№ 586
гр. София, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско
дело № 20211001000775 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно
упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска
банка“АД (н.) против определение № 263860 от 19.07.2021 г., постановено по
т.д. № 658/2020 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 19 състав, с което е
върната искова молба с вх.№ 37628/16.04.2020 г. и е прекратено като
недопустимо производството по предявения от жалбоподателите срещу
„Осеновод“ ЕООД- гр. София иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от
ЗБН (нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.; доп. - ДВ, бр. 33 от
2019 г. в сила от 19.04.2019 г.) за връщане в масата на несъстоятелността на
банката на 70/535 идеални части от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ търговско помещение с площ от 535 кв.м., находящо се
в сграда с адрес : гр. ***, район „***“, ул. „***“№ **, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, като получено от ответника
имущество с произход от банката, поради неизпълнено от него задължение за
насрещна престация или поради това, че същата е на значително по-ниска
стойност от полученото.
В частната жалба се твърди, че обявяването на
противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН няма за
1
последица недопустимост на производството, образувано по предявения с
такава квалификация иск, а е относимо към неговата основателност, поради
което не е налице липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка, нито наличие на отрицателна такава за съществуването или
надлежното упражняване на правото на иск. Изложено е, че е налице правен
интерес от предявяване на иска, насочен към попълване масата на
несъстоятелността, той е предявен от надлежно легитимирани лица-
синдиците на несъстоятелната банка, овластени от нормата на чл. 62, aл. 1 от
ЗБН, във връзка с чл. 60, ал. 3 от същия закон, в определения от чл. 62, ал. 1
от ЗБН срок, и спорът е подведомствен на съдилищата. Поддържа се, че след
като правото на иск съществува и е надлежно упражнено към датата на
предявяване на иска, съдът следва да се произнесе по съществото на спора и
да го разреши със сила на пресъдено нещо. Наведен е и довод, че основанието
на иска не е разпоредбата на закона, която урежда неговия фактически състав,
а правопораждащите факти, изложени в исковата молба, поради което
отговорът на въпроса дали ищецът е носител на правото да иска връщане на
имуществото, във връзка с обявената противоконституционност на чл. 60а от
ЗБН, е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане
на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирани лица, съвместно осъществяващи функцията на синдик на
банката, с правен интерес от неговото обжалване.
Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) срещу „Осеновод“ЕООД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за връщане в
масата на несъстоятелността на 70/535 ид. части от правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ търговско помещение с площ от 535
кв.м., находящо се в гр. ***, на ул. „***“№ **, продадени на ответника от
„КВ-Реал“ЕООД- гр. София с договор за покупко-продажба, сключен на
26.05.2010 г. с нот. акт № 42, т. II, рег.№ 3902, съст. по нот.д.№ 208/2010 г. от
2
нотариус с рег.№ ***. Изложено е, че купувачът „КВ-Реал“ЕООД е придобил
имота със средства в размер на 200 000 евро с произход от банката,
предоставени на „Булит 2007“ЕООД (н) с договор за банков кредит от
25.08.2009 г., с които след няколко трансакции в полза на различни търговски
дружества, сумата е постъпила по сметка на купувача „Осеновод“ЕООД,
който с нея е заплатил на продавача „КВ-Реал“ЕООД цената на закупения
имот.
За да върне исковата молба по реда на чл. 130 от ГПК и да прекрати
производството по така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че
с решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд, обнародвано в
Държавен вестник, бр. 48 от 8.06.2021 г. нормата на чл. 60а, ал.1 от Закона за
банковата несъстоятелност е обявена за противоконституционна, което
обуславя недопустимост на предявения иск. С позоваване на решение № 3 от
28.04.2020 г. на КС, постановено по к.д.№ 5/2019 г. в обжалваното
определение са изложени съображения, че противоконституционният закон
не се прилага, вкл. и за заварените от него неприключили производства,
поради което правната норма, на която се позовава ищецът, вече не
съществува в правния мир.
Определението е правилно.
В тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на
Конституционния съд е прието, че по принцип решението на КС, обявяващо
за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му
ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в
сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира
обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр.
трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на
решението за невалидност на закона, предмет на контрол за
конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което
конституционното правосъдие гарантира, както и че конституционният
законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2,
изр. трето от Конст., за които решението на Конституционния съд има
обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при
3
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в
сила обезсилващото решение на КС. Въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а
регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на
правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически
факт, т.е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд
спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
независимо дали те са приключени или неприключени.
