№ 106
гр. Разград , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500151 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
С решение №260030/ 30.09.22020г. по гр.дело №877/2019г.РС – Исперих е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска на ЛЮБ. П. Т. от град Исперих против Кооперация „Агробизнес -
ПВД”, ЕИК ********, град Исперих, за осъждането на ответника да му предаде владението и
фактическата власт на 11/ 12 ид.части от поземлен имот – нива с площ от 3.294 дка, находяща се в
землището на село Конево, община Исперих, област Разградска, местност „Блока към парковото”,
четвърта категория, имот № 032008 по плана за земеразделяне.
Осъдил е на осн. чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието Кооперация „Агобизнес -
ПВД”, ЕИК ********, град Исперих да заплати на ищеца ЛЮБ. П. Т. сума в размер на 256.66
лева, представляваща дължимо арендно плащане за стопанката 2018/ 2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като над уважения размер до размера на исковата сума от 609.94 лева и за стопанската
2017/ 2018 година е отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Присъдил е на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете.
По делото е постановено и решение №260048/18.02.2021г. по реда на чл.247 от ГПК за
поправка на о.ф.г. по посоченото по-горе решение, с което съдът по иска с правно основание
чл.108 от ЗС е постановил установителен диспозитив, като е признал за установено по отношение
на ответната кооперация, че ищецът Л.Т. е собственик на 11/ 12 ид.части от поземлен имот – нива
с площ от 3.294 дка, находяща се в землището на село Конево, община Исперих, област
Разградска, местност „Блока към парковото”, четвърта категория, имот № 032008 по плана за
земеразделяне.
Във връзка с подадена молба от ответника по чл.248 ГПК е постановено определение от
18.02.2021г., с което съдът е изменил решението от 30.09.2020г. в частта му за разноските, като на
1
осн.чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил ищеца Л.Т. да заплати на ответника Кооперация „Агобизнес -
ПВД”, ЕИК ********, гр.Исперих, разноски по делото в размер на 400 лева.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищецът атакува решението на районния съд, чрез пълномощник в частите с които съдът е
отхвърлил ревандикационният му иск срещу ответника по отношение на притежаваните от него
11/12 ид.части от поземления имот-нива, както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията
му за заплащане на аренда за стопанската 2017/2018г.Счита решението в обжалваните части за
незаконосъобразно и необосновано.Излага подробни съображения по отношение и на двете искови
претенции, посочва и съдебна практика.Моли за уважаване на отхвърлените искове.Претендира
разноски.
Ответната в производството страна, чрез пълномощник обжалва решението в осъдителната му
част, над размера на сумата 75.48 лева, като счита, че отговорността му се простира именно до нея
, тъй като съдът с решението е присъдил в полза на ищеца сума, на база договор за наем , а не за
аренда.Моли за отхвърляне на претенцията за рента над сумата 74.58 лева.за стопанската
2018/2019г.
Тази страна е депозирала и отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство, като я счита за неоснователна.
Жалбите, подадени и от двете страни са процесуално допустими, като подадени в срок от
легитимирани страни в процеса против акт , подлежащ на въззивен контрол.Със същите не се
правят доказателствени искания.
Ответникът е депозирал и частна жалба против определението за разноските от 18.02.2021г.,
с искане същото да бъде изменено, като му се присъдят допълнително разноски в размер на 250
лв., съобразно неуважената част от иска с правно основание чл.8 от Закона за арендата в
земеделието.
Отговор на частната жалба от ищеца не е подаден.
Пред въззивния съд и двете страни не се явяват и не се представляват.Депозират към датата
на съд.заседание молби, с които поддържат подадените въззивни жалби.
За да се произнесе по същите окръжният съд съобрази следното: Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
ИРС е сезиран с обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС и чл. 8, ал. 1 от Закона за
арендата в земеделието.
Ищецът ЛЮБ. П. Т. от гр.Исперих, чрез пълномощник е предявил искове против
ответника Кооперация "Агобизнес - ПВД", гр.Исперих за осъждането й да му предаде владението
и фактическата власт върху 11/ 12 ид. части от поземлен имот – нива с площ от 3. 294 дка,
находяща се в землището на село Конево, община Исперих, област Разградска, местност "Блока
към парковото", четвърта категория, имот № 032008, както и за заплащане на обща сума в размер
на 609. 94 лв. представляващо дължимо арендно плащане за ползване на 3. 0195 дка от същата
нива с обща площ от 3. 294 дка, за стопанските 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.Претендирал е разноски.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост
върху 11/ 12 ид. части от поземлен имот – нива с площ от 3. 294 дка, находяща се в землището на
село Конево, община Исперих, област Разградска, местност "Блока към парковото", четвърта
категория, имот № 032008.Имотът бил в съсобственост с лицето И.П., който притежавал 1/ 12 ид.
