РЕШЕНИЕ
№ 3011
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100111902 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 403 от ГПК:
Ищецът – Л. В. Р., твърди, че бил собственик на няколко недвижими имота в
град София, като поради недостиг на парични средства решил да потърси купувач на един от
тях, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.803.1647.1.7, с адрес на имота: гр. София, район Изгрев, ул. „*********, с посочена в
2
документа площ: 105,30 м, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
2
обекта: 1, заедно с МАЗЕ № 5 с площ от 4,29 м, с прилежащи части: 3,329 % ид.ч. от
общите части на жилищната сграда с идентификатор 68134.803.1647.1, ведно с две
паркоместа към същия.
От страна на „ФитКидс” ООД, ЕИК *********, бил изявен интерес. Бил подписан
предварителен договор на 27.11.2023г., а продажната цена била за сумата от 367 375 евро. До
продажба не се стигало, тъй като се установило че имотът има тежести.
С Определение № 14719 от 05.12.2023г., постановено по гр.д. № 13613/2023г. по
описа на СГС било допуснато обезпечение на иск на ответното дружество - „Гранд
Къмпани“ ЕООД, което се водело срещу него в Софийски арбитражен съд. В крайна сметка
бил незаконосъобразно осъден от арбитражния съд, но впоследствие, позовавайки се на
нищожност на решението Софийски градски съд не издал изпълнителни листове (става
въпрос за т.д. 825/2024г., т.д. 826/2024г. и т.д. 857/2024г.).
Вероятно по тази причина и „Гранд Къмпани“ ЕООД депозирал молба за отмяна на
допуснатите обезпечения, като с Определение № 13873 от 11.09.2024г., постановено по гр.д.
1
13613/2023г., съдът отменил наложените обезпечителни мерки.
В резултат претърпял вреди, като пряк резултат на тези деяния от страна на ответника
не успял да извърша сделката, предмет на предварителния договор и да реализира
материална облага в размер на 50 000 лева, тъй като бил лишен от възможността да продаде
имотът си на стойност, която би надвишила пазарната му такава. Наред с това претърпял и
загуба, тъй като към настоящия момент в имуществения му патримониум възникнал и
пасив, а именно задължението задължение за заплащане неустойка в размер на 71 866,13
лева.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
- сумата от 30 000 лева, представляващи част от вземането му за пропуснати ползи,
цялото в размер на 50 000 лева;
- сумата от 30 000 лева, представляващи част от вземането ми за претърпени загуби,
цялото в размер на 71 866,13 лева.
Претендира и разноски.
Ответникът – „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД, оспорва иска:
- претенцията била недопустима, тъй като искът бил уважен в арбитража, евентуално
неоснователна;
- оспорва датата на предварителния договор;
- загубите не била настъпили;
- навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Допуснато е обезпечение на предявен иск пред арбитраж (О. № 14719 от 05.12.2023г.
по ч.гр.д. № 13613/2023г.). Явно е наложена възбрана (видно и от Справка от имотния
регистър – л. 10-1).
От страна на ищеца по арбитражното дело са инициирани три производства за
издаване на изпълнителен лист след като е постановено арбитражното решение, с което
претенцията е била уважена (Арбитражно решение от 12.04.2024г. на ВАД№5/2023г. по
описа на Софийски арбитражен съд). Всички искания за издаване на изпълнителен лист са
били отхвърлени.
Според О., постановено по т.д. 825/2024г., съответно съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК установява
забрана за арбитрируемост на спорове, по които едната страна е потребител, а нарушаването на тази забрана,
какъвто е настоящият случай, води до нищожност на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА,
респективно е основание за отказ за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожното арбитражно
решение съгласно чл. 405, ал. 5 ГПК.
Мотивацията на СГС и по трите производства (и т.д. 826/2024г. и т.д. 857/2024г.) е
2
идентична, като това се отнася и до САС /например: О. № 293 от 10.05.2024г. на САС по
ч.т.д. № 20241001000365 по описа за 2024г., О. № 1848 от 23.07.2024г. на САС, по ч.гр.д.
дело № 20241000501783 по описа за 2024г./).
Фактологията относно обезпечението на арбитражния иск не е спорна.
По делото е представен предварителен договор от 27.11.2023г., но датата му е
оспорена. В чл. 8 е предвидена неустойка. Относно датата на договора от страна на ищеца
не са ангажирани каквито и да са доказателства, което означава, че решаващият орган е
длъжен да приеме, че тя е недостоверна. Фактическата дата на двустранната сделка би могла
да бъде и тази на депозиране на иска.
Никакви релевантни доказателства, извън тези приложени към исковата молба, не са
ангажирани от страна на ищеца (чл. 154 от ГПК).
