Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е          

 

№  260023                                                      23.10.2020 г.                                                  гр. Средец

 

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 29.09.2020 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 778 по описа за 2019 г.,

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив против Ф.А.А., в която се твърди, че ответницата, като собственик на електрифициран обект, е потребител на услуги за снабдяване с електрическа енергия по силата на Общи условия за договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008 г. Сочи се, че в ищцовото дружество за ответницата е открит клиентски № ********** за снабдяване с електрическа енергия на обект с ИТН 4202934, находящ се в с. Д., ж. к. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. *. Поддържа се, че в изпълнение на задълженията си дружеството е доставило до обекта за периода 06.07.2018 г. – 05.10.2018 г. ел. енергия на обща стойност 139 лева, незаплатена от ответницата. Ищецът сочи, че лихвата за забава върху сумата за периода 21.08.2018 г. – 25.09.2019 г. възлиза общо на 14,65 лева. Към исковата молба е представено препис-извлечение от сметка, в което ищецът е конкретизирал в рамките на общите искови суми главниците по фактури и периоди, както и лихвата за забава по разбивки за съответните периоди. Сочи се още в исковата молба, че по ч. гр. дело № 673/2019 г. по описа на РС – Средец за горепосочените дължими суми е била издадена заповед за изпълнение, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава интереса от настоящото производство. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи горепосочените суми за главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното им изплащане. Заявена е  претенция за присъждане на направените по делото разноски и за юрисконсултско възнаграждение.

Особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, в писмен отговор оспорва исковете по основание и размер с твърдение, че в процесния обект през процесния период не е консумирана електрическа енергия на стойност 139 лева. Оспорва доказателствената стойност на процесните фактури, като неоформени по надлежния ред.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ел. услуги /за доставена ел. енергия/, ведно със законната лихва върху главниците, както и за лихва за забава, са предявени по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същите са депозирани с оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответницата на задължения по правоотношение с предмет доставка на услуги до обекта, за който на ответницата е открит клиентски номер в ищцовото дружество.

По ч. гр. дело № 673/2019 г. по описа на Районен съд – Средец за исковите суми е издадена Заповед за изпълнение № 1579/18.10.2019 г., връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава интереса от настоящото производство на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

От справка от Служба по вписванията – Средец и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том VІ, рег. № 3586, дело № 1049/13.11.2014 г. се установява, че ответницата Ф.А.А. е собственик на електроснабдения процесен обект, находящ се в с. Д., ж. к. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. *. За имота в ищцовото дружество е открита партида на името на ответницата с клиентски № ********** за снабдяване с електрическа енергия на обект с ИТН 4202934, респективно ответницата е потребител на услугите на ищцовото дружество по доставка на ел. енергия за нейния обект.

От назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че поставеният електромер на обекта през процесния период е бил технически изправен и метрологично проверен.

От Препис-извлечение от сметка по партидата на ответницата и 3 бр. фактури се установява, че измервателното средство за имота е отчитано за периодите на потребление, както следва: 06.07.2018 г. – 05.08.2018 г., за който период с Фактура № **********/09.08.2018 г. консумацията е остойностена в размер на 49 лева; 06.08.2018 г. – 05.09.2018 г., за който период с Фактура № **********/09.09.2018 г. консумацията е остойностена в размер на 84,49 лева и 06.09.2018 г. – 05.10.2018 г., за който период с Фактура № **********/09.10.2018 г. консумацията е остойностена в размер на 5,51 лева. Падежите за заплащане на задълженията по издадените фактури са изтекли, поради което ответникът е начислил лихви за забава за периодите от падежите до датата преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.09.2019 г., чиито размери се установяват от назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза. В заключението на СИЕ са установени и дължимите главници така, както са заявени с исковата молба. В с. з. вещото лице изнася данни, че от счетоводна справка при ищеца е установило отразено на 13.08.2020 г. плащане на дължимите суми /главници и лихви/. Последното обстоятелство, съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК – предвид факта на извършеното плащане след предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба, прави претенциите за главница и мораторна лихва неоснователни. В случая ответницата дължи на ищеца единствено направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, тъй като е станала причина за завеждане на делото. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Разноските в заповедното производство са 25 лева държавна такса и определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Видно от представените платежни документи в исковото производство, извършените от ищеца плащания на деловодни разноски са за държавна такса в размер на 75 лева и 300 лева за особен представител, които предвид изхода на делото се дължат от ответницата. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева, платимо от ответницата.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, с ЕИК *********, представлявано от Ж. П. С. и М. М. М. – Д., против Ф.А.А., с ЕГН **********,***, представлявана на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. Н.П. от БАК, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – за приемане за установено по отношение на Ф.А.А., че дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив сумата 139 лева по Фактури №№ **********/09.08.2018 г., **********/09.09.2018 г. и **********/09.10.2018 г., представляваща стойност на електрическа енергия, доставена през периода 06.07.2018 г. – 05.10.2018 г. по партида с клиентски № ********** за обект на потребление с ИТН 4202934, находящ се в с. Д., ж. к. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва от 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 14,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.08.2018 г. – 25.09.2019 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 1579/18.10.2019 г. по ч. гр. дело № 673/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.

ОСЪЖДА Ф.А.А. да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив направените в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 375 лева и направените в заповедното производство по чл. 410 от ГПК разноски в размер на 75 лева.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА Ф.А.А. да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: