№ 167
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500329 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби и насрещна въззивна жалба, както следва:Въззивна жалба
вх.№919/10.02.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор при ОП-Добрич Д.Д., против решение №17/03.02.2025г.,
постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение
№75/03.04.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в
сила/, в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на З. С. А. на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 101,
80лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по
наказателно производство с повдигнато обвинение по чл.343“б“, ал.3 от НК,
прекратено поради това, че деянието не е престъпление, в размер на
заплатените разноски по ДП №537/2022г. за експертиза на кръвна и
биологична проби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 22.07.2024г. до окончателното изплащане; 2/ е осъдена Прокуратурата
на Република България да заплати на З. С. А. на осн. чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б от
ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., съставляваща глобално обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на
престъпление по 343б, ал.3 от НК по прекратено наказателно производство,
разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и по което са
наложени принудителни административни мерки по чл.171, ал.1, т.1, т.2а и
чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок
1
от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС “Фиат Пунто“ с рег.№ *
чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с
регистрационен номер *, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска - 22.07.2024г. до окончателното изплащане; 3/ е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 20 лв. - заплатени
държавни такси, както и сумата от 874, 58лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.В жалбата се
твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на
евентуалност се претендира да се намали размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият З. С. А., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Д.Н.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните му от ответника части.
Въззивна жалба вх.№1111/18.02.2025г., подадена от З. С. А., чрез
процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №17/03.02.2025г.,
постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение
№75/03.04.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в
сила/, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. С. А. против
Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 93 092лв., съставляваща
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение в размер на 47 597, 22 евро поради оставане без работа, като
резултат на наложена принудителна административна мярка по чл.171, ал.1,
т.1 б.“б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС“ за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато
обвинение по чл. 343“б“, ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е
престъпление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
22.07.2024г. до окончателното изплащане.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпените
горепосочени имуществени вреди бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна С.Я., поддържа становище
2
за нейната неоснователност.
Насрещна въззивна жалба вх.№1467/06.03.2025г., подадена от З. С. А., чрез
процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №17/03.02.2025г.,
постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение
№75/03.04.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в
сила/, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. С. А. против
Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищеца на осн. чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б от ЗОДОВ сумата,
представляваща разликата над 10 000лв. до 20 000лв., съставляваща глобално
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление по 343б, ал.3 от НК по прекратено наказателно
производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и
по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171, ал.1,
т.1, т.2а и чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на
МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС “Фиат
Пунто“ с рег.№ * чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и
табелите с регистрационен номер *.В жалбата и уточняващата молба към нея
с вх.№1619/12.03.2025г. се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за
присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде уважен в
пълния му размер от 20 000лв.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по насрещната въззивна жалба в срока по
чл.263, ал.3 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна С.Я., поддържа
становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 16.08.2024г. ищецът
З. С. А. излага, че на 23.07.2022г. е бил спрян от органите на сектор „ПП“ при
ОД на МВР гр.Добрич.С техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ му е
извършена проверка за наркотични вещества и апаратът отчел наличие на
амфетамин.Съставен му е АУАН и с талон за изследвания е бил транспортиран
до Спешно отделение при МБАЛ-Добрич, където са му взети проби от кръв и
урина за анализ.На 24.07.2022г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем
по ДП №537/22г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Добрич, пр.пр.№2580/22г.
по описа на РП-Добрич, за това, че на 23.07.2022г. в гр.Добрич, по ул.“*“№33,
управлявал МПС - лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. №*, след употреба на
наркотични вещества-амфетамин, установено чрез „Дрегер Дръг Тест 5000“ -
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.Със заповед за задържане от 23.07.2022г.
