Р Е Ш
Е Н И Е
№ 907
гр. Пловдив, 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVІІІ н.с. в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД №1542/2019г.
по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП №191 от 06.02.2019г. на Заместник – кмет „Транспорт” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед
18ОА418/06.03.2018г. на Кмета на Община Пловдив, с което на М. Н.С., ЕГН: ********** за нарушение на чл.6,
ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив (приета с Решение №14, взето с протокол
№1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.№415, Пр. №19 от 12.11.2018г.)
/НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
По съображения изложени в жалбата си, М.Н.С. моли съда
да отмени наказателното постановление /НП/, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния си
представител - адв. С., който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи
по същество.
Въззиваемата страна - Община Пловдив, се представлява
от юрисконсулт М., която счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и иска от съда да го потвърди.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.10.2018г. от служител към ОП „Общинска охрана” –
гр. Пловдив била наложена глоба с фиш №**********/03.10.2018г. на М.Н.С., ЕГН:**********,
за това, че на същата дата e паркирал лек
автомобил „Нисан“ с д.к. №***върху тротоара на ул. „Елиезер Калев” срещу №23 в
гр. Пловдив, без разрешение от собственика на пътя или администрацията.
Отразено било, че това е в нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, поради което
и на осн. чл.43, ал.3 от НРСППППСТГП била наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, която глоба е била обжалвана. С Разпореждане
№20586/16.10.2018г. на IX н.с.,
постановено по АНД6523/2018г. производството било прекратено. Разпореждането
било потвърдено с Определение №2227/12.11.2018г. на XXII к.с. на Административен съд – гр. Пловдив, а преписката
била върната в ОП „Общинска охрана” за издаване на акт за установяване на
административно нарушение по реда на чл.39, ал.3 от ЗАНН.
С писмо с изх.№18 ГР - 1704/3/ от 29.11.2018г. С. бил
поканен да се яви на 20.12.2018г. в ОП „Общинска охрана” – гр. Пловдив за
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение с №038736/20.12.2018г. от В.Й.П. – ***, за това, че на 03.10.2018г. лек
автомобил „Нисан“ с ДК. № ***е бил паркиран върху тротоара на ул. „Елиезер
Калев” срещу № 23 в гр. Пловдив, без разрешение от собственика на пътя или
администрацията. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.6, ал.2 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив. Тъй като на указаната дата жалбоподателят не се
явил актът бил съставен в негово отсъствие и изпратен с писмо с изх. № 18 ГР –
1704/4/ от 20.12.2018г. до кмета на община ***, посредством който АУАН бил
връчен на нарушителя на 26.12.2018г. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени
писмени възражения от М.Н.С..
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на М.Н.С., ЕГН:********** за нарушение на
чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив (приета с Решение №14, взето с протокол
№1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р. №415, Пр. №19 от 12.11.2018г.)
/НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства,
както и от гласните доказателства – показанията на свидетелката П.
/актосъставител/. Съдът намира за логични и непротиворечиви с останалия
доказателствен материал показанията на разпитаната в съдебно заседание
актосъставител В.Й.П., която описва обстановка идентична с така посочената в
АУАН и НП. Показанията й се кредитират изцяло тъй като са логични,
последователни, съответни на писмените доказателства и най-вече изхождат от
незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Поради това и казаното от нея
е достоверен източник на информация относно основния факт на доказване.
При така изложената по делото фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
След преценка на събраните доказателства съдът счита,
че не е допуснат съществен порок на административнонаказателния процес,
обосноваващ незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В
последното и в съставения АУАН осъщественото административно нарушение е
описано пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред и без да са
допуснати процесуални нарушения.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени обстоятелствата, при които е извършено то. АУАН е съставен от
компетентно лице упълномощено да съставя актове със Заповед 18OА823/27.04.2018г. и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган,
упълномощен да издава НП във връзка с констатирани нарушения със Заповед 18ОА418/06.03.2018г.,
в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалноправните и процесуални разпоредби.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установява, че М.Н.С. е
извършил нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, тъй като на посочените в акта
и постановлението дата е паркирал лек автомобил „Нисан“ с д.к. №***върху
тротоара на ул. „Елиезер Калев” срещу №23 в гр. Пловдив, без мястото да е било
определено от администрацията на пътя.
