Определение по дело №901/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 897
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20227040700901
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

                                     ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№897       09.06.2022 г.        град Бургас


Административен съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                                                2.НЕЛИ СТОЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н.Стоянова адм.д. № 901 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 4680/18.05.2022г., подадена от И.Н.Р., с ЕГН ********** и адрес *** против Определение № 713/09.05.2022г., (лист 102 – 103 от адм. д. № 55/2021 година) по адм.дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас, в ЧАСТТА с която касационната му жалба с вх.№ 13098/23.12.2021г. срещу Решение № 1925/03.12.2021г. по адм. дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас (АдмС-Бургас) е оставена без разглеждане.

С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И.Р. против Решение № 1925/03.12.2021г. с което е отменен отказ  изх. № 2602/06.12.2019 година (лист 6 от адм. д. № 55/2020 година) на началника на Бургаски затвор да представи на пълномощника на Р.- Валерия Рибова копия от заявления и жалби, подадени през 2019 година, индивидуализирани с входящите си номера и дати.

В жалбата си срещу определението Р. излага твърдения за порочност на постановения акт, изразяващи се в незаконосъобразност и необоснованост. Едновременно с това прави искане за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Пунктуално излага твърдения, които обобщено се свеждат до следното: Атакуваното определение било „препис от Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. - необжалваемо, с което се връщало адм.дело № 55/2020г. на АдмС-Бургас  за преценка на допустимостта на касационните жалби на Началника на Затвора Бургас и на жалбоподателя в мое лице“. При инстанционният контрол от касационния състав се посочвал реда на разглеждане на производството, но липсвало по кой ред е разгледано адм.дело № 55/2020г. Цитира и тълкува разпоредбите на 285, ал.1 и чл.284, ал.1 от ЗИНС. На следващо място частният жалбоподател посочва, че адм.дело № 55/2020г. на АдмС-Бургас е с предмет на разглеждане на отказа на Началник на Затвора Бургас по подадено заявление от пълномощник на жалбоподателя за предоставянето на копия на подадени от жалбоподателя жалби с посочени входящи номера и отговорите към тях, като се обобщава че предмета на разглежданото производство е ИА издаден от началника на Затвора Бургас, представляващ отказ за извършване на административна услуга и издаване на ИА. Твърди още, че не е търсено компенсаторно средство по смисъла на ЗОДОВ или чл.203 и сл. от АПК във вр. чл.284 ЗИНС и адм.дело № 55/2020г. на АдмС-Бургас било разгледано по реда на чл.145 и сл. от АПК от глава десета „Оспорване на АА пред първа инстанция“, за което процесуалния ред и правила били в раздел първи от глава десета на АПК. Изведените доводи давали основание за прогласяване на нищожността на атакуваното определение, тъй като същото произтичало от нищожен акт на 3- членен състав на Адм.С-Бургас, а именно Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. на АдмС-Бургас. Твърди още, че съгласно чл.125, ал.1 от КРБ е вменено касационното правомощие на ВАС да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите в административното правораздаване, поради което 3-членен състав на Адм.С-Бургас бил иззел правомощията на ВАС, поради което е постановил нищожен акт - Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. Отделно от това се навеждат и доводи за нарушение на нормите на чл.14, чл.6, вр.чл.3 от ЕКПЧОС. С оглед изложеното се иска прогласяване на нищожността на Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. на Адм.С-Бургас и Определение № 713/09.05.2022г. по адм.дело № 55/2020г., алтернативно тяхната отмяна, като незаконосъобразни.

В жалбата се прави искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ в касационното производство. Обосновава искането си за освобождаване от държавна такса с липса на финансови средства, а искането за предоставяне на правна помощ с това, че не притежава юридическо образование, има бегли правни познания и недостатъчна правна литература.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като разгледа частната касационна жалба, намира от фактическа страна следното:

Настоящото производство е образувано по жалба вх. № 4680/18.05.2022 г. на И.Р., против Определение № 713/09.05.2022г., постановено по адм.дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас, в частта с което касационната му жалба с вх.№ 13098/23.12.2021г.  срещу Решение № 1925/03.12.2021г. по адм. дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас е оставена без разглеждане.

С постановеното решение № 1925/03.12.2021г. е  отменен отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган да се произнесе по заявление от 02.12.2019 г., подадено от пълномощник на И. Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора Бургас, съобразно мотивите на съдебния акт, като е определил и срок за произнасяне.

Първоначално съдът е сезиран с жалба от И.Р. изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора Бургас с вх.№ 156/08.01.2020г. по която е било образувано адм.дело № 55/2020г. по описа на Адм.С-Бургас  против отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019 г. да му предостави поискани документи, представляващи подадени от жалбоподателя заявления, жалби, сигнали, както и да бъде задължен началника на Затвора Бургас да представи заповедта, с която се ограничава допускането до каре 2 през почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час.

И.Р.  обжалва отказа на началника на Бургаски затвор. С определение № 238/05.02.2020 година по адм. д. № 55/2020 година съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е обжалвано от Р. пред 3-членен състав на Адм.С-Бургас и е образувано адм. д. № 509/2020 година по описа на Адм.С – Бургас. С Определение № 2410/11.12.2020г. по ч. адм.дело №509/2020г. съдът отменя обжалваното определение и връща делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Като мотиви касационния състав посочва, че първото искане следва да бъде разгледано по реда и на основание чл.197 и сл. от АПК, тъй като касае изричен отказ на административен орган, а по второто искане е посочено че жалбата е процесуално нередовна и следва да бъде оставена без движение, а не без разглеждане.

С Определение № 1446/06.07.2021г. по адм. д. № 55/2020 година жалбата на И.Р. отново е оставена без разглеждане и делото прекратено. Определението е обжалвано от И.Р. и по реда на инстанционния контрол, 3-членен състав на Административен съд Бургас постановява Определение № 1936/01.10.2021 г. по адм. дело № 2110/2021 г. Видно от мотивите на постановеният акт, съдът е приел, че първото искане на жалбоподателя следва да бъде разгледано по реда и на основание чл. 75 и чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и делото е върнато за разглеждане в тази част, а по отношение на второто искане съдът е приел, че липсва предмет, поради което прекратителното определение в тази негова част е оставено в сила.

Съобразно дадените указания на касационната инстанция, съдът се произнася с Решение № 1925/03.12.2021г., с което отменя отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019 г. и изпраща преписката на началника на Затвора Бургас за разглеждане и произнасяне по заявление от 02.12.2019 г., подадено от пълномощник на И. Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Бургас, като определя 14-дневен срок, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Против постановеното Решение № 1925 от 03.12.2021 г. по адм.дело № 55/2020г. са подадени две касационни жалби: на  началника на затвора Бургас и И. Р.. С Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. 3-членен състав на Адм.С-Бургас, прекратява производството по делото и връща същото за преценка на допустимостта на касационните жалби.

С Определение № 2422/10.12.2021г. съдът е освободил от държавна такса в касационното производство частния жалбоподател И.Р., и му е отказал правна помощ по ЗПП.

С Определение № 713/09.05.2022г. по адм.дело № 55/2020г. с оглед мотивите на касационната инстанция изложени в Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. съдът е оставил без разглеждане подадените касационни жалби.

По повод жалбата на Р. срещу определение № 713/09.05.2022г. година е образувано и настоящото дело.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С обжалваното определение Административен съд Бургас, на основание чл.215, ал.4 от АПК и в изпълнение на Определение № 687/03.05.2022г. по адм.д.№ 285/2022г. на 3-членен състав на Адм.С-Бургас е оставил без разглеждане касационната жалба на Р. по адм. дело № 55/2020 г. Административният съд е приел, че с негово Решение № 1925/03.12.2021 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г., се е произнесъл по индивидуален административен акт, по отношение на който е приложима хипотезата на § 4б, ал. 1 ЗИНЗС, поради което атакуваният съдебен акт не подлежи на касационно оспорване.

Обжалваното определение е правилно.

   С постановения съдебен акт- Решение № 1925/03.12.2021 г. по адм. дело № 55/2020 г., съдът е разгледал спора по същество и е отменил отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо  изх. № 2602/06.12.2019г., като е изпратил преписката на административния орган за разглеждане и произнасяне по заявление от 02.12.2019г., подадено от пълномощник на И.Р., съобразно мотивите на  съдебния акт, като е определил и срок за произнасяне.

 Спорът е разгледан, отменен е отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо  изх. № 2602/06.12.2019г., с което съдът се е произнесъл изцяло по този спор. Постановеното решение е благоприятно за касационния жалбоподател И.Р..

Със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията.

Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното, отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх.№ 2602/06.12.2019 г.  е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество. Затова определението, с което производството по жалбата е прекратено, е правилно.

По отношение на възражението относно нищожността на определението: Нищожността е най-тежкият порок на постановен съдебен акт. Тя не е дефинирана в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването; Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.

В настоящия случай атакуваният съдебен акт не е засегнат от посочения порок, поради което това възражение е неоснователно.

По отношение на искането за правна помощ и освобождаване от държавна такса. Съдът с Определение № 2422/10.12.2021г. по делото е освободил от държавна такса в касационното производство частния жалбоподател И.Р., и му е отказал правна помощ, поради липса на предпоставките на чл.24, ал.1 от ЗПП. Определението не е обжалвано от И.Р. и същото е влязло в законна сила. Поради липса на нови обстоятелства, съдът счита че не следва да се произнася отново по същото искане. По отношение на освобождаването от заплащане на дължимата държавна такса, следва да се отбележи, че И.Р. с посоченото определение е освободен от такава за цялото съдебно производство във всички съдебни инстанции, докато няма промяна в обстоятелствата.

С оглед гореизложеното законосъобразно Административен съд Бургас е оставил касационната жалба с вх.№ 13098/23.12.2021г. на И.Н.Р. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бургас против Решение № 1925/03.12.2021 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г., без разглеждане.

 

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, деветнадесети състав,

 

                                                             ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 713/09.05.2022 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г. на Административен съд Бургас в ЧАСТТА с която е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 13098/23.12.2021г.  на И.Н.Р. срещу Решение № 1925/03.12.2021г. по адм. дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.