№ 19384
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Г К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110170470 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „ТС” ЕАД срещу Ж. А. и Е. Д. А. с искане да се признае
за установено, че Ж. А. и Е. Д. А. дължат на „ТС“ ЕАД при условията на разделност при
квоти, както следва: 5/12 за Ж. А. и 7/12 за Е. А. следните суми: сумата от 662,59 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. БГ, бл. 69, ет.
1, ап. 2, аб. № 99464, ведно със законна лихва за период от 27.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 84,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до
13.01.2023г., сумата 36,42 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период
от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 6,36 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020г. до 13.01.2023г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4341/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав. Сумите се разпределят, както следва:
За Ж. А. 5/12 части от общите суми, или: сумата 276,08 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за период от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 35,31 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 13.01.2023г., сумата 15,17
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 27.01.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 2,65 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020г. до 13.01.2023г.;
За Е. Д. А. 7/12 части от общите суми, или: сумата 386,51 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за период от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 49,43 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 13.01.2023г., сумата 21,24
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 27.01.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 3,81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020г. до 13.01.2023г. В исковата
1
молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 на ЗЕ в качеството си на собственици на процесния имот,
като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. А., с който е посочено, че е признал и
заплатил своята част от задължението. Искането към съда е да не допуска поисканите
експертизи, тъй като не оспорва нищо. С молба от 28.08.2024г. ищецът е посочил, че на
16.05.2024г. Ж. А. е погасил задължението си от 437,06 лева в цялост. Претендират
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. А. чрез назначения от
съда особен представител - адв. В. Я., с който се оспорват предявените искове. Оспорва, че е
клиент на топлинна енергия. Твърди, че имотът не се намира в патримониума на ответника и
той не носи отговорност за задължения, възникнали във връзка с него. Оспорва претенцията
за цена на услугата дялово разпределение. Твърди, че не са представени доказателства, от
които да е видно, че длъжникът е поставен в забава по отношение на претенцията за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение. Оспорва исковете по размер.
Твърди, че не били представени доказателства въз основа на какви данни и изчисления са
получени претендираните суми. В представените фактури не бил посочен абонатен номер.
Не били представени доказателства за извършено отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и дали е присъствал представител на ответника при отчитането им. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените
исковe.
С влязло в сила на 17.07.2025 г. Определение № 20297/07.05.2025 г. производствостото
спрямо ответника Ж. А. е прекратено на основание чл. 232 ГПК.
С определение № 47478/21.11.2024 г. по делото е конституирано като трето лице-помагач
на страната на ответника „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест
на ответника Е. А. е да докаже плащане на вземанията.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай ответникът Е. А. е съсобственик на процесния топлоснабден имот.
Това обстоятелство се установява от Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 56
2
г от ЗПИНМ № 44, том X, дело № 1958/1968 г., по силата на който В.Й. А.а и Д. Г. Ангалев
са придобили собствеността върху процесния имот при равни квоти. От Удостоверение за
наследници № 2048/29.09.2016 г., издадено от Столична община, район „Т“ се установява, че
В А.а е починала на 16.04.1982 г. и е оставила за свои наследници Д. Г. А. /съпруг/, Е. Д. А.
/син/ Г Д. А. /син/ и Ж. А. /син/. От Удостоверение за наследници с изх. № 146/24.01.2019 г.,
издадено от Столична община, район „Т“ се установява, че Г Д. А. е починал на 13.02.2016 г.
и е оставил за свой наследник Ж. А.. От Удостоверение за наследници с изх. №
274/12.02.2019 г., издадено от Столична община, район „Т“ се установява, че Д. Г. А. е
починал на 14.03.1996 г. и е оставил за свои наследници синовете си Е. А. и Ж. А.. При това
положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни
сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г.
ответникът е бил страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди с ищцовото дружество за процесния имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а само щранг-лира. Топла вода не била ползвана. В заключението е
посочено, че общата дължима сума, която е била начислена по фактура за дялово
разпределетние е в размер на 673, 90 лв. Сумата по фактури е в размер на 690, 03 лв. Сумата
за получаване била в размер на 16, 12 лв.
