№ 22897
гр. ., 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110103218 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 28.05.2024 г. е сключил потребителски
договор за кредит с № . с „.“ ООД за 300 лв. с допълнителна такса „бързо
разглеждане“ в размер на 90 лв. (30% от размера на главницата). Поддържа, че
услугата по – горе не е извършена, както и че тази такса е неравноправна и
следователно нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя да заплати сума без извършена реална услуга. Сочи, че
тази клауза не е индивидуално договорена, а е част от Общите условия, с което
нарушава чл. 146 ЗЗП. Излага, че договореното възнаграждение представлява
скрито оскъпяване, което противоречи на императивните разпоредби на ЗПК и
чл. 10а от ЗПК. Посочва, че общият размер на лихвите и таксите надвишава
законовите ограничения и по този начин е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Навежда доводи, че клаузата накърнява добрите нрави и нарушава правата на
потребителя.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ООД оспорва исковете с
твърдения, че исковата молба е неоснователна и не отговаря на обективната
истина. Поддържа, че клаузата в чл. 9, ал. 1 от договора не накърнява добрите
нрави и е в съответствие с регулаторния режим и пазарната практика. Сочи, че
договорът е сключен на доброволни начала и таксата за бързо разглеждане е
допълнително желание на потребителя, а не задължително условие за
кредитиране. Излага, че Годишният процент на разходите (ГПР) е посочен
коректно и включва всички предвидени по закона разходи, без да се
1
заобикалят нормативи. Посочва, че твърденията, че допълнителното действие
е част от ГПР, са неоснователни, тъй като е ясно дефинирано в закона и
методиката за изчисляване. Навежда доводи, че ищецът е бил информиран за
таксата чрез Стандартния европейски формуляр и че тя е индивидуално
избрана от него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза, което противоречи на императивни правни
разпоредби.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е отделил, като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит,
предоставен от разстояние с № МАХ-./28.05.2024 г., по силата на който
ищецът е получил в заем сумата от 300 лева и в чл. 9 от горния договор се
съдържала клауза за бързо разглеждане на искането за кредит на ищеца, при
условията на чл. 7.4 от раздел V от Общите условия, за което ищецът е
следвало да заплати сумата от 90 лева.
Гореизложените обстоятелства се установяват и от приложения по
делото неоспорен от страните договор за кредит с номер MAX-./28.05.2024 г.
В чл. 9, ал. 1 от последния е предвидено, че при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането
му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия, като
паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит била в размер на
90 лв. и е следвало да бъде заплатена на 27.06.2024 г., съгласно погасителен
план, отразен в горния договор.
Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят В. С. С. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С
оглед на това ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2
от ДР на ЗЗП, което обстоятелство също не се явява спорно по делото. От
изложеното по – горе съдът намира, че в случая към съдържанието на
договора за потребителски кредит между страните са приложими специалните
изисквания на Закона за потребителския кредит, а също и специалната защита
на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите – арг. §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който транспонира разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
2
потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно
разграничение в подхода на законодателя към двете групи такси, а именно
между тези, които са дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит и чието начисляване и събиране от потребителя е
допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по усвояване и
управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието
събиране е разрешено по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да
се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч.
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК, а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният
не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита.
Клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит от 28.05.2024 г. е
предвидено заплащането от ищеца, в качеството му на кредитополучател, на
сумата от 90 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искането му за
отпускане на кредит, предоставянето на която услуга кредитополучателят е
заявил при кандидатстването си за отпускане на кредит при условията на т. 7.3
от Раздел V от Общите условия (непредставени по делото). Съобразявайки
съдържанието на тази клауза и основно на предпоставките, при наличието на
които е дължима горната такса, съдът приема, че услугата за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит по естеството си е услуга,
свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата
е забранено по силата на разпоредбата в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед
оспорването от ответната страна съдът отбелязва, че обстоятелството, че в
процесния договор за кредит изрично е посочено, че услугата се предоставя
след изрично искане от ищеца, заявено при кандидатстване за отпускане на
кредита, не променя забранения характер на тази услуга. Определящи в
случая са видът на услугата и дали последната е свързана с усвояване на
кредита, каквато в случая е услугата по бързо разглеждане на искането за
отпускането му. Наред с това, макар таксата за бързо разглеждане да е
дължима за услуга, която следва да се предоставя от кредитора на
кредитоискателя и потребител преди формалното сключване на сделката и
преди да е налице одобрение на искането за отпускане на паричната сума, то
следва да се отбележи, че дължимостта й е установена именно в клаузите на
3
договора, конкретно дължимата такса от 90 лв. е включена в общата дължима
сума по кредита, а услугата във връзка с предоставянето на която
потребителят заплаща тази такса – разглеждане на искането за отпускане на
кредита е част от процедурата, установена в клаузите на раздел III от договора,
по отпускане на кредита и сключване на договора. Ето защо съдът приема, че
тази такса има характера на такса, свързана с усвояване на кредита, по
отношение която е налице законова забрана, респ. клаузата противоречи на
закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Договорна клауза, която противоречи на закона се
явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което обуславя уважаване
на исковата претенция по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 право на разноски в
производството има единствено ищецът, който е доказал извършването на
разноски в общ размер на 1250 лева, от които 50 лева за плащане на държавна
такса и 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С., ЕГН
********** с адрес в гр. ., ул. „.“ № 4, вх. 4, ап. 24, срещу „.“ ООД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № 25, ет. 5, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че клаузата на
чл. 9, ал. 1 от сключения между кредитора „.“ ООД и кредитополучателя В. С.
С. договор за потребителски кредит номер МАХ-. от 28.05.2024 г. е нищожна.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., ул.
„.“ № 25, ет. 5, да заплати на В. С. С., ЕГН ********** с адрес в гр. ., ул. „.“ №
4, вх. 4, ап. 24, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1250 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4