№ 1014
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202439 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от Д. И. Т., ЕГН **********
против наказателно постановление № 21-0769-005256/15.12.2021г. на Началник група към
ОД МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП
на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В депозираната до съда жалба се сочи, че НП следва да се отмени като сочи за
нарушения на производствените правила, не бил запознат с АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заедно с адв.
С. като поддържа жалбата, сочи за противоречие между описаните обстоятелства и правната
квалификация на нарушението.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата и
поддържа депозирано становище във връзка с нейната неоснователност, претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в установения от закона четиринадесетдневен срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
На 27.10.2021г. св. С. Д. съставил АУАН срещу Д. И. Т. за това, че на 14.04.2021г. в
12,00 часа в Община Бургас, на път Първи клас I-9, км. 236+890 до автосервиз „Ситроен“ в
посока към ПВ „Север“ управлява лек автомобил „***“ с рег. № *** с наказуема скорост 141
км.ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип № 29721 от ATCC TFR1-M с фабр. № 644/14
с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.
Представена е декларация по чл. 188 ЗДвП попълнена от 24.10.2021г. от водача на
автомобила, с която Д. И. Т. е декларирал, че е управлявал МПС на 14.04.2021г. около 12,00
часа.
Заедно с декларацията е връчена и покана за съставяне на АУАН, както и сведение, че
1
желае АУАН да бъде съставен в негово отсъствие.
В АУАН е прието нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и е връчен на 25.11.2021г. чрез
служители на ОД МВР.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020г. Представя се
протокол № 5-5-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 644/14,
съгласно който е извършена последваща проверка, от която е установено, че уредът
съответства на одобрения тип.
Представян е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда в служебен автомобил, липса на
ограничение чрез въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на
скоростта от 60 км/ч, на първокласен път, посока на движение – приближаващ се
автомобил, началото и края на работата на АТСС.
НП е издадено на 15.12.2021г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти като е
приел също така, че е налице повторност с НП 18-0769-005479/25.01.2019г. на сектор „ПП“
Бургас влязло в сила на 30.09.2020г. за същото по вид нарушение и е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечи и допълващи се.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН
е била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала попълнена
декларация от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и
поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил.
Според този съдебен състав не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП,
тъй като законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая ползвателят на автомобила е този,
който е попълнил декларацията и е налице признание, че в конкретния ден и час именно
посоченото лице е управлявало МПС.
Според този съдебен състав са неоснователни възраженията, че не е ясно посочено
нарушението и обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на
нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение. Скоростта е
установена с АТСС, което е било поставено в служебен автомобил, за което е съставен
съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено
2
конкретно, че АТСС е било поставено в служебен автомобил, на който е посочен
регистрационния номер, въведеното ограничение на скоростта, мястото на поставяне на
техническото средство, посоката на движение. Техническото средство е от одобрен тип и е
преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен
тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата
TFR1-M, а съгласно протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС
съответства на одобрения тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка, след като
средството за измерване, с което е извършено заснемането на нарушението - тип "TFR1-M" е
било от одобрен тип и е в употреба, то на основание чл. 30, ал. 3 от ЗИ не е имало пречки за
неговото използване.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена. Към протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита,
че следва да се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които
да будят съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен
документ обвързва съда.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава въведената с пътен знак. В случая в представения
протокол е посочено, че е въведено ограничение с пътен знак, което налага управлението на
МПС със скорост различна от предвидената за населено място. Жалбоподателят се е движил
със скорост 141 км/ч след отчетен толеранс 3% при ограничение от 60 км/ч като е налице
превишение на допустимата скорост с 81 км.ч.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно Т. е управлявал процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
сам е посочил, че е управлявал автомобила на процесната дата и час.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е
заснет при движение със скорост от 141 км/ч, от мобилно техническо средство - мобилна
система за контрол на скоростта, поставена в служебен автомобил, като е отчетена и
допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта. Санкционната норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, който
предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като „повторно” по см.
на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме
тази квалификация. В случая наказването за повторност е въведено едва с наказателното
постановление, а не с АУАН, което е утежняващо отговорността на жалбоподателя
обстоятелство и нарушава правото му на защита.
3
Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на основен състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо
нарушителя съответстващото му по-ниско наказание (в този смисъл са актуалните Решение
№ 49 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 477 / 2020 г. на IV състав на Административен съд –
Враца; Решение № 134 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 113 / 2021 г. на Административен
съд – Кърджали ; Решение № 186 от 06.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3104 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Бургас Решение № 375 от 02.03.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 13 / 2018 г. на Административен съд – Бургас и др.).
В случая пределно ясно са описани конкретните факти, срещу които да се защитава
нарушителят в АУАН и НП.
За жалбоподателя не е съществувала неяснота за това каква простъпка му се вменява,
съответно по какъв ред се санкционира и за съдебния състав нарушението следва да се
прекралифицира по изложените вече съображения като такова по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за
което законодателят предвижда за превишаване над 50 km/h- глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая размерът на санкцията
съгласно отчетеното превишение се определя на 1000 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН съдът се произнася по разноските. В
конкретния случай НО е бил представляван от юрисконсулт като с писмено становище се
претендира възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливия
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева като предвид изменението на НП
следва да се присъди възнаграждение съобразно потвърдената част от НП, а именно 40 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-005256/15.12.2021г. на Началник
група към ОД МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Д. И. Т. ЕГН ********** е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП В ТАКОВА ПО чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и НАЛАГА на Д. И. Т.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца.
ОСЪЖДА Д. И. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Бургас
сумата в размер на 40 /четиридесет/ лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5