2
част като възложена му в изпълнително производство.Узнал за сключен договор за аренда по
отношение на процесната нива, със страни арендодател И.П. и арендатор А.И. Т.а от 6.02.2017 г. –
ден преди да влязат в сила измененията на закона според които под аренда могат да отдават земи
само съсобствениците притежаващи над 50 на сто от арендните земи.Срокът на договора бил за 50
стопански години, като от своя страна арендатора е сключила аренден договор за процесната нива
с ответната кооперация с договорена наемна цена 101 лв./дка. Счита, че понастоящем ответника
владее имота му без правно основание, като не му е заплащал и дължимата аренда за стопанските
2017/ 2018 г. и 2018/ 2019г., поради което е предявил срещу него и съединените искове. Л. Т. завел
настоящите обективно съединени искове. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети и моли ответника да бъде задължен да представи писмени доказателства за извършени
арендни плащания по отношение на ищеца за процесните стопански години.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната кооперация е подала писмен отговор, с който е
оспорила исковете, предявени срещу нея, като неоснователни.
От събраните пред РС доказателства се установява от фактическа страна следното:
В периода 22.12.2017г.- 15.05.2018г. ищецът е придобил с различни правни сделки
правото на собственост върху 11/ 12 ид. части от поземлен имот – нива с площ от 3. 294 дка,
находяща се в землището на село Конево, община Исперих, област Разградска, местност "Блока
към парковото", четвърта категория, имот № 032008, Собствении на 1/12 ид.част от процесната
нива е лицето И.К.П., придобита от него от публична продан.
Процесната нива е била част от аренден договор сключен от съсобственика И.П. с
арендатора А.И. Т.а на 06.02.2017г. за срок от 50 стопански години.Нивите, предмет на арендния
договор са били пренаети от правоприемник на Т.а – С.П., която е сключила наемен договор с
ответната кооперация на 26.07.2017 г. за стопанската 2017/ 2018 г. В този договор страните
договорили, че се дължи заплащане на едногодишна наемна цена за единица площ – равна на един
декар, в срок до 30.08.2017 г.
На 25.07.2018 г. от С.П. отново е сключен договор с ответника за пренаемане на
процесната земеделска земя за стопанската 2018/ 2019 г. В този договор страните договорили, че
се дължи заплащане на едногодишна наемна цена за единица площ – равна на един декар, в срок до
30.08.2018 г.
В случая вторият договор за пренаемане на земеделска земя, сключен на 25.07.2018 г.
между третото лице, арендатор е със срок от една година и към момента на приключване
съдебното дирене вече е изтекъл.
Пред РС по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
която дава заключение, че за селскостопанската 2017/ 2018 г. за землището на село Конево
наемната цена възлиза на сумата 65. 73 лв., а за селскостопанската 2018/ 2019 г. – наемната цена
възлиза на 67. 08 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, да е извършил арендно или наемно плащане за
процесната нива.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Ищецът Л.Т. има качеството на приобретател по смисъла на чл. 17 от ЗАЗ за
притежаваните от него идеални части от нивата, предмет на арендния договор.В този смисъл
според чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като
страна по договора за аренда. По силата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, като до получаване на съобщението за
заместване арендаторът дължи изпълнение на предишния арендодател и това изпълнение е
противопоставимо на приобретателя. След прехвърляне/смяна на собствеността върху
арендувания имот, валидно сключения договор за аренда на същия имот продължава своето
действие, вече с променен арендодател, по отношение на новообразувания имот, индивидуална
3
собственост на въззиваемата. По делото липсват доказателства ищецът след 15.05.2018г., когато е
придобил и последните ид.части от процесната нива да е предприел действия по чл. 17, ал. 3 от
ЗАЗ.
С ТР № 2/2017 г., ОСГТК е прието, че вписването на договора за аренда съгласно чл. 17, ал. 2,
5 и 6 от ЗАЗ има оповестително-защитно действие, а съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на
арендувания обект замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил
вписан.
Трайната е практиката на ВКС по отношение разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, приемаща, че
, отдаването на съсобствена вещ под наем/аренда само от един или от повече от съсобствениците,
които не притежават повече от половината от имота е действие, което прави сключения договор
непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици, т. е. договорът не ги обвързва.
Този договор не е нищожен, но и не произвежда правно действие за съсобствениците, неучаствали
при сключването му, освен, ако не са го приели, изрично или мълчаливо, доказателства за което в
случая липсват по отношение на ищеца Л.Т..
В договора за аренда, сключен от собственика, притежаващ миноритарна 1/12 ид.част от
процесната нива е вписано, че арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора.