Съгласно чл.6, ал.1 от цитираната по-горе Наредба, се
допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, във всички останали случаи не се допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Видно е, че
с първата норма са отразени няколко основни изисквания за водачите, които
касаят престоя и паркирането на територията на гр. Пловдив в случаите, в които
е дадено разрешение от собствениците на пътя или администрацията, докато
втората алинея визира хипотеза на липса на каквото и да било разрешение за
престой и паркиране върху тротоарите. В случая в обжалваното НП е посочено, че М.С.
е паркирал процесното МПС върху тротоара, като изрично е отразено, че това е
извършено без разрешение от собственика на пътя или администрацията, т.е. този
тротоар не е определен за престой и паркиране по смисъла на чл.6, ал.1 от
Наредбата. Нарушението е било извършено виновно, като за неговата
съставомерност е без значение наличието на горепосочените обстоятелства,
доколкото същите са релевантни при обсъждане на евентуално неправомерно
паркиране върху тротоар, но в хипотезата на чл.6, ал.1 от Наредбата, тоест
тогава, когато тротоарът е бил определен за паркиране от администрацията.
Настоящият случай не е такъв. В тази насока да се направи положителен извод
спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от каквато и да
било субективна оценка и подкрепени напълно от писмените доказателства по
делото. Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване
направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че последните не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на
територията на Община Пловдив да не се осъществява паркиране на МПС на тротоар
без съответно разрешително.
С оглед на гореизложеното и доколкото жалбоподателят
не е представил данни, че към момента на извършване на нарушението не е
управлявал процесния лек автомобил и съгласно разпоредбата на чл.39, ал.2 от
НРСППППСТГП, съдът намира, че правилно е определен нарушителят. За нарушение на
чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП се санкционира лицето, което е паркирало МПС върху
тротоара извън случаите, в които това се допуска. И доколкото в случая се
установява, че автомобил „Нисан“ с д.к. №***е бил паркиран от жалбоподателя в
нарушение на установените за това правила, следва именно неговата отговорност
да бъде ангажирана.
Следва да се посочи, че АУАН е бил съставен в отсъствието
на нарушителя С. при коректно спазена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй
като още на 04.12.2018г. на жалбоподателя е била връчена покана с изх. № 18 ГР -
1704/3/ от 29.11.2018г. за явяване в 08:30 часа на 20.12.2018г. в ОП „Общинска
охрана” – гр. Пловдив и съставяне на АУАН, а видно от съдържанието на самия
акт, макар и попълнен предварително с необходимата информация, той все пак е
бил връчен на М.С. на 26.12.2018г. и то само защото той не се е явил на
указаната в поканата дата, като въпреки това жалбоподателят се е запознал с
него и му е била предоставена възможност да посочи възражения в срок. В тази
връзка следва да се има предвид, че целта на института на чл.40, ал.1 от ЗАНН –
присъствието на нарушителя при съставяне на АУАН е същият да се запознае със
съдържанието на акта и да изложи възражения, ако има такива, а не да наблюдава
фактическото изписване на акта, което единствено всъщност е станало в отсъствие
на жалбоподателя и то поради неявяването на последния пред органите на ОП
„Общинска охрана” – гр. Пловдив в указания ден и час от административния орган.
Относно възраженията свързани със законовите
разпоредби по чл.40, ал.3 и чл.43 от Наредбата съдът намира същите за напълно
неоснователни, тъй като е пределно ясно от прочита на горецитираните разпоредби,
че тази на чл.40 определя кой е органът издаващ наказателното постановление, а
чл.43, ал.3 е санкционната норма определяща вида и размера на наказанието.
Видно е от текстовете както на АУАН, така и на
атакуваното НП, че в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото,
датата, времето, начина на извършване на нарушението, нарушената правна и
санкционна норма и самоличността на извършителя. В тази връзка може по
категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя. Тоест
безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се
приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото
на защита на жалбоподателя.
При разглеждане въпроса за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (приета с
Решение №14, взето с протокол №1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р. №415, Пр.
№19 от 12.11.2018г.) /НРСППППСТГП/, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая е предвидено
наказание, без да се предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
В конкретния случай, според съдебния състав не следва
да се приеме случаят за маловажен, доколкото същият не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива
нарушения.
При извършената
служебната проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП №191 от 06.02.2019г. на
Заместник – кмет „Транспорт” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 18ОА418/06.03.2018г.
на Кмета на Община Пловдив, с което на М.
Н.С., ЕГН: ********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.
Пловдив (приета с Решение №14, взето с протокол №1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп.
с Р.№415, Пр. №19 от 12.11.2018г.) /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата
Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