Разпореждане по дело №2250/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/16.12.2020г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

  

                                                           СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2250 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото определение е по повод молба с основание чл.83, ал.2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №270276/26.11.2020г. от М.Т.Г., действаща чрез своята майка и законен представител Т.С.Г., чрез адв. Е.М., срещу Решение № 260250/26.10.2020 г. по настоящото дело.

С Разпореждане №262404/01.12.2020г. са дадени от ВОС указания за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата.

Депозирана е молба с вх. №271038/11.12.2020г., с която е отправено искане молителката М.Т.Г., действаща чрез своята майка и законен представител Т.С.Г., да бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса по въззивната жалба. Към молбата са приложени заверени за вярност копия от декларация за материално и гражданско състояние от 26.11.2020 г., удостоверение за наследници с изх. №АО11/41/22.12.2015г., свидетелство за регистрация на МПС и удостоверение за брутни/нетни доходи от 09.12.2020г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съобразно чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички останали обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса. Когато страна в процеса е малолетно лице (дете) преценката включва и проверка материалния статут на родителите и законни представители, чрез които то извършва всички процесуални действия по делото. 

От представените писмени доказателства се индикира, че лицето Т.С.Г., като майка и законен представител на страната по спора М.Т.Г., е на 41 години, вдовица. Доходите й са декларирани да се ограничават до получавано трудово възнаграждение в размер на 610лв. месечно. От декларацията е видно, че същата притежава МПС – марка „Ауди А3“, произведено на 01.03.2001г. Декларирала е, че не притежава недвижимо имущество. Декларирала е и че нямала била парични средства по банковите й сметки, заради множеството водени дела с наследниците на починалия съпруг Т. Г..

Същевременно обаче, видно от марериалите по делото (л.89 и л.90 от делото на ВОС), в последното о.с.з. пред ВОС ответницата е представила пред съда списък на разноски, с претенция да получи (при отхвърляне на иска) сума от 4000.00лв. (четири хиляди лева), която е платила на адвоката си за защита по делото. Видно от същите доказателства сумата 4000.00лв. (четири хиляди лева) действително е платена от Т.С.Г., в брой, и то на дата 23.09.2020г., за което е оформена и изрична разписка с подписи на двете страни по правоотношението по адвокатска защита (л.90 от делото).

Така заплатеният хонорар от 4000.00лв. само за първа инстанция и само преди по-малко от три месеца преди настоящия момент, колидира драстично с твърдяната липса на средства и дискредитира верността на декларираните данни за това. Ето защо съдът намира, че таксата за въззивно обжалване не е и не следва да се приема за непреодолима пречка за въззивника, след като той е заплатил доброволно два пъти по-високо възнаграждение за избраното от него процесуално представителство, само пред ВОС. Което налага отхвърляне на молбата по чл.83, ал.2 ГПК (така и Определение от 06.10.2015г. по ч.гр.д. №2666/2015г. на въззивен състав на ВОС; Определение от 14.09.2016г. по ч.гр.д. №1762/2016г. на ВОС на въззивен състав на ВОС, двете постановени при аналогични фактически обстоятелства; и други).

С оглед на изложеното и отправената молба, на страната следва да се предостави нов и последен срок за внасяне на дължимата такса.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №271038/11.12.2020г. на М.Т.Г., чрез майка си и законен представител Т.С.Г., да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса по въззивната жалба вх. №270276/26.11.2020г., на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от молителя, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на страната, последен едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото определение, да представи писмени доказателства за платена на ВАпС държавна такса за обжалването пред ВАпС, в определения вече размер.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ жалбата ще бъде върната.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………