С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна
нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният
синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено
имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на
три алтернативно предвидени предпоставки : когато третото лице не е
изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от
полученото (т. 1), или когато полученото от него е под формата на парична
и/или непарична вноска в капитала му (т. 2). При тези данни, настоящият
състав намира за неоснователен доводът на жалбоподателите, че
противоконституционността на разпоредбата обуславя неоснователност, а
не недопустимост на предявения въз основа на нея иск. Нормата на чл. 60а,
ал. 1 от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за попълване масата на
несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице- приобретател на
имуществото с произход от банката, с което тя не се намира в никакви
правоотношения, който по същество се основава на имплицитно постулирана
от законодателя относителна недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на сделката, сключена при условията на някоя от
уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването ù
с отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на
уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на
насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка- парична и/или
непарична вноска в капитала на дружеството-приобретател са елементи от
фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения
в нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество
4
самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу
получателя на имуществото, с който банката не се намира в никакви
правоотношения. Затова с обявяване противоконституционността на нормата
на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя
приложението на уредения в чл. 130 от ГПК процесуален способ за
десезиране на съда с произнасяне по него.
На следващо място, извън изложените в обжалваното определение
съображения, настоящият въззивен състав съобрази, че дори да се приеме
тезата на частните жалбоподатели, че по въпроса за съществуване на
материалното право, предмет на иска, включително и с оглед обявяваната
след предявяването му противоконституционност на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН
съдът следва да се произнесе с решение, налице е пречка за разглеждане на
иска по същество, поради процесуалната преклузия, настъпила с
пропускането на двугодишния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в редакцията му от
ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение № 664 от 22.04.2015
г. по т.д.н.№ 7549/2014 г. на Софийския градски съд за откриване на
производството по несъстоятелност на „КТБ“АД (в нес.), който е изтекъл на
22.04.2017 г. Предвид обявената с РКС № 8 от 2021 г.
противоконституционност на § 7 от п.з.р. на ЗИДЗБН, който предвижда
ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизането му в
сила производства по несъстоятелност, новелата на чл. 62, ал. 1, приета в §
3 от с.з., в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете
за попълване масата на несъстоятелността е неприложима за
производствата, открити преди влизането му в сила. Действително, в
отклонение от тълкувателното разрешение, възприето в решение № 22/1995 г.
по конст. д. № 25/1995 г., в решение № 8/21 г. е прието, че решението на
Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон
се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие по
отношение на предходната редакция на противоконституционната норма.
Това тълкувателно разрешение обаче не е от естество да обоснове отпадане на
сроковете за предявяване на искове за попълване масата на
несъстоятелността- както на двугодишния в редакцията му от ДВ, бр. 22 от
24.03.2015 г., така и на петгодишния такъв в редакцията от ДВ, бр. 22 от 2018
г., а оттам- че тези искове могат да бъдат предявявани безсрочно. Това е така,
5
защото за противоконституционна е обявена не нормата на § 3, в която е
предвиден по-дълъг 5-годишен срок за предявяване на исковете, в сравнение
с предходната редакция на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, а разпоредбата на § 7 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗБН, в която е предвидено
обратно действие на закона, вкл. и в частта относно пролонгиращата
норма по отношение на производства по несъстоятелност, открити преди
влизането му в сила. Към датата на предявяване на иска- 14.04.2020 г.
двугодишният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в първоначалната му редакция от
изм. и доп. ДВ. бр.33 от 26.04. 2016 г. вече е изтекъл, което е самостоятелно
основание, обуславящо недопустимостта на иска, която прегражда
възможността съдът да се произнесе по съществото на спора.
По горните съображения, обжалваното определение с което исковата
молба е върната, а производството по делото- прекратено поради
недопустимост на предявения иск, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 263860 от 19.07.2021 г., постановено по
т.д. № 658/2020 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 19 състав, с което е
върната искова молба с вх.№ 37628/16.04.2020 г. и е прекратено като
недопустимо производството по предявения от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно
упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска
банка“АД (н.) срещу „Осеновод“ ЕООД- гр. София иск с правно основание
чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН (нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.;
доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г. в сила от 19.04.2019 г.) за връщане в масата на
несъстоятелността на банката на 70/535 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ търговско помещение, с
площ от 535 кв.м., находящо се в сграда на адрес : гр. ***, район „***“, ул.
„***“№ **, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
подробно описан в исковата молба, като получено от ответника имущество с
произход от банката, поради неизпълнено от него задължение за насрещна
престация или поради това, че същата е на значително по-ниска стойност от
6
полученото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7