихва от завеждане на делото до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание на 28.06.2017г. исковата претенция се поддържа от
пълномощника адвокат М.П. ***, която прави искане да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
В депозирания отговор по чл. 131 от ГПК ответницата В.С.Й. оспорва
иска, като твърди, че не е получавала сумата 500 лв. Заявява, че била
съдействала на ищцата за получаване на кредит от кредитна институция. В РУ
Дряново писмено заявила, че от въпросната госпожа получила сумата 350 лв.,
която върнала на 22.12.2016г. лично.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В настоящото производство по иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищцата лежи доказателствената тежест
да установи, че е дала заемни средства на ответницата в размер на 500 лв., а
при направеното оспорване на иска, ответницата следва да докаже възражението
си, че задължението е погасено. Следва да се има предвид, че по силата на
договор за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а
заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът се характеризира като
реален, каузален и неформален. Простото съгласие между страните относно сумата
и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, писмена
форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000
лв., какъвто не е настоящият случай. Поради което съдът приема, че в настоящото
производство не намира приложение забраната по чл. 164, а. 1, т. 3 от ГПК и
свидетелски показания за доказване сключването на договора и предаването на
сумата са допустими. Поради което в хода на производството са разпитани
свидетелите М.М. и Д.Л.. От свидетелските показания, събрани по делото става
ясно, че ответницата е работила като консултант към „***“ АД, офис *** и
съдействала на желаещите, включително самата ищца и св. М. при изготвяне на
документи за отпускане на кредити от дружеството. Свидетелите на установяват
обаче съществените елементи на договора за заем, тъй като никой от тях не е
присъствал на договорките между страните и предаването на сумата.
Основният
спорен въпрос по делото е дали е предадена посочената в исковата молба сума от
заемодателя на заемателя. В Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д. № 167, IV г. о., ВКС
се приема, че поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й
със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства не се установява, а между страните
е спорно, че ищцата е предоставила в заем на ответницата сумата от 500 лв. За
дадената сума не е съставена разписка, нито предаването ѝ изобщо е
документирано по някакъв начин. Налице е обаче признание в отговора на
ответницата, че е получила от ищцата сумата 350 лв. Същото признание се съдържа
и в дадените обяснения от страна на В.Й. в хода на прокурорска преписка № 561/
2016г. по описа на Районна прокуратура Дряново.
Предвид изложеното съдът
намира предявеният иск за връщане на сумата от 500 лв. като дадена от страна на
ищцата на ответницата по силата на заемно правоотношение за основателен до
размер на 350 лв. От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен
извод за постигнато съгласие между страните за отпускане на заем за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 500 лв., поради което в тази му
част предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид обстоятелството,
че главният иск е основателен за сумата от 350 лв. следва да се присъди
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
17.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото се претендира
от процесуалния представител на ищцата адв. М.П. *** да се присъди
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА. По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна на основание чл. 38
от ЗА, тъй като ищцата е социално слаба. Налице е отговорност на насрещната
страна за разноски съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Поради което
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на адвокат П. за предоставената
безплатна правна помощ на ищцата сумата 210 лв. съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.Й., ЕГН **********,***
*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.М., ЕГН **********,*** СУМАТА 350 лв. (триста и петдесет
лева) – главница, представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.03.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. В останалата му част за разликата до пълния претендиран размер от 500
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.Й., ЕГН **********,***
*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.П. *** СУМАТА 210 лв. (двеста и десет лева) -
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално
представителство на ищцата Г.М.М..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :