РЕШЕНИЕ
№ 7162
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100111141 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 59 от ЗЗД:
Ищецът - „У.П.” ЕООД, в исковата си молба и допълнителна такава от
25.07.2019г., твърди че, във връзка с мероприятие от 2017г. (Летище София, Терминал 2, по
повод събитие – "Solar Morning"), доставил алуминиева конструкция с монтирани четири
броя плазмени монитора (марка ORION MPDP 4260 R, със серийни № 0М60Т13800029,
ОМ60Т1380004013, ОМ60Т13800034, ОМ60Т13800040, собственост на „П.Е.“ ЕООД).
Двете дружества имали договор.
Техниката била поставена под две шатри тип „пагода“.
При извършване на демонтажа на шарите от служители на ответника - „Г. PTC" ООД,
мониторите били увредени. Ответното дружество заявило застрахователно събитие.
Застрахователната сумата обаче не била заплатена нито от застрахователя, нито от страна на
„Г. PTC" ООД в полза на ищеца, докато той престирал в полза на собственика 25 120,80
лева.
С оглед изложеното, тъй като имало неоснователно обогатяване от страна на
ответника, поради което ищецът моли последният да бъде осъден да му заплати сумата 25
120,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби,
заплатено вместо ответника, в полза на „П.Е.“ ЕООД, изразяващи се в стойността на
подмяната на счупени дисплеи на четири броя плазмени монитори марка ORION MPDP
4260 R, със серийни № 0М60Т13800029, ОМ60Т1380004013, ОМ60Т13800034,
ОМ60Т13800040, причинени от служители на ответника, при извършване на 01.07.2017г. на
1
демонтаж на шатри на територията на Летище София, Терминал 2.
Ответникът – „Г. РТС“ ООД, в отговора си и допълнителен такъв от
20.08.2019г., оспорва иска:
- оспорва договора от 26.06.2017г. относно съдържанието му;
- не било ясно кой негов служител е допуснал грешка;
- признава, че е предоставил под наем шатри на „Арчар айдиас София“ АД шатри;
- ищецът по свое усмотрение прикрепил монитори, а това не било съгласувано с
ответника;
- негови служители не били демонтирали шатрите;
- поставя под съмнение правилното монтиране на мониторите;
- нямало двустранно изготвен протокол между ищеца и собственика, което
означавало, че сумите били изплатени без да са дължими;
- застрахователят отказал да плати, тъй като това не бил покрит риск. Самото
обръщане към застрахователното дружество било услуга за ищеца;
- оспорва и размера на иска.
Излага и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че е организирано мероприятие през 2017г. (Летище София, Терминал 2,
по повод събитие – "Solar Morning"), че там е имало шатра на ответника (във връзка с
договор за наем от 29.06.2017г., сключен с „Арчър айдиас“ София“ АД – л 50), в които е
имало монитори, доставени от ищеца и собственост на „П.Е.“ ЕООД, които са увредени.
Монтирането и демонтирането на шатрите се извършва от наемодателя – чл. 4, ал. 3
от договора за наем.
На 26.06.2017г. ищецът и „П.Е.“ ЕООД са сключили договор във връзка със
събитието "Solar Morning". В чл. 9 е предвидена отговорност на изпълнителя (ищец) за
виновни и случайни щети, вследствие на поведението на негови служители, изпълнители
или трети лица. В документа липсва част от номерация – чл. 9-10.
Копие от договора е представено и от самия поръчител (който е съконтрахент и на
ответника), заверено с „вярно с оригинала“ (л. 135). В него също е пропусната номерация,
няма подписи на страниците до последната. Той е идентичен с копието, представено от
ищеца. Няма нормативно изискване за подписване на всички страници. Съдържанието на
текста и вида на страниците предполага, че липсата на два члена е последица от лоша
редакция, а не на неприложена страница.
При всички случаи има сключен договор, а в него е уредена обезщетителна клауза.
2
С констативен протокол, подписан от представител на ищеца, „Арчър Айдиас София“
АД и ответника, е прието че четирите монитора са със счупени екрани. Съществено е
следното уточнение: при възложен от „Арчър айдиас“ София“ АД демонтаж на шатри, извършен от „Г.
РТС“ ООД, към който има прикрепена стена, настъпи инцидент … Становището на ищеца, че това е
извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, е основателно (Р. № 69 от
24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.). С други думи, докато е
демонтирана шатрата от служители на ответника, стената е паднала. Липсата на вина би
следвало да се установи от страна на ответника (чл. 154 от ГПК).
Ищецът и „П.Е.“ ЕООД са се споразумели на 10.10.2018г. първият да заплати сумата
от 25 120,80 лева, обезщетение за нанесените щети.
На 30.082017г. е издадена проформа фактура от страна на „П.Е.“ ЕООД за сумата от
24 080,76 лева + 1 040,04 лева, стойност за нови плазмени дисплеи и ремонт (л. 18). Сумите
са платени (банкови извлечения л. 21-5).
До ответника е изпратена нотариална покана, представляваща претенция по регрес
(л. 27). Тя е получена и в отговор е последвал отказ, тъй като не било ясно как са били
монтирани мониторите.
Застрахователното дружество на ответника е уведомено за инцидента (л. 157), като е
образувана щета, по която е отказано плащане. Съображението на ЗАД „Алианц България“ е
че изградената шатра не е дейност, регулирана от ЗУТ, а това е предметът на застраховката
„Професионална отговорност“.
В самото сезиране (л. 96) се сочи: тъй като настъпи инцидент по време на демонтаж и са
нанесени щети на трето лице, което в момента има претенции … Предвид посоченото по-долу,
демонтажът е осъществен само от служители на ответника, което означава отново
приложение на нормата на чл. 175 от ГПК.
Депозирано е заключение на 1. СТЕ (л. 153-63), оспорена от ответника, и приета от
съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 10.02.2021г.,
се установява, че:
- дисплеите не могат да бъдат поправени;
- пазарната стойност на екраните е 28 901,40 лева (или 24 080,76 лева + 1 040,04 лева,
ако се сменят дисплеите).
Съобразени са аналози, тъй като такива дисплеи не се произвеждат.
Оспорването е неоснователно – вещото лице може да допусне техническа грешка в
заключението си и е нормално да я коригира. Освен това е дадено и обяснение за моделите
на дисплеите.
Депозирано е заключение на 2. СТЕ (л. 49-67), неоспорено от страните и прието от
съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 14.05.2024г.,
се установява, че фотоматериалите не са редактирани.
3
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. М., М. (показанията му се
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е служител на ответника), Р., Т., Б. и В.
(показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е служител на ответника).
-св. М.: стената с плазмите била под шатра. Стената паднала. При съставянето на
протокола установили причината за инцидента. Стената паднала докато се демонтирала
шатрата. От страна на ищцовото дружество се обадили да ги изчакат, но тези, които
демонтирали, не го сторили. Първоначално се изгражда стената. След това се монтират
мониторите и най-накрая шатрата. Тези които преместили стената впоследствие били от
„Рай Трейтън“. Стената била закрепена със свински опашки и това било нормално.
-св. М.: бил по време на инцидента, заедно с колегата си – С.Д.. Когато паднала
стената те били в буса. Обадили се на координатора си. Свинските опашки били скъсани, а
те били укрепителен елемент. Събирали техника около шатрите. Не бил признал, че той и
колегата му са виновни за случилото се.
-св. Р.: „Арчър айдиас“ София“ АД наел два подизпълнителя – ищеца и ответника.
Първият трябвало да изгради стената с мониторите, а вторият шатрата. Когато трябвало да се
демонтира шатрата, се обадили на служители на ищеца, като те отвърнали че до 10-15
минути ще пристигнат. Към този момент все още нямало инцидент.
-св. Т.: стената се изграждала първо и се застопорявала с тежести. След това екип на
ответника поставил шатрата. Потвърждава вече изложеното от предходни свидетели за
обаждането във връзка с бързането за демонтажа. Когато пристигнали видели служители на
ответника, които обяснили, че започнали демонтажа без да ги изчакат и местили стената, а
тя паднала.
-св. Б.: стената била паднала преди да дойдат служителите на ищеца;
-св. В.: рамката нямала крачета и не била застопорена. Не присъствала на инцидента.
Съдът като цяло кредитира показанията, но с някои изключения. Стената е била
закрепена със свински опашки. Може да е имало и тежести за укрепване, но това не е
сигурно (изминало е доста време от инцидента до разпита на свидетелите). Последното
(тежестите) е без особено значение, предвид изложеното в „от правна страна“.
Първоначално се изгражда стената, а след това се разпъва шатрата. След това – при
демонтажа, е било договорено да се свалят мониторите (които са скъпата част от
съоръжението, поради което е била необходима шатрата – за да бъдат предпазени). За това е
било добре да се изчакат служителите на ищеца и е имало такава уговорка. Прибързано от
страна на служители на ответника е започнал демонтаж – тогава са свалени, а това означава
да се скъсат (прережат) свинските опашки. Последното води до извода, че показанията на св.
М. покриват състава на лъжесвидетелстване. Арг. за последното са както констативния
протокол, така и сезирането на застрахователя.
от правна страна:
... всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД).
4
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа – чл. 49 от ЗЗД (Държавните предприятия, учрежденията и организациите
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т. 7, а и по ар.
от т. 1, т. 6 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС; също: Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: когато при изпълнението на една работа са
причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана
отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с
възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и причиняването на вредата.
Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му.
Отговорността на работодателя/възложителя е обективна. Доводът за обратното, сторен в
отговора е неоснователен. Достатъчно е да се установи, както и в случая, че служител на
ответното дружество не е положил необходимата грижа.
Неоснователното обогатяване има характера на принцип. Като фактически състав се
приема състоянието, при което едно лице е получило нещо, но не би трябвало да го задържи,
защото го е получило за сметка на обедняването на друг. Предмет на възникналото
облигационно правоотношение е – задължение да се върне онова, което е получено. Това се
осъществява чрез кондикциите (връщане на нещо от престацията, което е без основание) и
иска по чл. 59 от ЗЗД (връщане на нещо без да има престация, както е в случая).
Фактическият състав е следният: 1. обедняване; 2. обогатяване; и 3. връзка между тях.
Обогатяването е налице когато активът се увеличава; обогатяване има когато се
спестяват разходи, когато се погасяват субективни задължения, когато се намалява пасивът.
Обогатяването трябва да е имуществено (така и според Решение № 252 от 23.01.2015г. на
ВКС по гр.д. № 2858/2014г., III г.о., ГК: обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на
едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице ).
Обедняване – намаляване на актива, пропуск за увеличаване на актива. Последната
хипотеза е спорна, защото пропусната печалба е елемент от вредите
Обогатяването е станало за сметка на обедняването. И двете са следствие от едно и
също нещо.
В случая двете дружества са имали договори с „Арчър айдиас“ София“ АД. Те,
съобразно показанията на единия от свидетелите (Р.), били подизпълнители. Единият
трябвало да достави и монтира рамка с монитори, собственост на „П.Е.“ ЕООД, а другият да
достави и монтира шатра, която да предпазва съоръжението. Първоначално се поставя
рамката, а след това шатрата (изложеното е с оглед формалната житейска логика, а и
показанията на всички, свидетели, имащи отношение към тази обстоятелства). От тази
гледна точка, доводът, че не било договорено в шатрата да се постави нещо или че рамката
не била закрепена коректно са неоснователни. Ответникът е издигнал шатрата над
съоръжението и ако е имал възражения е следвало да ги наведе именно към този момент –
арг. от чл. 260 от ЗЗД, приложим по аналогия. Ищецът си е служил с шатрата по
предназначение, което изначално е било известно на ответника.
5
Вече бе посоченото в „от фактическа страна“, че ответното дружество двукратно
пряко е признало за вината на служителите си - тройния констативен протокол и сезирането
на неговия застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“. Искането за
обезщетение предполага допусната от служител на ответника грешка, довела до инцидент.
Обяснението че това бил опит да се услужи на ищеца е крайно несериозно. То, ако бе вярно,
би могло да се определи и като опит за застрахователна измама (л. 141).
Ищецът е изпълнил договорното си задължение по отношение на собственика, но
щетата е причинена виновно (прибързаност и неположена достатъчна грижа от страна на
служителите на ответника). Съответно престиралото дружество има възможност да предяви
регрес по отношение на длъжника по деликтното правоотношение. Всъщност дори и да е
платено по погрешка, възможността за регрес е налице.
Предвид заключението на първото в.л. стойностите на обогатяването и обедняването
са идентични.
Съобразно изложеното, искът е основателен.
само за пълнота следва да се отбележи и следното:
1. Няма настъпила процесуална преклузия, считано до 13.02.2024г. САС е приел, че
предходният доклад е заблудил страните, поради което не са събрани адекватни
доказателства (Р. № 359 от 05.10.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1878/2010г.; Решение №
549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; Решение № 385 от 10.05.2010г. по
гр.д. № 1245/2009г., ІІІ г.о. на ВКС). Най-общо, липсата на доклад или погрешен такъв
предполага ненастъпила процесуална преклузия за ангажиране на доказателства.
Посоченото е във връзка с доводите, изложени от ответника в първото о.с.з. от 13.02.2024г. и
Молба от 19.02.2024г. (л. 34).
Счетоводната документация, представена във второто о.с.з. от 14.05.2024г. в това
производство действително би била преклудирана, ако:
- не бе налична и в предходното, съобразно посоченото в „от фактическа страна“; и
- действително е предоставена възможност на ответника да прецени дали оспорва
факта на плащане от страна на ищеца, като след това, ако е необходимо се ангажират
доказателства.
2. Идентичността на увредената техника и заплатената такава е установена от
първото вещо лице, което има възможност да ползва документацията, находяща се при
собственика (Процесуалният закон не изключва обаче възможността вещото лице да извърши проверка и
проучване и на други материали, които не са представени по делото, щом това е необходимо за изпълнение на
възложената задача и за даване на обективно, обосновано и пълно заключение, за което носи наказателна
отговорност - Опр. № 144 от 7.03.2016г. по гр. д. № 5084/2015г., I г.о.).
по разноските:
На ищеца се дължат разноски – 8 618,42 лева, сумата включва всички разходи за
двете първи инстанции и въззивното производство.
6
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, „Г. РТС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „******* представлявано от Й.П. - Управител, съд.адр.:
гр. София, ул. *******, оф. 7, чрез адв. П., e-mail: *******************@gmail.com (ЕПЕП
– л. 4 от настоящето дело), да заплати на „У.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. „Драгалевци", ул. „*******, представлявано от Д.Д. –
управител, съд.адр.: гр. София, бул. "******* III" № 19, партер, чрез адв. А., e-mail:
i****************** (ЕПЕП - л. 89), следното:
- сумата от 25 120,80 (двадесет и пет хиляди сто и двадесет лева и осемдесет
стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби,
заплатено вместо ответника, в полза на „П.Е.“ ЕООД, изразяващи се в стойността на
подмяната на счупени дисплеи на четири броя плазмени монитори марка ORION MPDP
4260 R, със серийни № 0М60Т13800029, ОМ60Т1380004013, ОМ60Т13800034,
ОМ60Т13800040, причинени от служители на ответника, при извършване на 01.07.2017г. на
демонтаж на шатри на територията на Летище София, Терминал 2, ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2019г. до окончателното ù изплащане; както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК
- сумата от 8 618,42 (осем хиляди шестстотин и осемнадесет лева и четиридесет и
две стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7