РЕШЕНИЕ
№ 23370
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110130451 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Я. И., ЕГН
**********, срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми, начислени във връзка с
договор за кредит, сключен на 29.07.2008 г. с „ФИРМА АД: 2 506,79 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 08.10.2010 г., 377,45 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г.
до 07.10.2010 г., 344,80 лв. – наказателна лихва за същия период, както и съдебни разноски
от 348,26 лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че против него бил издаден в полза на „ФИРМА
АД изпълнителен лист на 22.10.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 48629/2010 г., СРС, 52 с-в за
сумата от 2506,79 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.10.2010 г., 377,45 лв. –
договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 07.10.2010 г., 344,80 лв. – наказателна лихва
за същия период, както и съдебни разноски от 348,26 лв. Твърди, че в хода на изп.дело №
****/2010 г. на ЧСИ Н. М. били извършвани изпълнителни действия по молба на взискателя
„ФИРМА“ АД. На 08.02.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с
която уведомява ЧСИ, че на 31.01.2018 г. било извършено прехвърляне на вземането от
банката към нов кредитор „ФИРМА“ ЕООД, на когото следва да се превеждат събраните
суми за в бъдеще. От 09.07.2019 г. до 26.11.2024 г. „ФИРМА“ ЕООД е депозирало по делото
молби за извършване на изпълнителни действия, въз основа на които са наложени запори.
Ищецът счита, че тези действия не са прекъснали давността, тъй като ответникът не е бил
конституиран като взискател, нито дори е поискал това. Поради това вземанията са се
погасили по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е било
извършено на 10.11.2017 г. Посочва също така, че не е бил уведомен за извършената цесия,
което също се явявало пречка за прекъсване на давността от подадените от ответника молби
до съдебния изпълнител. Поради изложеното счита, че давността за вземанията е изтекла
към настоящия момент. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на
изпълнителния лист, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
1
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Счита, че
давността е своевременно прекъсвана с изпълнителни действия и не е изтекла. Поддържа, че
ищецът следва да се счита уведомен за извършената цесия посредством връчване на
отговора по настоящото дело, придружен от уведомление за сключения договор за цесия.
Счита, че предприетите действия от съдебния изпълнител във връзка с конституирането на
нов взискател са неотносими към материалните предпоставки за наличие на неговото право.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на хонорара за адвокат на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приобщено копие по изп. дело № **** по описа на ЧСИ Н. М., рег. №
**** на КЧСИ, район на действие – СГС, от което се установява, че изпълнителното
производство било образувано по молба с вх. № 66523/14.12.2010 г. от взискателя „ФИРМА
АД против длъжника Д. Я. И. въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2010г., издаден на
основание чл. 418 вр. чл. 417 ГПК съгласно заповед за незабавно изпълнение от 20.10.2010 г.
по ч.гр.д. № 48629/2010 г. по описа на СРС, 52 с-в. С издадения изпълнителен лист ищецът
бил осъден да заплати на „ФИРМА АД сумата от 5 070,34 лева, дължима по договор за
кредит от 23.07.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.03.2010г. до окончателното изплащане; сумата от 2 506,79 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 08.10.2010 г., 377,45 лв. – договорна лихва за периода от
15.02.2009 г. до 07.10.2010 г., 344,80 лв. – наказателна лихва за същия период, както и
съдебни разноски от 348,26 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е възложил на съдебния изпълнител действия по чл. 18 ЗЧСИ, от които налагане на възбрана
върху недвижими имоти, собственост на длъжника, налагане на запор върху дружествени
дялове, трудово възнаграждение, МПС и банкови сметки на длъжника. Изпълнителното дело
е образувано с разпореждане от 14.12.2010 г. на ЧСИ Н. М..
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че на 14.12.2010 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, а 15.12.2010 г. е изплатено
съобщение до **** за започване на принудително изпълнение спрямо длъжника, както и
съобщение до **** за налагане на запор върху МПС. На същата дата е изпратена и покана за
доброволно изпълнение, която е върната на 18.12.2010 г. като невръчена, поради това, че
жилището, намиращо се на посетения адрес, било продадено от длъжника. С разпореждане
от 11.03.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. И., като е изпратено
запорно съобщение до работодателя - „ФИРМА“ ЕООД, ведно с покана за доброволно
изпълнение, като се е върнал отговор, че със Заповед № ***05.01.2011 г. трудовият договор
на Д. И. е прекратен без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ. На 23.03.2011 г. ЧСИ М.
е изпратил 8 бр. съобщения до „ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“
АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, с които се иска
информация относно наличните банкови сметки на длъжника. На 13.05.2011 г. е изпратено
запорно съобщение до „ФИРМА“ ЕООД – работодател на длъжника, както и покана за
доброволно изпълнение, връчена чрез работодателя на 19.05.2011 г. С Разпореждане от
12.07.2011 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се изпрати напомнително съобщение до
работодателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д. И.. С
Разпореждане от 13.12.2011 г. ЧСИ Н. М. е наложил запор върху всички банкови сметки на
Д. И. в следните банки – ** „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“, ** „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД,
„ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД,
„ФИРМА“ АД, за което са изпратени 11 броя запорни съобщения.
