Решение по дело №605/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,21.11.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.ИВАН  КИРИМОВ                                                     

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 605 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 23.10.2018 г. по гр.д. № 16640/18 г., СРС, ГО, 163 с-в ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените искове от ищец „Т.-С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, СРЕЩУ ответниците Л.Г.Й., ЕГН **********, с адрес *** и И.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответниците ДЪЛЖАТ РАЗДЕЛНО на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - от обща сума от 416,12 лева, като по отношение на Л.Г.Й. - 208,06 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 31.8.2014г., ведно със законна лихва от 8.1.2018г. до изплащане на вземането и по отношение на И.Р.Й. - сумата от 208,06 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 31.8.2014г., ведно със законна лихва от 8.1.2018г. до изплащане на вземането, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, жк. ******, гараж №18, аб.№ 364591. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 1299/2018г. на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл. 79 и чл.86 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.” ЕАД, ЕИК ******, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.

*** ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Й., ЕГН **********, с адрес *** и И.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 200,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал.З ГПК.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за всички дължими суми по фактура за исковия период от  май 2014 г.до август 2014 г.като погасени по давност.Била издадена обща фактура на 31.07.2015 г. със срок за плащане 15.09.2015 г.,от който момент започвала да тече давността.Сумите са дължими до 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят,съобразно чл.32 ал.1 ОУ.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответникът оспорва дължимостта с подаденото възражение по чл.414 ГПК..

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                       От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникците са  потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

              Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец май 2014 г. - от 01.06.2014 г., за месец юни 2014 г. - от 01.07.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

        С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за исковия период 01.05.2014 г. -м.08. 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 08.01.2018 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 01.12.2014 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2015 г. Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

            По делото  е доказано възникване на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост  настъпва в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството. В приетата и неоспорена по делото счетоводна експертиза е изчислена стойността на потребената топлинна енергия. Сума за доплащане като резултат от изравнителната сметка  е посочена 145.43 лв.Тази сума не е обхваната от погасителната давност.

            Решениего следва да се отмени в частта,в която е отхвърлен иска за признаване за установено,че ответниците дължат сумата 145.43 лв.главница,ведно със законната лихва от 08.01.2018 г. При разделна отговорност те не дължат по 72.72 лв.

            Разноските в заповедното производство: заявителят е сторил 37.50 лв.разноски.Съобразно уважената част му се дължи сумата 12 лв.

           В исковото производство ищецът е заплатил 75 лв.д.т.и 400 лв. за експертизи,юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лв..Съобразно уважената част от исковете му се дължат 182 лв.

            Ответникът е сторил 200 лв.разноски за адвокат-съобразно отхвърлената част му се дължи сумата 81 лв.

           Във възивното производство жалбоподателят е заплатил 50 лв.д.т.,юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лв.Съобразно уважената част от жалбата му се дължи сумата 34 лв.

           Въззиваемите страни са сторили .200 лв.разноски за адвокатски хонорар.Съобразно отхвърлената част на жалбата им се дължи сумата 81 лв.По компенсация на разноските във въззивното производство въззивникът дължи на въззивниците сумата 47 лв.

                  Водим от гореизложеното, съдът

                                    Р   Е   Ш   И  :

                  ОТМЕНЯ решение от 23.10.2018 г. по гр.д. № 16640/18 г., СРС, ГО,163 с-в

 в частта   ,с която   ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни предявените искове от ищец „Т.-С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, СРЕЩУ ответниците Л.Г.Й., ЕГН **********, с адрес *** и И.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответниците ДЪЛЖАТ РАЗДЕЛНО на ищеца сумата 145.43 лв.като по отношение на Л.Г.Й. – 72.72 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 31.8.2014г., ведно със законна лихва от 8.1.2018г. до изплащане на вземането и по отношение на И.Р.Й. - сумата от 72.72 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 31.8.2014г., ведно със законна лихва от 8.1.2018г. до изплащане на вземането, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, жк. ******, гараж №18  и в частта ,с която ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Й., ЕГН ********** и И.Р.Й., ЕГН ********** СУМАТА от 200,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал.З ГПК. и  вместо това

                                             п  о   с   т   а   н   о   в   я   в   а :

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Л.Г.Й., ЕГН ********** и И.Р.Й., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ РАЗДЕЛНО на Т.-С.” ЕАД, ЕИК ****** сумата 145.43 лв.  като по отношение на Л.Г.Й. – 72.72 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 31.8.2014г., ведно със законна лихва от 8.1.2018г. до изплащане на вземането и по отношение на И.Р.Й. - сумата от 72.72 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 31.8.2014г., ведно със законна лихва от 8.1.2018г. до изплащане на вземането, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, жк. ******, гараж №18

         ОСЪЖДА Л.Г.Й., ЕГН ********** и И.Р.Й., ЕГН ********** да заплатят на Т.-С.” ЕАД, ЕИК ****** сумата 12 лв.разноски в заповедното производство,сумата 182 лв.разноски в исковото производство.

           ОСЪЖДА Т.-С.” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на Л.Г.Й., ЕГН ********** и И.Р.Й., ЕГН ********** сумата 81 лв.разноски  в исковото производство

              ПОТВЪРЖДАВА  решението в остналата обжалвана част.

            ОСЪЖДА Т.-С.” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на Л.Г.Й., ЕГН ********** и И.Р.Й., ЕГН ********** сумата 47 лв.разноски по компенсация във възивното производство

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи_: на обжалване.

          

 

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

            

                        ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              2.