Според заключението на допуснатата и изслушана ССчЕ общо начислените и
незаплатените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. са в размер
на 662, 59 лв., от които 690, 03 лв. – прогнозна сметка + 3, 50 лв. – изравнителна сметка и
сторнирана сума от годишно изравняване в размер на 30, 94 лв. Законната лихва върху тази
главница е в размер на 91, 10 лв. за периода 31.01.2020 г. – 13.01.2023 г. Начислените и
незаплатени суми за дялово разпределение възлизат на 36, 42 лв. и лихва в размер на 6, 36
лв. Така общо начислената сума възлиза в размер на 790, 11 лв. На 16.05.2024 г. са заплатени
5/12 от общия дълг в общ размер на 329, 21 лв.. Останала е незаплатена главница за
топлинна енергия в размер на 386, 51 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.; 49,43 лв. –
лихва за забава за периода 31.01.2020 г. – 13.01.2023 г.; 21, 25 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г. и лихва в размер на 3, 71 лв. върху
тази сума.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява
от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на
изравнителните резултати, за процесния период от 01.04.2019г. до 30.04.2022г. в имота е
доставена топлинна енергия.
Съдът счита за основателно възражението за настъпила погасителна давност за периода
01.04.2019 г. – 27.01.-2020 г. Съобразно изложеното дължимата от ответника Е. А. сума за
доставена в периода 27.01.2020 г. – 30.04.2022 г. до негов съсобствен имот топлинна енергия
е в размер на 319, 38 лв.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
3
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на цената на доставената топлинна енергия. Въз
основа на експертното заключение по ССчЕ и съобразно уваженото възражение за
погасителна давност върху главницата, то за периода 27.01.2020 г. – 30.04.2022 г. дължимата
лихва за забава върху главницата е в размер на 47, 29 лв.
Дължимата такса за дялово разпределение за периода 27.01.2020 г. – 30.04.2022 г. е в
размер на 19,07 лв.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 3, 71
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 13.01.2023 г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото право на сразноски има ищецът „ТС“ ЕАД, доколкото
ответникът Е. А. се представлява от особен представител.
Съобразно уважената част от иска и квотата от дълга в размер на 7/12 ответникът Е. А.
следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 34,50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 87, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство; 12, 20 лв. – държавна такса за заповедното
производство; 12, 20 лв. – държавна такса за исковото производство; 146, 47 лв. изплатено
възнаграждение за ССчЕ; 146, 47 лв. – изплатено възнаграждение за СТЕ и 334, 78 лв. –
изплатено възнаграждение за особен представител.
Води от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, район „Т“, ул. „БГ“, бл. 69, ет. 1, ап. 2, дължи на „ТС“ ЕАД,
с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, следните суми,
представляващи 7/12 от общия дълг: 319,38 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 27.01.2020 г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ
4
се на адрес: гр. София, район „Т“, ул. „БГ“, бл. 69, ет. 1, ап. 2, аб. № 99464, ведно със
законната лихва от 27.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 47,29
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.01.2020 г. до 13.01.2023г. и сумата
от 19,07 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 27.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.02.2023г. по ч.гр.д. 4341/2023 г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за
суми представляващи 7/12 от общия дълг, конкретно за разликата над 319,38 лева до пълния
претендиран размер от 386, 51 лева и за периода от 01.04.2019 г. до 26.01.2020г.; предявения
установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 47, 29 лева до
пълния претендиран размер от 49,43 лева; предявения установителен иск за цена на услугата
дялово разпределение за разликата над 19,07 лева до пълния претендиран размер от 21, 24
лева и за периода от 01.04.2019 г. до 26.01.2020 г. и предявения установителен иск за сумата
от 3,71 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 31.01.2020 г. – 13.01.2023 г.
ОСЪЖДА че Е. Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, район „Т“, ул. „БГ“, бл.
69, ет. 1, ап. 2, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 34,50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство; 87, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение;
12, 20 лв. – държавна такса за заповедното производство; 12, 20 лв. – държавна такса за
исковото производство; 146, 47 лв. изплатено възнаграждение за ССчЕ; 146, 47 лв. –
изплатено възнаграждение за СТЕ и 334, 78 лв. – изплатено възнаграждение за особен
представител.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5