Ответната кооперация, като пренаемател и държател на поцесната земеделска земя, по
договор, сключен с арендатора на същата няма противопоставимо на ищеца право да ползва,
притежаваните 11/12 идеални части от процесната нива, поради което ревандикационния иск е
основателен и в своята осъдителна част.Този извод окръжният съд прави, предвид на това, че на
ищеца е непротивопоставим арендния договор, от който пък черпи права ответника по силата на
договора за пренаемане на земеделските земи.Решението на районния съд в частта, с която искът
за предаване на владението е отхвърлен следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което ответната кооперация да бъде осъдена да отстъпи на ищеца собствеността и предаде
владението върху идеалните части от процесната нива в землището на с.Конево,община Исперих.
По отношение решението на ИРС, в частта му, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 8 от ЗАЗ, настоящата инстанция намира следното:
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.8 от ЗАЗ за заплащане на рента от страна
на ответника за две стопанки години, така както е посочено в исковата молба, съдът намира за
изцяло неоснователен.Ответникът не е задължено лице по договора за аренда и не дължи
плащането на такава на ищеца, който пък не е обвързан от същия договор и не може да търси
изпълнение по него, каквато претенция е заявил пред съда.Кооперацията е пренаемател на имота
по силата на договор с арендатора на същия, поради което последният се явява и кредитор по този
договор.Ето защо решението следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част по втория
съединен иск, над сумата 78.56 лв., в която част същото не е обжалвано и от ответната страна и
отменено в частта, за разликата над тази сума до присъдената такава в полза на ищеца в размер на
256.63 лева .
По разноските:
Предвид изхода на делото по двата съединени иска, всяка от страните има право на разноски,
съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
При съобразяване на сторените от страните разноски пред РС, въззивната инстанция намира,
че в полза на ищеца за първата инстанция следва да бъдат присъдени разноски в размер на 97.02
лв., съобразно изхода от делото, а в полза на ответника такива в размер на 193.55 лв.
За настоящата инстанция в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
25.00 лева, а в полза на ответната кооперация 21.78 лева.
Изложеното по-горе по отношение на дължимите разноски, налага и отмяна на постановеното
по реда на чл.248 от ГПК определение на РС.
4
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260030 от 30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 877/2019г.. по описа
на Районен съд Исперих, в частта, с която е отхвърлен предявения от ЛЮБ. П. Т. от гр.Исперих
против Кооперация „Агробизнес - ПВД”, ЕИК ********, град Исперих, ревандикационен иск в
осъдителната му част за осъждането на ответника да му предаде владението и фактическата власт
на 11/ 12 ид.части от поземлен имот – нива с площ от 3.294 дка, находяща се в землището на село
Конево, община Исперих, област Разградска, местност „Блока към парковото”, четвърта
категория, имот № 032008 по плана за земеразделяне и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Кооперация „Агробизнес - ПВД”, ЕИК ********, град Исперих, отстъпи
собствеността и предаде владението на собствените на ЛЮБ. П. Т., ЕГН********** от гр.Исперих
11/12 идеални части от недвижим имот-нива от 3.294 дка, находяща се в землището на село
Конево, община Исперих, област Разградска, местност „Блока към парковото”, четвърта
категория, имот № 032008 по плана за земеразделяне, за които идеални части ревандикационния
иск в установителната си част е уважен с решение № 48 от 18.02.2021 г., постановено по гр. д. №
877 по описа за 2019 г. на РС-Исперих.
ОТМЕНЯ решение № 260030 от 30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 877/2019г. по
описа на Районен съд Исперих, в частта, с която Кооперация „Агробизнес - ПВД”, ЕИК
********, град Исперих, е осъдена да заплати на ЛЮБ. П. Т. сума в размер над 78.56 лв. до
присъдения такъв от 256.66 лева, представляваща дължимо арендно плащане за стопанката 2018/
2019г., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЛЮБ. П. Т., предявен против Кооперация „Агробизнес - ПВД”, ЕИК
********, град Исперих за заплащане на аренда за стопанската 2018/2019г. над размера на сумата
78.56 лв. до присъдения такъв от 256.66 лв. като неоснователен.
ОТМЕНЯ определение от 18.02.2021г., постановено по гр.дело №877/2019г. по описа на
РРС, с което съдът е изменил решението от 30.09.2020г. в частта му за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Кооперация „Агробизнес - ПВД”, ЕИК ********, град Исперих да заплати на
ЛЮБ. П. Т., разноски за първата инстанция в размер на 97.02 лв., а за въззивната инстанция
разноски в размер на 25.00 лв.
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. Т. да заплати на Кооперация „Агробизнес - ПВД”, ЕИК ********, град
Исперих, съобразно изхода от делото пред РС разноски в размер на 193.55 лв., а за въззивната
инстанция такива в размер на 21.78 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 877/2019г. по
описа на Районен съд Исперих в останалата му отхвърлителна част по отношение претенцията на
ищеца за арендно плащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, само в частта му по иска с правно основание
чл.108 от ЗС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6