РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. С , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на двадесет и трети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело №
20205440100742 по описа за 2020 година
Ищецът К. А. Х. от с. К, общ. К е предявил срещу *** **** – С, представлявана от СМ
обективно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо
ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 572,42 лв. /размерът на иска
изменен в последното съдебно заседание/ на неосигурената безплатна храна за периода
20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в
размер на 120,60 лв. /размерът на иска изменен в последното съдебно заседание/, начислена
от първо число на месеца следващ съответния месец, за който се дължи левовата
равностойност на полагащата се храна до 31.07.2020 г.; - иск с правно основание чл. 181, ал.
3, изр.второ ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 77,48 лв. /размерът
на иска изменен в последното съдебно заседание/ на неосигурени ободряващи напитки за
положен нощен труд за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата в размер на 18,49 лв. /размерът на иска изменен в последното
съдебно заседание/, начислена от първо число на месеца следващ съответния месец, за който
се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 31.07.2020 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява
длъжността Старши полицай ВПА в 01 група Охрана на държавната граница в ГПУ М към
1
РДГП С, по месечни графици на 12-часови работни смени. През есенно- зимния сезон
полага труд при специфични условия - средноденонощни температури под +10 °С по данни
от Националния институт по метеорология и хидрология.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 изр. 1-во за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал. 3 от ЗМВР се
осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 -3 се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за
предоставянето им се определят с наредба /чл. 181, ал. 5 от ЗМВР./.
През периода от 15.05.2009 до момента ищецът работи е работил като старши полицай/ВПА
в група 01 ОДГ на Граничен полицейски участък - М към РДГП - С и е полагал труд при
средноденонощни температури под + 10 градуса, респ.над +30°С. Полаганият труд се
характеризира като специфичен съобразно разпоредбата на чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-
904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., която наредба е действала до
04.08.2020 г.,след което е изменена и е действаща към момента под друго заглавие.
Към настоящия момент липсват данни за започнала и приключила процедура за възлагане
на обществена поръчка за доставка на безплатна храна на служителите на МВР по чл. 2 от
Наредба № 8121 з-904 от 30 юли 2015 г. Съгласно разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. „До приключването на процедурите за възлагане на обществените
поръчки за доставка на безплатна храна по чл. 7 на служителите на МВР по чл. 2 от тази
наредба се осигурява левовата равностойност на полагащата им се безплатна храна.”.
Разпоредбата на чл. 181 ал.З, изр. 2 от ЗМВР предвижда, че на служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя със заповедна министъра
на вътрешните работи, а условията и редът за предоставянето се определят с Наредба №
8121з-904 от 30.07.2015 г. В чл. 10 от тази наредба е регламентирано, че ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Тази разпоредба, обаче, определя единствено
задължението за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да
предложи парична компенсация вместо напитки. Тя не освобождава от отговорност
работодателя в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, на
което кореспондира правото на служителя да получи ободряващи напитки. Целта на
предоставянето на ободряващи напитки - чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин
напитки, и други е да бъдат предоставени в точно определен момент - по време на нощно
дежурство, но тъй като те не са своевременно предоставени, към настоящия момент не може
да се предяви иск за реално изпълнение, което не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от
2
интерес, това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за
парично обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за
компенсаторно парично обезщетение, би довело до абсурдния резултат длъжникът/
работодател да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение и
ако се приеме, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без
последици, то това влиза в разрез с правовия ред. Счита, че размерът на паричното
обезщетение следва да се равнява на стойността на ободряващите напитки, които
служителят не е получил, за да бъде работоспособен при работа през нощта.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като недопустими, като смята, че ответникът не е надлежна страна и
като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възражението за липса на процесуална
легитимация за ответника е неоснователно, по следните съображения: Процесуалната
легитимация по предявените искове се обуславя от материалното право, следователно от
правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба. Това твърдение формулира
правния спор пред съда. Правният спор се индивидуализира чрез претендираното (или
отричано) от ищеца спорно право. Следователно, процесуалната легитимация следва
единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано в
петитума на исковата молба. В случая ищецът твърди в исковата молба, че РДГП – С е
носителят на задължението. За разлика от процесуалната, материалната легитимация е тази,
която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност, и по която
съдът дължи произнасяне със съдебното решение. Дали в действителност тези факти са
налице, е въпрос на материалноправна легитимация на страните, която се установява от
събраните по делото доказателства.
Ответникът признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената
длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени. Възразява, като твърди,
че за процесния период е действала Наредба № 8121 з- 904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда
на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от
22,00 до 06,00ч. (Наредбата), издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 от
ЗМВР. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, служителите на МВР, извършващи дейности,
свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят
поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР,
както и на директорите на Регионални дирекции "****". Заповедите се издават след
предварителни консултации с комитетите/групите по условия на труд и след писмено
съгласуване със звено "Ведомствена служба по трудова медицина" към Дирекция
"Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, след представени протоколи от
измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите
3
по условия на труд /чл. 4, ат. 2 от Наредбата/. Ищецът не е ангажират доказателства, от
които по безспорен начин да става ясно, че за процесния период е изпълнявал дейностите
почл. 2, т. 7 от Наредбата, с продължителност не по-малка от половината от установеното
работно време за деня по ЗМВР с изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от
Наредбата. В представената от ищеца служебна бележка не са посочени дните, за които се
полага безплатна храна, както и в какво количество е полагащата се храна и същата няма
доказателствена стойност относно периода, за който се дължи безплатна храна или левовата
й равностойност. Служителят претендира правото на безплатна храна във връзка с
възложени дейности - работа със специфичен характер и при специфични условия, но не е
представил доказателства, които да сочат, че е извършвал работа със специфичен характер и
при специфични условия на труд, а именно „при средноденонощни температури под +10 °С
и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология“. Не са
посочени и доказателства, които да удостоверяват, че средно денонощните температури за
процесния период са били под +10 °С и над +30 °С. Счита също, че правото на служителите
на безплатна храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същите да
се компенсират с пари - аргумент от чл. 6 от Наредбата (преди изменението от 04 Август
2020 г.), съгласно която безплатна храна за служителите на МВР. извършващи дейности,
свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в
натура. Целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните
дейности, които извършва и то в момента на извършване на работата, което изключва
възможността този целеви стимул да се компенсира с пари и то не към момента на
извършване на работата. Относно иска за заплащане на сумата от 120 лв., с правно
основание чл.181, ал.З, изр. второ от ЗМВР (представляващо обезщетение, равняващо се на
стойността на непредоставените от органа по назначаване ободряващи напитки за полагани
от ищеца нощни дежурства през период от 20.06.2017 г. до 31.07.2020 г.), счита, че
безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не натурално
възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се компенсират с
пари, в който смисъл има съдебна практика.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. С поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът не се представлява, в писмена молба от юр. К счита исковете за неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в
молбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в
4
процесния период и понастоящем в ГПУ - М при РДГП С на длъжност Старши полицай в 01
група Охрана на държавната граница.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно
изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода
20.06.2017 – 31.07.2020 г. е положил общо 159 смени при специфични условия – при
среднодневни температури под +10 °С и над +30 °С. Неосигурената храна за положен от
него труд със специфичен характер за същия период е на стойност 572,40 лв., а
ободряващите напитки са на стойност 120,60 лв.. Лихвата за забава върху стойността на
храната е 87,48 лв. и върху стойността на напитките е 18,49 лв.. Лихвата е начислена,
считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който са се полагали
безплатната храна и напитки до 31.07.2020 г..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е
съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е
оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 4 обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата
равностойност в размер на 572,40 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна за
периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 120,60 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за левовата
равностойност на полагаемата се безплатна храна, начислена за периода 01.11.2017 г. –
31.07.2020 г..
Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.второ ЗМВР за заплащане на левовата
равностойност в размер на 77,48 лв. на неосигурените ободряващи напитки за положен
нощен труд за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18,49 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за левовата равностойност на
ободряващите напитки, начислена за периода 01.11.2017 г. – 31.07.2020 г..
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се храна:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, редакция ДВ бр. 97/2017 г. за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
– 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00
ч., се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на доволствията и условията и реда за
предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. На
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен
характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., Обн. ДВ. бр. 62 от 14 Август 2015 г., изм. и
доп. ДВ. бр. 21 от 9 Март 2018 г., Издадена от министъра на вътрешните работи, а въз
основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед № 8121з-
693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде осигурявана
безплатна храна в натура при работа при специфични условия.
В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. изчерпателно са изброени дейностите,
определени за специфични. В т. 7 са предвидени и дейности, извършвани при
средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Научния институт по
метеорология и хидрология към БАН.
Няма спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал
специфични дейности, предвидени в чл. 2, т. 7 от Наредбата.
Целта на представяне на предпазна храна е тя да бъде предоставена на съответния служител
по време на нощното дежурство. Безспорно се установи от експертизата, че ответникът не е
осигурил на ищеца такава безплатна храна в натура през процесния период. Именно поради
непредоставянето на дължимата предпазна храна, а за ищеца липсва интерес от реално
изпълнение и такова не може да бъде осигурено, то задължението от натурално се
трансформира в задължение за компенсаторно обезщетение. Липсата на възможност както
за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в каквато насока са
възраженията на ответника, би довело до резултат длъжникът от собственото си
неизпълнение да се освободи от изпълнението на неговото задължение. /Подобни
съображения са изложени от СмОС в решение № 20234/15.07.2020 г. по в.гр.д. № 249/2020
г./.
Както се установи от заключението по СИЕ левовата равностойност на полагаемата се храна
6
за процесния период е в размер на 572,40 лв. за общо 159 смени труд със специфичен
характер. Ответникът не ангажира доказателства левовата равностойност на полагаемата се
безплатна храна на ищеца да му е платена.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца левовата равностойност на
полагаемата се, но непредоставена храна в натура в процесния период, в размер на 572,40
лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 21.08.2020 г. до окончателното
заплащане на задължението. Основателен е и искът за лихви в предявения период и размер.
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки:
В чл. 9, ал. 1 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г.,
редакция ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.
е предвидено, че по време на полагане на нощен труд
от 22,00 до 06,00 ч. на служителите на МВР се осигуряват
ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи
кофеин напитки, и други.
Същата разпоредба е изменена с ДВ бр. 69 от 2020 г. ,
в сила от 4.08.2020 г. и гласи, че на служителите на МВР,
на които по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 6,00 ч.
се полагат ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни
и съдържащи кофеин напитки, се осигурява тяхната левова равностойност.
В случая ответникът не представя доказателства да е осигурил
ободряващите напитки на ищеца по време на полаганите от него нощни смени.
По изложените по –горе съображения за полагаемата се храна съдът счита и искът за
левовата равностойност на напитките също за основателен, както и акцесорният му иск за
лихва за забава.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на адв. С
в размер на 700 лв., видно от договора за правна защита и съдействие и платежноот
нареждане. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с
оглед материалния интерес по делото и предвид предявените общо 4 кумулативно
съединени искове и проведените 5 съдебни заседания не е прекомерен и е в минималните
размери и следва да му бъде присъдено, пропорционално на уважената част от исковете. Ще
следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв..
С оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по сметка
на РС С сумата от 320 лв., от която 200 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
7
Мотивиран от изложените съображения Сският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „****“, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявана от комисар СМ на основание чл. 181, ал. 3, изр. първо ЗМВР да заплати на
К. А. Х., ЕГН **********, от с. К, общ. К, сумата от 572,40 лв., представляваща левовата
равностойност на полагаема безплатна храна за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на възнаграждението.
ОСЪЖДА *** „****“, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявана от комисар СМ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на К. А. Х., ЕГН
**********, от с. К, общ. К, сумата от 120,60 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемата безплатна храна,
считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който е полагаема храната,
до 31.07.2020 г..
ОСЪЖДА *** „****“, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявана от комисар СМ на основание чл. 181, ал. 3, изр. второ ЗМВР да заплати на
К. А. Х., ЕГН **********, от с. К, общ. К, сумата от 87,48 лв., представляваща левовата
равностойност на полагаеми ободряващи напитки за периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020 г. – датата на подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението.
ОСЪЖДА *** „****“, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявана от комисар СМ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на К. А. Х., ЕГН
**********, от с. К, общ. К сумата от 18,49 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемите ободряващи
напитки, считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който е полагаема
храната, до 31.07.2020 г..
ОСЪЖДА *** „****“, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявана от комисар СМ да заплати на К. А. Х., ЕГН **********, от с. К, общ. К,
сумата от 700 лева за направените деловодните разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА *** „****“, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявана от комисар СМ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС С
сумата от 320 лв., от която 200 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо
8
лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. С на посочения в исковата
молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
9