С разпореждане от 06.04.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при работодателя „ФИРМА“ ЕООД, във връзка с което е изпратено запорно
съобщение. Работодателят е изпратил отговор до ЧСИ М., с който го уведомява, че
трудовото правоотношение на длъжника И. било прекратено на 01.06.2012 г., поради което
не могат да бъдат превеждани суми от удръжки по изпълнителното дело. С разпореждане от
2
10.10.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при
работодателя му „ФИРМА“ ЕООД, като е изпратено и запорно съобщение. С разпореждане
от 20.05.2014 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца при работодателя
„ФИРМА“, като е изпратено запорно съобщение с изх. № 121977/20.05.2014 г., получено на
27.05.2014 г.
Взискателят „ФИРМА“ АД е отправил молба с вх. № 208137/17.11.2014 г., с която е
поискано да бъде наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника във
всички банки, както и върху МПС при наличие на такова. Поискано е ЧСИ на наложи
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, след което да се премине към
принудително изпълнение, чрез извършване на опис и оценка.
С молба с вх. № ***/08.02.2018 г. „ФИРМА“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че
на 31.01.2018 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „ФИРМА
АД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕОД – цесионер. С оглед на това е отправил молба
до ЧСИ Н. М. всички постъпващи по изпълнителното дело суми да бъдат разпределяни по
сметка на цесионера. Видно от направено отбелязване върху гърба на изпълнителния лист,
на 16.03.2018 г. ЧСИ М. е изплатил суми в полза на цесионера „ФИРМА“ ЕООД.
С молба с вх. № 052819/09.07.2019 г., депозирана по изпълнителното дело от
„ФИРМА“ ЕООД е поискано да бъдат наложени запори върху банкови сметки на ищеца,
трудово възнаграждение и/или доходи от пенсия.
С молба с вх. №016576 от 12.03.2021 г., депозирана от „ФИРМА“ ЕООД, е поискано
да бъдат наложени запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и/или пенсия на
длъжника.
С молба с вх. №057229/13.09.2021 г., депозирана от „ФИРМА“ пред ЧСИ Н. М. е
поискано да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника Д. И. в „ФИРМА“.
С молба с вх. №017269 от 20.03.2023 г. „ФИРМА“ ЕООД е поискал да бъдат
наложени запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника.
С молба с вх. № 034451/14.07.2023 г. взискателят „ФИРМА“ ЕООД е отправил искане
до ЧСИ М. да бъде наложен запор върху банкова сметка на Д. И. в „ФИРМА“ АД.
С молба от 21.12.2023 г. „ФИРМА“ е поискал от съдебния изпълнител да наложи
запор върху банкови сметки на длъжника, както и след извършване на справка в ***, да
бъдат запорирани трудовите възнаграждения и/или доходи от пенсия на Д. И..
С разпореждане от 02.01.2024 г. ЧСИ Н. М. е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника Д. И. при работодателя „ФИРМА“ ЕООД, както и върху
вземания по банкови сметки в „ФИРМА“ АД. С оглед на това са изпратени запорни
съобщения, съгласно съдържанието на които било посочено, че производството е образувано
по молба на „ФИРМА“ ЕООД.
С молба с вх. № 055644 от 08.10.2024 г. „ФИРМА“ е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и след извършване на справка в
***, да бъдат запорирани трудовите възнаграждения и/или доходи от пенсия на Д. И..
С разпореждане от 07.11.2024 г. ЧСИ Н. М. е наложил запор върху банкови сметки на
Д. И. в „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ АД, като са изпратени 3
броя запорни съобщения.
С молба с вх. № 065308/21.11.2024 г. взискателят „ФИРМА“ ЕООД е отправил искане
до ЧСИ М. да бъде наложен запор върху сметка на Д. И. в „ФИРМА“ АД, както и да бъде
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
С молба с вх. № 065863/26.11.2024 г. взискателят „ФИРМА“ ЕООД е отправил искане
до ЧСИ М. да бъде наложен запор върху банкови сметки на Д. И. в „ФИРМА“ АД,
„ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ АД.
С молба с вх. № 036949 от 28.07.2025 г. ФИРМА“ ЕООД е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и да бъдат наложени
3
запори върху трудовите възнаграждения и/или доходи от пенсия на длъжника по делото.
Приет по настоящото дело е договор за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018 г., сключен между „ФИРМА“ АД – цедент, и „ФИРМА“ ЕООД – цесионер, ведно
с приложения, от които се установява, че вземането на „ФИРМА“ АД от Д. Я. И., вписано
под № *** в приложение към договора, за което било образувано изп. дело № ****, било
придобито от „ФИРМА“ ЕООД. Представено е уведомление за извършено прехвърляне на
вземания с изх. № ****/08.07.2025 г., отправено от „ФИРМА“ АД до Д. Я. И., от което не се
установява дали същото е получено от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че е титуляр на задължения по изпълнително основание, ползващо се с
формално удостоверена изпълнителна сила, както и твърдяното изтичане на погасителната
давност.
В тежест на ответника е да докаже, че процесните вземания са му били прехвърлени
по силата на договор за цесия, за която е съобщено на длъжника, както и че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла
давност.
