№ 792
гр. Варна, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110201438 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д. Г. Г. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Сочи, се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи.
Обвинението не е доказано, НП е необосновано. Иска се отмяна на НП.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество моли съда да отмени НП като поддържа основанията за отмяната му,
изложени с въззивната жалба. Счита, че не са изпълнени изискванията за законосъобразно
задържане на лицето. Предписанието за изследване не е било изпълнено по независещи от
жалбоподателя причини. Жалбоподателя е имал нужда от оказване на спешна медицинска
помощ, като релевантните за даване на кръв факти не са били отчетени при определяне на
срока за даване на кръвна проба от 45 минути. Никъде не е посочено, че е отказал да даде
кръвна проба. Напротив – сам е пожелал такова изследване, което е вписано в талона.
Липсва подпис, че е отказал кръвен тест. На практика жалбоподателят въобще не е бил
отвеждан за даване на кръвна проба, а само формално е бил приканен да даде такава. При
липсата на надлежно документално оформяне на отказ, не е налице такъв. В контекста на
задържането на въззивника, се налага единствен извод, че той е бил лишен от възможността
да изпълни предписанието за медицинско изследване. Преди издаване на НП наказващия
орган не е изяснил дали е въззивникът се е явил за изследване в МБАЛ Варна, както и дали е
налице отказ от изследване. Неизяснявайки горното, наказващият орган е нарушил чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. В издадения АУАН неправомерно е отразено, че въззивникът освен отказ
да бъде тестван с техническо средство , не е изпълнил и предписание за вземане на
1
биологична проба. Иска отмяна на наказателното постановление и претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по
съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 04.01.2023г. , през нощта, служители на 03 РУ ОДМВР Варна, сред които св. В.
и св. Д., по сигнал за битов инцидент между мъж и жена, посетили адрес в гр. Варна,
жк.“Младост“, пред бл.112.
За времето , през което се придвижвали до мястото на инцидента, служителите на
ОДСМВР Врана получили информация, че мъжът е тръгнал от мястото с л.а. „Пежо“ комби,
сиво на цвят.
Достигайки до мястото, те възприели автомобила „Пежо“, със запален двигател, в
който седял въззивникът Г..
С полицейския автомобил св. В. и св. Д. преминали покрай автомобила на
въззивника Г., при което той потеглил , завивайки наляво към кръстовището на бул. „Цар
Освободител“ и ул. „В. Чекаларов“. Св. В. и св. Д. последвали автомобила на въззивника,
при което той преминал на червен сигнал на светофарната уредба на бул. „Република“.
С включени сигнални светлини и звук на автомобила, св. В. и св. Д. продължили да
следват въззивника Г..
Той завил вляво на кръстовището на бул. „Република“ и бул. „Цар Освободител“,
като накрая спрял на паркинга под магазин „Кауфланд“.
Св. В. и св. Д. възприели, че въззивника Герогиев целия е в кръв. След като му
поискали документите, въззивникът Г. им споделил, че е пиян.
Св. В. и св. Д. поискали съдействие от екип на КАТ ПП ОДМВР Варна, като на
място пристигнал екип на КАТ ПП, в състава на който влизал св. С..
На място св. С. възприел отказът на въззивника Г. да бъде изпробван за наличие на
алкохол в кръвта посредством техническо средство, след което били издадени съответните
документи.
Св. В. и св. Д. отвели въззивника Г. в МБАЛ „Св. Анна“, където въззивникът се
държал грубо и арогантно. Няколко пъти бил питан дали ще даде кръв за изследване, като
отказвал, но същевременно вписал , че желае да даде кръвна проба. През цялото време се
държал грубо и арогантно, крещял, блъскал, мажел с кръв бюрото, където се съставяли
официалните документи.
Състоянието на ръката му било лошо- раната кървяла, при което му била оказана
медицинска помощ.
След отказа на въззивника Г. да даде кръв за изследване, той бил отведен в сградата
на 03 РЕУ ОДМВР Варна, където продължил да се държи лошо- изцапал с кръв килията и
2
перваза на решетките, разкъсал конците на раната си и това наложило отново да бъде воден
до Спешен център.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на
нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДП. Въззивникът подписал акта при
липса на възражения.
На 09.03.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Отказът на въззивника да бъде изпробван посредством техническо
средство бил квалифициран като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. На осн. чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
писмените доказателства, приложени по административно наказателната преписка, както и
показанията на св. В., св. Д. и св. С., депозирани в хода на съдебното следствие.
Показанията на св. В., св. Д. и св. С. са такива на свидетели – очевидци, които
пряко са възприели отказа на въззивника Г. да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества посредством Алотест Дрегер.
Св. В. и св. Д. са преки очевидци на отказа на въззивника Герогиев да даде кръв за
изследване в МБАЛ „св. Анна“, както и на цялостното му поведение от момента на
установяването му в автомобила в жк.“Младост“ , до момента на последващото му
отвеждане в МБАЛ „Св. Анна“, след отказа да даде кръв за изследване и задържането му в
сградата на 03 РУ ОДМВР Варна.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по
делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство,
в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; талон за медицинско изследване; докладна записка Р-
130-040123 и т.н.
Следва да се отбележи и, че при съставяне на АУАН , а и впоследствие въззивникът
не е възразил срещу нито една от констатациите на проверяващите полицейски служители.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
3
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като е посочил правилна правна квалификация.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по
вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като
същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и поддържани в
съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Сочи, се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Заповедта на МВР е
подписана от Бойко Рашков, който от 02.08.2022г. не изпълнява въпросната длъжност.
Съдът не констатира основателност на възражението. Заповед № 812з-1632 от
02.12.2021г. изхожда от Министерство на вътрешните работи и не е издадена персонално от
Министъра на вътрешните работи, поради което същата е в сила, без да се налага всеки
следващ министър да я преподписва. Със същата заповед са делегирани правомощията по
осъществяване на контрол по спазване на ЗДП и в този смисъл АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
Счита се, че обвинението не е доказано, а НП е необосновано.
Съдът, изхождайки от цялостния анализ на всички събрани по делото доказателства
намери, че от тях се установява еднозначно и безпротиворечиво именно фактическата
обстановка, твърдяна от наказващия орган.
По делото са налице показанията на трима свидетели- очевидци, които пряко са
възприели отказа на въззивника както да бъде тестван с техническо средство, така и
впоследствие- да даде кръв за изследване. Показанията на свидетелите кореспондират със
събраните писмени доказателства по делото в цялост. При така установените по безспорен
начин факти, правилно е било прието, че е осъществен състав на нарушение, което следва да
бъде санкционирано по ЗДП.
Въззивникът счита още, че не са изпълнени изискванията за законосъобразно
задържане на лицето. Предписанието за изследване не е било изпълнено по независещи от
жалбоподателя причини. Жалбоподателя е имал нужда от оказване на спешна медицинска
помощ, като релевантните за даване на кръв факти не са били отчетени при определяне на
срока за даване на кръвна проба от 45 минути.
По така наведените възражения съдът намира за нужно да отбележи на първо място,
че законността на задържането на лицето няма никакво отношение към конкретния казус.
Такава законност следва да бъде оспорена в отделно производство, което не е от
4
компетенцията на ВРС. По отношение на нуждата от спешна медицинска помощ и отчитане
на релевантните за даване на кръв факти, съдът намери, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че лицето е било отведено в МБАЛ „Св. Анна“ в рамките на
указаното време за изследване. Единствено поведението на въззивника Г. и многократно
формулирания от него отказ да даде кръв за изследване са станали причина , в рамките на
указаните в талона 45 минути, кръв за изследване да не бъде взета. В този смисъл и не е
налице обстоятелства, препятствало възможността на въззивника Г. да даде кръв за
изследване в рамките на указаното време в талона.
Сочи се, че никъде не е посочено, че въззивникът е отказал да даде кръвна проба.
Напротив – сам е пожелал това изследване, което е вписано в талона. Липсва подпис, че е
отказал кръвен тест. На практика жалбоподателят въобще не е бил отвеждан за даване на
кръвна проба, а само формално е бил приканен да даде такава. При липсата на надлежно
документално оформяне на отказ, не е налице такъв. В контекста на задържането на
въззивинка, се налага единствен извод, че той е бил лишен от възможността да изпълни
предписанието за медицинско изследване.
Съдът не възприема горната позиция, доколкото отказът на въззивника да даде кръв
за изследване по безспорен и категоричен начин се установява посредством разпита на
свидетелите – очевидци и отразеното в приложената по административно наказателната
преписка докладна записка. Заявявайки писмено желание да даде кръв, въззивникът на
практика, посредством думите и действията си е обективирал противното желание, което е
било възприето от св. В. и св. Д.. Така, писмено заявеното от въззивника се преценява от
съда единствено като целящо да осуети впоследствие ангажирането на
административнонаказателната му отговорност.
Сочи се , че преди издаване на НП наказващия орган не е изяснил дали е
въззивникът се е явил за изследване в МБАЛ Варна, както и дали е налице отказ от
изследване. Неизяснявайки горното, наказващият орган е нарушил чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът намери, че от страна на наказващия орган са били преценени наличните по
делото категорични доказателства относно това, че въззивникът се е явил за изследване в
МБАЛ Варна, където отказал да бъде изследван. В насока да установи този факт е
приложената докладна, в която са намерили отражение тези факти. В този смисъл и е
изпълнено изискването за произнасяне на преписката при преценка на всички доказателства
по нея, като в съдържанието на НП се съдържа описание на обстоятелствата на
нарушението.
Счита се още, че в издадения АУАН неправомерно е отразено, че въззивникът освен
отказ да бъде тестван с техническо средство , не е изпълнил и предписание за вземане на
биологична проба.
Доколкото в обстоятелствената част на АУАН изрично са описани фактите
единствено по отказ на въззивника да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта
5
посредством техническо средство Алкотест Дерегер, съдът намери, че вписването на пълния
текст на чл.174 ал.3 от ЗДП по никакъв начин не опорочава правото му на защита. А това е
така, тъй като въззивникът се защитава срещу вменените му с обстоятелствената част на
АУАН факти. В настоящия казус безспорно тези факти касаят единствено отказ на
въззивника да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта посредством техническо
средство Алкотест Дерегер.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0819-000280/09.03.2023г. на началник група в ОДМВР
- Варна , сектор ПП Варна, с което на Д. Г. Г. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 2000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
24 месеца на осн. чл.174 ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6