РЕШЕНИЕ
№
1850
гр.Русе, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XII гр.
състав, в публично заседание на 08 октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВАВЕЛИКОВА
при секретаря Светла
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2242 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.Г.М. твърди, че на че
на 16.10.2007 г. сключил с „Банка ДСК" ЕАД – ФЦ Русе Договор №
5346/16.10.2007 г. за ипотечен кредит за покупка на жилищен имот, за сумата от
22 000 евро, със срок на издължаване 360 месеца, който щял да бъде погасяван на
равни месечни вноски, съгласно погасителен план, при лихва, формирана от базов
лихвен процент, определян периодично от Кредитора, който към момента на
сключване на договора бил 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 2,46
процентни пункта или лихвеният процент по кредита бил в размер на 6,65 %.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски била договорена на 4-то число
от месеца. Първоначалната месечна вноска съгласно погасителния план била в
размер на 141,23 евро. С Кредитора било договорено, че стандартната надбавка
можела да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют", Приложение 2 към
договора. На 15.11.2007 г. лихвеният процент бил намален с отстъпка в размер на
0,5 % поради изпълнени условия по програма
„ДСК Уют" от 6,65 % на 6,15 % и месечната вноска била променена от
141,23 евро на 133,55 евро, считано от 04.01.2008 г. Почти през целия период на
погасяване на кредита ищеца се възползвал от преференциалния лихвен процент по
програма „ДСК Уют", с изключение на периода: от 04.09.2010 г. лихвеният
процент бил променен от 6,65 % на 7,15 %, поради нарушени условия по програма
„ДСК Уют" и месечната вноска била променена от 140,58 евро на 147,45 евро,
считано от 04.10.2010 г. От 04.10.2010 г. лихвеният процент бил променен от
7,15 % на 6,65 % поради изпълнени условия по програма „ДСК Уют" и
месечната вноска била променена от 147,45 евро на 140,58 евро, считано от
04.11.2010 г. На 09.05.2011 г. лихвеният процент бил променен от 6,65 % на 7,15
%, поради нарушени условия по програма
„ДСК Уют" и месечната вноска била променена от 140,59 евро на
147,40 евро, считано от 04.07.2011 г. На 04.07.2011 г. лихвеният процент бил
променен от 7,15 % на 6,65 % поради изпълнени условия по програма „ДСК
Уют" и месечната вноска била променена от 147,40 евро на 140,66 евро,
считано от 04.08.2011 г. На 03.04.2014 г. лихвеният процент бил променен от
6,65 % на 7,15 %, поради нарушени условия по програма „ДСК Уют" и
месечната вноска била променена от 140,66 евро на 99,81 евро, считано от
04.05.2014 г. На 04.10.2014 г. лихвеният процент е бил променен от 7,15% на
6,65% поради изпълнени условия по програма „ДСК Уют" и месечната вноска е
променена от 99,81 евро на 95,62 евро, считано от 04.11.2014 г. На 04.11.2017
г. лихвеният процент бил променен от 6,65 % на 7,15 %, поради нарушени условия
по програма „ДСК Уют" и месечната вноска била променена от 95,62 евро на
99,39 евро, считано от 04.12.2017 г. На 04.12.2017 г. лихвеният процент бил
променен от 7,15 % на 6,65 % поради изпълнени условия по програма „ДСК
Уют" и месечната вноска е била променена от 99,39 евро на 95,63 евро,
считано от 04.01.2018 г.
На 21.10.2008 г. лихвеният
процент бил променен от 6,15 % на 6,65 %, поради промяна на БЛП от 4,19 % на
4,69 % на основание Решение на КУАП и месечната вноска била променена от 133,55
евро на 140,58 евро, считано от 04.12.2008 г. Размерът на лихвата по кредита
била договорена в чл. 7 от Договора за ипотечен кредит. В него било записано
още, че промяната на лихвата от Банката била задължителна за страните, като
тази промяната на лихвения процент по кредита била регламентирана и в Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на „Банка ДСК" ЕАД, в чл.
25.3, съгласно който кредиторът имал право едностранно да променя базовия
лихвен процент и таксите, за което уведомявал кредитополучателя по подходящ
начин.", когато било налице изменение от поне 1 % на месец на стойностите
на LEONIA, EURIBOR и LIBOR. Банка ДСК" ЕАД увеличила месечната вноска на
ищеца от 133,55 евро на 140,58 евро, считано от 04.12.2008 г. а лихвеният
процент бил променен от 6,15 % на 6,65 %, поради промяна на БЛП от 4,19 % на
4,69 % на основание Решение на КУАП.
Ищецът продължил да заплаща
новите погасителни вноски по кредита, за да избегна изпадането на кредита в
просрочие. Погасил частично и предсрочно горепосочения договор за ипотечен
кредит, като на 22.03.2013 г. внесъл по него сумата от 6 000 евро и бил
изготвен нов погасителен план, като без негово съгласие, било променено
съотношението между главница и лихва по погасителните вноски, срокът на кредита
бил запазен същия, а погасителната вноска била намалена на 98,37 евро.
Главницата по кредита била променена на 14 274,71 евро.
Счита, че чл. 7 от Договор за ипотечен кредит
№ 5346/16.10.2007 г. и чл. 25, т. 3 от Общите условия за предоставяне на
ипотечни кредити на „Банка ДСК" ЕАД, в които била предвидена възможност
кредитодателят едностранно да променя лихвите по договора, като това изменение
ставало незабавно задължително за страните, включително и при увеличаване на
същите, били в противоречие с чл. 58, ал.1, т.2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, чл.143,
т.10 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП и клаузите уреждащи тази възможност били нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, като неравноправни такива, и не
създавали задължения за страните.
На 18.07.2018 г. ищецът изцяло
погасил задължението си по процесния договор и прекратил договорните си отношения
с „Банка ДСК” ЕАД.
Счита, че предвид неравноправния характер на
разпоредбите на чл. 7 от договора и на т. 25.3. от Общите условия към него,
т.к. същите не обвързвали потребителите със задължение за заплащане на
едностранно увеличените от банката лихви, с Решение на КУАП от 21.10.2008 г, с
което лихвеният процент бил променен от 6,15% на 6,65%, поради промяна на БЛП
от 4,19 % на 4,69 % и месечната вноска е била променена от 133,55 евро на
140,58 евро, считано от 04.12.2008 г, като този размер на лихвата по кредита се
прилагал от Банката до прекратяване на
договора за ипотечен кредит на 18.07.2018 г. Намира, че е налице разликата
между действително уговорената първоначално и реално платената цена на
финансовия ресурс била заплатена без правно основание, тъй като плащането било
извършено при неспазване на постигнатата договореност за определяне на
лихвените нива и същевременно се основавала на нищожни клаузи, които
противоречали на посочени разпоредби от Закона за защита на потребителите и
били неравноправни, с което счита, че за периода от 18.04.2014 г. до 18.07.2018
г. платил на ответника, без основание, сумата от 1000 лв., като счита, че
следва да му бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Иска да бъде осъден ответника, да
му заплати сумата от 1000 лв., представляваща сбор от платени без основание
лихви по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 14.02.2008 г., за периода от
19.04.2014 г. до 18.07.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
19.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба
ответникът Банка ДСК" ЕАД счита, че иска е неоснователен.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 16.10.2007 г. страните по
делото сключили Договор № 5346 за ипотечен кредит, за сумата от 22 000 евро,
със срок на издължаване 360 месеца, който щял да бъде погасяван на равни
месечни вноски, съгласно погасителен план,
Размерът на лихвата по кредита
била договорена в чл. 7 от Договора за ипотечен кредит. В него било записано,
че кредитополучателят заплащал формирана на базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка , която можела да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют", Приложение 2 към договора. Базовият лихвен процент се определял
периодично от кредитора. Към датата на сключване на настоящия договор базовия
лихвен процент бил 4.19%, стандартна надбавка – в размер на 2.46 % или общо
6.65%.
Съгласно чл.25.3 от ОУ на банката за предоставяне на ипотечни
кредити, кредиторът имал право едностранно да променя базовия лихвен процент и
таксите, за което уведомявал кредитополучателя по подходящ начин, като
промяната можела да бъде извършена при наличие на едно от седемте условия,
първото от което било изменение от поне 1 % на месец на стойностите на LEONIA,
EURIBOR и LIBOR.
Съгласно заключенията на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, приложимата лихва по процесния
Договор за ипотечен кредит към момента на неговото сключване била 6,65%,
формирана от БЛП на „Банка ДСК" за ипотечни кредити в евро в размер на
4,19% и приложима стандартна лихвена надбавка към БЛП в размер на 2,4 %. За периода на действие на процесния Договор за
кредит имало отделни времеви интервали, през които имало намаление с 0,5 % в
размера на първоначално договорената приложима стандартна надбавка към БЛП За
периода на действие на процесния договор 23.10.2007 г. до 18.07.201 8г.
стойността на БЛП се променила един път в посока увеличение с 0,5 процентни
пункта и считано от 21.10.2008 г. до 18.07.2018г. същата е станала в размер на
4,69% . Размерът на събраните лихви по Договора за периода 16.10.2007г. -
18.07.2018г. била 12 259,83 евро. Размерът на дължимата лихва по процесния
Договор, съгласно първоначално договорените условия за периода на неговото
действие 23.10.2007 г.-18.07.2018 г. при първоначално договорен лихвен процент
в размер на 6,65% и при отчитане на времевите интервали, в които действително е
била приложена лихвената отстъпка по Програма „ДСК Уют" следва да е - 11
524,48 евро. Разликата между размера на вноските съгласно първоначално
договорения приложим лихвен процент по Договор за ипотечен кредит №5346 от
16.10.2007 г. при отчитане на времевите интервали с лихвена отстъпка по
Програма „ДСК Уют" и реално платените погасителни вноски, съгласно
приложената от „Банка ДСК"ЕАД лихва по кредита изолирано за периода
19.04.2014г. - 18.07.2018г. без да се отчитало надвнесената сума за предходния
период от датата на усвояване на кредита 23.10.2007г. до 19.04.2014г. следвало
да биде отрицателна величина и била в размер на -190,31евро, от което следва че
нямало надвнесени суми, а само дължими такива. Разликата между размера на
вноските съгласно първоначално договорения приложим лихвен процент по Договор
за ипотечен кредит №5346 от 16.10.2007г. при отчитане на времевите интервали с
лихвена отстъпка по Програма „ДСК Уют" и реално платените погасителни вноски,
съгласно приложената от „Банка ДСК"ЕАД лихва по кредита за периода
19.04.2014г. - 18.07.2018г., но след като се отчетели надвнесените суми за
предходния период от датата на усвояване на кредита 23.10.2007г. до
19.04.2014г. следвало да е в размер на 735,35евро.
Процесният кредит бил усвоен от ищеца на 23.10.2007г.
чрез превод в размер на 22 000 евро и основание „М.Г.М." от страна на
„Банка ДСК"ЕАД от кредитната сметка на ищеца по разплащателна сметка с
титуляр Мариела Иванова Маринова-Петрова. За срока на действие на процесния
Договор за ипотечен кредит №5346 от 16.10.2007г. били извършени промени в
стойността на лихвения процент както следва: 5 времеви интервала с понижение в
стойността на първоначално договорения лихвен процент с 0,5 % поради изпълнение
на условията по Програма „ДСК Уют".; еднократно увеличение в стойността първоначално
договорения лихвен процент с 0,5 % поради увеличение в стойността на БЛП от
4,19 % на 4,69 %.; 4 пъти отпадала преференцията по Програма „ДСК Уют",
представляваща лихвена отстъпка в размер на 0,5 %. Разликата между размера на
вноските съгласно първоначално договорения приложим лихвен процент по Договор
за ипотечен кредит №5346 от 16.10.2007 г. при отчитане на времевите интервали с
лихвена отстъпка по Програма „ДСК Уют" и реално платените погасителни
вноски, съгласно приложената от „Банка ДСК"ЕАД лихва по кредита изолирано
за периода 19.04.2014 г. - 18.07.2018 г. без да се отчитала надвнесената сума
за предходния период от датата на усвояване на кредита 23.10.2007 г. до
19.04,2014 г. била отрицателна величина в размер на -190,31 евро, от което
следвало че нямало надвнесени суми, а само дължими. Разликата между размера на
вноските съгласно първоначално договорения приложим лихвен процент по Договор
за ипотечен кредит №5346 от 16.10.2007 г. при отчитане на времевите интервали с
лихвена отстъпка по Програма „ДСК Уют" и реално платените погасителни
вноски, съгласно приложената от „Банка ДСК"ЕАД лихва по кредита за периода
19.04.2014 г. - 18.07.2018 г., но след като се отчитали надвнесените суми за
предходния период от датата на усвояване на кредита 23.10.2007г. до
19.04.2014г. следвало да е в размер на 735,35евро и същата била в следствие от промяната на БЛП
на 21.10.2008 г. Стойността
на лихвата, заплатена в повече от ищеца за периода от 19.04.2014 г. до 18.07.2018
г. вкл., като се преценявала лихвата по кредита в размер на 6,15% (6,65%) и 6,65%
(7,15%),като се съобразели направените предсрочни погашения през периода, без
да се отчитала заплатената главница при изплащане на задълженията по
договора за кредит била в
размер на 191,61 евро. Действително заплатената от ищеца лихва за периода при
лихвени проценти 6,65 % и 7,15 % била в размер на 3 740.29 евро. При лихвени
проценти в размер на 6,15 % и 6,65 дължимия размер на същата за периода
следвало да бъде 3 548.68 евро.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предмет на иска е неоснователното
обогатяване на ответника със сумата 1000 лв., представляваща сбор от недължимо
платени лихви по договор за ипотечен кредит, вследствие на промяна /увеличение/
на променливата компонента /БЛП/, формираща годишния лихвен процент, по време
на действие на договора. Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от
активно процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от
предявяването му
Съгласно легалната дефиниция на
понятието "потребител" по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
"потребител" е всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко ФЛ, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. В случая ищецът- кредитополучател,
сключвайки процесния договор за банков кредит, ползва финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Според легалната дефиниция в § 13, т. 12,
б.”б” от ДР на ЗЗП понятието „финансова услуга” съставлява всяка услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, включително и отпускане на кредит,
в това число и на кредит, обезпечен с ипотека, т.е. цитираният закон намира
приложение и в настоящия случай.
Регламентацията на договора за
банков кредит се съдържа в ТЗ и в ЗКИ. Договорът за банков кредит е по
дефиниция възмезден, което означава, че кредитополучателят заплаща
възнаграждение за предоставената му възможност да ползва отпуснатите му
средства за определен период под формата на възнаградителна лихва. Процесният
договор за банков кредит е сключен на 16.10.2007 год., т.е. при действието на ЗКИ. Според чл. 58
от него при
отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента
своите условия по кредитите, които съдържат най-малко:1. данни за общите
разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора
за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да
се изменят;2. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита;3. допълнителните задължения, свързани с
разплащанията;4. условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита,
като разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за
кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване.
С процесния договор за банков
кредит и в чл. 7 от същия страните са уговорили не фиксиран годишен лихвен
процент, а плаваща лихва в размер на БЛП на банката, като към датата на
сключването му БЛП на банката за жилищни кредити в размер на 4.19%, стандартна
надбавка – в размер на 2.46 % или общо 6.65%.годишно. Законът допуска
предоставянето на банков кредит срещу уговорка за плаваща лихва, като
императивно предвижда, че при отпускане на кредит банката предоставя безплатно
и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат
прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са
пропорционална част от годишния лихвен процент, както и критериите за
определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган.
Оспоренаната клауза на чл.25, т.3
от ОУ към договора за кредит предвижда,
че кредиторът имал право едностранно да променя базовия лихвен процент и
таксите, за което уведомявал кредитополучателя по подходящ начин, като
промяната можела да бъде извършена при наличие на едно от седемте условия,
първото от което било изменение от поне 1 % на месец на стойностите на LEONIA,
EURIBOR и LIBOR.. Безспорно се установи, че по време на действие на процесния
договор за банков кредит, се е променял /увеличавал/ БЛП на банката за жилищни
кредити, като е достигнал стойност от 4,69% %, при такава към момента на
сключване на договора от 4,19% %.
В нарушение на императивната
норма на чл. 58 от ЗКИ оспорената клауза на чл.25т.3 от ОУ към договора не
съдържа изрично посочване на метода за изчисляване на лихвата, поради което е
нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие на закона -
на императивната норма на чл. 58 от ЗКИ.
Липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина
на формиране на едностранно променената лихва, която прави по- горе посочената
клауза нищожна. Приемането от банката на Методика за определяне на БЛП и
изброените в тях променливи показатели, в зависимост от които се определя БЛП,
са факти извън съдържанието на процесния договор за банков кредит и като
такива- невключени в постигнатото между страните по делото съгласие.
На следващо място съдът приема,
че оспорената клауза на чл. 25.3 от ОУ на договора за кредит, предвиждаща
възможност банката едностранно да изменя базовия лихвен процент, при
неформулирането по ясен и разбираем за клиентите начин, и при неустановен ясен
механизъм за това, и при непредвидена възможност за кредитополучателя да се
откаже безусловно от договора за кредит, накърнява добрите нрави, в случая
добрите търговски нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и като такава
е нищожна клауза, която не поражда правно действие между страните по договора,
доколкото противоречи на принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на
всеки признат от правото интерес. В тази връзка атакуваната клауза, която дава
възможност на банката едностранно да изменя размера на БЛП, като промяната на
лихвата от банка е задължителна за страните, при положение, че
кредитополучателят не може да се откаже от договора, безспорно е несъвместима с
принципа на справедливост, равнопоставеност на страните в облигационната връзка
и отчитане на всеки признат от правото интерес на всяка една от страните по
сделката, поради което е нищожна поради накърняване на добрите търговски нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. С тази клауза, е предвидено, че само
от субективната преценка на банката зависи дали да упражни правото си
едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски при промяна на
БЛП в посока на неговото намаляване, не е гарантиран принципа на реципрочност,
т.е. не е предвидена сигурна възможност и кредитополучателят да се ползва при
намаляване на посочените условие от
договорната плаваща лихва, с което клаузата нарушава и принципа за
справедливост, поради което се явява нищожна, поради накърняване на добрите
търговски нрави.