С доклада по делото, обективиран в Определение от 19.08.2025 г., обявен за
окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2025 г., съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствота, че ищецът е носител на задължение към „ФИРМА АД по изпълнителен
лист от 22.10.2010 г., издаден от СРС, 52 състав по ч.гр.д. № 48629/2010 г. за следните суми:
2 506,79 лв. – главница по договор за кредит, сключен на 29.07.2008 г., ведно със законната
лихва от 08.10.2010 г., 377,45 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 07.10.2010
г., 344,80 лв. – наказателна лихва за същия период, както и съдебни разноски от 348,26 лв.,
както и че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № ****/2010 г. на
ЧСИ Н. М. с взискател „ФИРМА АД.
Надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в
изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1
ГПК урежда изключенията от това правило, като регламентира разпростирането на
субективните предели на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но
притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с
представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването
на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния
лист. 3а разлика от хипотезата на образуване на изпълнителното дело по искане на лице от
посочените в чл. 429, ал. 1 ГПК, когато молбата следва да отговаря на изискванията на чл.
426, ал. 2 ГПК - да е посочен изпълнителен способ или да има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
като съдебният изпълнител е длъжен да следи за редовността й и да даде съответни указания
/чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК/, конституирането на правоприемника като взискател на
мястото на първоначалния в хода на вече образуваното изпълнително
производство не изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе
си не представлява изпълнително действие - част от конкретен изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника. Независимо в коя хипотеза - на универсално или
частно правоприемство, вкл. суброгация в правата на кредитора /в случаите на платил дълга
поръчител или друг солидарен длъжник/, новият взискател придобива правото на вземане и
встъпва в правото на принудително изпълнение на първоначалния взискател - кредитор по
изпълнителния лист, а при вече образувано изпълнително дело - и в неговото процесуално
качество и положение /приемство в процеса/.
В настоящия случай въз основа на молба вх. № ***/08.02.2018 г., депозирана от
първоначалния взискател „ФИРМА“ АД за настъпило частно правоприемство на 31.01.2018
г., когото бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „ФИРМА АД, в
4
качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕОOД – цесионер, както и изрично отправена молба до
ЧСИ всички постъпващи по изпълнителното дело суми да бъдат разпределяни по сметка на
цесионера, във връзка с което на 16.03.2018 г. били изплатени суми в полза на „ФИРМА“
ЕООД. Във връзка с това, съдът намира, че ответното дружество е било конституирано като
страна в изпълнителното производство. Неоснователно оспорването от страна на ищеца, че
поради липса на изрична молба за конституиране от страна на ответника, не били
извършвани валидни изпълнителни действия, доколкото предишния взискател и цедент е
уведомил съдебния изпълнител за процесното прехвърляне на вземания. Валидността и
основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител
и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на
личната му отговорност за причинени вреди - арг. и от чл. 74 ЗЧСИ, ако органа е частен
съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране
на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и
длъжника не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети
действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по чл.
439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по
осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти,
рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право (в този смисъл и Решение
№ 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).
На следващо място, неоснователно е твърдението на ищеца, че изобщо не е
конституиран взискател по изпълнителното дело, доколкото както беше посочено вече, още
на 16.03.2018 г. съдебният изпълнител е изплатил на „ФИРМА“ ЕООД събрана в
изпълнителното производство сума, а на следващо място, във всички запорни съобщения,
отправяни след 08.02.2018 г. съдебният изпълнител е посочвал, че взискател по делото е
именно ответното дружество.
Във връзка с твърдението на ищеца, че не дължи сумите по изпълнителния лист,
доколкото не е уведомен за извършената цесия, съдът споделя практиката на ВКС, съгласно
която е без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността
е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да
тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до 26.06.2015 г. давност за
процесните вземания не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
била прекъсвана многократно, както следва: на 09.07.2019 г., на 12.03.2021 г., на 13.09.2021
г., на 20.03.2023 г., на 14.07.2023 г., на 21.12.2023 г., на 02.01.2024 г., на 08.10.2024 г., на
07.11.2024 г., на 21.11.2024 г., на 26.11.2024 г. и на 28.07.2025 г. с молби от ответника за
налагането на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху негови
банкови сметки, респ. налагането им, като съгласно мотивите на тълкувателно решение
2/2013 на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. С всяко
прекъсване на давността на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД започва да тече нов 5-годишен
давностен срок. Следователно съдът прави извод, че изискуемият срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
не е изтекъл, поради което и процесните вземания не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с право на разноски се ползва
само ответната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.
78, ал. 8 ГПК е определено от съда в размер на 200,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Я. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. срещу „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК **** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумите, начислени във връзка с договор за кредит, сключен на 29.07.2008 г. с „ФИРМА АД, а
именно: 2 506,79 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.10.2010 г., 377,45 лв. –
договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 07.10.2010 г., 344,80 лв. – наказателна лихва
за същия период, както и съдебни разноски от 348,26 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48629/2010 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК Д. Я. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** сумата 200,00 лева – разноски в
производството пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6