В Решение № 46 от 12.02.2025г. по к.т.д. № 1675/24г. на ВКС, II т.о., е прието че
процесното решение на арбитража не е нищожно, тъй като ищецът няма качеството
потребител. По тази причина претенцията по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, както и евентуалната по
чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗМТА, са отхвърлени.
Изпълнителен лист е издаден на 05.03.2025г. (ч.гр.д. № 419/2025г. по описа на СГС).
Междувременно е сезирана прокуратурата, като е образувано ДП № 15304/2024г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 53599/24г. по описа на СРП, за това че на 08.02.2022г. е бил
съставен частен неистински документ във връзка с продажба на луксозни леки автомобили).
от правна страна:
Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на
ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди. (чл. 403, ал. 1 от ГПК).
Искът е допустим – ищецът твърди, че е постановен нищожен арбитражен акт, който
не поражда юридическите последици, характерни на валиден такъв – налице е само правна
привидност.
В тази връзка, процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба,
който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор
материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и
обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; в същия смисъл и
Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева.
Понеже се основава на арбитражното споразумение, арбитражното решение не е
държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Особеното обаче на
този частноправен акт е, че той поражда, подобно на арбитражното споразумение,
процесуални, т.е. публичноправни последици. Те се състоят в сила на пресъдено нещо и в
изпълнителна сила.
Така, ако решението на арбитража е валидно, то влиза в сила, тъй като е
3
необжалваемо.
Според чл. 41, ал. 3 от ЗМТА с връчване на арбитражното решение на от страните то
влиза в сила, става задължително и подлежи на принудително изпълнение.
Ако се предяви иск по чл. 47 от ЗМСМА за отмяна и той бъде отхвърлен, със сила на
пресъдено нещо се установява, че арбитражното решение не страда от порока, на който
искът е бил основан. С постановяване на решението на ВКС арбитражното решение се
стабилизира окончателно (но това не е инстанционен контрол).
Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България (чл. 297 от ГПК). Това се отнася, както бе посочено, и
до решението на арбитража.
Ако не бе предявен иск по чл. 47 от ЗМТА или ако бе установено, че решението на
арбитража е нищожно (предвид косвения контрол, осъществен от страна на решаващите
органи по частните производства, или прекия контрол на ВКС), този претенция би могла да
бъде уважена, ако бе установено, че ищецът е претърпял загуба, вследствие на
обезпечаването на спор, чийто предмет не подлежи на арбитраж.
В случая обаче е установено със сила на пресъдено нещо, че актът на арбитража не
страда от пороци. Тази констатация на ВКС обвързва и настоящата инстанция.
Няма ангажирани каквито и да са данни, че е извършено престъпно деяние, което е
релевантно по отношение на спора. Единствено се установява, че ищецът е на това мнение,
поради което е сезирал СРП. Такъв довод, до този момент не е бил релевиран (става въпрос
за предходните производства), която означава, че е преклудиран процесуално.
Съобразно изложеното, няма причина делото да бъде спряно – чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК (наказателно производство, макар и несъдебно, вече е образувано, без това да е довело
до какъвто и да е резултат).
Съответно, искът е неоснователен.
по разноските:
На ответника се дължат сторените деловодни разноски – 9 850 лева (чл. 78, ал. 3 от
ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Р., ЕГН **********, гр. София, с. Бистрица, ул.
„*********, e-mail:*************, чрез адв. М. М., АК Благоевград, срещу „ГРАНД
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бистрица, ул.
*********, представлявано от Х.Х., в качеството му на управител (ЕПЕП – л. 39), иск с пр.
4
осн. чл. 403 от ГПК, да се осъди ответникът да заплати във връзка развален Предварителен
договор от 27.11.2023г., сключен от ищеца с „ФитКидс” ООД, ЕИК *********, относно
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.803.1647.1.7, с адрес на
2
имота: гр. София, район Изгрев, ул. „*********, с посочена в документа площ: 105,30 м
(сто и пет цяло и тридесет стотни квадратни метра), с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
2
предназначение, брой нива на обекта: 1, заедно с МАЗЕ № 5 с площ от 4,29 м (четири цяло
и двадесет и девет стотни квадратни метра), с прилежащи части: 3,329 % ид.ч. от общите
части на жилищната сграда с идентификатор 68134.803.1647.1, ведно с две паркоместа към
същия, при договорена продажна цена от 367 375 евро, следното:
- сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи част от вземането му за
пропуснати ползи, цялото в размер на 50 000 лева;
- сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи част от вземането ми за
претърпени загуби, цялото в размер на 71 866,13 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. В. Р., ЕГН **********, гр. София, с.
Бистрица, ул. „*********, e-mail: **************, чрез адв. М. М., АК Благоевград, да
заплати на „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Бистрица, ул. *********, представлявано от Х.Х., в качеството му на
управител (ЕПЕП – л. 39), сумата от 9 850 (девет хиляди осемстотин и петдесет) лева,
сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5