В процесния случай едностранното
увеличение от банката на БЛП е довело до завишаване на крайната цена на кредита
в сравнение с цената му, която е била определена при сключването на договора.
Установява се, че в разглежданият случай банката по своя преценка е увеличила
БЛП, а оттам и договорната лихва. Не се представиха доказателства банката да е
уведомила за промяната /увеличението/ на БЛП кредитополучателя, считано от
датата на промяната. Това недобросъвестно поведение на кредитора е създало
невярна представа у длъжника и е възпрепятствана възможността той да прецени
дали да погаси предсрочно задължението си при тенденция за бъдещо увеличаване
на размера на дълга.
Според чл. 143, т. 10 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата
на чл.146, ал.1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни.
Разпоредбата на чл.144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП въвежда изключение от правилото на
чл. 143, т. 10 от закона, но то не следва да се приложи в случая, тъй като тази
разпоредба е в сила от 25.07.2014 год.
Една от основните, визирани в чл.
1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП цели на същия е защитата на икономическите интереси на
потребителите. Следователно основателната причина за едностранното изменение на
лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно посочена в договора. Това
следва от изричното правило на чл.147, ал.1 от ЗЗП. Базовият лихвен процент се
определя на базата на методология, за съдържанието на която не бяха представени
доказателства да е уведомяван кредитополучателя под каквато и да било форма при
сключването му.
Налага се извод, че уговорените в
договора условия за дължимите лихви, тълкувани на основание чл. 147, ал. 2 от
ЗЗП по благоприятен за потребителя начин, води до обратния извод спрямо
действията на ответника.
Освен яснота на договорките,
законът предвижда и други изисквания към клаузата за изменение на лихвения
процент при потребителските договори. Те са общоважими за подобни сделки и се
уреждат от ЗЗП. Банките определят условията на договорите за кредит най- често
чрез препращане към общи условия или с подписване на типови договори, което
означава, че уговарят неиндивидуално определени клаузи по смисъла на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП. Поради това и банката трябва да проведе пълно доказване, че
преговори върху съдържанието на клаузата за изменение на лихвата е имало (чл.
146, ал. 4 от ЗЗП). Такива доказателства по делото въобще не са ангажирани.
Нищожността на тези договорни
клаузи и едностранното изменение на базовия лихвения процент по договора чрез
тяхното увеличаване, води до извода, че със заплащането на по- високи лихви по
кредита, ответникът е получил парични суми при начална липса на основание, с
които неоснователно се е обогатил. Първоначално договорената лихва е
приложимата за целия период на погасяване на кредита и само тя е дължима от
ищеца. Надвнесената сума е платена от него без основание и банката трябва да
бъде осъдена да му я върне. Съгласно заключението на вещото лице тя е в размер
на 191,61евро /374.76 лв./ за периода от 19.04.2014 г. до 18.07.2018 г., Тази парична сума ответната банка е получила без
основание, поради което с нея неоснователно се е обогатила и следва да я върне
на ищеца – кредитополучател, поради което предявения иск следва да се уважи до
този размер 374.76 лв. , а над него да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
предвид уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 262.33
лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът
дължи на ответника сумата от 312.62 / 200лв.- депозит за експертиза и 300 лв.-
юрисконсулско възнаграждение определена на основание чл.78, ал.8 от ГПК/, т.е.
по компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 50.29 лв. разноски за
производството.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление адрес: гр.София,
ул."Московска" № 19, да заплати на М.Г.М., ЕГН:********** ***, сумата
374.76 лв., представляваща сбор от недължимо платена лихва по Договор №
5346/16.10.2007 г. за ипотечен кредит за периода от 19.04.2014 г. до 18.07.2018
г., ведно със законната лихва от 19.04.2019 г. до окончателното и изплащане,
ОСЪЖДА М.Г.М.,
ЕГН:********** *** да заплати на Банка ДСК" ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление адрес: гр.София, ул."Московска" №
19, сумата от 50.29 лв. разноски по
компенсация за производството.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: