№ 13660
гр. София, 22.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110106680 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Н. И. в качеството му на процесуален представител на П.
Х. Ц., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Претендира се адвокатското възнаграждение за осъществилия безплатно адвокатско
представителство да се определи съразмерно отхвърлянето на исковете на база
претендирания размер от 480 лв. Счита, че позоваването на решение по дело С-438/2022 г.
на СЕС е неотносимо в случая, че било посочено в договора между страните какъв е
размерът на адвокатското възнаграждение за упражнилия безплатно представителство
адвокат и че чрез присъждането на възнаграждение в такъв размер можело да се стигне до
влошаване на адвокатските услуги.
В законоустановения срок е подаден отговор на молбата от насрещната страна
„Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на
искането.
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното Решение № 87/03.01.2025 г. по гр.д. № 6680/2024 по описа на СРС,
88 с-в съдът се е произнесъл по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Х.
Ц., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на
1
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.11.2023 г. по ч. гр.
дело № 61450/2023 г. по описа на СРС, 88 състав. Исковете са частично уважени, поради
което и съдът е приел, че ответникът също има право на разноски и е осъдил ищецът да
заплати на адв. Н. И. И. от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, сумата от 219
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство, дължимо за
предоставено безплатно адвокатско представителство. В мотивите съдът е аргументирал, че
с оглед правната и фактическа сложност на делото дължимото адвокатско възнаграждение за
адвоката е в размер на 300 лв. и същото е присъдено съразмерно на уважането на исковете.
Съдът намира доводите на молителя за неоснователни. На първо място следва да се
подчертае, че делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. То е така
наречените „масови дела“ и се характеризира с идентичност на спорните въпроси и
предмета на доказване. Определеното възнаграждение по такъв тип „масови дела“ не е
недостойно и съответства на положения квалифициран професионален труд от адвоката.
Делото е разгледано в две открити съдебни заседания, на които адв. И. се е явил. На
следващо място съгласно известното и задължителното за настоящия състав Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по С-438/2022 г. посочените в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват съда. Следва да се има предвид и че в хипотезата
на чл. 38а ЗАдв размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не
е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / в този см. определение №
319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./. По изложените
съображения съдът намира, че няма основания постановеното Решение № 87/03.01.2025 г. по
гр.д. № 6680/2024 по описа на СРС, 88 с-в да бъде изменяно в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 14233/16.01.2025 г., подадена от адв. Н. И. в
качеството му на процесуален представител на П. Х. Ц. за изменение на Решение №
87/03.01.2025 г. по гр.д. № 6680/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2