на Първо РУ на МВР гр.Добрич е задържан за срок от 24 часа и съответно
3
обискиран.Извършена му била криминалистическа регистрация.Със заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22-0851-000289 от
23.07.2022г. му е отнето СУМПС №********* за срок от 18 месеца, а със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0851-
000290 от 23.07.2022г. са му отнети СРМПС №********* и 2
бр.регистрационни табели с номер * за срок от 185 дни.По ДП е назначена
съдебно-химична експертиза, чието заключение от 22.12.2023г. показало, че в
кръвта и урината на обвиняемия не се наблюдава наличие на наркотични
вещества или техните метаболити.Тъй като от събраните доказателства се
установило, че няма извършено престъпление, наказателното производство
било прекратено, независимо от което той е следвало да заплати разноските по
ДП №537/22г. за кръвна и биологична проба в общ размер от 101, 80лв.Чрез
неоснователно повдигнатото му обвинение и упражнената принуда са му били
нарушени правото на лична свобода, засегнати честта и
достойнството.Изживял силен стрес от случващото се, вкл. и защото до този
момент не е имал досег с органите на реда.Изпитвал чувство на срам пред
близки и приятели, страх от възможността за наказание, чувство за
несигурност, вкл. притеснения от материални затруднения поради
невъзможността да упражнява професия и да издържа семейството
си.Нарушено било и правото му да бъде разгледано и решено делото в
разумен срок, т.к. съдебно-химическата експертиза била изготвена за срок от
година и пет месеца, който е необосновано дълъг за изготвяне на заключение и
като следствие се е достигнало до забавено правосъдие.Преживяванията, вкл.
задържането под стража, са били интензивни и са повлияли на психиката му,
близките му се настроили против него.В резултат от необосновано
осъществената наказателна принуда претърпял имуществени вреди и от вида
на пропуснати ползи.Работил в Германия по постоянен трудов договор в
дружеството Р. S. GnbH&Co.KG, със здравни и социални осигуровки, като
шофьор на строителни работници.За периода 22.07.2022г.-12.08.2022г. ползвал
платен годишен отпуск и след изтичането му се завърнал в
Германия.Уведомил работодателя, че му е отнето СУМПС и преди горното
работодателят прекратил трудовото му правоотношение на 17.08.2022г.От
17.08.2022г. до средата на м.02.2023г. пребивавал в Германия като активно
търсещ работа.Тъй като процедурата по регистрация в Бюрото по труда
продължавала повече от 6 месеца, не е получавал обезщетение за
безработица.Не е получавал и доходи от друго трудово
правоотношение.Останал без работа и препитание.Изтеглил кредит, който
също се налагало да погасява.Претърпял вреди от вида пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение за периода 17.08.2022г.-31.01.2024г. в
размер на 93 092лв./равностойност на 47 597, 22 евро/.Предвид изложеното
претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден
да му заплати сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените горепосочени неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
4
исковата молба до окончателно й изплащане, както и сумата от 101, 80лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата от
93 092лв./равностойност на 47 597, 22 евро/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди/пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение/, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата
на исковата молба до окончателно изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че по
същество всички твърдени вреди са резултат от действие на трето лице - МВР,
които не са одобрени и разпоредени от ответника, нито са му били известни до
повдигане на обвинение по реда на НПК.Същите не са част от наказателното
производство, а са извършени в рамките на друго, административно-
наказателно производство, проведено по реда на ЗАНН.Единствените
действия, извършени от ответника след законосъобразното образуване на
досъдебното производство при наличие на законен повод и достатъчно данни,
са назначаването на експертиза и прекратяване на наказателното
производство, които действия не са увредили ищеца, а са в негова
полза.Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се
установяват вреди, които да съставляват пряка и непосредствена последица
именно от незаконосъобразна дейност на ответника.Сочи, че според
представения трудов договор, ищецът е бил назначен на работа като
почистващ персонал, а не като шофьор, поради което и наличието на СУМПС
не е необходима предпоставка за полагането на труд, съответно липсата му не
може да даде основание за прекратяване на трудовото правоотношение.Не е
установено и какъв е размерът на договореното трудово възнаграждение за
процесния период.Твърди, че е налице съпричиняване на увреждането,
предвид бездействието на ищеца да се регистрира като безработен в Германия
или в България и да получава помощи.Евентуално сочи, че претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди е силно завишена, неадекватна на
твърдените вреди, трайната съдебна практика по аналогични казуси и
релевантните факти.Наказателното производство е образувано за
установяване на престъпление, което не е тежко наказуемо, не са налагани
мерки на процесуална принуда, производството е приключило още на
досъдебната фаза, продължителността на разследването е обусловена от
обективни фактори.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства и приобщеното към доказателствения материал по делото ДП
№537/22г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР гр.Добрич се установява, че на
5
23.07.2022г., след като ищецът, управляващ лек автомобил „Фиат Пунто“, с
рег. №* в гр.Добрич, ул.“*“, е бил спрян за проверка от полицейски служители
при Първо РУ на ОД на МВР гр.Добрич и му е извършена проверка за
наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, при
която апаратът е отчел положителен резултат за наличие на амфетамин,
против него по реда на чл.356, ал.1 от НПК е започнало бързо полицейско
производство-дознание за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК.Със заповед за задържане на лице от 23.07.2022г. ищецът е бил задържан
за срок от 24 часа и обискиран.Съставен е на 23.07.2022г. АУАН и иззети като
доказателства СУМПС, контролен талон, СРМПС и 2 бр.регистрационни
табели.Със заповеди от 23.07.2022г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Добрич, на осн. чл.22 от ЗАНН му е наложена ПАМ - временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, и ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до 1 година, а именно 185 дни, както и отнети СРМПС и 2 бр.регистрационни
табели.
С постановление от 24.07.2022г. на разследващ полицай при Първо РУ при
ОД на МВР гр.Добрич, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а именно за това, че на 23.07.2022г.,
около 18, 40ч., в гр.Добрич, по ул.“*“, до дом №33, е управлявал лек
автомобил „Фиат Пунто“, с рег. №*, след употреба на наркотични вещества-
амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000“ с инв.№ARME-0036, и разпитан.С постановление от
25.07.2022г. на разследващ полицай при Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич
е назначена съдебно-химическа експертиза.С писмо от 25.07.2022г. Първо РУ
при ОД на МВР Добрич е уведомило РП-Добрич за започналото бързо
производство.С постановление от 27.07.2022г. РП- Добрич, предвид
обстоятелството, че е обективно невъзможно изготвяне на заключение по
назначената експертиза в сроковете, предвидени в НПК за провеждане на
бързи производства, е постановила разследването да се извърши по общия
ред.Поради необходимостта от извършване на допълнителни процесуални
действия, срокът за разследване по досъдебното производство е удължаван с
девет постановления на РП-Добрич.Назначената експертиза е изготвена на
22.12.2023г. и предвид заключението по същата за неоткриване наличие на
наркотични вещества или техни метаболити, в т.ч. за амфетамин, в
предоставените за изследване проби, е изготвено на 08.02.2024г. от
разследващ полицай при Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич заключително
мнение за прекратяване на наказателното производство.С постановление за
прекратяване на наказателно производство от 09.02.2024г. РП-Добрич е
прекратила воденото против ищеца наказателно производство на осн. чл.243,
ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК/деянието не е извършено или не
съставлява престъпление/.
По неимуществените вреди.
Ищецът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени
6
вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални
страдания, всички резултат от воденото против него наказателно
производство.
Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия
състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, а
именно, че образуваното наказателно производство против З.А. е прекратено
поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, е
необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и
причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и
настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя
по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС
№4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Съгласно показанията на св.Ф.С./съпруга на ищеца/, семейството им
живеело в гр.Р., Германия, под наем, съпругът й работел, тя не, взимали
социални добавки за двете си деца.Прибрали се за ваканция в България на
23.07.2022г.Същият ден, докато пътували в гр.Добрич заедно с малкото си
дете в автомобил, управляван от съпруга й, полицаи ги спрели за проверка,
после го отвели за 24 часа, казали, че има положителна проба на
наркотици.Прибрал се много стресиран, обяснил и, че са му взели
книжката.Бил тревожен, треперел, притеснявал се какво ще стане с тях, с
децата им, т.к. голямото им дете/на *г./ учело в Германия.Сега още се
притеснява да кара кола, въпреки, че вече си е взел книжката.
Съгласно показанията на св.С.К./баща на ищеца/, на 23.07.2022г. жена му
му се обадила и казала, че синът им са го прибрали.Отишъл в Първо районно
към 18-18, 30ч., обяснил, че е баща му, видял се със З..На сутринта отишъл
отново, докато чакал отпред един полицай му казал, че синът му вземал
„бяло“ и снаха му, и тя пуши и купува „бяло“.След като излязъл синът му от
ареста, свидетелят му казал, че ако случайно излезе кръвната му проба
положителна ще го пребие от бой.З. все още е притеснен, вече има книжка, но
не кара заради стреса, имали К.ци и със съпругата си, стигнали до
развод.Заминал за Германия след около 10 дена, но там без книжка няма как да
работи, наложило се свидетелят и съпругата му да им изпращат пари в
Германия всеки месец.Върнали се през м.02.2023г., тогава и З. започнал
работа при него/работи като фумигатор-обгазител/.
При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства, макар и
показанията на свидетелите да се ценят при условията на чл.172 от ГПК,
съдът приема, че в резултат именно от воденото наказателно производство, по
което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
7
се в психични страдания - накърнени чест и достойнство, изживени силна
напрегнатост, тревожност за неговото и на семейството му бъдеще, срам и
обида.Неоснователни са възраженията на ответника, че не следва да носи
отговорност за действията на полицейските служители в МВР, вкл. задържане
и наложени ПАМ.Макар служителите на МВР да осъществяват
административна дейност при установяване на административни нарушения и
налагане на ПАМ, същите са и разследващи правозащитни органи, действали
в случая именно във връзка с разкриване и събиране на доказателства за
извършено от ищеца престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - в рамките на
предприетото срещу него незаконно наказателно преследване.Неоснователно
упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното
лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и
достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална
принуда срещу уличеното лице, както и ПАМ, които се налагат при условията
на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не/изрично в този
см. решение №50084/30.05.2023г. по гр.д.№1961/22г., ВКС, ІІІ гр.о., решение
№232/23.04.2025г. по гр.д.№2516/24г., ВКС, IV гр.о. и др./.Предвид горното и
ответникът носи деликтната имуществена отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ при условията на солидарност - чл.53 от ЗЗД и чл.4, ал.2 от ЗОДОВ - и
за извършените действия от полицейските служители, включително за
задържането на ищеца и за наложените му ПАМ, като изцяло от неговата воля
зависи срещу кого от процесуалните субституенти на държавата да насочи
иска си.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.
Естеството и видът на повдигнатото обвинение - ищецът е привлечен в
качеството му на обвиняем за извършване на едно престъпление с предвидено
наказание, според редакцията на нормата към момента на повдигане на
обвинението, лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева, т.е. за престъпление, несъставляващо тежко
умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК.
Периодът на продължилото наказателно преследване.Обвинението е
повдигнато на 24.07.2022г., но производството е образувано на 23.07.2022г.
при условията на чл.356 от НПК и против ищеца.Постановлението за
прекратяване на производството от 09.02.2024г., връчено на 13.02.2024г., е
влязло в сила на 21.02.2024г. или периодът е една година, шест месеца и 28
дни.Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде определен като разумен
съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС, предвид вида на престъплението, за което е бил
обвинен ищецът, и необходимите за извършване по воденото досъдебно
производство, неотличаващо се с фактическа и правна сложност,
процесуално-следствени действия.Видно от материалите по приложеното ДП
е, че след образуването му действия са извършвани на 23.07.2022г. - разпити
8
на трима свидетели-извършилите проверката служители на Първо РУ при ОД
на МВР Добрич, 24.07.2022г. - привличане на обвиняем и разпит, 25.07.2022г.
- назначаване на СХЕ и искане за изготвяне на справка за съдимост, и на
03.08.2022г. - разпит на служител при сектор „ПП“ към ОД на МВР Добрич,
издал талон за медицинско изследване и съставил АУАН.След 03.08.2022г. и
до края на 2023г. действия не са извършвани, нито има данни за предприети
постъпки с цел ускоряване производството, вкл. относно изготвянето на
назначената експертиза.
В този период спрямо ищеца са били извършвани процесуално-следствени
действия, но те са били концентрирани в началната фаза, когато са му взети
проби, задържан за 24 часа и обискиран.Продължителността на наказателното
производство не е била обусловена от процесуалното и извън процесуалното
му поведение.
На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността
на наложената мярка за неотклонение - на ищеца не е била налагана мярка за
неотклонение нито с постановлението за привличането му като обвиняем,
нито впоследствие.По негови твърдения той и е напуснал пределите на
страната в началото на м.08.2022г. и се е завърнал м.02.2023г.
На следващо място следва да се съобразят данните за личността на
увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху
личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му.Необходимо е да бъде посочено, че основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето, и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението.Няма
значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната фаза са били в
съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги щом има
прекратяване на наказателното производство поради посоченото
обстоятелство, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са в
причинна връзка с това незаконно обвинение.
До повдигане на процесното обвинение през м.07.2022г. ищецът се е
ползвал в обществото с добър морален облик, вкл. същият не е бил
неосъждан, който облик безспорно е бил застрашен от привличането му като
обвиняем.Същевременно няма данни на обвинението да е дадена публична
гласност чрез публикации в пресата, нито се установява от ангажираните
доказателства същото да е станало достояние на изключително широк кръг от
обществеността, още повече, че ищецът не е публично известна
личност.Безспорно обаче е станало достояние на определен кръг от негови
близки родственици и познати.Родителите на ищеца не са отдръпнали от него,
9
но между тях е било създадено известно напрежение, защото са се усъмнили в
евентуалната възможност синът им действително да е употребил наркотични
вещества - според показанията на св.С.К..От друга страна, обаче съпругата му
св.Ф.С., според показанията й, е била уверена в неговата невинност и го е
подкрепяла.Досежно професионалния план, според показанията на свидетеля
С.К., поради лишаването му от СУМПС, ищецът не е можел да работи в
Германия.Не всяка трудова дейност, обаче, която ищецът е можел да
упражнява в Германия, е свързана с притежаване на СУМПС, доколкото
същият не е професионален шофьор, като семейството е живеело в неголямо
населено място и няма данни ищецът да е управлявал там собствено
МПС/според показанията на свидетелите л.а.„Фиат Пунто“, с рег. №*, е
пребивавал в България/.Ищецът е можел, вкл. и е бил длъжен, и да се
регистрира своевременно в Бюрото по труда.Според текста на представения
трудов договор, регистрацията не може да бъде направена по-рано от 3 месеца
преди крайния срок на приключване и в тази връзка твърденията в жалбата, че
не е било възможно да се регистрира са неоснователни, доколкото
ограничението е 3 месеца преди, а не 3 месеца след крайния срок на
приключване.
Съобразявайки в съвкупност установените в производството
неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие от воденото против
него наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес,
тревожност, безпокойство, обстоятелството, че предприетото преследване е
създало предпоставки за чувстването на накърнени чест и достойнство,
поддържаното чувство на срам, изпитвано за целия период на разследването
до прекратяването му, съдът приема, че справедливият размер на глобалното
обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия
растеж и стандарта на живот в страната, както и със средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на деликта, и при съобразяване и на обстоятелството, че осъждането на
деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за
увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има
ефект на репарация предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди, следва да бъде определен на 6 000лв., от които 3 000 лв. за
незаконното обвинение и 3 000 лв. за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.Този размер е обусловен от
продължителността и интензитета на търпените психични страдания, който е
бил висок, но не изключително висок и без да се установяват трайни
последици за ищеца в здравословен или в личен план.Съобразяват се данните
за неговата личност, притежаваният до повдигане на обвинението морален
облик, отзвукът в обичайната му среда, това, че не се установява да е бил
отхвърлен от близките и познатите си, а и от обществото.Съобразява се и
продължителността на наказателното производство.
С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на ДОС следва да бъде отменено в
10
частта му, с която искът е уважен за разликата над 6 000лв. до 10 000лв. и
вместо него постановено друго, с което се отхвърли за посочения размер.В
частите му, с които искът е уважен за сумата от 6 000лв. и отхвърлен за
разликата над 10 000лв. до 20 000лв., като правилно, решението следва да
бъде потвърдено.Предвид новия резултат присъдените на ищеца разноски за
адв.възнаграждение следва да се редуцират до сумата от 524,
75лв.Присъдените разноски за д.т. му се дължат изцяло на осн. чл.10, ал.3, изр.
първо от ЗОДОВ.
По имуществените вреди.
Съгласно представените вносни бележки от 24.01.2024г., ищецът е
заплатил сумата от 45, 90лв. по сметка на ЦСМП Добрич за взета биологична
проба и по сметка на МБАЛ „Св. Анна Варна“АД сумата от 55, 90 лв. за взета
кръвна проба, съставляващи разноски по повод воденото ДП, предвид което
искът за тяхното присъждане като претърпяна имуществена вреда е
основателен.Не се установи в производството обаче ищецът да е претърпял
имуществени вреди от вида пропуснати ползи вследствие воденото против
него наказателно производство, представляващи неполучено трудово
възнаграждение за периода 17.08.2022г.-31.01.2024г.Според представения
трудов договор от 21.09.2020г./първоначално срочен, а според удостоверение
от 20.05.2021г. впоследствие безсрочен/, сключен между З.А. и Р. S.
GnbH&Co.KG в гр.Р., Германия ищецът е бил нает на длъжност „почистващ
персонал“, със средно седмично работно време 35 часа и възнаграждение 10,
80 евро на час.Времето на работа се определя според бизнес нуждите, особено
във връзка с хигиената на обектите за почистване, ежедневното работно време
може да бъде разпределено на различни обекти през деня, работникът няма
право да иска превоз от и до работното място, независимо от фактическите
доброволни услуги за превоз от страна на работодателя.Договорът не съдържа
клаузи, според които притежаването на СУМПС съставлява условие за
заемане на длъжността.Обясненията на ищеца в о.с.з. на 15.10.2024г., според
които основният предмет на дейност на работодателя му/почистваща фирма/
бил почистване на големи закрити басейни, които се намират на около 100 км.,
не са подкрепени от доказателствен материал по делото.Същевременно,
според същите обяснения, екипът/бригадата/, с която работел ищецът, е от 3-4
души и всички те имат шофьорски книжки, отиват до паркинг на фирмата,
където стоят колите и от там тръгват към обектите, като понякога шофира
ищецът, понякога не.Според представеното уведомление за прекратяване на
договор от 17.08.2022г., З.А. е уведомен, че т.к. от 15.08.2022г. отново отсъства
без извинителни причини, трудовото правоотношение се прекратява поради
отнемане на трудовата книжка, считано от 01.09.2022г.За да запази правото си
на обезщетение за безработица е длъжен да се регистрира като търсещ работа
лично в агенцията по заетостта веднага след получаване на известието.Видно
от текста на уведомлението за прекратяване на трудовия договор е, че първото
основание за прекратяване е виновното поведение на работника, който отново,
според работодателя, не се е явил на работа без извинителни причини 3
11
работни дни и на следващо място отнемане на СУМПС/според справката за
доходи за м.08.2022г., изготвена от работодателя, ищецът е ползвал през
м.08.2022г. 3 дни платен отпуск, 8 дни болнични и има 5 дни отсъствия, общо
облагаемата му заплата за м.08.2022г. е за 17 дни/.Както се изложи,
притежаването на СУМПС не е въведено като изискване за заемане на
длъжността, като не може да се предполага, че ако ищецът не беше извършил
виновно нарушение на трудовата дисциплина чрез повторно неявяване на
работа 3 работни дни, отново договорът би бил прекратен.Поради липса
установяване пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
виновното поведение, предявеният иск за присъждане на обезщетение в
размер на неполучено трудово възнаграждение за срок от 18м. следва да бъде
отхвърлен.Отделно в този период-от м.02.2023г. и до края ищецът е започнал
работа по друго трудово правоотношение/в България/.
С оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на имуществените вреди, в тези му
части обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ищецът претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в
размер на 2 825лв., от които 25лв. д.т. и 2 800лв. адв.възнаграждение,
заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.Разноски за д.т. не следва да му се присъждат, предвид
неоснователността на подадените от него въззивни жалби.Направено е в срок
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от
насрещната страна до размера от 500лв.Предвид фактическата и правна
сложност на делото, която не е висока, но не е и изключително ниска,
осъществените от процесуалния представител действия пред въззивна
инстанция/подадени две въззивни жалби, отговор, явяване в едно о.с.з./ и
материалния интерес по делото-113 193, 80лв., съдът приема възражението за
неоснователно.Съразмерно на основателната част от претенцията-6 101, 80лв.
следва да се присъди сумата от 150, 94лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №17/03.02.2025г., постановено по гр.д.№438/24г. по
описа на ДОС/в диспозитива на решението е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение №75/03.04.2025г., постановено по гр.д.
№438/24г. по описа на ДОС, влязло в сила/, в частите му, с които: 1/ е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. на осн. чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ сумата, представляваща разликата над 6 000лв. до 10 000 лв.,
съставляваща глобално обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
незаконно обвинение в извършване на престъпление по 343б, ал.3 от НК по
прекратено наказателно производство, разглеждането на което е продължило в
неразумно дълъг срок и по което са наложени принудителни административни
12
мерки по чл.171, ал.1, т.1, т.2а и чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на
свидетелство за управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на
регистрация на МПС “Фиат Пунто“ с рег.№ * чрез изземване на
свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер *,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.07.2024г. до
окончателното изплащане; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република България
да заплати на З. С. А. сумата, представляваща разликата над 524, 75лв. до 874,
58лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. С. А., ЕГН **********, против
Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 6 000лв.
до 10 000лв., представляваща глобално обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие незаконно обвинение по ДП №537/22г. по описа на Първо РУ при
ОД на МВР Добрич в извършване на престъпление по 343б, ал.3 от НК,
производството по което е прекратено, разглеждането на което и е продължило
в неразумно дълъг срок, и са наложени принудителни административни мерки
по чл.171, ал.1, т.1, т.2а и чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на свидетелство за
управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на
МПС “Фиат Пунто“ с рег.№ * чрез изземване на свидетелството за
регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер *, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №17/03.02.2025г., постановено по гр.д.
№438/24г. по описа на ДОС/в диспозитива на решението е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка с решение №75/03.04.2025г., постановено по
гр.д.№438/24г. по описа на ДОС, влязло в сила/, в частите му, с които: 1/ е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 6 000лв., съставляваща глобално
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление по 343б, ал.3 от НК по прекратено наказателно
производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и
по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171, ал.1,
т.1, т.2а и чл.172, ал.4 от ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на
МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС “Фиат
Пунто“ с рег.№ * чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и
табелите с регистрационен номер *, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 22.07.2024г. до окончателното изплащане; 2/ е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А. на осн. чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ сумата от 101, 80лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди по наказателно производство с повдигнато обвинение по
чл.343“б“, ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление,
в размер на заплатените разноски по ДП №537/2022г. за експертиза на кръвна
13
и биологична проби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 22.07.2024г. до окончателното изплащане; 3/ е осъдена Прокуратурата
на Република България да заплати на З. С. А. сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 20 лв. - заплатени държавни такси, както и
сумата от 524, 75лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото; 4/ е отхвърлен предявеният от З. С. А. против
Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 93 092лв., съставляваща
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение в размер на 47 597, 22 евро поради оставане без работа, като
резултат на наложена принудителна административна мярка по чл.171, ал.1,
т.1 б.“б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС“ за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато
обвинение по чл. 343“б“, ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е
престъпление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
22.07.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З. С. А.,
ЕГН **********, сумата от 150, 94 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14